Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София,
31 януари 2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание
на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г.
Секретар:
Стефка Александрова
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 15134
по описа за 2018 година,
съобрази, че:
Предявени са субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
С исковата си молба М. Е.М. твърди, че
на 13.11.2013 г. около
17, 50 часа в с.Бистрица, на кръстовището на ул.“Алеко“ и ул.“Резновете“, пропаднала в дълбок изкоп, изпълнен при
извършваните строително – ремонтни дейности по изграждане и реконструкция но
водопровод, изпълняван от „Г.и.“ ЕООД по Договор № 5957/20.09.2013 г., сключен
със С.в.“ АД. Мястото, където били извършвани те не било обозначено и липсвали
предупредителни светлоотразителни конуси и сигнална
лента, по никакъв начин не били очертани границите на ремонтните дейности и не
били поставени временни ограждания и сигнализации. Също така, че нямало улично
осветление и било тъмно, поради което изкопът не бил забележим. В пряка
причинно-следствена връзка с така настъпилото събитие ищцата получила двуглезенно счупване на десния крак с частична луксация на дясна глезенна става,
което наложило болничното й и оперативно лечение, както и медикаментозна
терапия и профилактика с щадящ режим, както и да ползва помощни средства за
период повече от два месеца. В последствие й били проведени рахабилитационни
и физиотерапевтични процедури, но не се била
възстановила и продължавала да
изпитва болки при смяна на времето. Ищцата претърпяла болки и страдания през
лечебния и възстановителен период, освен това направила и разходи за лечение,
операция, медицински консумативи и медикаменти. Инцидентът се отразил негативно
и върху психиката на ищцата.
Образуваното по случая наказателно производство
против техническия ръководител – служител на дружеството, комуто било възложено
изпълнението на СМР, било прекратено с постановление на СГП от 26.06.2017 г. с
мнение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Поддържа
се, че съгласно Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска
собственост и дейностите по изграждане, ремонт и поддържане им, съгласно чл.30,
ал.4 от ЗП, се организират от Общината. Тя отговоря за неизпълнение на
задълженията на лицата, на които е възложила дейността. Наличието на неизправен
участък от пътя реконструкция на водопровод, съгласно договора за извършване на
аварийна поддръжка, строително ремонтни и строително монтажни работи на около
30 % от водопроводната мрежа на територията на СО, без да е обозначен и
обезопасен със съответните обезопасителни средства,
само по себе си доказва на неизпълнение на задължението й и противоправното
поведение на лицата, на които е възложена работата, което обуславя
отговорността й за вреди, настъпили в причинна връзка с претърпяната от ищцата
злополука, а при евентуалност – тази отговорност се носи от собствениците на
пътя.
ИСКАНЕТО
е да бъде осъдено „С.в.“АД, ***, и евентуално -
Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплатят на ищцата М.Е.М., обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в размер на 30 000 лв.(тридесет хиляди лева) като частичен
иск от 50 000 лв. в резултат на инцидент, настъпил на 13.11.2013 г. в с.
Бистрица, общ Столична, при който е пропаднала в района на кръстовището на ул.
„Алеко“ и ул. „Резновете“- представляващи страдания и
психически стрес, ведно с лихва за забава за период от датата на процесния инцидент (13.11.2013 г.) до окончателното плащане
на дължимото обезщетение; както и обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, операции,
медицински консумативи, медикаменти и медицински изделия в размер на 781, 69
лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът „Софийска вода“, в
отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска по основание и размер, прави евентуално възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която е допуснала нарушение на правилата за движение по чл.108, ал.1 от ЗДвП. Претендира разноски.
Ответникът С.О.оспорва иска, с
твърдения, че на процесната дата в района на
инцидента е имало работещо улично осветление и тротоар за движение на
пешеходци, както и че изкопът е бил обозначен и обезопасен, поради което
причина за настъпването е поведението на ищцата, която не е положила дължимата
грижа и сама се е поставила в опасна ситуация, като не е използвала тротоара.
Посочва, че дейностите по поддръжка и
управление на уличното осветление са възложени на „У.о.“ЕАД, поради което СО не
носи отговорност за евентуални вреди от липсата на такова.
Ответникът „АПИ“ оспорва иска с доводи,
че не е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск, поради
това, че улицата на която е настъпил инцидента е общинска собственост и
съгласно чл.11, ал.1 от ЗОбС тя носи задължението да
осигури непрекъснато безопасно и удобно движение по тях. Оспорва настъпването
на вреди за ищцата, както и размера на претендираното
обезщетение, като завишен с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Третото лице помагач „Г.и.“ ЕООД, с писменото
си становище от 07.05.2019 г., оспорва иска като недоказан и неоснователен с
доводи за липса на процесуално правна легитимация да отговаря по предявения
иск, и на предпоставките за ангажиране
на отговорността за вреди от непозволено увреждане. Сочи, че с поведението си
ищцата е допринесла за настъпването на вредите, чието обезщетяване претендира,
поради което размерът на евентуално присъденото обезщетение следва значително
да се намали.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че на 13.11.2013 г. около 17, 50 часа в с.Бистрица, ищцата и свид.
М.отивали пеша в посока към дома си в с.Бистрица, ул.“*****. Те се движели по
пътното платно. В района на кръстовището на ул.“Алеко“ и ул.“Резновете“ били извършвани изкопни и строително – ремонтни
дейности по изграждане и реконструкция на водопровод. Преминавайки през
кръстовището ищцата пропаднала в изкоп с дълбочина от около един метър, при
което почувствала силна болка в десния глезен и извикала. Тя не можела да се
движи сама и била извадена с помощта на свид.М.и друг
работник от обекта. От представените с исковата молба и приети като
доказателства по делото медицински
документи, показанията на свид.М.и заключението на
СМЕ с вещо лице ортопед – травматолог, по делото се установи, че ищцата е
получила закрито счупване на дясната глезенна става и
изкълчване на дясната глезенна става. Същите са причинени
от действие на сили и натиск и усукване при фиксирано стъпало, което отговаря
на механизма на произшествието – падане в дълбок изкоп. Установи се, че на
ищцата е била извършена операция за открито наместване и фиксация
на счупени кости на глезенна става с метална пластина
и винтове, както и че й предстои нова операция за изваждането им. Тя е търпяла
интензивни болки непосредствено след инцидента за период от около 10 дни, както
и след като е започнала отново да стъпва на крака, и болки с умерен интензитет
в период от около 3 месеца. В резултат на операцията са останали трайни и
загрозяващи белези от външната страна на ставата, от около 10 см. и от
вътрешната страна- около 5 см. От показанията на свид.
М.се установява, че ищцата се е движела с помощни средства около 3 месеца след
инцидента, не е могла да се обслужва сама през периода на болничния престой, а
затруднено – около 3 месеца след това. Също така, че ищцата и досега изпитва
неудобства свързани с оток на крака, невъзможност да носи обувки с високи токчета, страх от падане. Вещото лице ортопед – травматолог
установява, че възстановяването на ищцата не е приключило и поради предстоящата
операция не може да се даде окончателна прогноза за пълното й оздравяване.
От представените по делото Договор № 5957/20.09.2013 г., сключен между „С.в.“ АД и Консорциум „А.И.“ ДЗЗД е видно, че дейностите, предмет на обществена поръчка за „Извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително-монтажни работи на около 30 % от водопроводната мрежа на територията на Столична община“ с №ТТ001091, в това число дейностите по реконструкцията на водопровода – подмяна на водопровод с РЕ Ф 90 по приложена схема, извършено на 13.11.2013 г. на посоченото кръстовище в с.Бистрица е възложено на изпълнителя. Няма спор, че процесните изкопни и строително-ремонтни дейности по водопроводната мрежа на кръстовището на улица „Алеко“ и улица “Резновете“ в с.Бистрица са извършвани от работници на „Галчев инженеринг“ ООД. По делото е представен и трудов договор № 125 от 12.11.2012 г., сключен със свид.С.П.С. заемал длъжността „технически ръководител“. Съгласно клаузите на чл.20.1.1. от раздел „Отговорност и застраховане“ на Общи условия – отговорността за вреди от нараняване или смърт на трети лица, намиращи се на границите на обекта, както и за претенциите на трети лица за имуществени, и, или неимуществени вреди е предвидено да носи изпълнителя.
От
доказателствата по делото е видно, че с постановление от 26.06.2017 г. по ДП №
3383 ЗМК-2151/2015 г. по описана 08 РУ-СДВР пр.пр.№9278/2014
г. по описа на СРС е образувано наказателно производство по случая. С решение
от 06.02.2019 г. на СРС, НО, 107 състав по н.а.х.д.№ 11130/2017 г. С.П.С. на
длъжност „технически ръководител“ в „Галчев инженеринг“ ООД е признат за
виновен в престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК вр.
с чл.129, а2 НК, като е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ на основание 78а от НК.
От
заключението на допусната и изслушана по делото съдебно-техническата експертиза
и свидетелските показания на свид.П., свид. М.–съпруг на ищцата, и свид.С.,
които съдът прецени съгласно чл.172 ГПК предвид възможната тяхна
заинтересованост, по делото се установи,
че на обекта е липсвала светлинна сигнализация, с която да е обозначен изкопа,
каквото е изискването на Наредба
№ 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасност на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, които са: Временна сигнализация се поставя преди участъка, в който се
извършват СМР, на разстояние, осигуряващо достатъчно време на участниците в
движението да се съобразят с изменените пътни условия и да извършат маневри за
безопасно преминаване. Вещото лице изяснява, че сигнализацията се поставя
преди започване на СРР и се премахва след тяхното приключване. Използването на
светлинни източници (С16) е задължително при краткотрайни работи, продължаващи
в тъмната част на денонощието. Съгласно цитираната Наредба извършването на краткотрайни или аварийни строителни
работи в тъмната част на денонощието по уличната мрежа в населените места се
допуска само при наличие на осветление. За краткотрайни СМР, които не са
завършени през светлата част на денонощието и при които е влошена нормалната
експлоатация на пътя (улицата), се осигурява денонощна сигнализация до пълното
им завършване. Установи се, че в района на инцидента осветяване на обекта е имало
само от работеща машина, която извършвала дейности по обекта. Единствено
показанията на свид.С. са в противния смисъл, поради
което и предвид неговата заинтересованост, съдът не ги кредитира.
От
писмо изх.№ 0168/11.02.2019 г. на „У.о.“ ЕАД е видно, че на 13.11.2013 г. е
отчетено включването и изключване на осветителната система, като запалването
(вечерта) е било от 17, 21 часа, а гасенето – на 14.11.2013 г. в 07, 05 ч. Това
обстоятелство не се опроверга от показанията на свидетелите, както е приело вещото
лице в заключението, поради което в тази му част то не се възприе от съда. Свид. П. изяснява в показанията си, че изкопът не бил добре
осветен. Също така, че разположението му е между два стълба за улично
осветление. С оглед на изложеното съдът
намира за недоказан факт, че не е имало работещо улично осветление и че е
налице неизпълнение на задължения от страна на „У.о.“ЕАД. Освен това в
настоящия казус, обстоятелството дали е било налице работещо улично осветление не
освобождава изпълнителя на ремонтните дейности от задължението да обезопаси
обекта, в т.ч. с осветяване на изкопа, чрез поставени от него светлинни
източници.
Вещото
лице по СТЕ установява със заключението си, че лицето, което отговаря пряко за изпълнение изискванията за
създаване на безопасни условия на труд на строителната площадка е координатора по
БУТ
- техническия ръководител, респ. длъжностното лице,
което следва да се разпореди на техническия ръководител за изпълнение на
изискуемите се от нормативната уредба
мероприятия за осигурявани на безопасни условия за работа и да следи за
тяхната цялост и осигури обезопасяване на строителния обект, в т.ч. да се
поставят предупредителни знаци, сигнализиращи, че на
съответното място се извършват строително - ремонтни дейности и изкопни работи. В съответствие с изискванията на нормативната уредба, изкопът е следвало да бъде ограден със сигнална лента
и/или светещи конуси за светлата част от денонощието и светлинна сигнализация
за тъмната част. Следва също да бъдат поставени и знаци указващи, че пътят е в
ремонт.
Съдът приема за установено от свидетелските показания на свид.П.
и свид.С., че на известно отстояние
от изкопа са били поставени знаци, указващи че пътят е в ремонт и се провеждат ремонтни
дейности. Имало е поставена и сигнална лента с колчета, но
няма данни да са били поставени защитни ограждения и
да е имало обозначаване със светлинни сигнали до изкопа по време на инцидента. Заключението на вещото лице е, че нормите за безопасност на труда не са спазени от фирмата
изпълнител - респективно координатор по безопасност и здраве и техническия ръководител
като отговарящ пряко за обекта, както и лицето, упражняващо строителен надзор. Изводите за неспазване на изискванията за
безопасност не се опровергават от събраните гласни доказателства за наличието
на поставени пътни знаци и ограничителна лента, тъй като те касаят
ограничението на движението на пътни превозни средства. Безспорно това движение
е било ограничено и не се е осъществявало, но не е имало обозначения за
невъзможността за преминаване на пешеходци, или ограничения за преминаването им
(навлизането им) на пътното платно. От
заключението на вещото лице и изслушването му в открито съдебно заседание на
04.06.2019 г., както и от свидетелските показания се установява, че в този
участък от пътя има обособен тротоар, отделен с бордюр от пътното платно, но
същият е затревен и на места засаден с цветя. Ширината му е около 0, 80 м. При тези данни, според съда следва да се
приеме наличие на фактическа възможност за преминаване през същия. Това обстоятелство
обаче не само не освобождава, а още повече задължава изпълнителя, комуто е възложен ремонта от задължението да
освети изкопа и ограничи навлизането на пешеходци на пътното платно в този
участък.
От представеното
с писмо №УРИ № 43320-67980/2019 г. от СДВР О“ПП“ копия от декларация за трудова злополука и
Разпореждане № 16467/15.01.2014 г. е
приета за трудова злополука, но по делото няма данни дали е влязло в сила и
данни да е изплатено обезщетение на ищцата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за
частично основателен. Съгласно чл. 49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №
7/1958 г. е прието, че отговорността по чл. 49
от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия,
тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на
работата и по характер е безвиновна, обезпечителна. В
тежест на ищцовата страна по така предявения иск е
установяване елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, а именно: причинени вреди на пострадалия от лице при или по
повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД;
осъществяването на противоправно причинени вреди от
действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод
извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа; настъпилите
вреди за ищцовата страна и техния размер; причинна връзка между поведението на
ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди.
Съобразно §
7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОбС, имоти и вещи общинска собственост се управляват в
интерес на населението в общината и съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 16 ЗОбС поддържането на имотите и вещите общинска
собственост се извършват от лицата, на които са предоставени за управление. Разпоредбите на чл.11 и чл. 31, вр.
чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата предвиждат, че изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините и в
интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
общинската собственост, във връзка чл.19,
т.4, ”а” от Закона за водите, водоснабдителните системи или части от тях,
включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване,
съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за
потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните
разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните
уреди в имотите на потребителите са публична общинска собственост, като
собствеността на съответната община възниква по силата на закона. Не се оспорва обстоятелството, че
ищцата е претърпяла инцидента на участък от пътя, на който са се извършвали
строително-монтажни работи за ремонт и
обновяване на водопровод, който път е общинска собственост. Ето защо,
отговорността на СО възниква, в качеството й на собственик на пътната мрежа, и
водоснабдителната мрежа в обхвата на пътя, на който е станал процесният инцидент. Неизпълнението на задължението за осигуряване безопасност за преминаващите
пешеходци съставлява противоправно бездействие от
страна на служители на ответника СО, на
които са възложени функциите по поддръжката
им. Лицето,
което е възложило работата, може да се
освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако
неговите действия не са виновни и противоправни или
ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа (Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на
Пленума на ВС). Не се установява по настоящото дело да са налице предпоставки
за освобождаване на възложителя от отговорност.
Аргумент за това е и разпоредбата на Закона за водите чл. 191, ал.1, т. 1 и т.
2 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "а" и б. "б",
съгласно която контрола върху цялостната дейност по изграждане експлоатиране и
поддръжка на уличните канализационни мрежи е възложен пак на общината чрез
кмета, а съобразно Постановление 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС (съставляващо
задължителна за съдилищата практика), когато вредите са настъпили от действията
или бездействието на служители на дадено предприятие, но работата е възложена
от друго предприятие с договор (хипотеза аналогична на тази по чл.
198п от ЗВ) и предприятието чиято работа се извършва има контрол при
нейното извършване, то отговорността за вредите е именно за него, а не за
предприятието на което е била възложена работата. (т. 3 от постановлението). В
случая СО и нейните служители, не са изпълнили задълженията си по поддръжка
както и тези свързани с контролирането на дейността на "ВиК" оператора по ремонт и поддръжка на водопроводната
и канализационната мрежа, която дейност включва и ремонт на пътното платно, щом
то е разрушено по повод ремонта. Ответната СО е тази, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани. Фактът на реализирано
събитие, застрашаващо живота и здравето на
гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Съдът счита, че е налице причинна връзка между настъпилия резултат и липсата на мерки за обезопасяване на изкопа, тъй като в случай, че такива обозначителни и ограничителни мерки бяха предприети, то инцидентът не би настъпил. За да е налице причинна връзка между деянието и вредата, следва да се докаже, че то предшества във времето настъпването на вредата и я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде условие, без което вредата не би настъпила- т.е. да се установява, че тя не би настъпила, ако деянието не беше осъществено. На второ място - вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Деянието по своята природа следва да е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат, като при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай въпреки повишената опасност не са били предприети необходимите действия за предотвратяване подобни предвидими инциденти, поради което ответникът следва да отговаря на основание чл. 49 ЗЗД в качеството си възложител за причинените от виновното бездействие на трети лица вреди.
Причинно-следствената връзка между противоправното
деяние и нанесените неимуществени и имуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания и съдебно
медицинска експертиза на вещо лице травматолог. Също така се установява и че
приложените и приети като доказателства по делото фактури (л.114-л.122 от
делото) за платени медицински услуги и материали на стойност от 781, 69 лв. са
били необходими и направени във връзка с лечението и възстановяването на ищцата
от посочените травматични увреждания.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че неизпълнението на
вменените от закона задължения на СО
правно регламентирана дейност, осъществима от лица на които е възложила
изпълнението й е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.
49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното
в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост” съгласно ППВС № 4/64 г. не е
абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени
от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с
преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с
общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. Размерът на
обезщетението за претърпените от деликт морални вреди
трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика. С оглед на горното, като съобрази събраните по делото доказателства за вида
и характера на претърпените увреждания, периода на лечение и възстановяване и негативните
изживявания и неудобства, с които е съпътстван и възрастта на ищцата съдът
намира, че за претърпените и доказани по делото неимуществени вреди, следва да
се определи парично обезщетение в размер
на 30 000 лв. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към
датата на събитието съдът намира, че този
размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. Съдът счита обаче, че са налице
предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение, тъй като с
поведението си пострадалата е допринесла за настъпилия вредоносен резултат – с
20 % Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото
лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат,
като е създало условия за настъпването му или го е улеснило, а в случая това се
доказа безспорно по делото.
Движението в нарушение на правилата по чл.108, ал.1 от ЗДвП и със занижено
внимание, въпреки поставените в началото на улицата обозначения за ремонтни
дейности, както и наличието на строителна техника в режим на работа и на
работници и намалената видимост в тъмната част от денонощието, каквото е осъществила пострадалата са
способствали за настъпването на инцидента.
Поради горното, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 24 000 лв., като предявеният иск в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва сумата за обезщетение да се
присъди със законна лихва, считано от датата на деликта,
на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 625, 31 лв., при
съобразяване на доказателствата за заплащане на разходите, както и на основателността
и степента на направеното от СО възражение за съпричиняване.
С оглед на уважаването на иска спрямо
втория предпочитан ответник, искът спрямо главния ответник следва да се
отхвърли, а предявеният евентуален иск срещу „Агенция пътна инфраструктура“ не
следва да бъде разглеждан, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за това.
Следва да се посочи още, че пострадалият
има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда- срещу прекия причинител с иск по чл. 45 ЗЗД, срещу възложителят на работата на прекия причинител, когато
увреждането е настъпило при и по повод извършването на възложената работа, или
срещу работодателя си с иск по чл. 200 КТ. Във всички случаи обаче може да бъде присъдено обезщетение само за
вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия, каквито
доказателства не се представиха по делото (вж. Решение № 9 от 2.02.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК)
С оглед изхода на делото осъденият
ответник е задължен за сторените от ищцовата страна разноски
за депозити за възнаграждения на вещи лица, съобразно уважената част – 559, 60
лв. Следва на основание чл.38 от ЗАдв ответникът да
бъде осъден да заплати на адвокат М. Н. Д.-Й. възнаграждение в минималния
размер на адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г.
в размер от 1268, 76 лв., съобразно
уважената част от иска.
Следва да се осъди ищцата, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „С.в.“ АД и на „Агенция пътна инфраструктура“
разноски по делото в пълен размер, а на ответника С.О.разноски, съобразно
уважената част от иска. Следва на първите двама ответници
да се присъдят разноски в размер на 120 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2
вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а на С.О.– 100 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Третите лица не са задължени и нямат право на разноски, съгласно
чл.78, ал.10 от ГПК.
Следва да се осъди ответника СО да
заплати на Софийски градски съд сумата от 985, 01 лв. за държавна такса, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.Е.М. с ЕГН ********** против „С.в.“АД с ЕИК *******иск с правно основание
чл.49 от Закона за задълженията и договорите, за осъждането да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв.(тридесет хиляди лева), като частичен иск от 50 000 лв., ведно със
законна лихва, считано от 13.11.2013 г. до окончателното й изплащане и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 781, 69 лв., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2018
г., до окончателното й изплащане, в резултат на инцидент, настъпил на
13.11.2013 г. в с. Бистрица, общ Столична, в района на кръстовището на ул.
„Алеко“ и ул. „Резновете“, при който е пропаднала в
изкоп при извършване на ремонт на водопроводна мрежа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.О.с ЕИК *******да заплати на
М.Е.М. с ЕГН **********, на основание чл.49 от Закона за задълженията и
договорите, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лв., предявен като частичен от пълния размера на иска - 50
000 лв., ведно със законна лихва, считано от 13.11.2013 г. до окончателното й
изплащане и обезщетение за имуществени вреди в размер на 625, 31 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
12.11.2018 г., до окончателното й изплащане, в резултат на инцидент, настъпил
на 13.11.2013 г. в с. Бистрица, общ Столична, в района на кръстовището на ул.
„Алеко“ и ул. „Резновете“, при който е пропаднала в
изкоп при извършване на ремонт на водопроводна мрежа, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част – над
уважения размер от 24000 лв. до 30000 лв., както и иска за обезщетение за имуществени вреди – в останалата му част –
над уважения размер от 625, 31 лв. до 781, 69 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
С.О.с
ЕИК *******да заплати на М.Е.М. с ЕГН ********** сумата от 559, 60 лв.
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.О.с
ЕИК *******да заплати на адвокат М. Н.Д.-Й.от САК сумата от 1268, 76 лв.
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М.Е.М. с ЕГН **********
*** ЕИК *******сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Е.М. с ЕГН **********
да заплати на „С.в.“АД с ЕИК *******сумата от 120 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Е.М. с ЕГН **********
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата от 120 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Г. и.“ ООД с ЕИК ********* и трето лице помагач „У.о.“ ЕАД
с ЕИК ********.
СЪДИЯ: