МОТИВИ
към Присъда
по НОХД № 452/2014 година
по описа на СпНС
Специализираната
прокуратура е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинение
срещу Х.В. /H.V./, роден на *** г. в гр. O., Р.Т., с персонален номер **********, турчин, турски гражданин, с основно образование, шофьор, женен, неосъждан, с посочен адрес за призоваване в Р.Б.: гр.П., бул.***, ***, за това, че: За времето от неустановена дата от средата
на месец декември 2012 г. до 09.02.2013 г. включително, на територията на Р.Б., в това число -
на териториите на област П. и област С. е участвал в организирана престъпна
група по смисъла на чл. 93, т.20 от НК /структурирано трайно сдружение на три и
повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно
престъпления по чл. ***
от НК и чл.242 от НК/, с участници С.З.А. ЕГН:**********, А.Н.Б., ЕГН **********, А.Я.Л.,
ЕГН ********** и С.Й.Ж., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел- престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с
ал. 2 от НК. Със същият обвинителен акт Специализирана прокуратура е повдигнала
обвинение на подсъдимия за това, че: На 08.02.2013 г. на ГКПП К.
като извършител, в съучастие със С.З.А. ЕГН: **********, действала като
подбудител, е пренесъл през границата на страната- от Р.С. в Р.Б. стоки за
търговски цели в големи размери, а именно - тютюневи изделия - кутии с цигари с
марка "М." /син и розов/, без бандерол, общо 29 500 /двадесет и девет
хиляди и петстотин/ броя, на обща стойност 126 850 /сто двадесет и шест хиляди
осемстотин и петдесет/ лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието
е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група-
престъпление по чл.242, ал.1, б.„Д", и б.„Ж" от НК вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимият В. е повдигнато обвинение от Специализирана
прокуратура и за това, че: На 09.02.2013 г. до гр. П., на път II - 56, на км.90 и 800 м., между
автомагистрала Т. и главен път Е 80, на паркинг зад комплекс "Е.", в
товарен автомобил с peг. № ****, марка "М.", с полуремарке
марка "К.", рег. № *****, е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон-съгласно Закона за акцизите и данъчните складове - чл. 2, т.2/ДВ, бр. 91 от 2005 г./: "На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия"; чл. 4, т.1/ДВ, бр. 91 от 2005 г./: "Акцизни са стоките, посочени в чл.2"; чл. 11 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. „понятие
цигари" и чл. **0, ал.1 /ДВ.бр.44, в сила от 12.06.2009 г./: „...тютюневите изделия, предназначени за местния пазар
се продават само облепени с бандерол." и съгласно Закона за тютюна и
тютюневите изделия - чл. 25, ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./
„Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния
пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, К.то
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване"; чл. 28, ал.1 /ДВ бр.
1** от 1996 г./ „Тютюневите изделия местно производство
и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията на чл. 25", а именно -
тютюневи изделия както следва: кутии с цигари с марка "М." /син и
розов/, без бандерол, общо 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ броя,
на обща стойност 126 850 /сто двадесет и шест хиляди осемстотин и петдесет/
лева, като случаят не е маловажен и деянието е извършено от повече от две лица
сговорили се предварително, а именно след предварителен сговор със С.З.А. ЕГН:**********, С.Й.Ж., ЕГН **********, А.Н.Б., ЕГН **********,
А.Я.Л., ЕГН ********** и предметът на престъплението е в големи размери- престъпление по
чл. ***,
ал.2, т.2 и т. 3 вр. ал.1, пр. 2 от НК. Със същия обвинителен акт Специализирана
прокуратура е повдигнала обвинение и на подсъдимия С.Й.Ж., с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, българско
гражданство, неженен, с основно образование, осъждан, за това, че: За времето от
неустановена дата от средата на месец декември 2012 г. до 09.02.2013 г.
включително, на територията на Р.Б., в това число - на териториите на област П.
и област С. е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93,
т.20 от НК /структурирано
трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, а именно престъпления по чл. *** от НК и чл.242 от /, с участници С.З.А., ЕГН **********,
А.Н.Б., ЕГН **********, А.Я.Л., ЕГН ********** и Х.В. /*********/, роден на *** г. в гр. O.,
Р.Т., с персонален номер **********, като групата е създадена с користна цел-
престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал. 2 от НК. Специализираната прокуратура е повдигнала и
друго обвинение по отношение на подсъдимия Ж., за това, че: На 09.02.2013 г. до гр. П., на
път II - 56, на км.90 и 800 м., между автомагистрала Т. и главен път Е 80, на
паркинг зад комплекс "Е.", в товарен автомобил с per. № ****, марка "М.",
с полуремарке марка "К.",рег.№ *****, при условията на повторност-
извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон - съгласно Закона
за акцизите и данъчните складове - чл. 2, т.2 /ДВ, бр.
91 от 2005 г./:"На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия"; чл.
4, т.1 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. /:"Акцизни са стоките, посочени в
чл.2"; чл. 11 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. „ понятие цигари" и чл. **0,
ал.1 /ДВ.бр.44, в сила от
12.06.2009 г./: „...тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се
продават само облепени с бандерол." и съгласно Закона за тютюна и
тютюневите изделия- чл. 25, ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от
местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху
потребителската опаковка бандерол по начин, К.то гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване"; чл. 28, ал.1
/ДВ бр. 1** от 1996 г./„Тютюневите изделия местно производство и от внос се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти
и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл. 25", а именно - тютюневи
изделия както следва: кутии с цигари с марка "М." /син и розов/, без
бандерол, общо 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ броя, на обща
стойност 126 850 /сто двадесет и шест хиляди осемстотин и петдесет/ лева, като
случаят не е маловажен и деянието е извършено от повече от две лица сговорили се
предварително, а именно след предварителен сговор с С.З.А. ЕГН: **********, Х.В.
/*********/, роден на *** г.
в гр. O., Р.Т., с персонален номер **********, А.Н.Б., ЕГН **********, А.Я.Л.,
ЕГН ********** и предметът на престъплението е в големи размери- престъпление по
чл. *** ал.2 т.1, т.2 и т.3 вр. ал.1 пр. 2 вр.чл.28 ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт Специализираната прокуратура е внесла за
разглеждане обвининие срещу А.Н.Б., ЕГН:**********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен неосъждан, земеделски производител, за
това, че: За времето от неустановена дата от средата на месец декември 2012 г.
до 09.02.2013 г. включително, на територията на Р.Б., в това число - на
териториите на област П. и област С. е участвал в организирана престъпна група
по смисъла на чл. 93, т.20 от НК /структурирано
трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, а именно престъпления по чл. *** и чл.242 от НК/, с участници С.З.А.
ЕГН:**********, Х.В./H.V./, роден на *** г. в гр. O., Р.Т., с персонален номер **********, , А.Я.Л.,
ЕГН ********** и С.Й.Ж., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел- престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал. 2 от НК. Със същия обвинителен акт Специализирана
прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимия Б. и за това, че:
На 09.02.2013 г. до гр. П., на път II - 56, на км.90 и 800 м., между
автомагистрала Т. и главен път Е 80, на паркинг зад комплекс "Е.", в
товарен автомобил с peг. № ****, марка "М.",
с полуремарке марка "К.", рег.№ *****, е държал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -чл. 2, т.2 /ДВ, бр. 91 от 2005 г./ :"На
облагане с акциз подлежат тютюневите изделия"; чл. 4, т.1 /ДВ, бр. 91 от 2005 г./-"Акцизни
са стоките, посочени в чл.2"; чл. 11 /ДВ, бр. 91 от 2005г. „понятие
цигари" и чл. **0 ал.1 /ДВ.бр.44, в сила от 12.06.2009 г./: „...тютюневите
изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с
бандерол." и съгласно Закона за
тютюна и тютюневите изделия- чл. 25, ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./
„Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния
пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, К.то
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване"; чл. 28, ал.1/ДВ бр. 1** от 1996г./ -„Тютюневите изделия
местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат
или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25",
а именно: тютюневи изделия както следва: кутии с цигари с марка "М." /син и розов/, без
бандерол, общо 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ броя, на обща
стойност 126 850 /сто двадесет и шест хиляди осемстотин и петдесет/ лева, като
случаят не е маловажен и деянието е извършено от повече от две лица сговорили
се предварително, а именно след предварителен сговор със С.З.А., ЕГН: **********,
С.Й.Ж., ЕГН **********, Х.В./H.V./, роден на *** г. в гр. O., Р.Т., с персонален номер **********, А.Я.Л., ЕГН **********
и предметът на престъплението е в големи размери -престъпление по чл. ***, ал.2,
т.2 и т. 3 вр. ал.1, пр. 2 от НК.
С обвинителния акт е
повдигнато обвинение и срещу подсъдимия А.Я.Л. ЕГН:********** е роден на ***
***, българин, български гражданин, неосъждан за това, че: За времето от
неустановена дата от средата на месец декември 2012 г. до 09.02.2013 г.
включително, на територията на Р.Б., в това число - на териториите на област П.
и област С. е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93,
т.20 от НК /структурирано трайно
сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, а именно престъпления по чл. *** и чл.242 от НК/, с участници С.З.А. ЕГН:**********, А.Н.Б., ЕГН **********,
Х.В./H.V./, роден на ***г. в гр. O., Р.Т., с персонален номер ********** и С.Й.Ж., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл. 321 ал.3, пр.2,т.2
във вр. с ал. 2 от НК.
По отношение на подсъдимия Л., Специализираната прокуратура е повдигнала
обвинение за това, че: На 09.02.2013 г. до гр. П. на път II - 56, на км.90 и 800 м.,
между автомагистрала Т. и главен път Е 80, на паркинг зад комплекс "Е.",
в товарен автомобил с peг. № ****,
марка "М.", с полуремарке марка "К.", рег. № *****, е
държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон -съгласно
Закона за акцизите и данъчните складове -чл. 2, т.2/ДВ, бр. 91 от 2005 г. /:"На облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия"; чл. 4, т.1
/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:"Акцизни са стоките, посочени в чл.2"; чл. 11
/ДВ, бр. 91 от 2005г. „ понятие цигари" и чл. **0 ал.1 /ДВ. бр.44, в сила
от 12.06.2009 г./: „...тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се
продават само облепени с бандерол." и съгласно Закона за тютюна и
тютюневите изделия- чл. 25, ал.1 /ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от
местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху
потребителската опаковка бандерол по начин, К.то гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване"; чл. 28,
ал.1 /ДВ бр. 1** от 1996г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос
се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл. 25", а именно - тютюневи
изделия както следва: кутии с цигари с марка "М." /син и
розов/, без бандерол, общо 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ броя,
на обща стойност 126 850 /сто двадесет и шест хиляди осемстотин и петдесет/
лева, като случаят не е маловажен и деянието е извършено от повече от две лица
сговорили се предварително, а именно след предварителен сговор с С.З.А. ЕГН:**********,
С.Й.Ж., ЕГН **********, Х.В./H.V./, роден на *** г. в гр. O., Р.Т.,
с персонален номер **********, А.Н.Б., ЕГН ********** и предметът на престъплението
е в големи размери- престъпление по чл. ***, ал.2, т.2 и т. 3 вр. ал. 1, пр. 2
от НК.
Специализираната прокуратура е
внесла в СпНС предложение за одобряване на споразумение по отношение на С.З.А..
Същата се е признала за виновна по повдигнатите й от прокуратурата обвинения и
по отношение на нея е одобрено споразумение по реда на чл.384 от НПК с
Определение на СпНС, 3-ти състав, от 19.03.2014 г. по НОХД № 366/2014 г. по
описа на СпНС.
Представителят на
Специализираната прокуратурата –
прокурор М.Д., поддържа така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите Х.В., А.Б., А.Л. и
С.Ж. и намира, че същите са безспорно доказани от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Държавният обвинител сочи, че на подс. Х.В. следва да
бъде наложено по първото обвинение за престъпление по чл. 321,
ал. 3 вр. ал. 2 от НК, наказание от 5 /пет/ години „Лишаване от свобода“.
Предлага съда да признае за виновен подсъдимия В. и за престъпление по 242, ал.
1, б. „д“ и б. „ж“ от НК, като му наложи наказание от 5 /пет/ години „Лишаване
от свобода“ и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „Глоба“ в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Прокурорът счита, че за престъплението
по чл. ***, ал. 2, т. 2 и т.3 от НК на подс. В. следва да бъде наложено
наказание от 5 години „Лишаване от свобода“. Представителят на прокуратурата
иска по отношение на подсъдимия В. да бъде определено едно общо най-тежко наказание
за изтърпяване по реда на чл.23, ал.1 от НК от 5 години „Лишаване от свобода“, като бъде присъединено и наказанието глоба
в размер на 20 000 лв. по реда на чл.23, ал.3 от НК. Сочи, че от
определеното наказание следва да бъде приспаднат срока, през които лицето е
било с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Държавният обвинител пледира по
отношение на подсъдимия С.Ж. да бъде наложено наказание при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, като се вземат предвид предходни негови осъждания
и обективираната от същия упорита престъпна дейност. Представителят на
прокуротурата предлага подсъдимия Ж. да бъде признат за виновен от съда по
двете му повдигнати обвинения, като за
престъплението по чл.321 от НК му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от шест години и за престъплението по чл.*** от НК също наказание
„Лишаване от свобода“ в посочения по-горе размер. Прокурорът предлага на
основание чл. 23 от НК да бъде определено от съда едно общо най-тежко наказание
за изтърпяване за двете извършени от подсъдимия Ж. престъпления от 6 /шест/
години „Лишаване от свобода“, което да бъдз изтърпяно при строг режим.
В предоарията си прокурорът сочи,
че по отношение на подсъдимите А.Л. и А.Б. следва да бъде определено наказание от по три години „Лишаване от
свобода“ за извършените от същите престъпления по чл.321, ал.3 от НПК и чл.***,
ал.2 от НК, като бъде определено едно
общо най-тежко наказание за изтърпяване от 3 години „Лишаване от свобода“ за
всеки един от тях. Прокурорът намира, че това наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно, тъй като се касае за извършени престъпления с висока
степен на обществена опасност. Представителят на прокуратурата изтъква, че при
определяне на наказанията им следва да бъдат отчетени смекчаващите вината
обстоятелства, като оказано съдействие от същите при проведеното разследване,
признание на вината и чистото съдебно минало.
Прокурорът иска подсъдимите да
бъдат осъдени да заплатят разноските по настоящото производство, които да бъдат
солидарно разделени на всеки един от подсъдимите.
Адвокат Х.Х., защитник на подсъдимия С.Й.Ж., в пледоарията си прави
подробен анализ на доказателствената съвкупност по отношение на двете
повдигнати обвинения на подзащитния му. Намира, че по повдигнатото обвинението
по чл. ***, ал. 2 от НК са разпитани свидетели, които в показанията си не
излагат каквито и да било фактически обстоятелства, които да обуславят подобно
престъпно поведение от страна на неговия подзащитен, каквото се твърди в
обвинителния акт. Твърди, че спрямо подзащитния му няма обективни
доказателства, които да го свързват с влезлия в страната на 08.02.2013 г. и спрян
в района на гр.П. турски ТИР, с водач подс. В., в К.то са намерени акцизни
стоки без бандерол. Изтъква, че подзащитния му не е присъствал на мястото,
където е намерена тази инкриминирана акцизна стока и по никакъв начин не може
да бъде свързан с нея. Процесуалният представител сочи, че по делото е безспорно
установено от представените по делото доказателства от тях, че на 09.02.2013 г.,
подс. Ж. се е грижил за болното си дете. В тази връзка адвокатът се позовава на
свидетелските показания на Й.Ж. и на защитната позиция на подзащитният си,
както и на представените медицински документи удостоверяващи състоянието на
детето на подзащитният му – Г. Ж.. Защитникът анализирайки показанията на
полицейските служители сочи, че за датата 06.02.2013 г.подзащитният му се е
намирал в РТърция, което е видно от представеното от него копие на задграничния
паспорт на подсъд.Ж.. С оглед на това сочи, че твърденията за проведена на
06.02.2013 г. среща, на която е договорена доставка не отговаря на истината. В
този ред на мисли адв. Х. изтъква, че полицейският служител Е.П. не е възприел
нищо лично, доколкото последният е заявил в показанията си, че не е наблюдавал
той лично срещата. Сочи също така, че показанията на св.А.С. и св.В.В., не
следва да бъдат кредитирани, тъй като същите съдържат единствено преразказ на
приложените веществени доказателствени средства, изготвени вследствие
експлоатацията на специални разузнавателни средства. По отношение на повдигнатото обвинение за
участие на подс. Ж. в организирана престъпна група, адв. Х. счита, че престъплението
не е доказано не само за неговия подзащитен, но и за нито един от другите
подсъдими по делото. Твърди, че не са налице съставомерните признаци за
наличието на подобна престъпна група. В заключение адвокат Х. сочи, че неговият
подзащитен не е участвал в извършването на двете престъпления, за които
прокуратурата му е повдигнала обвинение, тъй като за това липсват категорични,
несъмнени доказателства, изключващи всяка друга възможност. Защитникът моли
съда да се произнесе с присъда, с която да признае подс. Ж. за невиновен и да
го оправдае по повдигнатите му обвинения.
В
своя лична защита подсъдимият С.Ж.
подържа казаното от защитника си и не се признава за виновен. Моли да бъде
признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, тъй като не е участвал в
извършването на тези престъпления.
Адв. Ч.Ч., защитник на подсъдимия А.Н.Б.
сочи, че с оглед направените от неговия подзащитен самопризнания следва да се
спре единствено на вида и размера на наказанието. Адвокатът се противопоставя
на искането на прокурора за налагане на ефективно наказание по отношение на
подзащитният му. Процесуалният представител изтъква, че свидетелката А. няколко
пъти си е променяла показанията и те не биха могли да служат за постановяване
на осъдителна присъда, в случай, че подсъдимите А.Л. и А.Б. не са се признали
за виновни. Адвокатът моли при постановяване на съдебния си акт, съдът да вземе
предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно самопризнанията на подзащитния
му и изразеното разкаяние пред съда. Също моли по отношение на подзащитния му Б.
да бъде наложено наказание от три години „Лишаване от свобода“, чието
изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, предвид чистото му
съдебно минало. Адвокат Ч. акцентира върху това, че доверителят му е бил
задържан по това наказателно производство 8 месеца и напълно осъзнава вината
си.
Подсъдимият А.Б. се признава за виновен
по повдигнатите му обвинения и изразява съжаление за стореното. Сочи, че
осъзнава напълно вината си и моли да му бъде наложено наказание, чието
изтърпяване да бъде отложено, зада може да се грижи за семейството си.
Адв.
Е.Х., служебният защитник назначен от съда, на подсъдимия Х.В. счита, че
обвиненията по отношение на подзащитния му не са доказани по безспорен и
категоричен начин. Твърди, че няма безспорни данни стоката да е разтоварвана,
като в тази насока се позовава на разпитите на митническите служители и служителите
от Териториално звено БОП, присъствали на място на разпечатването на камиона в
бензиностанцията. Анализирайки доказателствата адв. Х. се позовава и на обстоятелството,
че пломбите и печати на превозното средство са поставени в Г.. Според защитника
обвиненията са безпочвени и по отношение на престъплението по чл. 321 от НК.
Изтъква, че подзащитния му е натоварил акумулатори, като това се доказало от
тир карнета и от това, че стоката била запечатана в Р.Г.. Адвокатът сочи, че
никъде в изслушаните записи на телефонни разговори не става въпрос за цигари,
поради което и липсва знанието у подзащитният му, че в управлявания от него
товарен камион, в товарния му отсек е превозвал акцизни стоки без бандерол -
цигари. В заключение адв. Х. иска да не бъда давана вяра на свидетелските
показания на осъдената С.А., тъй като имала личен мотив да уличи подсъдмия В. в
извършването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, а именно,
че била изоставената приятелка на подсъдимия. Според защитата не се потвърждава
тезата на свид. А. за задграничните пътувания с подсъдимия. Моли да бъде
постановена оправдателна присъда по отношение на поздащитния му В..
По отношение на подсъдимия Х.В.
производството е водено по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.В от НПК. Правени са
многократни опити от съда подсъдимия Х.В. да бъде призован от адреса, К.то
същият е заявил на територията на Р Б.: гр.П., бул.Б. ***, но призовките от
този адрес са върнати в цялост по делото, с отбелязване, че лицето не е
намерено на адреса. Поради това и с
оглед защита правата на подсъдимото лице и на основание Конвенцията за
сътрудничество по наказателни дела съда е изготвил съдебна поръчка до Р.Т. за
връчване книжата на подсъдимото лице на адреса му по местоживеене Р.Т.: с.И.К. / изх.№ *** от ***4 г. на
Министерство на правосъдието/. Вследствие така изготвената съдебна поръчка за
призоваването на подсъдимия Х.В. в СпНС е получен отговор от Републиканската
Главна Прокуратура на O. от *** г. изх.№***, чрез Министерство на правосъдието
на РБ., с което е съобщено на българските правосъдни власти, че връчването на
съдебните документи, е извършено, като е приложено и удостоверение за извършено
връчване. Съда е призовал редовно подсъдимия, като са му връчени книжата по
делото – обвинителен акт, разпореждането за насрочване на делото, както и са му
разяснени правата, К.то същият има в хода на провежданото срещу него наказателно
производство. Книжата са редовно връчени на лицето, но същото е заявило, че не
желае да участва в производството срещу него, поради здравословни причини и
поради това, че няма виза за влизане в РБ..
Подсъдимият видно от писмо от
СДВР, Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при МВР е обявен за общодържавно издирване с тел. №***
г. на ГД КП, във връзка с постановление за принудително довеждане по ДП -*** г.
по описа на ОД МВР – гр.П.. Телеграмата за издирване на В. е актуализирана с
бюлетин №*** г. на СДВР във връзка с наложената мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по НОХД №452/2014 г. по описа на СпНС.
Адвокат В.М., защитник на подсъдимия А.Л. в предоарията си счита,
че предложеното от прокуратурата наказание не би изпълнило превентивната си функция
уредена в закона, тъй като е твърде сурово. Защитникът моли съдът да наложи на
подзащитния наказание „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено
на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият А.Л. се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения. Изразява съжаление за извършеното. Моли да му бъде
дадено наказание „Лишаване от свобода“, като бъде отложено изтърпяването му
зада може да се грижи за семейството си.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият Х.В. е роден на *** г. в
гр. O., Р.Т., с персонален номер **********, турчин, турски гражданин, с основно
образование, шофьор, женен ,неосъждан.
Спрямо него съдебното
производство е водено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква „в“ от НПК.
Подсъдимият С.Й.Ж. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, с основно образование, работи като общ работник в автомивка „***“ в
гр. П., фирма „***“ ООД, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият А.Н.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно специално
образование, работи като земеделски производител в с. Ц., живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият А.Я.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с основно образование, собственик фирма ЕТ „***“, живущ ***, ЕГН **********.
Свидетелката С.А. се познавала с подс. Х.В., работещ
като международен шофьор на ТИР от 20** г. Същата имала интимна връзка с него и
когато той преминавал през РБ. си уреждали среща и се виждали. Чрез общи
познати св. А. се запознала и с подс. А.Б., наречен „А.“ и А.Л., на когото казвали „Л.“. И тримата поотделно се занимавали с
продажба на черния пазар на акцизни стоки без бандерол – цигари. Тримата
постигнали съглА.е да извършват съвместно тази незаконна дейност, от която да кумулират
големи парични средства от неустановена
датата на месец декември 2012 г. до 09.02.2013 г., когато били задържани от
органите на МВР. Същите се договорили да организират внасянето на акцизните
стоки без бандерол от Р С., като за целта били използвани различни шофьори на
товарни автомобили, познати на св. А.. Между двамата подсъдими и св.С.А. били
създадени трайни взаимоотношния, във връзка с извършване на престъпления по чл.242 от НК и чл.*** от НК,
което се превърнало в начин на живот и осигуряване на издръжка за тях. Тримата
обединили усилията си около внасянето на тази стока, тъй като можели заедно да
събират повече парични средства за закупуването на такива цигари, както и
по-добре и синхронизирано да организират тяхното превозване и разтоварване в РБ..
За плА.рането на стоката до крайните потребители всеки сам за себе си
осигурявал пазар и клиенти. Цигарите без бандерол били плА.рани главно в
ромските махали на гр.П., поради което и през декември 2012 г. започнала
системно да постъпва оперативна информация в такъв смисъл в Териториалното
звено на БОП – гр.П..
Св.А. имала практика да пребивава на паркинги
на автомагистрала „Т.“ вблизост до гр.П., на които спирали международни
шофьори, главно турски граждани, и да създава контакти с тях във връзка с
превозването на акцизни стоки без бандерол – цигари от съседни на РБ. държави.
Свидетелката А. – българка от турски произход, свободно говорела турски език и
контактувала с шофьорите на тирове. С
цел реализиране целта на организираната престъпна група св.А. поддържала
контакти и с неустановено лице в Р.С., на което поръчвала набавянето на цигари
без бандерол, закупувала ги със свои пари и с пари събрани от подсъдимите Б. и Л.
и след това съвместно тримата организирали превозването и разтоварването на
стоката в РБ.. За целта същата пътувала до Р.С., понякога и съвместно с
подсъдимите Л. и Б., за да заплати доставката и присъствала при натоварването
на стоката. Средствата за закупуването на цигарите без бандерол били
предоставяни от подс. А.Л., подс. А.Б. и св. С.А., както и от неустановени по делото др. лица, които също поръчвали
стока. Стековете цигари били товарени на тировете в Р.С. и разтоварвани, след
като преминели границата с Р.Б. благодарение на организацията създадена от
посъдимите Б. и Л. и св.А.. Същите посрещали натоварения с акцизни стоки без
бандерол, товарен автомобил след влизането му на българска територия и го
съпровождали до мястото на разтоварването. Най-често като място за разтоварване
групата ползвала паркинга на ханче Ц.. Междувременно подсъдимите А.Л. и А.Б.
имали за задача да следят и за наличие на полицейски служители в района и да
предупреждават своевременно св.А.. Установена практика за тримата било св. А. да
съобщава на шофьора на товарния автомобил номера на колата, която ще го
посрещне и въобще да осъществява комуникация с шофьора, тъй като свободно
говорела турски език. Посъдимият Б. набирал и лица, които фактически да
осъществят разтоварването на цигарите без бандерол от превозващите ги товарни
камиони, обичайно с турска регистрация.
На 21 и 22.12.2012 г. били
проведени разговори между св.С.А. и подсъдимия А.Б. във връзка с доставката на
59 чанти /118 бр.мастебокса/ цигари без акцизен бандерол от Р.С.. В разговор
проведен между подсъд.Б. и св.Б., К.то имал товарен бус „***“ с ДК№ *** става
ясно, че свидетелят бил нает да превози стока, която да вземе от ханче Ц.
/разговор №12, папка 4/, проведен на 22.12.2012 г. в 03,32 часа/. Св.Х.Б. бил
ползван няколко пъти от групата за транспортиране на акцизните стоки без
бандерол от мястото на разтоварване до местоназначението на стоката. Видно от
разговор проведен на 23.01.2013 г. св.А. се обадила на св.Б. като се представила
като „Ш.“ – както я наричат нейни познати и се описва, че руса, на Ели-то
приятелката, като пак уговаря с Б. извръшване
на превоз, като го предупреждаване да не пие вечерта /разговор №17, папка 2 от
клА.фицирани материали/.
На 07.02.2013 г. подсъдимите А.Б., А.Л. и осъдената
С.А., този път и с участието на подсъдимия С.Ж., организирали нова доставка на
акцизни стоки без бандерол от Р С. до Р Б.. В полицията постъпила информация за
организирана среща между тримата подсъдими Л., Б. и Ж. и осъдената А., но
такава среща се състояла на 08.02.2013 г., тъй като на 06.02.2013 г. подсъдимия
Ж. се намирал в Р.Т., видно от представеното копие от задграничния му паспорт. На
07.02.2013 г. св.А. разменила няколко кратки текстови съобщения с подсъдимия Х.В.
и двамата се разбрали да се срещнат на бензиностанция „Л.“ на 40-50 км от гр.Б.,
като двамата преди това имали уговорката по предложение на св.А., подсъдимия В.,
да превози през границата на РБ. акцизни стоки без бандерол на връщане към Р.Т..Това
бил начин подсъдимия В. да изкара допълнителни средства към трудовото си
възнаграждение. След това св. А. се свързала с подс. Б. и го уведомила, че
трябва да започне да събира пари, за да могат да бъдат заплатени цигарите.
