Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.03.2019 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Румяна Григорова като разгледа докладваното съдията гр.д. №5631/
2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
ИЩЕЦЪТ- А.Р.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез
адв. Ю.Л.Д. твърди, че с постановление от 21.01.2010 г. е бил привлечен като
обвиняем по пр. пр. № 3-776/2009 г. по описа на Софийска районна прокуратура,
досъдебно производство № 12/2014 г. по описа на ДАНС (с предишен номер ДП №
338/09 г. на 01 Отдел ГД „ДП" - МВР) с твърдения, че е извършил девет
отделни престъпления по чл. 149, ал. 1 НК. Впоследствие с нови постановления на
разследващите органи и по указания на прокурор от СРП правната квалификация е
изменена на чл. 157, ал. 3 НК чрез ново привличане като обвиняем. Излага, че
с постановление на СРП от 21.01.2010 г.
е задържан под стража за срок от 72 часа. По искане на П. CPC-НО е взел по
отношение на ищеца постоянна мярка „задържане под стража". Така
определената най-тежка мярка е потвърдена от СГС-НО с определение от 29.01.2010
г. по НЧД № С-98/10 г. и е прилагана спрямо него в периода от около половин
година, след което е изменена в по-лека. Ищецът навежда, че още от самото
начало случаят е станал обществено достояние и за него се е писало в пресата и
интернет сайтовете. Излъчвани били множество репортажи и предавания по
телевизията с твърдения, че е разбита „група", състояща се от общо шест
човека, между които и той. Приписване му били изключително грозни, неморални и
отблъскващи деяния, представящи го като престъпник, педофил и като цяло -
човек, чужд на общочовешките ценности. Интервюта за случая са давани от
полицейски служители и представители на П. и е представен пред медиите
като поредната показна и успешна акция
на правозащитните органи. С оглед на горното твърди, че се е стигнало до изключително
тежко уронване на доброто му име, честта
и достойнството му. Освен като престъпник, бил обрисуван пред обществото и като
педофил, което той изживява изключително тежко и до настоящия момент. Твърди,
че и до днес част от обществото свързва името му с извършването на престъпления
и силно неморални дейности. Сочи, че през цялото времетраене на наказателното
производство е изпитвал притеснения и
несигурност за бъдещето си. Страхувал се е, че може да бъде осъден за деяние,
което не е извършил. Изгубил доверието на близките си, включително и на
роднини. Не искал това да продължава дълго и подал и молба по реда на чл. 368 НПК (отм.) — за разглеждане на делото му от съда. В хода на производството
спрямо него са извършвани редица процесуални действия, с които той е бил длъжен
да се съобразява. Бил е привличан като обвиняем, разпитван, жилището му е било
претърсено, иззети са му били вещи. Два пъти било образувано и съдебно
производство, тъй като делото било връщано от съда поради допуснати на
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. След второто
връщане на делото на СРП от СРС с постановление на СРП от 26.03.2015 г.
наказателното производство най-накрая било прекратено след като продължило общо
пет години. Той обжалвал постановлението по отношение на мотивите за
прекратяването, предвид което същото е влязло в сила едва след произнасянето на
СГС - на 30.11.2015 г. Твърди, че в
резултат на воденото производство и свързаната с него мярка за неотклонение
„задържане под стража" е претърпял сериозни неимуществени вреди - страх,
уплаха, несигурност, принудителна изолация, накърняване на честта,
достойнството и доброто му име, приписани са му изключително грозни и неморални
действия с малолетни лица. Чувствал се е подтиснат, изпитвал несигурност за
бъдещето си. Като цяло, воденото производство е сложило край на нормалния му
начин на живот, което се отразило отрицателно на психиката му. Негативните
последици са били налице през значително дългия период на провеждане на самото
наказателно производство и са налице в голяма степен и след неговото
приключване като и към момента при изписване на името му в интернет излизат
данни за процесното обвинение и воденото срещу него наказателно производство. С
оглед изложеното намира, че ответникът следва да понесе отговорността за
причинените му неимуществени вреди като оценява последните на стойност от
80 000 лв., но предявява претенцията си частично за сумата от 40 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 г. до окончателното
плащане на обезщетението. Представя писмени доказателства, прави
доказателствени искания и претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул.
********, оспорва иска по
основание и размер. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между процесното наказателно производство и
твърдените вреди, както и вида и размера на твърдените вреди. Прави
доказателствени искания и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по
делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
от фактическа страна следното.
От приетите по делото писмени
доказателства - представени с исковата молба, както и представляващи част от
материалите по приложеното по делото ДП № 12/14 г. по описа на ДАНС, пр.пр.№3-776/09г. по описа на СРП, се установява изложените и посочени в исковата молба обстоятелства,
свързани с воденото и прекратено
нак.производство срещу ищеца. От същите се установява, че ищецът от 21.01.2010 г. е
задържан под стража за срок от 72 часа. По искане на П. CPC-НО е взел по
отношение на ищеца постоянна мярка „задържане под стража", потвърдена от
СГС-НО с определение от 29.01.2010 г. по НЧД № С-98/10 г. и е прилагана спрямо
него в периода от около половин година, след което е изменена в по-лека
По делото са
изслушани показанията на св.А. П.И..
Показанията са необходими с оглед установяване на претърпените неимуществени
вреди и от тях съдът приема, че ищецът тежко
преживял воденото срещу него наказат. преследване.
|
|
Доказателства за
други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът срещу П. с правно основание чл.2, ал.1,т.3, пр.1 от ЗОДОВ е основателен.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, П., съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Не се спори, че наказателното
производство срещу ищеца е започнало на 21.01.2010 г. и е приключило окончателно с
влизането в сила на постановлението
за прекратяване 30.11.2015 г.,
датата на произнасяне на СРС по
обжалваното наказетелно постановление. Няма спор, че взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е била
най-тежка – „задържане под стража“, видно от приложената служебна бележка
ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 21.01.2010 г. до
14.09.2010 г. С оглед изложеното следва да се приеме, че в случая се касае до
“незаконно обвинение в извършване на престъпление”, тъй като спрямо ищеца воденото
срещу него в течение на пет години наказателно преследване е било прекратено. Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ на увреденото лице се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият
състав приема, че събраните доказателства установяват претърпени от ищеца
неимуществени вреди – от свидетелските показания се установява, че в резултат
на наказателното преследване ищецът станал нервен, тревожел се, не можел да
изпълнява работата си, страхувал се, че ще го осъдят. При тези данни се налага
извода, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е търпял негативни
последици в емоционален, личностен и социален аспект, отношението към него било
променено и от най-близките му хора. При всички случаи честта и достойнството
на всяко лице, което е предмет на наказателно преследване в някаква степен се
явява засегнато. В практиката на ВКС е прието, че фактът на незаконното
обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение №
427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
Неоснователно е направеното възражение от страна на
ответника за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. Както се приема в практиката на
ВКС, обезщетението се намалява когато настъпилият вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, като примери за това
са: недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследването. В случая такова поведение от страна на
ищеца нито се твърди, нито се установява.
Що се касае до възраженията срещу размера на претенцията,
те са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по
чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че
размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна
доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо
състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността
при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между
страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че
ищецът тежко преживял воденото срещу него наказателно производство, което е продължилото около 5 години,. Наказателното производство срещу него е приключило в един
сравнително нормален срок с оглед тежестта на повдигнатото обвиние. Съвкупната
преценка на тези обстоятелства, вкл. и
задържането под стража за посочения по-горе период, мотивира съда да
приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди би било 2 000 лв., в който размер искът следва да се уважи,
а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 30.11.2015 г. – на тази дата
е приключило нак. преследване, а според
нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ прекратяването
е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От моментта на
влизане в сила на определението за прекратяване и предвид характера на
отговоронстта по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84,
ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът има право
на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78, ал.1 от ГПК –10лв. Няма доказателства за сторени други разноски, няма и представен
списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б.,
представлявана от Г.П., гр.София, бул.”********Съдебна палата, да заплати
на А.Р.Н.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Ю.Л.Д., по иск с правно основание чл.2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 2 000 лв / две хиляди лева/,
заедно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2 000 лв / две хиляди лева/ до пълния предявен размер от 40 000 лв., предявен като частичен на иск за
80 000.00 лв.(осемдесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА П. на Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”********Съдебна палата, да заплати
на А.Р.Н.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Ю.Л.Д. направените по делото разноски в размер на
10.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: