Решение по дело №2516/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260001

 

гр. Пловдив 04.01.2022г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, X^-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          Председател: Пламен Чакалов                                                                                                  Членове: Румяна Андреева                                                                                         Бранимир Василев

 

при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2516/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                      

Обжалвано е  Решение №2422/17.07.2017г., постановено по гр. д. № 7817/2020г. по описа на Пловдивския районен съд ХVIII^-ти граждански състав, с което се отхвърлят предявените от С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********,***, местност „***“ 253, против Е.Б.Г., ЕГН ********** ***, установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищците сумата в размер на 5 лева /пет лева/, като частична от вземане в общ размер на 1800 лева – главница, представляваща сума, с която ответникът се обогатил без основание за сметка на ищците, преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. №***, за периода от 01.11.2011 г. – 01.05.2012 г., през част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35, с площ от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към заявлението скица, от който имот ищците притежават ½ идеална част в режим на СИО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2015 г., за които суми е издадена Заповед № 8158 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2015 г. по ч.гр.д. № 14671/2015г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр.с.

Жалбоподателите С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН ********** молят съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи предявените искове.

Въззиваемата страна Е.Б.Г. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С Решение № 64/19.11.2020г. постановено по гр. д. № 3301/19г. Върховният касационен съд, второ граждански отделение е признал за установено по отношение на Е.Б.Г. и други лице, че С.Б.Й. и Н.С.Й. са собственици на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КККР на гр. ****, с административен адрес: бул. „***** с площ 2186 кв. м., което право е придобито въз основа на правни сделки, сключени приз 2000г.

Посоченото решение е задължително за настоящия съд относно въпроса за титуляра на правовото на собственост върху процесния имот, както разпорежда нормата на чл. 297 от ГПК.

Друго безспорно обстоятелство е, че Е. Б. Г. е собственик на самостоятелен обект в сграда, построена в УПИ I – 35, 32, 25, 145, 146, а също така и на идеални части от ПИ 45684.535.32 – вж. преписите от нотариални актове №№ ****/****г., т. ****, нот. д. № ****/**** г. и ****/****, нот. д. № ****/****г.

Няма спор, а и от отразеното в т.5 и т.6 от заключението на вещото лице инж. В. Г., са установява, че след изменението на кадастъра през 2009г. новосъздадения имот 56784.535.32 не граничи с път (в случая бул. „****) и за да се достигне до булеварда трябва да се премине през ПИ КИ 56784.535.35. За живущите в сградата в УПИ I – 35, 32, 25, 146, 145 има изграден паркинг в този имот, но за да се достигне до него трябва да се премине през частния паркинг изграден в ПИ 56784.535.35. Експертът установява още и това, че проектираното разширение на бул. „****“ не е изпълнено.

При така установеното от фактическа страна на основание чл. 190, ал.1 от ЗУТ Общината може да прокара временен път, за осигуряване на достъп но имота, който няма достъп но общински път. Собствениците на имотите, които нямат достъп до общински път или улица дължат обезщетение на собствениците на имота, през който се прокарва временен път по реда на чл. 191 от ЗУТ. Това обезщетение обаче следва да се определи по административен ред, уреден в нормата на чл. 210 от ЗУТ. Съществуването на такъв ред препятства претендирането на обезщетение от собствените на имота, през който е изграден път за достъп до общински път от собственика на имота, който няма достъп до такъв път по реда на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, защото съществува друг ред по смисъла на нормата на чл. 59, ал.2 от ЗЗД, а именно този по чл. 210 от ЗУТ.

Изложеното налага извода, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е достигнал да същия правен извод и е отхвърлил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия сумата от 1 019лв. разноски.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2422/17.07.2017г., постановено по гр. д. № 7817/2020г. по описа на Пловдивския районен съд ХVIII^-ти граждански състав.

ОСЪЖДА С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********,***,

 

местност „***“ 253 да заплатят на Е.Б.Г., ЕГН ********** *** сумата 1 019 (хиляда и деветнадесет) лева разноски.

Решението е окончателно.

Председател:                                                Членове:1.

                                                                                           2.