РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Перник, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500601 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от Ц. П. М., чрез
адвокат К.П., срещу решение № 260883 / 16. 07. 2021г., постановено по гр. д.
№ 504 / 2021г. описа на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни и недоказани, предявените отрицателни установителни искове
на същата срещу „Топлофикация Перник“ АД, че не дължи на дружеството
сумата 3448,56лв. – главница, представляваща стойност на ползвана, но
неплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2004г. до 30. 04. 2009г.,
сумата в размер на 1189,32лв. – законна лихва за забава от 01. 03. 2004г. до
08. 10. 2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23. 01.
2012г. до окончателното изплащане, както и в частта му с което Ц.М. е
осъдена да заплати на Топлофикация Перник“ АД сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че от
прекратяване на изпълнителното дело – 26. 06. 2015г. до датата на подаване
на молба от М. – 01. 08. 2018г., са изминали повече от три години, поради
1
което е изтекъл погасителния тригодишен давностен срок. Счита, че
подадените от длъжниците молби по изпълнителното дело за разсрочено
плащане и доброволно внесени суми не прекъсват давността, а само
намаляват задълженията на длъжника. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло и да бъдат уважени предявените отрицателни установителни
искове, като на М. бъдат присъдени направените от нея разноски и адвокатско
възнаграждение.
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник, не е
депозирало писмен отговор. Дружеството е депозирало писмена молба за
съдебно заседание, чрез юрисконсулт М., с която оспорва въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв.
За да се произнесе Пернишкият районен съд е приел следното :
Приел е, че предявените искове са процесуално допустими.
Отбелязал е, че изпълнително дело 20128130401863 по описа на ЧСИ
А.В., с предмет процесните суми, е перемирано. Посочил е, че последното
валидно изпълнително действие е било извършено спрямо длъжницата Ц. П.
М. на 26. 06. 2015г. Посочил е, че по него са извършвани частични плащания,
последното от които с платежен документ от 06. 07. 2015г. Отбелязал е, че с
молба от 01. 08. 2018г. М. е помолила да заплаща дълга разсрочено по 36лв.
месечно, като след тази дата са извършвани плащания, последното от които
на 28. 08. 2018г. Посочил е, че с молба от 28. 08. 2018г. М. е отново е
помолила да заплаща дълга разсрочено, тъй като следва да се снабди с
удостоверение пред дружеството, необходимо й за сключване на нов договор
и въз основа на нея е извършила три плащания, последното на 23. 04. 2019г.
Съдът е отбелязал, че изпълнителното дело е било перемирано с
постановление от 23. 04. 2020г. и съобщението за това е било изпратено на
„Топлофикация – Перник“ на същата дата. С друго съобщение от същата дата
, изпратено до ТП НОИ – Перник е бил вдигнат запора върху пенсията на
длъжницата, като ЧСИ е бил уведомен с отговор, че запорът ще бъде вдигнат
на 28. 04. 2020г.
2
Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, с
изтичането на тригодишна давност, се погасяват вземанията за периодични
плащания, каквито са вземанията на ищцата, но в случая от 23. 04. 2020г.
такава погасителна давност не е изтекла.
Съдът е направил извод, че за периода от 13. 06. 2013г. до 13. 07.
2015г. е изтекъл срок повече от две години, поради което на 13. 06. 2013г.
изпълнителното дело е перемирано по силата на закона – чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК, от който момент започва да тече нова погасителна 5 годишна давност.
Посочил, че след перемирането на делото е постъпила молба от
взискателя на 13. 03. 2017г. да бъде наложен запор на всички сметки на
длъжника в три банки. Като се е позовал на решение № 37 / 24. 02. 2021г. по
гр. д. № 1747 /2020г. на ВКС, е направил извод, че след като перемпцията е
настъпила, но е постъпила нова молба от взискателя, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания способ, тъй като дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Посочил е, че
единствената последица от перемпцията е, че съдебния изпълнител следва да
образува ново изпълнително дело. Направил е извод, че новото искане отново
прекъсва теченето на погасителната давност на 13. 03. 2017г.
Отбелязал е, че след тази дата, с получаването на запорни съобщения от
третите лица, съгласно чл. 450, ал.2 от ГПК /от НОИ на 09. 10. 2018г., от
„СОТ“ ЕООД на 24. 10. 2018г./ и постъпването по наложения запор на суми
от по 160,95лв. на 16. 02. 2021г. и 16. 03. 2021г., 5 годишния погасителен
давностен срок за вземанията не е изтекъл, въз основа на което е направил
извод, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода по делото съдът е възложил направените разноски от
ответното дружество в тежест на ищеца.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
3
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявените установителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, в които няма
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Със заповед № 146 за изпълнение на парично задължение от 24. 01.
2012г., издадена по ч. гр. д. № 224 / 2012г. по описа на Пернишкия районен
съд е осъдена длъжницата Ц. П. М. да заплати на „Топлофикация – Перник“
АД сумата 3448,56лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01. 01. 2004г. до 08. 10. 2009г. включително, сумата
1189,32лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 01. 03. 2004г. до 08. 10. 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 3448,56лв., считано от датата на подаване на заявлението – 23.
01. 2012г. до окончателното плащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 300лв. юрисконсултско възнаграждение и
92,75лв. държавна такса.
Настоящият въззивен съдебен състав на Пернишкия окръжен съд в
своята практика винаги е приемал, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, по аргумент от чл. 117, ал.2 от ЗЗД, се погасява с
изтичането на общата 5 годишна давност.
Въз основа на тази заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в
сила, е бил издаден изпълнителен лист на 15. 06. 2012г. за присъдените суми.
4
Въз основа на този изпълнителен лист и молба от „Топлофикация Перник АД
от 10. 08. 2012г. е било образувано изпълнително дело № 1863 / 2012г. по
описа на ЧСИ С.Б.. С молбата взискателят „Топлофикация Перник“ АД е
посочил какви конкретни изпълнителни действия иска да се извършат.
Следователно с подаването на тази молба на 10. 08. 2012г. е спряла да тече
погасителната давност до този момент. По силата на тълкуването, дадено с
ППВС № 3 / 18. 11. 1980г., погасителната давност не е текла до 26. 06. 2015г.,
когато е постановено ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, с т.10,
изр. второ от което е обявено за загубило сила Постановление № 3/1980г. на
Пленума на ВС. От 26. 06. 2015г. е започнала да тече нова погасителна
давност по отношение на вземането, чиито последици съдът ще обсъди по -
долу.
Освен това през периода 03. 12. 2012г. до 06. 07. 2015г. са извършени
общо 14 плащания, чрез платежни документи, поради което и на това
самостоятелно основание до 06. 07.2015г. включително не е текла
погасителна давност.
От 06. 07. 2015г. в продължение на повече от 2 години, не са отправяни
молби от взискателя до ЧСИ В. за извършване на изпълнителни действия,
такива не са извършвани от ЧСИ В., нито пък са постъпвали плащания на
суми. Следователно на 06. 07. 2017г., на основание чл. 433, ал.1 от ГПК и с
оглед дадените задължителни разяснения в т.10, абзац първи от ТР № 2 от
26. 06. 2015г., на 13. 07. 2015г., изпълнителното дело е перемирано по силата
на закона – чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, от който момент започва да тече нова
погасителна 5 годишна давност.
След перемирането на изпълнителното дело на 01. 08. 2018г., е
постъпила молба от длъжницата Ц.М. да плаща задълженията си на
разсрочено плащане по 36лв. на месец, като на същата дата е внесана и сумата
36лв. от длъжницата. Следователно тази молба има характер на признание на
останалото съществуващо вземане, като в тази насока е и Решение № 37 от
24. 02. 2021г. по гр. д. № 1747 / 2020г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на
чл. 29 ГПК, поради което от 01. 08. 2018г. е започнала да тече нова 5
годишна погасителна давност.
След тази дата, на 28. 08. 2018г. длъжницата е заплатила сумата 60лв. по
сметка на ЧСИ В., а на 29. 08. 2018г. е депозирала нова молба за разсрочено
5
плащане, с която е изискано от ЧСИ В. да й издаде удостоверение, което да й
послужи пред „Топлофикация – Перник“ АД за сключване на нов
/преференциален/ договор. Следователно от 29. 08. 2018г. е започнала да тече
нова 5 годишна погасителна давност.
На 11. 09. 2018г., на 11. 12. 2018г. и на 23. 04. 2019г. са постъпвали
суми от по 60лв., плащани от длъжницата.
На 23. 04. 2020г. ЧСИ В. е прекратила с постановление производството
по делото, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 28. 04. 2020г. същата е изпратила писмо до ТП на НОИ, с което
вдигнала наложения запор на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
От датата 28. 04. 2020г. до датата на предявяване на отрицателния
установителен иск – 04. 02. 2021г. е изминала по - малко от една година.
Въз основа на гореизложеното следва извод, че 5 годишния погасителен
давностен срок за вземанията не е изтекъл, поради което предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като изводите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Пернишкия районен съд, като краен резултат, то обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, макар и по малко по - различни съображения.
С оглед изхода по делото жалбоподателят Ц. П. М. следва да бъде
осъдена да заплати на дружеството сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260883 / 16. 07. 2021г., постановено по гр. д.
№ 504 / 2021г. описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Ц. П. М., с ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Перник 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата
6
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7