Решение по дело №8605/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2214
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Красимир Мазгалов
Дело: 20211100508605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2214
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100508605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№171885 от 08.08.2020г., постановено по гр.дело №72672/2018г. по описа на
СРС, ГО, 90 с-в е отхвърлен предявения от П. ИВ. П. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.93, ал.2 ЗЗД срещу Д. Р. ЦВ. с ЕГН ********** за сумата от 11000лв.-
половината от двойния размер на задатъка по чл.11 от сключен между тях предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2018г., изменен с Анекс от
12.06.2018г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 1200лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца П. ИВ. П.. Жалбоподателят поддържа, че решението не е мотивирано, не е
обсъдена кореспонденцията между страните, а забава та е по вина на ответницата. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен изцяло. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата и в производството Д. Р. ЦВ. в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че е изпратила нотариална
покана до ищцата с искане за прекратяване на договора и връщане на платеното капаро. На
12.09.2018г. договорът бил прекратен, а капарото- върнато, поради което твърди, че не
дължи двойния му размер. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
1
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към изложените от СРС мотиви. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото не се спори, че между страните е бил сключен процесният предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2018г., изменен с Анекс от
12.06.2018г. Безспорно е и обстоятелството, че договорът е прекратен по взаимно съгласие
на страните, за което е съставен представения по делото констативен протокол от
12.09.2018г., както и че ответницата е върнала на ищцата цялата сума на платения при
сключването на договора задатък в размер на 11000лв.
Спорно между страните е дали се дължи връщане на задатъка в двоен размер на
основание чл.93, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД ако задължението (по договора) не е
изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора
може да иска задатъка в двоен размер. Задатъкът е парична сума или друга имуществена
ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство,
че той е сключен, и за обезпечаване на неговото изпълнение. Има гаранционна и
обезщетително-наказателна функция. Тя се изразява в правото на изправната страна да иска
в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата го страна е неизправна-което право
изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения
договор, по който е даден задатъка (в този смисъл реш. №.865/23.12.10 по г.д. №.1831/09, ІV
ГО, реш. №.110/29.06.17 по г.д. №.3868/16, III ГО, реш. №.198/17.01.20 по г.д. №.661/19, III
ГО, реш. №.120/31.07.19 по г.д. №.992/18, III ГО, реш. №.474/13.07.10 по г.д. №.457/09, IV
ГО, и др.). следователно, за да бъде уважен иск на това правно основание ищецът следва да
докаже с позволените от закона доказателствени средства, при условията на пълно и главно
доказване, че е изправна страна по договора, а ответникът- неизправна, т.е.- ответникът-
продавач не е изпълнил свое задължение по договора, поради ищецът- купувач се е отказал
от него.
Съгласно чл.7 от договора продавачът се задължава да се снабди и предостави в срок до
18.05.2018г. всички документи, установяващи правото на собственост и изискуеми от закона
за нотариалното оформяне на сделката, да прехвърли имота без вещни тежести или
противопоставими права на трети лица, да предаде владението в деня на прехвърлянето на
собствеността и да погаси всички консумативни разноски до предаване на владението.
По делото не са представени доказателства за неизпълнение на горепосочените
2
задължения на продавача. Срокът за сключване на окончателен договор е бил 18.06.2018г.,
като с анекса от 12.06.2018г. е продължен до 12.09.2018г. Не е констатирано страните да са
се явили при нотариус за сключване на окончателен договор, при което такъв да не е
сключен поради неизпълнение на някое от задълженията на продавача. напротив- на
уговорената дата 12.09.2018г. страните са заявили на нотариуса, че прекратяват действието
на договора по взаимно съгласие и капарото е върнато на купувача и ищец в
производството.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно
заседание, съдът изрично е указал на ищцата, че не сочи и не представя доказателства за
твърдението си, че предварителният договор е развален по вина на продавача (ответника),
но въпреки това такива доказателства не са представени.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на СРС- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата претендира разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 960 лева. От
представения договор за правна помощ се установява, че е заплатена сума в размер на 240
лева. Доказателства за плащането на останалата част от договореното възнаграждение преди
провеждане на устните състезания не е представено, поради което претенцията за разноски
следва да се уважи до сумата от 240 лева.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№171885 от 08.08.2020г., постановено по гр.дело
№72672/2018г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
ОСЪЖДА П. ИВ. П. с ЕГН ********** да заплати на Д. Р. ЦВ. с ЕГН **********
сумата от 240лв. (двеста и четиридесет лева)- адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3