Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 03.11.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.,
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка П.а, като
разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 405/2020 год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 8 от 15.01.2020 год. по
гр. дело № 1181/2017 год. К.ският районен съд е отхвърлил предявения иск по чл.
108 от ЗС от Л.К.С. против К.Г.Ц. за признаване за установено правото на
собственост на ищцата и за предаване владението върху следния недвижим имот:
втори етаж и трети /тавански/ етаж, всеки с площ от 93 кв.м. от двуетажна
масивна жилищна сграда, с тавански подпокривен обитаем етаж, цялата с обща
застроена площ от 286 кв.м., построена
върху дворно място, съставляващо парцел I-779 в кв. 186 по плана на с. К.
от 1983 год., понастоящем – поземлен имот с идентификатор №
38978.900.779, ведно
с дворното място, върху което е построена сградата, при граници и съседи:
улица, В. С.Д., К.С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията. С решението съдът е
признал право на задържане на К.Ц. на описания имот до заплащане на сумата 100
000 лв., представляваща част от сумата в общ размер от 152 501 лв., с която се
е увеличила пазарната стойност на процесния имот с идентификатор 38978.900.779
по действащата кадастрална карта на гр. К. и построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда, цялата с обща застроена площ 286 кв.м., при граници:
улица, В. Д., К. Д., Б. М. и край на
регулацията. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1550
лв., представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищцата с твърдения, че същото е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния
закон. Счита, че същото е недопустимо в частта с която съдът е признал право на
задържане на ответника до заплащане на претендирани от ответника в имота
подобрения. Моли съда да го отмени и да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, както и да отхвърли направеното възражение за
признаване право на задържане на ответника върху имота до заплащане на
претендираните подобрения в имота.
Ответникът оспорва въззивната
жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 338/23.10.2017 год.
по гр.д. № 669/2016 год. на СОС е отхвърлен предявения от К.Г.Ц. против Л.К.С.
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС
за признаване за установено по отношение на ответницата, че е придобил по
силата на давностно владение през периода 1988 год. – 2016 год. правото на
собственост върху следния недвижим имот: втори и трети тавански жилищни етажи,
всеки с площ от 93 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, с тавански
подпокривен обитаем етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв.м., построена върху дворно
място, цялото с площ 1012 кв.м., съставляващо парцел I-779 от кв. 186 по плана на гр. К.,
ведно с дворното място, върху което е построена сградата, при граници и съседи:
улица, В. С.Д., К.С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията, като неоснователен.
Отхвърлено е и искането на ищеца за отмяна на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 48/09.03.2001 год. на нотариус Керемидски
рег. № 211 на НК, с който е признато правото на собственост на Л.С. на
описаното дворно място, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. С решението Л.С. е
осъдена да заплати на К.Ц. сумата 100 000 лв. – част от претендирано вземане в
размер на 152 501 лв., на основание чл. 72, ал. 1 ЗС вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС,
представляваща част от сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на
процесния недвижим имот и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда,
вследствие на извършените в имота подобрения. Решението е влязло в законна сила
на 18.11.2017 год. В мотивите на решението е посочено, че процесната жилищна
сграда била построена до груб строеж през периода 1971-1976 год., а през 1977
год. ищецът получил правото на ползване на имота заедно с ответницата – негова
майка, по силата на съдебно решение за развод. Ищецът е твърдял, че от 1988
год. до датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 669/2016 год. на СОС е осъществявал
самостоятелно, непрекъснато и несмущавано владение върху дворното място и двата
етажа от жилищната сграда, а през периода от лятото на 1988 год. до края на
1993 год. извършил довършителни строителни работи по цялата сграда, вкл.
външно и вътрешно измазване, както
и довършителни дейности, подробно
описани в исковата молба, възлизащи на обща стойност 152 501 лева. В посочения
период ответницата не е манифестирала несъгласие или противопоставяне срещу
довършителните работи на сградата, каквото противопоставяне нямало и от страна
на майката на ответницата /баба на ищеца/, която по това време обитавала първия етаж на сградата. Съдът
е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 от ЗС по съображения, че ищецът не
е манифестирал намерението да придобие имота за себе си и не е отблъснал
владението на своята майка, която също е упражнявала фактическа власт върху
имота, като е обитавала първия етаж на жилищната сграда.
С н.а. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 04.03.1966 год. С.Д.С. е прехвърлил на К.С. Д. следния недвижим
имот: само дворното място, без построените в него сгради, цялото застроено и
незастроено от 1047,50 кв.м., находящо се в с. К., включено като основа на
парцел II-199
в кв. 209 по плана на селото, целият парцел от 1080 кв.м., с неуредени сметки
по регулация, при посочени граници и съседи. Видно от отбелязването в скица №
133/05.04.2001 год. на община К. парцел II-199 в кв. 209 по плана на селото от
1962 год. е идентичен с УПИ XI-778
в кв. 186 по плана на гр. К. от 1983
год. К. Д. е починал през 1996 год. и е
оставил като наследници по закон З. С. -
съпруга и Л.С. – дъщеря /удостоверение за наследници № 584 от 06.06.2016
год. на община К./.
С н.а. № 48, том I, рег. № 492, дело № 44 от
09.03.2001 год. на нотариус Керемидски с рег. № 211 на НК З. С. и Л.С. са
признати за собственици на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в землището
на гр. К., а именно: дворно място с площ 1012 кв.м., съставляващо парцел I-779 в кв. 186 по плана на града,
при посочени граници и съседи.
З. С. е починала на 03.02.2008
год. и е оставила като законен наследник дъщеря си Л.К.С. /удостоверение за
наследници № 585 от 06.06.2016 год./.
Според показанията на св. П. в
процесното дворно място се намира двуетажна сграда с тавански етаж, в който
ищцата Л. живее от 70-те години на миналия век. В тази сграда синът й К.
направил редица подобрения и ремонти. Същият живее в процесното място от
момента на раждането си. През последните 3-4 години свидетелят не е виждал
ищцата и не знае къде живее.
Съгласно показанията на св. Л.,
който от 12 години живее в близост до процесния имот, последният се ползва
преимуществено от ответника К.. От няколко години неговата майка не пребивава в
имота. Свидетелят знае за извършени редица подобрения в процесната къща от К.,
който преди 3-4 години предоставил и пари на ищцата, за да си направи ремонт на
етажа, в който живее. Знае, че първият етаж е собственост на ищцата и
единствено тя го ползва.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Установи се от приетите по делото писмени
доказателства, че процесният имот е придобит от бащата на ищцата /дядо на
ответника/ К.С. Д. по силата на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с н.а. №
141/04.03.1966 год. на СНС. По делото не се спори, че процесната сграда е
построена до груб строеж през периода 1971-76 год. Наследодателят на ищцата К.
Д. е починал през 1996 год. и е оставил като наследници по закон З. С. - съпруга и ищцата Л.С. – дъщеря. С н.а. № 48,
том I,
рег. № 492, дело № 44 от 09.03.2001 год. на нотариус Керемидски с рег. № 211 З.
С. и Л.С. са признати за собственици на основание давностно владение и
наследство на процесния недвижим имот, като констатациите в нотариалния акт не
са оборени в настоящото производство. След смъртта на З. С. единствен
собственик на процесния имот е ищцата Л.С..
Със сила на пресъдено нещо с решението от 23.10.2017 год. по гр.д. № 669/2016
год. на СОС е отречено претендираното от ответника К.Г.Ц. право на собственост
на основание давностно владение през
периода 1988 год. – 2016 год. на процесния недвижим имот, представляващ втори и
трети тавански жилищни етажи от жилищната сграда, ведно с дворното място, върху
което същата е построена. С оглед това съдът намира за доказано правото на
собственост на ищцата върху процесния имот. Не се спори също така, че
ответникът упражнява владение върху него, поради което предявеният
ревандикационен иск е изцяло основателен.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено
в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108
от ЗС и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да признае правото
на собственост на ищцата върху процесния имот и да осъди ответника да предаде
владението върху него.
С оглед основателността на предявения ревандикационен иск съдът следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за признаване право на задържане до заплащане на направените в процесния имот подобрения. Такова възражение е прието за разглеждане от районния съд в о.с.з. на 28.05.2019 год. след подадена молба от ответника от 12.04.2019 год. за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба, поради ненадлежно осъществена процедура по чл. 47, ал. 1 от ГПК. С оглед това и съдът намира, че е надлежно сезиран с такова възражение.
Ответникът е направил възражение за задържане на имота до заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща част от сумата в общ размер от 152 501 лв., с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот в резултат на направени от ответника подобрения, която сума Л.С. е осъдена да заплати на К.Ц., на основание чл. 72, ал. 1 ЗС вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС, с влязлото в сила решение № 338/23.10.2017 год. по гр.д. № 669/2016 год. на СОС. Следователно, със сила на пресъдено нещо е установено вземането на ответника срещу ищцата за процесните подобрения и в претендирания размер. През периода, през който е извършил подобренията, ответникът е имал качеството на недобросъвестен владелец, но тъй като собственикът /ищцата по делото/ е знаела за извършването на тези подобрения и не се е противопоставила, в случая намира приложение разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗС, според която в случай, че собственикът е знаел, че се правят подобрения в неговия имот и не се е противопоставил, законът приравнява недобросъвестният владелец на добросъвестен и му дава както правото да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, така и правото на задържане на вещта до заплащането им /чл. 72, ал. 3 от ЗС/. С оглед това решението следва да бъде потвърдено в частта, с която съдът е признал право на задържане на ответника по отношение на процесните имоти – втори и тавански етаж от жилищната сграда, както и дворното място, в което е построена. Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът е признал право на задържане на ответника на първия етаж от жилищната сграда, тъй като този имот не е предмет на предявените искове по чл. 108 от ЗС и същият се владее от ищцата по делото, като възражение за право на задържане може да се направи само по отношение на спорния имот.
При този изход на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1550 лв. разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1312 лв., представляваща направените в производството по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 8 от
15.01.2020 год. по гр. дело № 1181/2017 год. на К.ския районен съд в ЧАСТТА, с
която съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 108 от ЗС от Л.К.С. против К.Г.Ц.
за признаване за установено правото на собственост на ищцата и за предаване
владението върху следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ и ТРЕТИ ЕТАЖ /тавански етаж/,
всеки с площ от 93 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, с тавански
подпокривен обитаем етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв.м., построена върху дворно
място, съставляващо парцел I-779
в кв. 186 по плана на гр. К. от 1983 год., понастоящем – поземлен имот с
идентификатор №
38978.900.779, ведно
с ДВОРНОТО МЯСТО, върху което е построена сградата, при граници и съседи:
улица, В. С.Д., К.С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията, както и в частта, с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1550 лв. разноски, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска на Л.К.С., ЕГН ********** *** против К.Г.Ц. ***, с ЕГН **********, че ищцата е собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ и ТРЕТИ
ЕТАЖ /тавански етаж/, всеки с площ от 93 кв.м. от двуетажна масивна жилищна
сграда, с тавански подпокривен обитаем етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв.м., построена върху дворно
място, съставляващо парцел I-779 в кв. 186 по плана на с.
К. от 1983 год., при
граници и съседи: улица, В.
С.Д., К.С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията, понастоящем – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
38978.900.779 по плана на гр. К.,
както и на ДВОРНОТО МЯСТО, върху което е построена
сградата, и ОСЪЖДА К.Г.Ц. да предаде на Л.К.С. владението върху описаните имоти, на основание чл. 108 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в ЧАСТТА, с която съдът е признал право на задържане на
ответника К.Г.Ц. върху следните недвижими имоти: ВТОРИ ЕТАЖ и ТРЕТИ ЕТАЖ /тавански етаж/,
всеки с площ от 93 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, с тавански
подпокривен обитаем етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв.м., построена върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
38978.900.779 по плана на гр. К.,
както и на ДВОРНОТО МЯСТО, върху което е построена сградата,
до заплащане от
страна на Л.К.С. на сумата 100 000 лева, представляваща част от сума в общ размер от 152 501
лв., с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот в резултат на направени от ответника подобрения, на основание чл. 72, ал. 3 вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС.
ОБЕЗСИЛВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е
признал право на задържане на ответника К.Г.Ц. по отношение на ищцата Л.К.С. върху следния недвижим имот:
ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна
сграда, с тавански подпокривен обитаем етаж, построена върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
38978.900.779 по плана на гр. К. до заплащане от страна на ищцата
на сумата 100 000 лева, с която се е увеличила
пазарната стойност на процесния имот в резултат на направени от
ответника подобрения, на основание чл. 72, ал. 3 вр.
чл. 74, ал. 2 от ЗС, като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОСЪЖДА К.Г.Ц. да
заплати на Л.К.С. сумата 1312 /хиляда триста и
дванадесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.