Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 11399 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 463 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по депозирани от взискателите Е.М.Т., ЕГН ********** и „Р.Б.
(България)“ ЕАД, ЕИК********, жалби срещу
разпределение
от 28.08.2020 г., изготвено по изп. дело № 20198630401558
по описа
на ЧСИ С.Х..
Жалбата на взискателя Т. се основава
на незаконосъобразност на разпределението, произтичаща от постъпило в
производството удостоверение от НАП за наличие на публични задължения в размер
на 163225,65 лева, които следвало да се удовлетворят преди вземането на
взискателя „Р.Б. (България)“ ЕАД, заедно
с вземането на Столична община за сумата 17,97 лева. От друга страна вземането
на взискателя „Р.Б. (България)“ ЕАД не се ползвало от привилегия и следвало да
се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори.
Жалбата, депозирана от „Р.Б. (България)“ ЕАД, съдържа оплаквания за
незаконосъобразност на разпределението в частта на опредЕ.та дължима такса по
чл. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като същата следвало да бъде опредЕ. само върху размера на
удовлетвореното вземане на банката, отнесено към общия му размер, поради което
дължима била такса в размер на сумата 6558,61 лева, с ДДС, а не опредЕ.та
такава от 11423,72 лева с ДДС.
По отношение на жалбата на Е.М.Т. взискателят „Р.Б. (България)“ ЕАД е депозирало
възражение, в което сочи, че публичните задължения, посочени от Т. касаели
трето за производството лице – „Х.“ ООД и по тази причина нямало никакво
основание да се удовлетворяват в настоящото производство. Банката разполагала с
привилегия, тъй като вземанията й били обезпечени с първа по ред ипотека върху
продадения недвижим имот.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които счита
жалбите за неоснователни, а извършеното разпределение за съответно на
изискванията на закона.
Съдът, като прецени
доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Производството по изпълнително дело №
20198630401558 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, е
образувано по молба на Е.М.Т., въз
основа на изпълнителен лист от 28.05.2019 г., издаден срещу Е.Б.Д., ЕГН **********
и Д.Р.Д., ЕГН **********, за заплащане на сумата 12000 лева по запис на
заповед, издаден на 28.07.2018 г., предявен за плащане на 02.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 17.05.2019 г. до изплащане на вземането и сумата 740
лева - разноски по делото. В молбата, с която е инициирано образуването на производството
по принудително изпълнение, е направено искане изпълнението да бъде насочено
към притежавано от длъжниците, в режим на съпружеска имуществена общност, право
на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в
гр. София, бул. „**************, с идентификатор 68134.404.290.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София одобрени със Заповед
за одобрение на ККР № РД-18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК.
С протокол за опис на недвижим имот от 21.08.2019
г. е описан именно апартамент № 6, с идентификатор 68134.404.290.1.6, по
отношение на който длъжниците Е.Б.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН **********,
учредили договорна ипотека, оформена в нотариален акт № 135, том I, рег. № 537, дело № 125/2008 г. на нотариус № 350 Ц.Д., за
обезпечаване на вземанията на „Р.Б.
(България)“ ЕАД,
произтичащи от договор за банков кредит от 14.02.2008 г., сключен с
кредитополучателя „Х.-С“ ООД и солидарния длъжник „Х.“ ООД, както и тези,
произтичащи от договор за револвиращ банков кредит от 14.08.2008 г.. Ипотеката
е подновена на 08.02.2018 г., видно от отбелязването върху молба на ипотекарния
кредитор.
Въз основа на молба, вх. № 53446/11.09.2019 г. взискателят
„Р.Б.“ ЕАД (ипотекарен кредитор) е конституирано като присъединен в
производството взискател, съгласно изпълнителен лист от 16.05.2009 г., основан
на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземания на банката по договор
за банков кредит от 14.02.2008 г., обезпечен с договорната ипотека върху
процесния апартмент № 6.
В рамките на проведена публична продан на
недвижимия имот с протокол от 03.10.2019 г. за купувач на имота е обявен
присъединеният взискател “Р.Б.“ ЕАД за сумата от 257880 лева (двеста петдесет и
седем хиляди осемстотин и осемдесет лева).
По делото са постъпили удостоверения от НАП,
присъединен взискател по смисъла на чл. 458 ГПК, съгласно които Е. Д. и Д.Д.нямат
публични задължения, а по отношение на трето за изпълнението лице „Х.“ ООД - са
налице такива задължения в общ размер от 163255,65 лева.
По делото на 31.10.2019 г. е изготвено
разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 495, ал. 1 ГПК, в което вземането
на НАП по отношение на „Х.“ ООД е включено, поради което с влязло в сила
решение по частно гр. дело № 16115/2019 г. на СГС, разпределението е отменено,
но спорът не е решен по същество, като на съдебния изпълнител е указано
извършването на ново разпределение, в нарушение на чл. 463 вр. чл. 278, ал. 2 ГПК.
В изготвеното на 25.08.2020 г. разпределение,
съдебният изпълнител включил като взискатели само жалбоподателите в настоящото
производство Е.М.Т. и „Р.Б. (България)“ ЕАД, както и Столична община за дължими данъци върху
продадения недвижим имот и извършил разпределението при отчитане на привилегия
на банката-взискател, основана на учредената договорна ипотека.
Всяка от жалбите е подадена от взискателите в 3-дневния срок от предявяването на разпределението – 14.09.2020 г.,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Жалбата на Е.М.Т. е неоснователна.
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на
взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели (чл. 460 ГПК). Съдебният изпълнител извършва
разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност.
Редът на предпочитателно
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.
136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. В случая не са налице взискатели от
един ред, поради което липса основание за удовлетворяване по съразмерност.
Дружеството, което е носител на публични задължения - „Х.“
ООД в размер на 163255,65 лева не е длъжник по
изпълнително дело № 20198630401558 по описа на ЧСИ С.Х., доколкото не фигурира
в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството, нито по
отношение на дружеството е налице някоя от хипотезите на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Дружеството е длъжник на присъединения взискател „Р.Б. (България)“ ЕАД за вземания, обезпечени с договорна
ипотека, учредена от длъжниците Е.Б.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН **********,
които нямат публични задължения.
Взискателят „Р.Б.
(България)“ ЕАД е присъединен по право взискател, съгласно чл. 459, ал. 2 ГПК, тъй
като има качество обезпечен кредитор с учредена договорна ипотека и
изпълнението на вземането на взискателя Е.М.Т. е насочено върху предмета на
ипотеката - апартамент № 6, с идентификатор 68134.404.290.1.6, поради което и
за постъпилата от публичната продан на имота сума, в случая сумата, срещу която
банката е обявена за купувач, съгласно чл. 495 ГПК, този взискател разполага с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното,
жалбата на Е.М.Т. е неоснователна, тъй като по отношение на продадения на
публична продан недвижим имот „Р.Б. (България)“ ЕАД има качеството ипотекарен
кредитор и се ползва с привилегията на чл. 133, ал. 1, т. 3 ЗЗД, респ. в
производството няма основание от сумата по чл. 495 ГПК да се удовлетворяват
вземания на държавата, различни от данъците върху същия този имот, а такова е
само вземането на Столична община в размер на 17,97 лева, което е прието за
удовлетворяване в реда по чл. 133, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
Жалбата на „Р.Б.
(България)“ ЕАД също е неоснователна, тъй като пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, е опредЕ. в съответствие с нормативните правила.
Съгласно чл. 80 ЗЧСИ, за всяко действие на частния съдебен изпълнител се събира такса, опредЕ.
с тарифата по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ. В т. 20 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ е предвидено, че за извършване на опис на движими и недвижими
имущества се събира такса в размер на 1,5 на сто върху сумата, за която се иска
изпълнението, а т. 26 определя схемата, по която се изчисляват таксите за
изпълнение на парично вземане. В т. 1 от "Забележки" към т. 26 ТТРЗЧСИ
изрично е предвидено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума,
като при съобразяване на т. 4. "от таксата за изпълнение на парично
вземане се приспада събраната такса по т. 20 за извършване на опис – в случая
таксата за описа е заплатена от другия взискател, поради което и няма основание
да се приспада от опредЕ.та пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва
да бъде заплатена от ипотекарния кредитор, тъй като е събрано негово вземане,
принудително реализирано в друго изпълнително производство. Събраната от
приложения изпълнителен способ сума е в размер на цената, срещу която за
купувач е обявен взискателят „Р.Б. (България)“ ЕАД - 257880 лева, което означава, че
пропорционалната такса е в размер на 5220 лева + 2 % за горницата над 100000
лева или 8377,60 лева без ДДС или 10053,12 лева с ДДС, колко именно е и
начислената от съдебния изпълнител. С тази такса е намалена подлежащата на
разпределение сума, поради което тази такса не е включена в разпределението.
Определените като дължими след влизането на разпределението такси и разноски не
са негов предмет, но същите по същество представляват разликата между цената,
за която банката е обявена като купувач и сумата, която получава по
разпределението, която разлика подлежи на внасяне от взискателя, без значение,
че съдебният изпълнител я е дефинирал като такси и разноски (257880 лева –
(10053,12 лева + 1215,90 лева + 154,70 лева + 17,97 лева) = 246438,31 лева).
Разпределението не касае бъдещи задължения, то приключва с опредЕ.та за
взискателя-ипотекарен кредитор сума.
Този ефект е резултат на обстоятелството, че продаденият недвижим имот е собственост на
длъжниците в
производството Е. Д. и Д.Д.,
които обаче не са лично
задължени към ипотекарния кредитор, но последният участва в
разпределението, тъй като е осребрен недвижим имот, обект на договорна ипотека,
която обезпечава чужди парични задължения в полза именно на „Р.Б. (България)“ ЕАД. Ипотечното право ангажира ограничената имуществена
отговорност за изпълнението на собствениците
на имота, учредили ипотека в обезпечение на чужди задължения. В случая, ипотечното право на кредитора „Р.Б.
(България)“ ЕАД е реализирано – чрез извършване на публична продан на
ипотекирания имот, собственост на длъжниците по изпълнението, като е получена цена от 257880 лева, която е значително по-ниска от общия размер на дълга (обезпеченото вземане) и
която именно цена е единственият обект на изготвеното
разпределение, в
което взискателят „Р.Б.
(България)“ ЕАД има
право да участва като присъединен такъв. След влизането в сила на
разпределението ще следва да довнесе разликата между разпредЕ.та му сума
(246438,31 лева) и цената, срещу която е придобил имота на публичната продан
(257880 лева), която съдебният изпълнител е дефинирал като такси и разноски и
внесен данък.
С оглед изложеното, разпределението от
28.08.2020 г. е извършено изцяло в съответствие на нормативните правила, което обуславя
неоснователност на депозираните срещу него жалби.
Така мотивиран, Софийският градски
съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. №
28044/17.09.2020 г., подадена от взискателя Е.М.Т., ЕГН ********** и жалба, вх. №
28081/18.09.2020 г. на присъединения взискател „Р.Б. (България)“ ЕАД, ЕИК********, срещу разпределение от
28.08.2020 г., изготвено по изп. дело № 20198630401558 по описа на ЧСИ С.Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.