Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 777
гр. С., 31.07.2020 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 5796/2019
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството са предявени
положително установителни искове с пр. осн. чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с
пр. осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Н.А.Х. е образувано ч.гр.д № 3750/2019 г. по описа на СлРС и е
издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 1211,24 лева
за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Наред с установителния
иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с
исковата молба се предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на
неплатени лизингови вноски в размер на 441,44 лева.
В исковата молба се
твърди, че по повод Договор за мобилни услуги от дата 31.03.2016 г., сключен за
мобилен номер 0894/418900 по програма Нонстоп 30,99 лева, ответникът Н.А.Х. е
абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с
абонатен номер № ********* за уговорения срок на действие 24 месеца на
предпочетената абонаментна програма до 31.03.2018 г.
Посредством подписано
между страните допълнително споразумение от дата 04.01.2018 г. абонатът –
ответник е сменил ползваната абонаментна програма, като е предпочел Тотал 36,99
лева, за уговорен срок на действие до 04.01.2020 г. В тази връзка на същата
дата е сключен договор за лизинг между страните, като абонатът е взел мобилно
устройство Huawei,
модел Mate 10
Pro Dual Mocha Gold
на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 27,59 лева
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Абонатът се е възползвал
от предоставената му възможност да ползва повече от една мобилна услуга, поради
което е станал титуляр на мобилен номер 0893/620720 с абонаментен план Тотал
30,99 лева, съгласно Допълнително споразумение от дата 04.01.2018 г. Страните
са уговорили срок на действие на абонаментната програма до 04.01.2020 г.
Въз основа на
посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 10.04.2018 г. до 09.09.2018 г., ищцовото
дружество е издало:
фактура № **********/10.05.2018 г.
за отчетения период на потребление 10.04.2018 г. - 09.05.2018 г., с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 105,31 лв. /с
ДДС/ и лизингова вноска 27,59 лева. Дължимата сума е платима в срок до
25.05.2018 г.;
фактура № **********/10.06.2018 г.
за отчетения период на потребление 10.05.2018 г. - 09.06.2018 г., с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 101,28 лв. /с
ДДС/ и лизингова вноска 27,59 лева. Дължимата сума е платима в срок до
25.06.2018 г.;
фактура № **********/10.07.2018 г.
за отчетения период на потребление 10.06.2018 г. - 09.07.2018 г., с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 67,97 лв. /с ДДС/
и лизингова вноска 27,59 лева. Дължимата сума е платима в срок до 25.07.2018 г.
Абонатът е потребил и
не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 355,97 лв. фактурирани за три последователни
отчетни месеца - за месец
- Кредитно известие №
**********/10.08.2018 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на 24,12 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в
размер на 27,59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходните отчетни
периоди в размер на 355,97 лв., при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 359,44 лв., платима в
срок до 25.08.2018 г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка от
потреблението на ползваните номера.
Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 359,44 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75. вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника Н.А.Х. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №
********* на дата 10.09.2018 г. крайна фактура № ********** с начислена обща
сума за плащане в размер на 1211,25 лв.
В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 410,37 лв.,
фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 441,44 лв. и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди размер на
359,44 лв.
Датата на деактивация
на процесния абонамент е 30.07.2018 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 36,99 лева за
мобилен номер 0894/418900 до 04.01.2020 г., съгласно Допълнително споразумение
от дата 04.01.2018 г. и на абонамента Тотал 30,99 лева за мобилен номер
0893/620720 до 04.01.2020 г., съгласно Допълнително споразумение от дата 04.01.2018
г.
Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Освен това, поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство марка
Huawei,
модел Mate 10
Pro Dual Mocha Gold
са обявени за предсрочно изискуеми.
Поради неизпълнението
на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни
плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
- За устройство Huawei, модел Mate 10 Pro Dual Mocha Gold
взето във връзка с мобилен номер 0894/418900, се дължи цената в размер на
441,44 лв. след месец
В конкретният случай
ответникът Н.А.Х. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е
мобилни номера 0894/418990 и 0893/620720 и не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури
сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да
заплаща цената на предоставеното устройство съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Предвид изложено се моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Н.А.Х., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в общ размер на сумата 769,80 лв., от които:
- сумата 359,44 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер *********,
потребени в периода от 10.04.2018 г. до 09.09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, до окончателното плащане на сумата;
- сумата 410,37 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорза мобилни
услуги.
Моли съда да осъди
ответника Н.А.Х., да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, сума в размер на
441,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.09.2018
г. до м.12.2019 г. по Договор за лизинг от 04.01.2018 г. за устройство Huawei, модел Mate 10 Pro Dual Mocha Gold, взето във връзка с
мобилен номер 0894/418900 с абонатен номер № *********.
Претендират
се разноските по делото.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответника чрез
назначеният му особен представител – адв. М.К. ***, в който се счита, че
предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни и се моли да бъдат
отхвърлени.
Посочва
се, че в приложенията към исковата молба ищецът не сочи и не представя
доказателства за начина и основанията на настъпилата предсрочна изискуемост,
както и за изпращане на уведомление до ответника кога процесиите договори са
обявени за предсрочно изискуеми. Доколкото процесиите договори за мобилни
услуги са сключени от страните в писмена форма, то на основание чл. 87, ал. 1
от ЗЗД ищецът може да развали същите като даде на ответника длъжник подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята
договорите за развалени. С оглед
писмената форма на процесиите договори, то предупреждението трябва да се
направи също писмено. По делото обаче липсват доказателства ищецът да е предоставил
на ответника подходящ срок за изпълнение, да го е предупредил за развалянето на
договорите, както и за последващо разваляне на същите, преди депозирането на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Оспорва
се изцяло претенцията на ищцовото дружество за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на процесиите договори за мобилни услуги в общ размер
на 410,37 лева. Сочи се, че по смисъла на ЗЗП договорите за мобилни и фиксирани
услуги и договорите за лизинг представляват потребителски такива. Съгласно константната
практика на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са
транспонирани в националното ни право като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е
уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
С
оглед на изложеното и твърдените от ищеца факти и обстоятелства, счита, че в
процесиите договори е налице неравноправна клауза.
Сочи
се, че неравноправна е клаузата, според която потребителят дължи неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, която е в размер на сумата от стандартните за съответната програма
месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на срока на договора. В
случая договорите между страните са предсрочно прекратени не от потребителя, а
по инициатива на оператора. От изявлението на ищеца в исковата молба става
ясно, че формален повод за това станало обстоятелството, че потребителят
забавил плащанията на вноски по предоставени услуги. С оглед на изложеното се
счита, че при неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя,
ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница
или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано
висок размер - арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Сочи
се, че неравноправна обаче би била и клаузата, която позволява, както е в
случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира под
формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор,
която не е извършил - чл. 143, т. 6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор е
предпочел да прекрати договорите с потребителя вместо да запази тяхното
действие и да претендира изпълнение по тях заедно с обезщетение или неустойка
за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на
неустойка, да претендира и за изпълнение на прекратения договор от страна на
потребителя и то за пълния срок на неговото действие без сам да предлага
изпълнение.
Ето
защо се счита, че подобни клаузи са нищожни и не пораждат какъвто и да било
правен ефект, поради което искът за тях се явява изцяло неоснователен.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не
изпраща представител.
Ответникът
се представлява от особен представител, който моли съда да отхвърли предявените
искове, като поддържа доводите за наличието на неравностойни клаузи.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
С Договор за мобилни
услуги от дата 31.03.2016 г., сключен за мобилен номер 0894/418900 по програма
Нонстоп 30,99 лева, ответникът Н.А.Х. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с абонатен номер № ********* за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
31.03.2018 г.
С допълнително
споразумение от дата 04.01.2018 г. абонатът – ответник е сменил ползваната
абонаментна програма, като е предпочел Тотал 36,99 лева, за уговорен срок на
действие до 04.01.2020 г. В тази връзка на същата дата е сключен договор за
лизинг между страните, като абонатът е взел мобилно устройство Huawei, модел Mate 10 Pro Dual Mocha Gold
на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 27,59 лева
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Абонатът се е
възползвал от предоставената му възможност да ползва повече от една мобилна
услуга, поради което е станал титуляр на мобилен номер 0893/620720 с
абонаментен план Тотал 30,99 лева, съгласно Допълнително споразумение от дата
04.01.2018 г. Страните са уговорили срок на действие на абонаментната програма
до 04.01.2020 г.
Абонатът е потребил и
не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 355,97 лв. фактурирани за три последователни
отчетни месеца - за месец
В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 410,37 лв.,
фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 441,44 лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди
размер на 359,44 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
По предявеният установителен
иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата 359.44 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода от 10.04.2018 г. до 09.09.2018 г.
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва
да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като
ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе
успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
В случая, предмет на предявения установителен иск е
вземане, произтичащо от сключени между страните договор за предоставяне на
мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство.
Представените и приети по делото писмени документи –
договори и фактури за начислени стойности на ползвани и незаплатени мобилни
услуги – разговори, текстови съобщения и част от лизингови вноски действително
установяват налични облигационни отношения между страните за исковия период от
време и доколкото ответника не доказа за този период плащане по фактурите на
стойност 359.44 лева за неплатени далекосъобщителни услуги за абонаментен № *********
за посочения по- горе период. Ето защо предявеният установителен иск е
основателен и доказан в пълния му предявен размер.
По предявеният
установителен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата 410.37 лева, представляваща
начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката. В общите условия на ищцовото дружество в т.19б са предвидени
случаите, в които операторът би могъл да прекрати едностранно индивидуален
договор, срочен или безсрочен, като б.”в” сочи, че това може да стане и когато потребителя не е платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор или ОУ.
В хода на процеса обаче не бе проведено доказване за
налично предсрочно прекратяване на договора, сключен с ответника, кога и от
кого, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора
е уведомила другата страна. Това задължение за уведомяване изхожда и от чл.12,
ал.1 от ОУ на договор за лизинг на ищцовото дружество, като прекратяването на
договор поради неплащане от страна на потребителя, респ. обявяването за
предсрочни на всички лизингови вноски следва да е облечено и в писмена форма –
писмено уведомление. Надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. С оглед уговорения начин на изчисляване на
неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването
факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и за размера на иска.
В случая по делото не се доказа операторът да е отправил
или връчил на абоната писмено предизвестие, уведомление или покана, с което да
му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата
молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е
станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към
момента на начисляването им не е имало основание за това. Договорът е прекратен
преди изправната по него страна да е упражнила правото си да го обяви за такъв.
По изложените съображения съдът намира, че
кредитора не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на същия.
На следващо място, но не и по значение, клаузата за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора следва да бъде квалифицирана
като неравноправна, съобразно чл. 143, т.5 от ЗЗП.
С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на І
т.о. ВКС РБ, което се базира на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в това
решение/ е прието, че съда служебно следи за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор.
В процесния случай ответникът притежава
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗ ЗЗП а според чл. 143 от
ЗЗП"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключен при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни
мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия е бланков тип и не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи в процеса клаузата за
неустойка да е била индивидуално договорена. Според чл. 146, ал.2 от ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана с чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на
попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Освен това неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за
нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЗП от КЗП
и за нелоялна търговска практика.
Предвид изложеното, както и предвид съдържанието на
самата неуточнена клауза по договора и съпоставяйки я с останалите клаузи за
правата на потребителя, съдът приема, че същата се явява неравноправна, поради
което и нищожна. Така както е уговорена, клаузата за неустойка създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без
да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от договора и ОУ, че
потребителя няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да
влече след себе си заплащане на неустойка от страна на мобилния оператор и в
полза на клиента. Самата клауза не урежда правила за изчисляване на
неустойката, съобразно размера на неизпълненото задължение на потребителя, а
във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на
неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата
и задълженията на страните по договора.
В този смисъл претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По осъдителния иск с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати сума в размер на 441.44 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от
04.01.2018 г.
Съдът намира, че е дължима от ответника
претендираната сума 441.44 лева, представляващи неплатените оставащи лизингови
вноски. В процеса се установи
категорично сключване на договор за лизинг, съответно предоставен на ответника мобилно
устройство Huawei, модел Mate 10 Pro Dual Mocha Gold. Макар и да не се установи
тяхната предсрочна изискуемост, както твърди ищеца, поради предсрочно
прекратяване на договора за лизинг, то тези вноски към момента са падежирали и
дължими, доколкото ответникът не установи да ги е заплатил.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 100
лева д.т. , адв. възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, което
съдът определя в размер на 127 лева и
250 лева възнаграждение за особен
представител в исковото производство и 25 лева д.т. и 45 лева адв.
възнаграждение в производството по издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Н.А.Х. с ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, район „Младост”,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в
общ размер на сумата 769,80 лв., от
които:
- сумата 359,44 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги с абонатен номер *********, потребени в периода от 10.04.2018
г. до 09.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, до окончателното плащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6
против Н.А.Х. с ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи сумата сумата 410,37 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.А.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 441,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.09.2018 г. до м.12.2019 г. по Договор за лизинг от 04.01.2018 г. за устройство Huawei, модел Mate 10 Pro Dual Mocha Gold, взето във връзка с мобилен номер 0894/418900 с абонатен номер № *********.
ОСЪЖДА Н.А.Х. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, разноски в исковото производство в размер на 477 лева и
разноски в производството по ч.гр.д. 3750/2019 г. на СлРС в размер на 70 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: