№ 26
гр. Ихтиман , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200278 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №4030615 на ОДМВР София, с който на
СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, като законен представител на В. М. ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Твърди се, че ЕФ е незаконосъобразен. В допълнително постъпила писмена
защита се твърди, че на процесния участък не важи ограничение от 70 км/ч., че не е
отчетен предвиденият в закона толеранс по отношение на скоростта, че не е
установено мястото на извършване на нарушението, че протоколът за техническа
изправност на АТСС не е издаден от трета независима страна. Претендират се разноски
и се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
другата страна.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представя писмено становище, в което поддържа жалбата и излага допълнително
съображения.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
05.01.2021г. (видно от справка на л. 19 от делото на СРС), а жалбата е подадена на
19.01.2021г. (видно от системен бон на л. 20 от делото на РС- Ихтиман), поради което
съдът приема, че същата е подадена в срок.
На 14.08.2020 г. в 13,22 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+ 200
километър, посока гр. Пловдив, автомобил „АУДИ СК7“, рег. №********, който се
движел със скорост от 120 км/ч. при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен
знак В26.
Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното
нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и
моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е
отбелязано, че измерената скорост е 124 км/ч.
След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден
атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 400 лв за превишаване на скоростта с 50 км/ч.
От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че
ползвател на процесното МПС е В. М. ООД, а от приложената справка за актуално
състояние към 18.05.2021г. се установява, че СТ. ИВ. СТ. е един от управителите на
дружеството.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено
за мобилната система за видеоконтрол на нарушени правила за движение тип TFR1-M,
се установява, че срокът на валидност е до 24.02.2020г.. Същевременно твърдяното
нарушение е от 14.08.2020г.. При преценка на техническата годност на средството за
измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
2
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в
хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.
От представения протокол № 4-41-20 от проверка на мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична
проверка на 31.07.2020г.. По отношение на възражението, че този протокол е издаден
от ГД „Национална полиция“, а не от трета независима страна, следва да бъде
посочено, че видно от титулната част на протокола ГД „Национална полиция“ е
оправомощена за това със съответната Заповед от ДАМТН, която представлява именно
трета независима страна. Такова оправомощаване не е забранено от закона и съдебната
практика в аналогични случаи приема, че същото не опорочава извършената провера
на системата за видеоконтрол.
От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било
монтирано в МПС рег. № ********* в района на 46+200 км. на АМ "Тракия" с посока
на движение на контролираните МПС- от гр София към гр. Пловдив.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;
Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-
1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-
1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-
576/26.06.2020г. (с валидност до 31.12.2020г.) относно временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в
участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. Действително по делото не са
представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице
ВОБД към момента на нарушението се установява от представените по делото
заповеди, както и от останалите доказателства по делото. В тази връзка Обезопасяване
на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в. Мухово на АМ Тракия е въведено
с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-
11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока
именно на тази заповед. Това е видно и при проследяване на хронологията на
представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от
които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди
удължават крайния период на ограничението. Това се потвърждава и от заявеното в
3
писмо от АНО на л. 16 от делото. На следващо място от самия Протокол за ВОД (л. 18
от делото на СРС) се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед
№РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен
съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г.,
поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно
място от представените по делото схеми на знаковото стопанство (л. 17 от делото на
СРС) се установява, че на км 45+800 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за
ограничение на скоростта от 70 км/ч., което важи до поставения на км 46+ 266 знак
B34. Следователно датата на твърдяното нарушение- 14.08.2020 г., попада в обхвата на
тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от
70 км/ч касателно процесния участък от пътя.
Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е
отразено в представената схема за организация на движението. Съгласно чл.50, ал.1 от
ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено на км 46+200 с посока гр.
Пловдив, т.е. в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак
В26. Същевременно от представената схема на знаковото стопанство е видно, че
разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече от изискуемите по закон 100м.,
поради което жалбоподателят е имал достатъчно време да намали скоростта си на
движение и да продължи да се движи в рамките на въведеното ограничение.
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш,
съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има
безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и
съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог
на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от
4
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително
условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава
не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано
техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 507. В ЕФ
присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така и
номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е
посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТСС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката. Това е
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на
местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в протокола за
използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТСС е установимо
и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на
същото (посочено и чрез GPS координати) в случая съвпада с това на установяването
му. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е
отразено в представената схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на
временното разполагане на АТСС е индивидуализирано в достатъчна степен и по
несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С
оглед изложеното дори да е налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита,
поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.
В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 124 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-
5
голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за
установена скорост от 120 км/ч при разрешена 70 км/ч и превишение от 50 км/ч, което
е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на
движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението
- намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните
параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова
няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС,
след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира имуществената
отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш
нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното означава, че в
случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен
фиш следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира отговорността на
представляващото го лице (респективно на посочено от последното лице, на което е
предоставено управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно
физическото лице – законен представител на собственика/ползвателя на средството на
нарушението е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е
спазено изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика/ползвателя на
МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е
индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво,
като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се
наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице.
По отношение на обстоятелството, че дружеството жалбоподател е ползвател на
МПС, а не негов собственик, съдът намира, че това не води до опорочаване на ЕФ.
Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 188, ал. 1,
изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство). Това тълкуване е
съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на
6
действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да бъде
санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а не да
се санкционира собственикът, респективно ползвателят на автомобила, без същият да е
извършил административното нарушение. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране
отговорността на лизингодателя за нарушения, които за извършени от
лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице-
лизингополучател, е предоставило фактическото управление на автомобила,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството
за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят – ползвател на
автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с
информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно
средство – негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице –
лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува,
респективно – за де търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент
процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава
процедура, при която първоначално издаденият електронен фиш се връчва на
лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се
ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави
информация за действителния извършител на административното нарушение,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи
лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по
установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде
ангажирана да бъде съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на
ползвателя на автомобила. В горния смисъл Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на
Административен съд - София по адм. д. № 885/2018 г..
Наказващият орган не е бил длъжен да посочи критериите, въз основа на които е
приел, че следва да наложи административно наказание на жалбоподателя, а не на друг
управител на дружеството. Посочването на такъв критерий не е предвидено в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира съдържанието на
електронния фиш. Поради това непосочването на този критерий не е нарушение на
процесуалните правила, още по-малко съществено такова. По същество извършеният
от наказващия орган избор – да накаже жалбоподателя, а не друг управител е
законосъобразен. Съгласно обявения в Търговския регистър начин на представляване
дружеството се представлява от управителите, действащи заедно и поотделно. По
силата на чл. 141, ал.2, изр.1 от ТЗ всеки от управителите е имал качеството законен
представител на дружеството по смисъла на чл. 188, ал.2 от ЗДвП. Доколкото в
Търговския регистър не са обявени ограничения в представителната власт на някой от
управителите, по аргумент от разпоредбите на чл. 141, ал.2, изр.2 и 3 от ТЗ всеки от
7
управителите е имал право да действа от името и за сметка на дружеството
самостоятелно, като правата на всеки от управителите да представлява дружеството са
равни на правата на останалите. При това положение наказващият орган е имал право
да издаде фиша против когото и да е от управители, следвайки предписанията на
закона и обявения в Търговския регистър начин на представляване на дружеството.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш.
Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, предвиждащ
за превишаване на скоростта от 41 до 50 км/ч глоба 400 лв.. Установено е, че
наказуемата скорост на движение на автомобила е била 120 км/ч, т. е. превишението
над въведеното ограничение е с 50 км/ч, и. размерът на глобата е 400 лева, като
наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по
чл. 27 ЗАНН.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричното искане (л. 13 от делото) съдът намира, че на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на въззиваемата страна се
дължат разноски.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се
изразява в писмено становище относно законосъобразността на ЕФ и
неоснователността на депозираната жалба, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ минимален размер от 80 лева.
Така мотивиран, Съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №4030615 на ОДМВР София, с
който на СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, като законен представител на В. М. ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9