РЕШЕНИЕ
№ 3318
гр. София, 25.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Т. Й. Ц.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110122067 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца К. Ф. срещу С. у. "С. К. О." осъдителни искове с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 48 евро,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 3 броя
такси за издаване на академична справка от университета в гр. С., заплатена на 27.11.2020г.,
6000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи – неполучаване на трудово възнаграждение като лекар в И. за периода от 09.12.2020г.
до 19.04.2021г., както и 2000 евро, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян нервен срив, душевни страдания и
психически травми, като имуществените и неимуществените вреди са в резултат на
противоправни действия и бездействия на служители на ответника, които не са спазили
своевременно нормативните изисквания за реда за признаване на завършен период на
обучение в чуждестранно висше училище и това е довело до забавяне в издаването на
диплома на ищцата за завършено висше образование с 3 месеца.
Ищецът К. Ф. твърди, че след положен тест за прием през 2014г. е била приета за
обучение в трети курс, специалност „Медицина“, с обучение на английски език в С. у. "С.
К. О." с дата на записване 01.10.2014г., като се била прехвърлила от друго висше учебно
заведение- университет в гр. С., Република И.. Сочи, че представила изискуемите
документи, в частност и Академична справка от университета в гр. С. за признаване на
завършен период на обучение и след съответната констатация от страна на ответника, била
записана да се обучава в С. у.. На 12.10.2016г. била издадена Заповед № РД-20-1416 на
ректора на СУ за записването й като студентка в редовна форма на обучение. Твърди, че
1
обучението продължило шест години в периода от 01.10.2014г. до 05.06.2020г., с фак. №
60179. Сочи, че изискванията към записването, съдържанието, продължителността на
обучението и дипломирането били дефинирани в Наредбата за единните държавни
изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и
„Дентална медицина“ за образователно-квалификационна степен „Магистър“. Поддържа, че
издадената диплома по чл. 4, ал. 2 от Наредбата дава право да се упражнява професията
„лекар“. На 11.09.2020г. положила успешно последния си държавен изпит, за което бил
издаден Протокол от държавна изпитна комисия № 002 от 11.09.2020г. Твърди, че не
получила диплома заради бездействие на служители на ответника, които не били спазили
нормативно предвидена процедура по признаване на завършен период на обучение в
чуждестранно висше учебно заведение- не била сформирана комисия, не били предприети
нужните действия, не било направено необходимото, още по-малко с дължимата грижа и
съответстващо на предписаното от закона добросъвестно поведение от страна на ответника.
С имейл от 25.11.2020г. била уведомена, че няма да получи дипломата си, както и че отново
трябва да представи Академична справка за завършен период на обучение от университета в
гр. С., за което била заплатила сумата от 48 евро. Трябвало и отново да заплати такса от 270
лева с равностойност 139 евро, която била необходима за разглеждане на документи за
признаване на завършен период на обучение в университета в гр. С.. Сочи, че живее в И.,
като разстоянието и липсата на комуникация с ответника, който вече не отговарял на
имейлите и телефонните й обаждания, както и неяснотата какво се случва и ще получи ли
диплома и кога й докарали нервен срив. На 08.02.2021г. било преценено, че таксата от 270
лева не била дължима и сумата била възстановена по банковата й сметка. Вследствие на
действията и бездействията на ответника била претърпяла силен психо-емоционален стрес,
изпаднала в депресия, чувствала се провалена и без перспектива. Сочи, че преживяното я
променило коренно, като се затворила в себе си, не излизала, не желаела да общува с близки
и приятели, плачела непрекъснато, като се наложило да посети лекар, който й бил изписал
антидепресанти, а майка й се опитвала да я успокои. На 10.02.2021г. в имейл ръководител на
сектор „Прием на студенти“, отдел „Образователни дейности“ на СУ посочил, че отново
трябва да внесе такса от 270 лева и да подаде документи за признаване на период на
обучение в С.. Твърди, че МОН с писмо с изх. № 1108 от 22.02.2021г. посочил, че не е
причина за забавянето в издаването на дипломата, а СУ не е представил документите, които
удостоверяват, че при записването й е била извършена процедура по признаване на
завършен период на обучение в чуждестранно висше училище. На 04.12.2020г. тези
документи били изискани от СУ. На многократни запитвания получавала отговор, че
преписката е в Медицински университет и няма произнасяне. На 18.03.2021г. получила
имейл, че дипломата й е издадена. Дипломата била издадена след три месеца
забавяне[1]вместо на 09.12.2020г., на 10.03.2021г. Поддържа, че в резултат на недоглеждане
и непредприемане на нормативно регулирани задължителни действия от служители на
ответника, а именно че при записването й не била извършена задължителната процедура по
признаване на завършен период на обучение, дипломата й била издадена с три месеца по-
късно и от това за нея произтекли вреди. Твърди, че претърпяла имуществени вреди в
2
размер на 48 евро, изразяващи се в такси за издаване на повторно поискани документи от
университета в гр. С., както и пропуснати ползи от нереализирани очаквани заплати, които е
щяла да получи, ако дипломата й е била издадена на време в размер на трудово
възнаграждение за три месеца, от по 2000 евро на месец, както и неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян нервен срив, психо-емоционален стрес и травми, душевни
страдания, непрекъснато безпокойство и тревоги, довели до необходимост от прием на
антидепресанти. Поддържа, че именно като последица от виновното и противоправно
поведение на служители на ответника е преживяла негативни изживявания, свързани с
преживения стрес, унижение, потиснатост, безпокойство и непрекъснати тревоги. Счита, че
служители на ответника не са извършили навреме предписани действия относно реда за
признаване на завършен период на обучение в чуждестранно висше училище, допуснали са
пропуски и са проявили небрежност, изразяваща се в загуба на представени от нея
документи от университета в гр. С.. С уточнителна молба от 10.05.2021г. ищецът е посочил,
че общият размер на исковата претенция е 8048 евро, като сумата от 48 евро е заплатена на
27.11.20г. и е във вид на таксови марки- 3 броя по 16 евро. Сочи, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е по делото и не е част от исковата претенция. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че са неоснователни
доводите, че не е спазен нормативно разписаният ред при записването на ищцата в С. у..
Сочи, че процедурата по признаване на завършен период на обучение в чуждестранно
висше учебно заведение е завършена през 2016г. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за
държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени
периоди на обучение в чуждестранни висши училища висшето училище организира
дейността по признаване на периоди на обучение при условия и по ред, определени в
правилника за устройството и дейността му, и при спазване на установените изисквания за
придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските
висши училища. Поддържа, че съгласно чл. 14, ал. 2 от Правилника на СУ експертите в
университета изготвят писмени становища за признаване или отказ. Твърди, че становище
по чл. 14, ал. 3 от Правилника за К. Ф. било изготвено от проф. дбн В. Г., експерт в
професионални направления 7.1. Медицина, 7.4 Обществено здраве и 7.5 Здравни грижи към
Експертния съвет по природни науки, математика и информатика на СУ. От становището се
установявало, че експертът предлага на декана да бъдат признати за успешно преминали
първи и втори курс от обучението по специалност „Медицина“ и К. Ф. да бъде записана в
трети курс. Твърди, че с Протокол от проведен Декански съвет на 12.09.2016г. било взето
решение да бъдат признати изпитите, положени в чуждестранно висше училище от К. Ф..
Била издадена и Заповед № РД-20-1416 от 12.10.2016г., с която била записана в редовна
форма на обучение срещу заплащане в трети курс на ОКС „магистър“ по специалност
„Медицина на английски език“ в Медицински факултет, считано от учебната 2016/2017г.
Сочи, че с писмо с изх. № 04-07-475 от 06.11.2020г. до МОН бил изпратен списък със
студенти, които се дипломирали през 2020г. и за които е необходимо да се изпрати
3
холограмен стикер, в който списък фигурирала и ищцата. Едва на 03.02.2021г. МОН с писмо
с изх. № 04-07-71 изискали допълнителни документи за студентите, които били завършили
част от обучението си в чуждестранно висше учебно заведение. С писмо изх. № 04-07-71 от
23.02.2021г. документите били представени и на 08.03.2021г. СУ получил холограмния
стикер от МОН. Възразява срещу претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Твърди, че не били представени доказателства, че ищцата била търсила работа, още по-
малко, че била получила оферта за такава. Сочи, че не били представени доказателства за
размер на обичайно заплащане на начинаещи лекари в И.. Твърди, че макар, че ищцата да не
е получила дипломата си на официалното връчване, то служители на ответника не й били
казали, че няма да получи такава, а че е налице забавяне до изчистване на документални
пречки. Поддържа, че няма представени доказателства за извършени разходи в размер на 48
евро. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Представен е имейл, изходящ от М. Н. от 25.11.2020г., адресиран до К. Ф., в който е
посочено, че са получили имейл от Министерство на образованието, в който е посочено, че
за да се издаде стикер е необходимо да се изпрати академична справка от обучението в
университета в С. с подписи и печати. Посочено е, че има сериозен проблем с дипломата и
незабавно следва да се изпрати сканирана академична справка от университета в С..
Изисквало се и решение на Комисията за признаване на периода на обучение, завършено в
чужбина.
Представен е имейл, изходящ от А. Б., ръководител сектор „Прием на студенти“,
отдел „Образователни дейности“ към С. у. „Св. К. О.“ от 10.02.2021г., в който е посочено, че
на 21.12.2020г. доц. Д. А., декан на Медицинския факултет, е пуснала доклад № 70-16-545 за
възстановяване на сумата от 139 евро на К. Ф., защото няма нужда от процедура по
признаване. На 20.01.2021г. доц. А. била пуснала нов доклад, към който била приложена
разписка за платената сума. Преписката била обработена и имало резолюция за
възстановяване на таксата на ректора на университета. Посочено е, че К. Ф. трябва да внесе
отново тази сума и да подаде документи в сектор „Прием на студенти“ за признаване
периоди на обучение.
В представеното писмо с изх. № 1108-6 от 22.02.2021г. по описа на Министерство на
образованието и науката е посочено, че специалност „Медицина“ е от регулираните
професии, като изискванията към записването, съдържанието, продължителността на
обучението и дипломирането били разписани в Наредбата за единните държавни изисквания
за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална
медицина“ за образователно-квалификационна степен „магистър“. Посочено е, че при
проверка на изпълнението на изискванията за обучение на К. Ф., извършена чрез Регистъра
на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти, е установено несъответствие по
признак „продължителност на обучение“. Уточнено е, че представените документи от С. у.
4
не удостоверяват, че при записването на г-жа Ф. е извършена процедура по признаване на
завършения период на обучение в чуждестранно висше училище по реда на Наредбата за
държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени
периоди на обучение в чуждестранни висши училища в съответствие с правилниците на
университета. На 04.12.2020г. били изискани документи от висшето училище, а именно
копие от оригинала на академичната справка, издадена от чуждестранното висше училище;
решение или протокол на комисията, взела решение за признаване на периода на обучение в
чуждестранното висше училище. Посочено е, че към момента университетът не е
представил в МОН цитираните документи, като забавянето се дължало на разболяване на
упълномощените служители от Ковид 19.
Представен е имейл, изходящ от А. Т., адресиран до М. Н., в който е посочено, че за
да бъде признат период на обучение в чужбина, кандидатите трябва да подадат документи в
сектор „Прием на студенти“ към отдел „Образоватени дейности“ при Б. В. или А. Т..
Посочено е, че необходимите документи са следните: оригинал или копие на академична
справка за завършен период на обучение или друг аналогичен документ, издаден от
образователна институция; превод на академичната справка на български език и копие на
превода; копие на документ за самоличност и документ, удостоверяващ промяната в
имената на заявителя, ако това е налице; документ за платена сума за извършване на
процедурата в размер на 270 лева.
Представено е удостоверение от д-р А. А., район П. от 27.11.2020г., в което е
посочено, че К. Ф. страда от тревожно депресивен синдром и се нуждае от лечение дапарокс
и ксанакс.
Представена е и диплома за завършено висше образование на К. Ф. с оброзавателно-
квалификационна степен магистър серия А-2019 СУ № 255247 от 21.10.2020г., както и
Академична справка 60179/80-25-227 от 11.03.2021г., издадена от С. у. "С. К. О." на К. Ф. в
уверение на това, че се е обучавала от 01.10.2014г. до 05.06.2020г. в Медицински факултет с
фак. № 60179, специалност медицина.
От справка от университета в С., Департамент по медицина и хирургия с рег. №
2015106010М32200004, за фак. № **********, се установява, че К. Ф. е записана през
академичната 2014/2015 година в пети курс за придобиване на висше образование,
образователно-квалификационна степен магистър, с продължителност 6 години,
специалност медицина и хирургия, от категорията магистърски степени по медицина и
хирургия.
В писмо с изх. № 0401-48 от 01.02.2021г. на МОН, адресирано до С. у., е посочено, че
проверката на изпълнението на изискванията за обучение на група студенти, извършена чрез
Регистъра на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти, е установила
несъответствие по признак „продължителност на обучение“. Прегледът на документите бил
установил, че при записването на студентите не били спазени изискванията на Правилника
на СУ „К. О.“ за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на
обучение в чуждестранни висши училища, както и признаване на ОНС „доктор“ и научната
5
степен „доктор на науките“.
Представено е писмо с изх. № 04-07-71/23.02.2021г. по описа на С. у., адресирано до
г-жа Г. Д., директор на Дирекция „Висше образование“, МОН, в което е посочено, че по
отношение на К. Ф. се представят следните допълнителни документи: становище на проф.
дбн В. Г., експерт в университетската комисия по признаване на придобито висше
образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища с цел
продължаване на образованието в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или
„магистър“ и образователно-научна степен „доктор“; Протокол от Декански съвет на
Медицински факултет от заседание, проведено на 12.09.2016г. с решение за преместване на
студентката К. Ф. в трети курс на обучение в специалност Медицина и признаване на
положените семестриални изпити от първи и от втори курс въз основа на експертното
становище.
От писмо с изх. № 04-07-475/06.11.2020г. по описа на С. у. "С. К. О.", адресирано до
директор на Дирекция „Висше образование“, МОН, се установява, че на посочената дата е
изпратен списък с коментар на успешно издържалите държавната сесия студенти през
2020г., за които съгласно чл. 4, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата за държавните изисквания към
съдържанието на основните документи, следва да се отпечатат и получат холограмни
стикери /под т. 4 са посочени имета на ищцата К. Ф.- л. 94 от делото/.
Със Заповед № РД-20-1416 от 12.10.2016г. на ректора на С. у. "С. К. О." К. Ф. е
записана за студент в редовна форма на обучение срещу заплащане в трети курс на ОКС
„магистър“ /след средно образование/ по специалност „Медицина на английски език“ в
Медицински факултет, считано от учебната 2016/2017г. Посочено е, че студентът се
премества от Департамент по медицина и хирургия на университет в С., И..
От Протокол от Декански съвет на Медицински факултет на С. у. "С. К. О.", проведен
на 12.09.2016г. се установява, че по т. 1 е взето решение К. Ф. да бъде записана в трети курс,
както и да й бъдат признати изпити, положени в чуждестранни висши училища за първи и
втори курс, специалност „медицина“ с оценките по академична справка, както следва-
„физика“, „химия“, „цитология, обща хистология и ембриология на човека“, „биология на
човека“, „медицинска етика“, „биофизика“, „латински език с медицински термини“,
„анатомия и хистология на човека“, „биохимия“, „физиология на човека“, „биостатистика и
информатика“, „социална медицина“. Следва да се признаят и дисциплините „Медицинска
генетика“, „Патоанатомия и цитопатология- обща патология“ и „Микробиология“.
Посочено е, че К. Ф. следва да положи изпит по „Медицина на бедствените ситуации“, което
следва да стане в учебната година на записване според приетите в СУ Правила за
преместване на студенти. Към Протокола е приложено становище на проф. д-р В. Г., дбн с
изготвени мотиви за признаване на положени изпити от К. Ф. в университета в С., И..
Представена е Докладна записка с изх. № 866/21.12.2020г., изготвена от доц. Д. А.,
декан на Медицински факултет, в която е посочено, че следва да бъде възстановена сума в
размер на 193 евро на К. Ф., дипломирана през 2020г. Сумата била преведена за извършване
на процедура за признаване на период на обучение в чужбина, но не се наложило да се
6
извършва такава.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното от правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва
да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за
обезвреда: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат, включително размер на твърдените имуществени вреди. По аргумент
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия причинител. Доказването на останалите
елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца.
Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че К. Ф. е била студент по специалност Медицина в С. у. „Св. К. О.“
през периода от 01.10.2014г. до 05.06.2014г. в Медицински факултет с фак. № 60179, като
успешно е завършила обучението си вследствие на което й е издадена диплома за висше
образование, серия А- 2019 СУ с рег. № М 255247 от 21.10.2020г. На 11.03.2021г. й е
изготвена и академична справка 60179/80-25-227.
Относно твърденията на ищцата, че процедурата по признаване на завършен от нея
период на обучение в университета в С., И., не е била извършена своевременно, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на
придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши
училища признаване на периоди на обучение означава установяване на съответствието на
част от програма за висше образование, която е била оценена и документирана от
чуждестранно висше училище, с програмата на българското висше училище, в което се иска
признаване. Висшето училище организира дейността по признаване на периоди на обучение
при условия и по ред, определени в правилника за устройството и дейността му, и при
спазване на установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или
по сродна специалност в българските висши училища. В конкретния случай по делото е
представен Правилник на СУ „Св. К. О.“ за признаване на придобито висше образование и
завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, както и признаване на
ОНС „доктор“ и научната степен „доктор на науките“, придобити в други висши училища и
научни организации. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилника ректорът издава заповед за
признаване на висше образование, придобито в чужбина, с цел продължаване на
образованието в СУ „Св. К. О.“ въз основа на доклад на експертните комисии, назначени с
негова заповед в областите на висшето образование, в което се извършва обучение в
Софийския университет. Експертите изготвят писмени становища за признаване или за отказ
от признаване на представените дипломи, извън случаите за прекратяване на процедурата по
признаване /чл. 14, ал. 2 от Наредбата/. В настоящия случай видно от представената Заповед
7
№ РД-20-1416 от 12.10.2016г. на ректора на СУ „Св. К. О.“ ищцата К. Ф. е била записана
като студент трети курс на ОКС „магистър“ по специалност „Медицина на английски език“
в Медицински факултет, считано от учебната 2016/2017г. С оглед гореописаните процедури,
регламентирани в правилника, е изготвено и становище от проф.д-р В. Г., дбн, което е
докладвано и прието на декански съвет на Медицински факултет, проведен на 12.09.2016г.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че описаните по-горе документи не са
съставени на посочените в тях дати, доколкото Заповед № РД-20-1416 от 12.10.2016г. на
ректора на СУ „Св. К. О.“ е цитирана и в писмото на университета от 06.11.2020г., с което е
посочено, че К. Ф. е преместена от Департамент по медицина и хирургия в Университет в
С., И., съгласно заповед на ректора № РД20-1416/12.10.2016г.- л. 93 от делото. На следващо
място, в самата заповед на ректора се цитира молба на проф. Г., изготвил и докладвал
становището за завършени периоди на обучение на ищцата в чуждестранно висше училище.
Поради което с оглед на представените по делото документи съдът приема, че
процедурата по признаване на периода на обучение на ищцата в чужбина е била завършена
към 12.10.2016г. с издаването на гореописаната заповед на ректора на С. у. "С. К. О.".
С оглед посоченото в имейла от 25.11.2020г., че се чака решение на Комисията за
признаване на периода на обучение, завършен в чужбина, по делото са представени
докладни записки от 21.12.2020г. и 20.01.2021г., изготвени от доц. д-р Д. А., декан на
Медицинския факултет, в които е посочено, че не се е наложило извършване на процедура за
признаване на период на обучение в чужбина и сумата, внесена от бащата на К. Ф. следва да
бъде възстановена. Т.е. и последващата проверка, извършена от служители на ответника във
връзка с указанията на МОН, не са довели до извършване на нова процедура за признаване
на период на обучение на ищцата в чужбина, респ. вземане на ново решение от страна на
Комисията. Напротив, последвало е издаване на диплома на ищцата и възстановяване на
внесената такса.
Относно посоченото от ищцата забавяне в издаването й на диплома за завършено
висше образование и придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ за
период от три месеца съдът намира следното:
Съгласно чл. 7 от Закона за висшето образование висшето училище издава диплома
за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско
дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни
документи, определени с наредба, приета от МС.
Съгласно чл. 37 ЗВО всички въпроси на устройството и дейността на висшето
училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето
училище и други негови правилници. Т.е. дейността по издаването на дипломи за висше
образование, касателно процедурите за издаването и сроковете, в който следва да бъдат
издадени, е от компетентността на висшето училище.
В чл. 4а от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните
документи, издавани от висшите училища в редакцията й, приложима към 2021г. е
8
предвидено, че всяка година до 30 ноември висшето училище представя в МОН данни за
студентите, които се очаква да се дипломират през учебната година, ако изпълнят всички
задължения по учебния план на съответната специалност. В ал. 2 е възложена проверка на
МОН в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, б. „в“ ЗВО, като министерството следва да уведоми
писмено висшето училище в случай на констатирани несъответствия, които следва да бъдат
отстранени в 14-дневен срок от получаване на уведомлението за тях. Съгласно чл. 4, ал. 4 от
Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани
от висшите училища в редакцията й към 03.07.2013г. в дипломите за завършена
образователно-квалификационна степен на висше образование под или до снимката на
притежателя й висшето училище поставя холограмен стикер. Холограмните стикери се
предоставят на висшето училище от МОН, ако обучението е било проведено в съответствие
със ЗВО и държавните изисквания. Графичното оформление и съдържанието на
холограмния стикер се определят от министъра на образованието и науката. В ал. 7 е
посочено, че диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше
образование без холограмен стикер не се признава от държавата.
Съгласно чл. 53 от Правилника за образователни дейности в С. у. „Св. К. О.“
университетът издава диплом за завършена образователно[1]квалификационна степен на
висшето образование, европейско дипломно приложение и други основни документи,
съгласно изискванията на Закона за висше образование и Наредба за държавни изисквания
към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища. Диплома за
завършена степен се присъжда след успешно изпълнение на задълженията, предвидени по
учебния план, независимо от календарния срок на обучение. В дипломата за завършено
висше образование се вписват: наименованието на завършената специалност,
образователната степен и придобитата квалификация. В главната книга и в дипломата за
завършена образователно-квалификационна степен се вписват всички изучавани и
приравнени дисциплини, предвидени по учебен план, както и признати, включително по
програма Еразъм. Европейското дипломно приложение е допълнение към дипломата. То се
получава от дипломираните след писмено заявено искане.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 4а от Наредбата за държавните изисквания към
съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища на 06.11.2020г. С. у.
са представили на МОН данни за студентите, които се очаква да се дипломират през
учебната година, като списъкът, както беше посочено, включва и ищцата.
Вследствие на подадените от С. у. данни и получен отговор от МОН на ищцата е
изпратен имейл от 25.11.2020г., с който е поискано да бъде изпратена академична справка с
подписи и печати, както и че се изисква решение на Комисията за признаване на периода на
обучение, завършен в чужбина.
Вследствие на възложената от Наредбата за държавните изисквания към
съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища проверка МОН са
извършили проверка и са констатирали несъответствия, като с писмо от 03.02.2021г. са
изискали допълнителни доказателства.
9
С писмо от 23.02.2021г. С. у. са представили изисканите документи, касателно
ищцата, а именно становище на проф. дбн В. Г. и протокол от декански съвет на
Медицински университет от заседание, проведено на 12.09.2016г. и на 08.03.2021г.
университетът е получил холограмният стикер от МОН, като на 10.03.2021г. на ищцата е
издадена диплома за завършено висше образование.
Т.е. МОН в рамките на правомощията си са изискали допълнителни документи от
университета, като след представянето на същите, за ищцата е бил издаден холограмен
стикер, респ. е издадена диплома за завършено висше образование. С оглед гореизложеното
и представените по делото доказателства съдът приема, че доколкото университетът е
разполагал с необходимите документи, удостоверяващи, че при записването на К. Ф. като
студент е била извършена процедура по признаване на завършения период на обучение в
чуждестранно висше училище, единственото обстоятелство, което е довело до даване на
указания от страна на МОН е непредставянето им своевременно от страна на служители на
ответника. Същият е следвало в изпълнение на задълженията си по чл. 4а от Наредбата за
държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите
училища, да представи документите, касаещи обучението на ищцата в чужбина и
проведената процедура по признаване на проведеното обучение в чужбина, още на
06.11.2020г. Доколкото документите са съществували към 2016г., то същите е могло да
бъдат своевременно представени на министерството с писмото от 06.11.2020г., в който
случай не би се стигнало до забавянето в предоставянето на холограмния стикер от МОН,
респ. в забавянето на издаването на дипломата за завършено висше образование от страна на
С. у. с три месеца. В конкретния случай от отговорите, дадени от МОН, категорично се
установява, че документите, представени за студента К. Ф. не са били в цялост, доколкото
не са били ангажирани надлежни доказателства за проведената процедура в университета по
признание на завършеното от нея обучение в чужбина при записването й като студент в С.
у..
С оглед гореописаните от съда нормативни документи именно служителите на С. у.
провеждат процедурата по признание на обучение в чужбина и същите е следвало
своевременно /при подаване на документите за всички завършили през годината студенти,
подлежащи на дипломиране/ да представят в цялост надлежните документи,
удостоверяващи изпълненият учебен план. Действително, не е предвиден срок, в който
следва да бъде издадена дипломата на завършил учебния план студент, но в чл. 4а от
Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани
от висшите училища, е посочено че до 30.11 на съответната година следва да постъпи
информацията в МОН. Безспорно между страните с оглед заявеното в отговора на исковата
молба е, че за студентите, за които е била своевременно подадена информация с надлежни
доказателства, са получили дипломата си на 09.12.2020г.
Т.е. единствено бездействието на служители на ответника, изразяващо се в
непредставяне на всички необходими документи, касаещи извършването на процедурата по
признаване на преминало обучение в чужбина на ищцата, е довело до забавяне в издаването
10
на диплома на ищцата и снабдяване с холограмен стикер от МОН. Този извод е категоричен,
доколкото към представеното от университета писмо от 23.02.2021г., адресирано до МОН,
са представени единствено становище на проф. дбн Г. и Протокол от Декански съвет на
Медицинския факултет от заседани, проведено на 12.09.2016г., все документи, които са били
в държание на ответника и са установявали, че процедурата по признаване на периода на
обучение на ищцата в чужбина е била завършена към 12.10.2016г. с издаването на
гореописаната заповед на ректора на С. у. "С. К. О.". Непосредствено след получаване на
описаното писмо от 23.02.2021г., от страна на МОН е бил предоставен на С. у. холограмен
стикер на 08.03.2021г.
По предявения иск за заплащане на сумата от 48 евро, представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на 3 броя таксови марки за снабдяване с академична
справка от университета в гр. С., И. съдът намира следното:
С оглед на обстоятелството, че МОН е предоставило холограмен стикер на
08.03.2021г. на С. у., без да им е била предоставена нова академична справка, а единствено
гореописаните документи, съдът намира, че за ищцата не е съществувало задължение да
представя отново академична справка от университета в гр. С., респ. не е било необходимо
да заплаща сумата от 48 евро, таксови марки, за изготвянето на нова академична справка
през 11.2020г. Сторените от нея разходи са били единствено вследствие на получения от нея
имейл от служител на ответника, за чието действие отговаря С. у.. Горното очевидно не е
било необходимо, доколкото след представяне на становище на проф. дбн В. Г. и протокол
от декански съвет на Медицински университет от заседание, проведено на 12.09.2016г., е
бил издаден холограмен стикер на К. Ф. от МОН. Ищцата е сторила сочените разходи
именно вследствие на указанията й, дадени от М. Н. /служител на ответника/ на 25.11.2020г.
Върху самата представена академична справка са налице доказателства за сторените
разходи, представляващи заплащане на 3 броя таксови марки. Поради което предявеният иск
за заплащане на сумата от 48 евро е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявения иск за заплащане на сумата от 6000 евро,
представляваща имуществена вреда- пропусната полза, неполучаване на трудово
възнаграждение като лекар в И. за периода от 09.12.2020г. до 19.04.2021г. /датата, на която е
подадена исковата молба съобразно посоченото в молба от 20.07.2021г./ съдът намира
следното:
Пропусната полза е вреда от неизпълнение на задължение, в следствие на което
кредиторът пропуска възможността да увеличи имуществото си, въпреки че е имало такава
възможност. Пропусната полза е онова приращение на имуществото на кредитора, което
при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът не беше провел противоправното си
поведение. Установяването на факта, че действително е пропусната възможността да се
реализира конкретна полза и че това е във връзка с поведението на длъжника предпоставя
установяване от страна на кредитора на обстановката, която би била, ако вредоносното
събитие не беше настъпило, както и че кредиторът би предприел или вече е предприел
поведение с оглед реализиране на тази полза. Кредиторът следва да установи, че именно
11
поведението на длъжника е причината да се пропусне ползата. Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което на имуществото
на кредитора би било, ако длъжникът беше провел законосъобразно поведение, съпоставено
с имуществото към момента на провеждане на противоправното поведение. Пропусната
полза е реална вреда и това предположение следва да се обоснове с доказана по делото
възможност за сигурно увеличение на имуществото. Такова доказване е налице тогава,
когато са доказани обективни факти, които при обичайното развитие на дейността на
кредитора позволяват обоснован извод, че имуществото на кредитора би се увеличило. В
този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
3/12.12.2012г. на ОСТГК на ВКС.
В конкретния случай за доказване на претърпените имуществени вреди е представено
Постановление на председателя на Министерски съвет за определяне на разходите на
договори за специализация в сферата на медицината за трите академични години от
2013/2014 до 2015/2016, в което в чл. 3 е посочено, че годишната брутна променлива част,
изчислена така, че да не надвишава 15 % фиксирана част, се определя в размер на брутни
2300 евро годишно за всяка от първите две години специализирано медицинско обучение и
в размер на брутни 3300 евро годишно за всяка от следващите години, както и имейл до д-р
К. Ф. от 13.05.2021г. във връзка с нейна молба за участие в специалните единици за
непрекъснатост на помощта по време на извънредната ситуация във връзка с Ковид-19.
При анализ на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че от тях не се
установява, че ищцата е кандидатствала за работа, респ. че същата не е могла да я заеме
вследствие на обстоятелството, че към момента на кандидатстване не е разполагала с
диплома за завършено висше образование. Към 13.05.2021г. вече е била издадена дипломата
за завършено висше образование, поради което представения имейл от д-р Д. В. е
неотносим. На следващо място, общоизвестната нужда от лекари по време на пандемията от
Ковид-19 не би могла до доведе до обоснован и сигурен извод, че имуществото на ищцата е
щяло да бъде увеличено и с каква сума. С оглед гореизложените критерии съдът приема, че
при прилагане на неблагоприятните последици от тежестта на доказване предявеният иск за
имуществени вреди в размер на претърпените от ищцата пропуснати ползи е недоказан и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно предявеният иск за неимуществени вреди съдът намира следното:
Съдът прие, че с непредставянето своевременно и в цялост на документите, касаещи
завършването на ищцата в МОН от страна на служители на ответника, същият е довел до
забавяне в издаването на дипломата й с период от 3 месеца, доколкото при своевременно
изпълнение на задълженията на служителите на ответника К. Ф. е следвало да получи
дипломата си на 09.12.2020г., когато са я получили нейните състуденти, вместо на
10.03.2021г.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
12
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. В този
смисъл са решение № 154/30.10.2012 г. по т. дело № 807/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
151 от 12.11.2013 г. по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 163 от 12.11.2014 г.
по т. дело № 3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и други.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от К. Ф.
притеснения, които съдът намира за логични и житейски обосновани с оглед на получения
от нея имейл на 25.11.2020г. и използваните от служителя на ответника изрази- „има много
сериозен проблем с твоята диплома“, „трябва незабавно да изпратиш сканираната си
академична справка“, „притеснявам се, защото не знам как документите ще преминат през
Комисията и кога ще има резултат“. Съдът отчита и обстоятелството, че за придобиване на
специалност „Медицина“ се изискват дългогодишни усилия, постоянство и труд, както и че
е логично след проведено 6- годишно успешно обучение да се изпита силно притеснение,
разочарование и страх след узнаването, че е налице проблем при издаването на дипломата.
Описаното в исковата молба безспокойство и несигурност съдът намира за логична
последица от получения имейл, както и от забавянето при издаването на дипломата. На
следващо място, съдът отчита и обстоятелството, че ищцата не е могла да се дипломира
заедно с випуска си и не е могла да участва и да изпита емоцията от тържественото
връчване на дипломата си.
От друга страна следва да се посочи краткият период, през който е била налице
неяснота относно получаване на дипломата, а именно три месеца, както и че по делото
липсват доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е страдата от тревожно
депресивен синдром именно вследствие на получения от служител на ответника имейл,
респ. вследствие на притесненията, свързани с издаването на дипломата й, се е наложило да
приема медикаменти за успокоение. Липсват доказателства, установяващи връзката между
претърпения от нея нервен срив и поведението на служители на ответника, а такава не може
да се предполага.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот /към 2021г./, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на сумата от 500
евро. Този размер съдът приема, че отговаря на претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
13
Поради гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от
500 евро, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2000 евро следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 675,87 лева, разходи за извършен превод в размер на
150 лева, разходи за пощенска пратка с документи в размер на 30 евро и претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 евро. Съдът, след съобразяване на изводите на
Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., намира, че следва да откаже прилагането
на националната уредба, регламентираща минималните размери за адвокатски
възнаграждения, а именно НМРАВ и следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В частност следва да бъде отчетено, че ищецът е чуждестранен
гражданин и комуникацията с него е била осъществявана с процесуалния му представител
на английски език, както и че по делото е проведено едно съдебно заседание без изслушване
на свидетели и вещи лица, единствено с приемане на писмени документи по делото. В този
смисъл съдът намира, че справедливото възнаграждение, отговарящо на извършените от
адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молба-
уточнение, вземане на становище по документите на ответника и явяване в открито съдебно
заседание, изготвяне на писмени бележки е 1800 лева, тоест ищецът общо е сторил разноски
в размер на 2684,37 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят 182,78 лева.
Ответникът не е сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева.
С оглед отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъди сумата от 93,19
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. у. „Св. К. О.“, с адрес: гр. С, бул. №, да заплати на К. Ф., италианска
гражданска, родена на 30.04.1991г. в гр. П., С., Република И., ЛИН ......, с ЛК № ...., издадена
на 17.12.2019г. от МВР Република И., на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД сума в
размер на 48 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на 3 броя такси за издаване на академична справка от университета в гр. С.,
платени на 27.11.2020г., както и сумата от 500 евро, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и психически
травми, като вредите са причинени от противоправно бездействие на служители на
ответника, които не са представили своевременно на МОН доказателства за проведена
процедура за признаване на завършен период на обучение на К. Ф. в чуждестранно висше
14
училище, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2000 евро, както и предявения иск за
имуществени вреди в размер на 6000 евро, представляващи пропуснати ползи в размер на
неполучено трудово възнаграждение като лекар в И. за периода от 09.12.2020г. до
19.04.2021г.
ОСЪЖДА С. у. „Св. К. О.“, с адрес: гр. С, бул. №, да заплати на К. Ф., италианска
гражданска, родена на 30.04.1991г. в гр. П., С., Република И., ЛИН ......, с ЛК № .....,
издадена на 17.12.2019г. от МВР Република И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
182,78 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА К. Ф., италианска гражданска, родена на 30.04.1991г. в гр. П., С.,
Република И., ЛИН ........., с ЛК № ......., издадена на 17.12.2019г. от МВР Република И., да
заплати на С. у. „Св. К. О.“, с адрес: гр. С, бул. №, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
93,19 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15