Решение по дело №149/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 165
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Десислава Благоева Табакова
Дело: 20227110700149
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    165     

гр. Кюстендил, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                            ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

                                                           

 

с участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на прокурора: Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 149/2022г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите  (РДГ) - Кюстендил, чрез гл. юрисконсулт Й. Х., срещу съдебно решение № 260000 от 22.03.2022 година, постановено по а.н.д. № 1348/2020 година по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено наказателно постановление № 181/14.09.2020 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на К.Й.М., в качеството му на лицензиран лесовъд е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът - К.Й.М., чрез процесуалния си представител адв. С., моли съдът да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 181/28.07.2020 г. (на основание констативен протокол ПК07 № 139009 за извършена проверка от служители на РДГ Кюстендил на 15.07.2020 г.) за това, че лицето К.Й.М. - лицензиран лесовъд на частна практика на фирма ЕТ „Иво Т. – Софи“, на когото е издадено позволително за сеч № 0563970 от 30.06.2020 г., в периода 03.07.2020 г. до 15.07.2020 г. не е упражнил контрол и е допуснал сеч на немаркирани дървета 6 /шест/ броя дъб за имот № 78447, в отдел 112 „к“. Нарушени са разпоредбите на чл. 108, ал. 3, вр. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което на К.Й.М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

При тези данни първоинстанционният съд приел, че от събраните доказателства не се установяват по категоричен начин всички елементи от състава на вмененото нарушение. Посочил е, че не е установено с категоричност мястото /подотдела/ и времето на извършване на процесната сеч, както и че няма доказателства кога е извършена сечта на шестте броя немаркирани дървета. По изложените съображения Районен съд - Кюстендил е отменил атакуваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на районния съд за недоказаност на визираното в наказателно постановление нарушение. Съдът намира деянието за безспорно доказано от субективна и обективна страна, посочените правни норми са съответни на извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно и точно индивидуализирано в АУАН и НП.

От доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че при извършена проверка на територията на ТП ДЛС Осогово, землище на с. Церовица, отдел 112 „к“, имот по КВС № 78447.44.33 - горска територия частна собственост, компетентни длъжностни лица са констатирали извършена сеч, на 6 броя дъб, които не са предвидени за сеч в позволителното за сеч. Също по категоричен начин е установено и обстоятелството, че санкционираното лице – К.М., притежава качеството на лесовъд на частна практика и на негово име са били издадени позволителни за сеч № 0563971 и № 0563970, и двете от дата 30.06.2020 г. за имот кадастрален № 78447.44.33 в землището на с. Церовица, общ. Кюстендил, отдел 112, подотдел "у" и подотдел "к" – частна горска територия, както и че в същия имот било констатирано извършена сеч на 6 /шест/ броя дъб, които не са предвидени за сеч в позволителното за сеч № 0563970 от 30.06.2020 г., извършено в периода от 03.07.2020 г. до 15.07.2020 г. (в рамките на действие на разрешителното за сеч). Установено е в тази връзка, че на М. са му възложени функции по стопанисване на горски територии и е следвало да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в това число - да се извършва сеч само в границите на насажденията на определените и отбелязани за сеч дървета. Съгласно посочения в наказателното постановление чл. 108, ал. 3 от ЗГ, лицето по, ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Изолирани и несъответни на данните по преписката са изводите на районния съд, че не са установени всички елементи от състава на вмененото нарушение. Видно от приетите по делото доказателства, са налице позволителни за сеч за процесния имот и съответните подотдели, които са издадени на лицето К.М. - лицензиран лесовъд. Налице е технологичен план за отдел 112, подотдел „к“, както и карнет – опис за извършено маркиране за същия подотдел, които документи касаят маркирани 82 бр. дървета със синя боя. За извършване на сечта по така маркирания подотдел носи отговорност лицензираният лесовъд, в рамките на която отговорност същият е длъжен да  не допуска сеч на дървесина, немаркирана с КГМ в съответния имот. Това негово задължение произтича от цитираната по горе разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Безспорно установеният по делото факт, за наличие в подопечния на М. имот на отсечени 6 бр. немаркирани с КГМ дървета, сочи на допуснато от същия нарушение - неупражняване на достатъчен контрол на случващото се в имота и неизпълнение от същия на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.

Следователно, нарушението е установено и доказано както от обективна, така и от субективна страна. Посочените правни норми са коректно посочени и съответни на извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно индивидуализирано в акта.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен, а наложеното наказание в минимален размер отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушението обществени отношения.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но е неправилно. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което съдебното решение следва да се отмени, а отмененото наказателно постановление следва да се потвърди.

При този изход на делото, и предвид обстоятелството, че касационният жалбоподател е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за водене на производството пред настоящата инстанция съдът счете, че следва да бъде осъден ответника по касационната жалба да заплати сумата от 80 лв., представляващи сума дължима за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 260000 от 22.03.2022 година, постановено по а.н.д. № 1348/2020 година по описа на Районен съд – Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 181/14.09.2020 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на К.Й.М., е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

ОСЪЖДА К.Й.М. *** да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: