№ 123690
гр. София, 31.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20231110161953 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Й. Е. Й. вземания по договор за потребителски
кредит.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението по делото е изискана и предоставена справка за длъжника по реда на Наредба №
14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, от която се установява, че
длъжникът в заповедното производство Й. Е. Й. е дерегистриран от единствения си
постоянен адрес в страната.
Съгласно чл. 411, ал. 1, т. 4 (предишна т. 3) ГПК съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Използваният термин „постоянен адрес“ има съдържанието, установено с легалната
дефиниция на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 ЗГР, според която постоянен адрес е адресът в населеното
място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, като постоянният
адрес е винаги на територията на Република България. Съгласно чл. 25, т. 10 ЗГР,
постоянният адрес на лицето е този, съдържащ се в електронния личен регистрационен
картон – част от Национална база данни „Население“. В случая длъжникът по делото няма
регистриран постоянен адрес, което се явява пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Както е изяснено в т. 3б от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, липсата на
постоянен адрес препятства връчването на заповедта за изпълнение, което е и основание
съдът в заповедното производство да обезсили сам заповедта за изпълнение, ако е издал
такава.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 1, т. 4 ГПК, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Й. Е. Й..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
1
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2