Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 38

18.02.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА КОСТОВА

                                                                                           2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1080 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

Образувано е по касационна жалба от М.Т.Ч. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Б.И.К., с посочен по делото съдебен адрес, срещу Решение №260052/28.09.2020 г., постановено по АНД №601 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

В касационната жалба се твърди, че с обжалваното решение напълно неоснователно и в нарушение на материалния и процесуалния закон РС Хасково бил потвърдил НП №20-1253-000853/11.05.2020 г. Неоснователно районният съд бил приел, че липсват изключващите административнонаказателната отговорност обстоятелства по чл.13 от НК, а именно крайна необходимост, които игнорирали действието на оспореното нарушение. Твърди се, че в случая жалбоподателят Ч., който бил инвалид и страдал от тежко сърдечно заболяване, се нуждаел спешно от предписаните му медикаменти, и се придвижил с автомобила си в ранните часове на деня до аптеката, за да си ги купи, въпреки, че му била изтекла застраховката „Гражданска отговорност“. Твърди се, че липсата на лекарства можела до доведе до значително влошаване на състоянието на жалбоподателя и дори до смърт, предвид тежкото увреждане на сърцето му. В случая налице бил съставът на чл.13 от НК, тъй като причинените вреди, които на практика отсъствали, били по-малки от предотвратените, поради което деянието не следвало да се счита за обществено опасно. Въпросните обстоятелства били напълно игнорирани от РС Хасково, което довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. Претендира се обжалваното Решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, ОД на МВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“  Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №20-1253-000853 от 11.06.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Хасково, С-р „Пътна полиция“ Хасково, с което на М.Т.Ч. ***, за виновно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.2 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лева.

За да достигне до този правен резултат, районният съд е описал фактическата обстановка, като е приел за установено, че на 18.03.2020 г. в 06:50 часа свидетелите Георгиев и Петков, и двамата на длъжност мл.инспектор в сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково, са спрели за проверка автомобил марка „Пежо 306“ с рег.№***, движещ се по ул.„Петър Берковски“ в посока ж.к.„Бадема“ на гр.Хасково, в хода на проверката установили, че автомобилът е собственост на М.Т.Ч. и се управлява от него, както и че автомобилът е с изтекла застраховка „ГО“. Изпратеният на място св.Желязков, на длъжност мл.автоконтрольор, извършил справка със служебен таблет и установил, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2020 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел за безспорно доказано извършването от страна на М.Т.Ч. на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за което му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 250 лв. на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Районният съд е изложил съображения за правилна правна квалификация на деянието и правилно определяне на глобата в законоустановения твърд размер. Преценил е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Мотивирал е становището си, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Като е обсъдил представените от страна на наказаното лице Експертно решение на ТЕЛК – Хасково от 16.02.2016 г., епикризи и рецептурна книжка на хронично болен, съдът е достигнал до заключение, че същите установяват само обстоятелството, че жалбоподателят е с влошено здраве, страда от хронична исхемична болест на сърцето и през м.декември 2014 г. е прекарал исхемичен мозъчен инсулт, но не установяват твърденията му, че в случая се касаело за спасяване на човешки живот от непосредствена опасност. Преценил е за неоснователно възражението, че деянието е извършено при условията на крайна необходимост и при условията на чл.8, предл.второ от ЗАНН не било административно нарушение.

Касационната инстанция изцяло споделя направените в проверяваното решение фактически и правни изводи на районния съд.

Изложените в касационната жалба оплаквания за неустановено от районния съд наличие на изключващи административнонаказателната отговорност обстоятелства по чл.13 от НК, а именно крайна необходимост, не се установяват от настоящия съдебен състав.

Видно е от доказателствата по делото, че срещу М.Т.Ч. на 18.03.2020 г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №125191, за това, че на същата дата, в 06:50 часа в гр.Х., по ул.***, в посока към ж.к.„Б.“, управлява собствения си лек автомобил „Пежо 3076“ с рег.№***, като няма валидна или действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за 2020 г. за МПС, което управлява, към часа и датата на проверката.

Фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, е възпроизведена по идентичен начин в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, при което не се констатира никакво съществено разминаване нито между текстовата част на АУАН и НП, нито между описанието на деянието и правната му квалификация. По начина, по който е описано, административното нарушение кореспондира с приложената норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, предвиждаща задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Наведеното от касатора твърдение, че приложение в случая следвало да намери разпоредбата на чл.13, ал.1 от НК, правилно е прието от районния съд за неоснователно. Според чл.13, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Процесното вменено на касатора деяние – несключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното от него регистрирано на територията на Р.България  и неспряно от движение моторно превозно средство за 2020 г. не се доказва да е било извършено поради крайна необходимост. Влошеното здравословно състояние на наказаното лице, удостоверено с писмени доказателства, в случая не представлява такава необходимост, както и не се доказва деянието да е извършено от М.Т.Ч. за да спаси от непосредствена опасност свои лични блага.

След като е безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно  нарушение, то на същия законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, предвиждащ на лице по чл.483, ал.1, т.1 от същия кодекс, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице. Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че няколко часа след констатирането на нарушението за управляваното от М.Т.Ч. МПС е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, не характеризира извършеното административно нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от общия случай на нарушенията от същия вид.

Като е потвърдил наказателното постановление, Хасковският районен съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от  изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260052/28.09.2020 г., постановено по АНД №601 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

Решението е окончателно. 

 

 

                                                                                               

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

 

                                                                              2.