Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 20,12,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично съдебно
заседание на тридесети
ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№2038 по описа на съда за 2018 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба /уточнена с молба от 23,05,2018
г./ от ***– в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от синдика Д.Г., против
ЕТ „М.А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***.
В молбата се твърди, че съгласно Протокол №1/01,09,2016 г. ответникът дължи на
ищеца неустойки и лихви по сключени договори №Ю-012/23,12,2015 г.,
№Ю-023/13,01,2016 г., №Ю-034/25,03,2016 г. и №57/06,04,2016 г., в общ размер на
17 987,00 лева. Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 16 040,00 лева по цитирания протокол, издадена е
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1299/2018 г. на ПлРС, срещу която ответникът е
възразил. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 040,00 лева,
представляваща неустойки и лихви съгласно Протокол №1/01,09,2016 г. по сключени
договори №Ю-012/23,12,2015 г., №Ю-023/13,01,2016 г., №Ю-034/25,03,2016 г. и
№57/06,04,2016 г. Претендират се и направените деловодни разноски. В с.з. и в писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, синдика на
ищеца развива подробни съображения защо не следва да се извършва съдебно
прихващане със сумата от 2904,00 лева и защо не следва да се приема за платена
по процесния протокол сумата от 500,00 лева.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез адв.А.Г. от
ПАК, в който сочи, че между страните съществува договор №Ю-012 от дата
22,12,2015 г., а не от дата 23,12,2015 г. Сочи се, че на 28,12,2016 г.
ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата от 500,00 лева и с това плащане е
намалил задължението си към ищеца на 15 050,00 лева. Твърди се още, че
ответникът е предал на ищеца 1210 броя бали слама на стойност 2904,00 лева,
които не са заплатени и до момента. Направено е възражение за прихващане между
дължимата от ищеца сума в размер на 2904,00 лева и дължимото от ответника, като
се сочи, че за разликата над 12 146,00 лева искът е неоснователен. В с.з. процесуалният представител на ответника сочи, че са налице условията
за прихващане, което има ретроактивно действие.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да докаже възникнало вземане срещу
ответника – валидно сключен протокол №1/01,09,2016 г. и договори №Ю-012/23,12,2015
г., №Ю-023/13,01,2016 г., №Ю-034/25,03,2016 г. и №57/06,04,2016 г.
В тежест на ответника е да докаже извършено в срок плащане на задълженията
си по протокола.
Доколкото ответникът не оспорва основанието на задължението си към ищеца, а
само неговия размер, съдът счита, че следва да обсъди само направените от
ответника възражения за погасяване на част от претендираната сума чрез плащане
/500,00 лева/ и направеното възражение за прихващане /със сумата от 2904,00
лева/.
От представения по делото Протокол №1/01,09,2016 г., подписан от страните
по делото, се установяват констатирани задължения на ответника към ищеца в общ
размер на 17 987,00 лева.
От представеното заверено копие от РКО №325/28,12,2016 г. и вносна бележка
от същата дата се установява, че ответникът е платил на ищеца сумата от 500,00
лева, с посочено основание – „по ДКИ №1-11/04,08,2016 г.“.
От представеното заверено копие на фактура №**********/01,12,2016 г,
издадена от ответника на ищеца, се установява, че ответникът е продал на ищеца 1210
бр. бали със слама на обща стойност 2904,00 лева. От представените три броя
пътно-прехвърлителни разписки /с №45 до №47/се установява, че продадените бали
със слама са доставени на купувача – ищеца в случая.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед уточнението от страна на синдика на ищеца, че сумата за неустойка
по Договор №Ю-012/23,12,2015 г. не е предмет нито на заповедното, нито на настоящото
исково производство, между страните е останал спорен единствено въпроса следва
ли да се приемат за платени по процесния протокол 500,00 лева, платени на
28,12,2016 г. и може ли да бъде извършено прихващане между сумите, дължими от
ответника на ищеца, със сумата от 2904,00 лева, длъжима на ответника от ищеца.
По отношение възражението за плащане на сумата от 500,00 лева с вносна
бележка от 28,12,2016 г. – видно както от РК №325/28,12,2016 г., така и от
самата вносна бележка, като основание за плащане е посочено ДКИ
№1-11/04,08,2016 г. Доколкото датата на данъчното кредитно известие е
предхождаща датата на съставяне на процесния протокол, няма как да се приеме,
че плащането е направено във връзка с посочените в Протокола от 01,09,2016 г.
суми. Ето защо съдът счита това възражени на процесуалният представител на
ответника за неоснователно.
По отношение възражението за прихващане между дължимата от ответника сума и
сумата от 2904,00 лева, дължима от ищеца на ответника – съдът счита това
възражение също за неоснователно. С оглед висящото производство по
несъстоятелност на дружеството-ищец, ответникът, като кредитор на ***, е
следвало да предяви своето вземане в размер на 2904,00 лева по предвидения в
закона ред – по чл.685 и чл.688, ал.1 от ТЗ. Следва да бъде споделено
възражението на синдика на ищцовото дружество, че прихващането не е типичния
способ за попълване на масата на несъстоятелността, и допускането на
прихващане, дори и при условията на чл.645, ал.1 от ТЗ, би осигурило възможност
на кредитори, които са пропуснали срока за предявяване на вземанията си, без да
се конкурират с кредиторите с приети и одобрени от съда вземания, да получат
удовлетворяване на техните си вземания в нарушение на поредността за
удовлетворяване, посочена в чл.722 от ТЗ.
С оглед
всичко гореизложено съдът счита, че искът е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл.620, ал.5 от ТЗ вр.чл.78, ал.6 от ГПК, следва
да се осъди ответника да заплати по сметка на ПлРС дължимата държавна такса от заповедното и настоящото
производство, или държавна такса в общ размер на 641,60 лева. Няма
направено искане за присъждане на други разноски
от ищеца, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.365 от ЗЗД, че ЕТ „М.А.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДЪЛЖИ на ***– в несъстоятелност, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от синдика Д.Г., сумата от 16 040,00
лева, представляваща неустойки и лихви съгласно Протокол
№1/01,09,2016 г. по сключени договори №Ю-023/13,01,2016 г., №Ю-034/25,03,2016
г. и №57/06,04,2016 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20,02,2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1299/2018
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.620, ал.5 от ТЗ
вр.чл.78, ал.6 от ГПК ЕТ „М.А.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС сумата от 641,60 лева, представляваща дължимата
държавна такса за заповедното и за настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: