№ 4101
гр. Варна, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110108551 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от С. Й. С. срещу „***“
ЕООД, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищцата следните суми:
- 10853,98 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода от м.01.2021г. до
м.05.2022г.;
- 391,43 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022г. за шест
работни дни;
- 1370,00 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие;
- 8220,00 лв. – обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ при пенсиониране, ведно със
законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцата работела в ответното дружество на
длъжност „медицински лаборант“ до 01.06.2022г., като едностранно прекратила трудовото
правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. След това ищцата отправила покана до
ответника последният да заплати дължимото й трудово възнаграждение и обезщетение за
неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за забава. До момента на подаване на
исковата молба не е изплатено дължимото възнаграждение, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, обезщетение при пенсиониране, както и обезщетение по реда на чл.
222, ал. 3, изр. 1 КТ.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от допълнително споразумение на л. 6 от делото на 31.03.2022г. „***“ ЕООД,
като работодател, и С. Й. С., като работник, се договорили за промяна на основното месечно
трудово възнаграждение, което считано от 01.04.2022г. да бъде 1000,00 лв. От това
доказателство се установява безспорно и фактът, че страните са се намирали в трудови
правоотношения.
Установява се от Заповед с номер 49 от 31.05.2022г., издадена от „***“ ЕООД, че на
1
осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение е било прекратено, считано от
01.06.2022г. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – прекратяване
без предизвестие, поради забавяне изплащане на трудово възнаграждение.
По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице
се установява следното: На ищцата се дължат следните брутни и нетни възнаграждения за
периода от м.01.2021г. до м.05.2022г., както следва – общото задължение за нетни трудови
възнаграждения е 10 853,98 лв.; размерът на обезщетението по реда на чл. 221, ал. 1 КТ е в
размер на 1370 лв.; размерът на обезщетението по реда на чл. 222, ал. 3 КТ е размер на
8220,00 лв., а обезщетението по реда на чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 391,43 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 128 КТ. По иск с правно основание
чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с
ответника през процесния период, за който твърди, че има право на трудово
възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение,
както и неговият размер, а в тежест на ответника е да докаже плащането му.
В конкретния казус се установи безспорно, че страните се намирали в трудови
правоотношения, като за процесния период м.01.2021г. до м.05.2022г. ищецът е полагал
труд при ответника на длъжност „медицински лаборант“. Установи се от заключението на
ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, че неизплатеното трудово възнаграждение, дължимо
за периода от м.01.2021г. до м.05.2022г., е в размер на 10 853,98 лв.
Ответникът не представи никакви доказателства, които да установява изплащане на
каквото и да било възнаграждение или обезщетение в полза на ищеца. Чл. 270 КТ урежда, че
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение
се превежда на влог в посочената от него банка.
От установената фактическа обстановка не се установи изпълнение. Искът се явява
основателен. Останалите искови претенции също се явяват основателни, доколкото липсва
каквото и да било оспорване от страна на ответника, а и заключението на вещото лице
потвърждава изцяло твърденията на ищеца.
Горното бе изложено от съда за пълнота и яснота на решение, тъй като ищецът бе
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призованият ответник не е подал отговор на исковата молба, не се е явил
негов представител в съдебно заседание, както и не е направено искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът установи наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по
този ред.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
заплатени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1400,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна
дължимата държавна такса за разгледаните искове в общ размер на 847,76 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 10853,98 лв. (десет хиляди
2
осемстотин петдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2021г. до м.05.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 391,43 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2022г. за шест работни дни, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 1370,00 лв. – обезщетение за
неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 8220,00 лв. – обезщетение при
пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 04.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 1400,00 лв., представляваща
дължимото адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от общо 847,76 лв.,
представляваща дължима държавна такса в производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3