Междувременно А. установила контакт и с доставчика на групата от С.. Подсъдият А.Б.
от своя страна уведомил подсъдимия Л. и подсъдимия Ж. за доставката и че следва
да започнат да събират пари за закупуването на акцизните стоки без бандерол -
цигари. Тримата не успели да съберат веднага парите за доставката, която щяла
да бъде голяма по количество /като само за 6 чанти пълни с цигари изчислили, че
е необходима сумата от 12 200 лева/, като се разбрали да направят това
сутринта. На 08.02.2013 г., около 12,00 часа, подсъдимия Б. и св.А. пристигнали
с автомобил „***“ тъмносин на цвят с ДК ***, собственост на съпругата на
подсъдимия Б. на бензиностанцията „Ш.“ – Гелеминово на автомагистрала „Т.“ по
посока за гр.С., северно от магистралата. След около 15 минути на паркинга
пристигнал лек автомобил „БМВ“ сив на цвят с ДК № РА0300 ВН, управляван от
подсъдимия С.Ж. „Г.“, като на предната седалка се возел и подсъдимия А.Л. /Л./.
Подсъдимият Ж. паркирал автомобила си до този на подсъдимия Б.. Там тримата подсъдими
и св.А. се събрали. Тази среща била
записана от камерите на бензиностанцията, като записите за периода от 14,00
часа до 18,30 часа на 09.02.2013 г., впоследствие били предадени в с Протокол
за доброволно предаване от 27.03.2013 г. от управителката на бензиностанция –
св.Е.М.. Подсъдимият Ж. предал парите на подсъдимия Б., които бил приготвил и
които били необходими за заплащането на неговия дял от стоката – акцизни стоки
без бандерол. Св.А.С. забелязал как подсъдимия С.Ж. предава на подсъдимия А.Б.
торба, найлонов плик, К.то бил сгънат като пакет. Подсъдимите Б., Л. и св.А. с
автомобила на подсъдимия Б. се отправили в посока РС..
Около 14,30 часа била получена
оперативна информация у сформираната група от полицаи от Сектор „ПИП“ – П. и ОД
МВР – гр.П., че А.Б., А.Л. и С.А. са напуснали територията на РБ.. Там на място,
вблизост до гр.Н. св.А. платила цената на цигарите без бандерол на лице от
мъжки пол, което се казвало – З., или З., или З., както самата А. го нарича в
разговорите си с него. С това лице я запознал подсъдимия Х. през 2011 г. - 2012
г. През това време А.Б. и А.Л. седнали на кафе, а тя заедно с подсъдимия В.
отишла до ТИР-а, като наблюдавала как цигарите били натоварени в превозното
средство от двама – трима възрастни мъже. Подсъдимият В. знаел как да махне
пломбата на тира, поставена в РГ., зада бъдат натоварени акцизните стоки без
бандерол в товарния отсек на ремаркето при другата превозвана от него стока,
без да бъде нарушена нейната цялост. След натоварването св.А. и подсъдимите Б.
и Л. тръгнали обратно към Б. последвани от ТИР -а, управляван от подсъдимия В..
Първо през ГКПП – К. преминал около 22,00 часа автомобила на подсъдимия А.Б., в
К.то пътували и подсъдимия А.Л. и св.С.А., а един час след това и товарния автомобил
управляван от подсъд.В.. Подсъдимия В. се обадил на св.А. като преминал
границата и влязъл на българска територия. Подсъдимият Л. също поддържал връзка
с подсъдимия Ж. и го уведомил, че са влезли на българска територия. Подсъдимите
Л., Б. и св.А. отишли на ханче Ц., където обикновено се извършвало
разтоварването на акцизните стоки без бандерол. Подсъдимата А. седнала в
заведението, а през това време подсъдимите Б. и Л. „отцепвали“ района.
Обикаляли с автомобила на Б. и следели дали в близост се намират полицейски
автомобили, които евентуално да спрат за проверка превозното средство и да
нарушат осъществяваното държане на
акцизни стоки без бандерол от шофьора на товарния автомобил – подсъдимия Х.В..
Разбирайки, че двамата подсъдими и св.А. се намират в района на ханче Ц.,
подсъдимия С.Ж., наричан от близките си „Г.“ и известен с това име в гр.П., също
поел на там. На вероятното място, където се очаквало подсъдимите да разтоварят
цигарите се намирали екипи на полицаи от сектор „ПИП“ и „БОП“ и очаквали пристигането
на подсъдимите и превозното средство, в което се намирали цигарите без бандерол.
Около 01,00 часа през бензиностанция „П.“ на АМ Т., където мястото било добре
осветено и се намирало в близост до мястото на разтоварване на цигарите,
преминал лек автомобил „БМВ“ с ДК ***, управляван от подсъдимия Г. – С.Ж.. Подсъдимият
Ж. бил забелязан от св.А.С.,***. Подсъдимият Ж. бил забелязан на няколко пъти
да преминава с лекия си автомобил „БМВ“ в участъка между ханче Ц., около моста
над магистралата и В. и от св.В.В. ***. Подсъдимият Ж. бил известен на
свидетеля във връзка с осъществяваните от него служебни функции. На св.В. му
направило впечатление, че подсъдимият Ж. няколко пъти обиколил маршрута. Подсъдимият
Ж. обикаляйки района, забелязал
съмнителни коли и за това така както се бил уговорил предварително с останалите
подсъдими, уведомил за това по телефона подсъдимия А.Б. /разговор №59, т.4 от
клА.фицираните материали/. Подсъдимият А.Л. също при проведен разговор с
подсъдимия А.Б. /№61, папка 4/ му
съобщил за наличието на полицаи като ги нарича закодирано „Наште приятели пак
отиват към вас.“ Всички се притиснили от наличието на полиция на мястото, за
това св.А. незабавно се обадила по телефона на подсъдимия В., като му казала да
пренощува на паркинг в района на гр.С. или гр.И., защото е възникнал проблем и
че утре вечерта ще разтоварят – „ще изпразнят“ стоката от камиона /разговор №1,
папка 3 от клА.фицираните материали/. Подсъдимите Ж., Л. и Б. съвместно със св. А. взели решение
цигарите да бъдат разтоварени от ТИР –а на следващия ден, след като намерят
удобно място за това.
На 09.02.2013 г. сутринта зада
намери друго ново място за разтоварване на товарния автомобил управляван от
подсъдимия В., свидетелката А. се обадила на своя позната св.П. Х. зада я пита
дали автосалона, в К.то работи сина й св.С.Х., ще е удобно място да спре
ТИР-а си, нейн познат. Св.А. обяснила,
че шофьора, К.то пътувал за Р.Т. имал технически проблем с превозното средство.
Св.Х. бил собственик и управител на фирма „***“ ЕООД и през 2011 г. наел част
от имот - автосалон, намиращ се на околовръстния път между кв.К. и кв.П. в гр.П..
Двете свидетелки отишли до автосалона, където работел св.Х. и св.А. провела
разговор с него и със св.М.С., собственик на автосалона. Св.А. обяснила, че
иска в автосалона да разтовари някакъв камион с цигари от С..
Свидетелите С.Х. и М. С. отказали
да предоставят автосалона за извършването на тази дейност. Предложили й да докарат ТИР-а и да спре отзад зад едно
заведение с голям паркинг, К.то се намирал в близост до автосалона. От мястото
където били, а именно в автосалона св.С.А. - С. огледала мястото, след което тя
и св.Х. си тръгнали.
Св. А. одобрила мястото и се
обадила на подсъдимия А.Б. /разговори
№65 и №66, папка 4 от клА.фицираните материали/ като му казала да вземе подсъдимия С.Ж. – Г. и
да отидат на посоченото място за да го видят. Същите пристигнали пред дома на А.
и после отишли да видят мястото, след като го одобрили св.А. се обадила на
подсъдимия В. и му казала, че на с.Ц., ще го чака син автомобил „Фиат“ комби, К.то
ще го заведе на мястото, където ще бъде разтоварена стоката. Подсъдимият Х.В.
управлявал товарен автомобил с рег.№****, марка „М.“ с полуремарке марка „К.“ с
рег.№ ***, К.то съгласно документите придружаващи товара бил натоварен с части за
акумулатор, кабели за средно напрежение с вкл.принадлежности, разпределителни
кутии вкл.принадлежности, части за лагерна стойка в генератор от РГ.. Като
краен получател в превозните документи била отбелязана фирма изписана с
латински букви Е. Ltd., ул.П., ***, Т., а място на разтоварване П., Г..
Като превозвач в международния транспортен документи била посочена фирма „***“
ООД, с адрес бул.***, Т.-O.. Междунардния транспортен документ, съгласно
отразеното в него е изготвен в гр.Х. на 07.02.2013 г./л.1-2, т.6 от ДП/.
Съгласно уговореното през това
време подсъдимите А.Л., А.Б. и С.Ж. тръгнали с колите си зада правят „отцепка“
на района на новото място, което било осигурено за разтоварване на цигарите без
акцизен бандерол. Св.А. се разбрала със св.П. Х. да дойде с нейния автомобил „Фиат
Палио“ с ДК № РВ 3907 РК, тъмно синя на цвят, комби да посрещнат ТИР-а, за К.то
й било обяснено, че има технически проблем. Свидетелката П. Х. помолила дъщеря
си св.Д.Х. да управлява личния й автомобил. Свидетелките П. и Д. Х. тръгнали от
дома си в с.М. и отишли в П. зада вземат С. – св.С.А.. Тръгнали по
автомагистрала Т. посока гр.С. и след като стигнали до надлеза за с.Ц. спрели
колата отгоре на пътния възел, зада гледат колите, които идвали посока гр.С..
След около **-тина минути слезли на автомагистралата и спрели в аварийната
лента. Товарният автомобил управляван от подсъдимия В., след като станало ясно,
че св.А. е осигурила място за разтоварване на стоката, тръгнал от паркинга на „***“
в гр.С. около 13,00 часа, където пренощувал по указание на св.А. в посока
автомагистрала „Т.“ и след това към гр.П.. Тирът бил следван от автомобил, в К.то
пътували св.А.С. – началник група „Контрабанда“ в Сектор „ПИП“ при ОД МВР – гр.П.
и св.Р.Д. – също служител в посочения сектор, които карали след ТИР-а от гр.С..
Същите били осведомени за местонахождението на камиона от специалните
разузнавателни средства, К.то били експлоатирани и слушани в реално време. По
указания на св.А., подсъдимия В. с управлявания тежкотоварен камион се отклонил
от магистралата на разклона за гр.С. и потеглил по околовръсния път в посока
кв.К., където се намирало новото място, одобрено от тримата подсъдими и св.А.
за разтоварването на стоката. През по-голяма част от времето докато пътували св.А.
говорила по телефона с подсъдимия В. на
турски език и му давала напътствия накъде да се движи . През това време докато
ТИР-а се придвижвал към мястото за разтоварване от колелото на пътя в посока „***“
се наблюдавал пътя за наличие на полиция и полицейски постове на мястото от
останалите тримата подсъдими С.Ж., А.Л. и А.Б..
При движението на ТИР-а по
околовръстния път на св.А.С. му направило впечатление, че на два пъти се
разминали с лек автомобил „БВМ“ с ДК ***, управляван от подсъдимия С.Ж. - „Г.“.
Първият път като се разминали подсъдимия Ж. карал към магистралата, след което
обърнал посоката на движение и изпреварил св.С., ТИР-а и автомобила в К.то се
возела св.А. в посока П. и впоследствие отново се върнал на магистралата. Подсъдимият
С.Ж. бил забелязан и от св.Р.Д.. При тази посока на движение подсъдимия С.Ж.,
малко преди да стигне ТИР-а до мястото на разтоварване, а именно в близост до
автосалона на св.С.Х., разположен по пътя в дясно, забелязал съмнителна кола да
кара след ТИР-а и веднага информирал св.А., че има съмнителна синя кола, която кара
след камиона. Св.А. силно се притеснила и изплашила от информацията, която й
дал подсъдимия Ж. и казала на св. Д.Х. да обърне движението на бензиностанция „К.“.
Трите жени с автомобила подминала автосалона на св.Х.. Тежкотоварният автомобил
с водач подсъдимия В. последвал „Фиат“-а. Св. Х. по указание на св.А. спряла за
известно време автомобила, след което продължили в посока пазара на с.П., а ТИР-а
тръгнал в обратната посока в посока АМ „Т.“. Св.А. се обадила на подсъд.В. и му
казала да спре, че някаква кола са видели пак /разговор №9, папка 3, в 15,32
часа/. После му казала да кара към магистралата /разговор №**, папка 3 в 15,39
часа/. Той потеглил по магистралата посока гр.С. и на разклона на с.Ц. обърнал
посоката на движение към гр.П.. В разговор №14, папка 3, проведен в 15,55 часа св.А.
обяснява на подсъдимия В. къде да спре зада му даде 200 евро. Св.А. получила кратки тестови съобщения на
мобилния си телефон, с които подсъдимия я пита „Кога ще се вземе? К. ни
следва?“ и след това със съобщение изпратено в 16,11 часа й написал „Казваш да
не се притеснявам. Виж притеснението ми, до девет вечерта съм тук, взела, не
взела ще ги изхвърля и заминавам.“ /текстовото съобщение е записано под №15,
папка 3 от клА.фицираните материали/. В 16,30 часа подсъдимия В. изпратил ново
съобщение на св.А. „Тука полицията натиска. С полицията ли имаме работа.“, като
св.А. му отговорила, че нямат работа с полицията, зада го заблуди и да не
изхвърли стоката от камиона. При наближаване на разклона на с.В. подсъдимият В.
се отклонил и паркирал камиона на тир паркинг зад бензиностанция до разклона за
с.В., което място се намира в близост до гр.П., на път II-56, на км.90 и
800 м., между автомагистрала Т. и главен път Е 80, на паркинг зад комплекс „Е.“.
Подсъдимия В. след като провел разговор със св.А. влязъл в заведението да
обядва и след като се върнал при камиона бил задържан от органите на МВР.
Свидетелката А. с колата на св.Х. през това време минали през пазара на с.П.,
оттам през бензиностанция „К.“ и се отправили в посока гр.П.. Св.А. помолила
св.Д. Х. да спре на пътя преди разклона за Злати трап като й казала „Това е
моята банда, вземи ги.“. В колата се качили „две момчета, черни циганчета“ –
така ги описва св.П.Х., които си говорели със св.А. на турски език. Свидетелката
Д.Х. описва двамата мъже детайлно, като при проведено разпознаване на
07.03.2013 г. същата е разпознала подсъдимия А.Б. и Р.А. Л., сина на подсъдимия
А.Л., като двамата мъже които се качили в автомобила. След това св.А. и двамата
мъже слезли от автомобила на бензиностанция „Ш.“ на кръговото. Веднага след това св.А. се обадила
по телефона на св.В.В., К.то работел като таксиметров шофьор да отиде с
автомобила си, и да провери дали на паркинга, където бил спрял подсъдимия
В. има полицаи. Св.В. след като изпълнил молбата ан св.А. я информирал, че на
паркинга има полицаи, които дори го спрели за проверка. Св.А. провела разговор
и със св.П.Х., която я информирала, че на мястото за разтоварване – автосервиз
и автосалон, стопанисван от сина й св.С.Х.
и св.М. С., товарачите били изгонени, тъй като собствениците видели в близост
полицаи от „Не Се БОП“, така както е посочено в записаните разговори между двете.
На
09.02.2013 г., за времето от 17,40 до 19,** часа, било извършено претърсване в товарния
автомобил с рег.№****, марка „М.“ с полуремарке марка „К.“ рег.№ ***, които
били паркирани па път II -56, на км.90 и 800 м. между
автомагистрала „Т.“ и главен път Е80, на паркинг зад комплекс „Е.“. В товарното
ремарке били намерени и иззети, както кашони и контейнери, така и „29 броя
найлонови чанти в розов, син и бял цвят, всяка от които съдържаща сто броя стека цигари без облепен на тях бандерол, марка „М.”, като стековете били в син и розов цвят, и един брой найлонова чанта в
същите цветове, в която има 50 бр. стека от същите цигари без бандерол“. Всеки
един от стековете съдържал цигари - 2 950 броя всеки с по ** кутии цигари
или общо 29 500 броя кутии цигари без бандерол, като тези вещи били
ииззети. В товарния отсек на ТИР-а били
намерени също така и 19 бр. палети с намиращи се в тях по документи
електрически акумулатори, включително техните сепаратори, така както е посочено
в официалните превозни документи придружаващи товара, които са преведени на
български език/т.4 от ДП/ От кабината на превозното средство са иззети 2 броя
мобилни телефона и намиращите се в тях сим карти, както и още 6 броя сим карти,
подробно описани в протокола за претърсване и изземване /лист и 3 - 6, том 5 от
ДП/. Било иззето и самото превозно средство заедно с полуремаркето.
Процесуалното действие е одобрено с разпореждане на съдия от П.ски районен съд
по чнд № 724/2013г., като искането за одобряване е направено в рамките на
предвидения от закона 24 часов срок.
На същата дата на ТИР-а била
извършена и митническа проверка от свидетелите И.Х. – старши митнически
инспектор и М.Ш. – старши митнически
инспектор, служители в АМ ТМУ – гр.П. и бил съставен протокол за осъществяване
на оперативен контрол на лица извършващи дейности с акцизни стоки №260 /л.93-94,
т.2/ на превозно средство с рег. №*** с ремарке с рег.№***, управлявано от Х.В.
с персонален №**********. На място служителите на митницата констатирали, че на
товарното помещение на камион „М.“, на пломбажното въже в задната част на
ремаркето била поставена чужда пломба с №*** с ненарушена цялост. В тир карнета
придружаващ стоката бил отразен номера на поставената пломба, която била
поставена от митнически служители, извън територията на РБ., където е
задействан тир карнета придружаващ товара, като превозното средство преминавало
транзитно през РБ.. Подсъдимият В. свалил пломбата и при отварянето на
ремаркето в присъствието на разследващ полицай и други полицаи от ОД МВР – гр.П.
и представители на АМ ТМУ – гр.П., установили, че в него се намират 19 палета
стока – акумулатори със сепаратори, а също и 30 бр.полиетиленови торби с
различен цвят наредени върху дървени сандъци. При отварянето на един брой
полиетиленова торба се установило наличие на акцизни стоки – тютюневи изделия
цигари от марката „М.“ слимс – розов и
син без залепен на тях бандерол. Общо били намерени 2 950 стека, 29 500 кутии. При оглед на пломбата поставена на товарния
отсег на полуремаркето на товарния автомобил се установило, че тя е с чужд №***,
като същата била приобщена като
веществено доказателство по делото.
В хода на съдебното следствие по делото
е разпитан и св.Й.Ж., баща на подсъдимия Ж., К.то сочи, че си спомня, че на
09.02.2013 г. сина му и снаха му закарали детето в гр.П. в болница, тъй като то
е хронично болно и често боледува. Сочи, че след като били направен изследвания
на детето сина му със семейството се върнали в къщи и сина му работил през
целия ден на автомивката, която се намира в гр.П., на ул.***. Затворили
автомивката на 09.02.2013 г. в 18,30 часа. Разказва още, че откакто сина му има
условна присъда стои при него и му помага като работи на автомивката.
Действително от Лист за преглед на
пациент в Спешно отделение в гр.П. става ясно, че Г. С. Ж., дъщеря на
подсъдимия Ж./ е била приета в спешното отделение, като е постъпила в 13,15
часа и е напуснала в 14,30 часа на 09.02.2013
г. Посочено е още във въпросния лист, че детето е доведено в Спешното отделение
от бащата, тъй като майката отглежда бебе в къщи. Сочи се, че детето от
04.02.2013 г. се лекува от бронхопневмония. Разказва, че сина му се познава и
общува с подсъдимия А.Л., тъй като са съседи живеят в един квартал през три
къщи. А.Б. го познава от автомивката, тъй като идвал там да си мие колата.
Стойността на намерените и иззети
акцизни стоки без бандерол – цигари се равнява на 126 850 лв. съгласно приетото
по делото заключение на изготвената стоково-оценъчна експертиза. Вещото лице е
посочило, че стойността на една кутия цигари „М.“ слимс без бандерол е 4,30
лв., като стойносттана 29 500 кутии намерени при извършеното претърсване и
изземване възлиза на посочената по-горе сума.
С Постановление от 19.02.2013 г.
/л.60-65/ прокурор при РП – гр.П. е разпоредил да бъдат върнати на представител
на собственика - адв.А.А.Ш., пълномощник
на Н.К. – гражданин на Р.Т., като управител на „***“ ООД, Р Т., гр.***/O., Д.,
ул.***, регистрирано в Търговско-промишлената палата в гр.***, Р.Т. №*** на
01.06.1998 г., дан.*** изрично посочени документи придружаващи товара, които са
били предадени с протокол за доброволно предаване, както и 19 бр. палета с
намиращи се в тях по документи електрически акумулатори, включително техните
сепаратори.
С Постановление от 22.02.2013 г.
прокурор от РП – гр.П. е разпоредил предаването на адв.А.А.Ш. и на други
документи допълнително приобщени по делото с протокол за доброволно предаване
от 19.02.2013 г.
Горната фактическа обстановка съда прие въз основа на събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите С.Н. Х.,
дадени в хода на досъдебното производство /л.311-гръб-л.312/ и тези дадени в
хода на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК /л.58, т.5 от ДП/, св.М.Д.С. /л.312 – гръб – л.313 от СП/, св.В.В.В.
/л.313 от СП/ и прочетените в опредЕ.част
показания от ДП /р.1 и 2, л.55, т.5 от ДП/ на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НПК, св.П.Ц.Х., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени
на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК в определени части, находящи се
на л.68-69, т.2 от ДП, св.Д.Н.Х., дадени в хода на съдебното следствие и тези
прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.72-73, т.2/ и /л.60,
т.5/ от ДП, св.А.С.С. /л.375-377, т.1 от
СП/ и тези прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК от
досъдебното производство /л.53-54, т.5/, св.Х.И.Б. /л.377-гръб – 381 – гръб/ и
показанията му от досъдебното производство прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 от НПК в определени части, св.И.Е.Х. – /л.380 – гръб – л.381/, св.Й.З.Ж.
/л.382 – на гърба/, св.Р.Н.Д. /л.381 – гръб – л.382/, св.В.П.В., /л.383-384,
т.1/, св.С.З.А. /л.385 – гръб-л.388, т.1/, св.К.В.А., дадени в хода на
съдебното следствие /л.4**, т.2/ и тези
от досъдебното производство прочетени на осн.чл.281, ал.4 /л.61 – на гърба,
т.2, р.1-ви и 2-ри/,св. Е. Х.М. /л.411/ и тези дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК /л.96,
т.2, р.12-15 на гърба на листа/, св.М.А.Ш. /л.411 – на гърба- л.413/, както и
от обясненята на подсъдимия С.Й.Ж., които в опредЕ. степен спомагат за
установяване на обективната истина по делото /л.545/, обясненията на подсъдимите
А.Н.Б. /л.546, т.2/ и А.Я.Л. /л.546, т.2/, прочетеното и прието заключение по стоково-оценъчната
експертиза – л.51, т.3 от ДП, както и от прочетените по реда на чл.283 от НПК и
приети писмени доказателства по делото както следва:
т.1 - л.12-15 – незаверено копие от
протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение
от съдия, л.16-17 - Заповед за полицейско задържане от 09.02.2013 г. на Х.В.,
л.18 -Протокол за личен обиск на Х.В., л.19 – Заповед за полицейско задържане
на С.З.А. от 09.02.2013 г., л.20-Протокол за личен обиск на С.А., л.21 -
Заповед за полицейско задържане на лице от **.02.2013 г. на А.Я.Л., л.22 -Протокол за личен обиск,
л.23 - Заповед за полицейско задържане на **.02.2013 г. на Р.А. Л., л.24 -
Декларация от Р. Л., л.25 - Протокол за личен обиск на лице от **.02.2013 г.,
л.26-27 - Заповед за полицейско задържане на лице от 20.02.2013 г. на С.Й.Ж., л.28
-Протокол за личен обиск на лице, л.29-32 - паспорт и лична карта на подсъдимия
Х.В., справки за лице – АИС „Български документи за самоличност“ – л.33-37, справка
за висящи производство л.41, л.42 -Протокол за доброволно предаване от 09.02.2013
г., л.43 –Протокол за доброволно предаване от **.02.2013 г., л.44-49 – Протокол
за доброволно предаване ведно с документи на турски език, л.50 - Протокол за доброволно предаване от **.02.2013 г.,
л.54-56 – Протокол за доброволно предаване от 20.02.2013 г. ведно с копие от
страница на тир карнет №*** и копие от Протокола за митническа проверка №*** г.,
л.57 – Протокол за доброволно предаване от 27.02.2013 г., л.58 -
Приемо-предавателен протокол, л.59- Протокол за доброволно предаване от 19.02.2013
г. , л.66 -Приемо-предавателен протокол от 19.02.2013 г., л.72 –
Приемо-предавателен протокол от 20.02.2013 г., л.73- Приемо-предавателен
протокол, л.92-л.96 - справка за лицето С.Й.Ж. от АИС „БДС“, л.97 - Справка в
централната база – КАТ за притежавани автомобии от подсъд.Ж.,АИС БДС, л.**3
справка от Централна база – КАТ, л.**4-**6 – справка за лице от АИС – БДС за
подсъдимия Л., л.**7 - справка от централна база КАТ са притежавани от
подсъдимия А.Л., л. **8-1**, справка за лице от АИС БДС за Р.А. Л., л.111 -
справка от Централна база –КАТ, л.112-116 - справка за лице от АИС БДС за С.З.А.,
л.117-122 справка от централ база КАТ, л.123 – приемо-предавател протокол, т.2 – л.75-81 –
Протокол за разпознаване в едно с фотоалбум и 4 бр. справки от АИС БДС, л.83-89
- Протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.03.2013 г. ведно с
фотоалбум и 4 бр. справки от АИС – БДС, л.93-94 - Протокол №260
за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни
стоки, Протокол за осъществена митническа проверка №*** г., л.**4 -справка за съдимост на Х.В.,
л.**6 – 113 – справки за съдимост на Р.А. Л., А.Я.Л., С.Й.Ж. и С.З.А., т.3 – л.39-44
Протокол за оглед на веществени доказателства ведно със снимки, л.56 -
удостоверение за сключен граждански брак от 29.06.1991 г., л.59 - удостоверение
за раждане от *** г., т.4 превод на
документи придружаващи товара, превозван от подсъдимия Х.В., ТИР, марка „М.“ с
рег. №*** с ремарке с рег.№***, т.5
л.3-6 - протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от съдия, л.** –
приемо-предавателен протокол, л.71- протокол за разпознаване на лица и предмети
от 12.02.2013 г., л.73 -протокол за разпознаване на лица и предмети от
12.02.2013 г., л. 74 - Протокол за доброволно предаване от 09.02.2013 г. от Х.В.,
л.75-Протокол за доброволно предаване от 09.02.2013 г. от К.В.А., л.76 – приемо
предавателен протокол, л.90-**5 -Заповеди за полицейско задържане на лице и за
личен обиск, л.**7-118 – справки за съдимост на подсъдимите, справки за лице от
АИС БДС и за собственост на автомобили -
л.130-153, т.6 - фактура л.**-11,
договор за наем на недвижим имот – л.12-16, кредитен превод – л.17 и 18, л.75 –
76 - справка от Г., Протокол за оглед на веществени доказателства – л.79-121, т.7 – приемо-предавателен протокл – л.8
и 9, т.8 - характеристична справка –
л.59 за С.А., характеристична справка – л.73 за С.Ж., характеристична справка
за Р. Л. – л.75, протоколите, в които е възпроизведено съдържанието на
веществените доказателствени средства, съдържащи се в клА.фицираните материали
по делото: т.2, изготвени съгласно дадено Разрешение по чл.15 от ЗСРС от
Председателя на ОС – гр.П. по искане за използване на СРС рег.№*** Пз-5-с, т.3 изготвени съгласно Разрешение по чл.15 от ЗСРС от Председателя
на ОС – гр.П. по искане за използване на СРС рег.№*** г., - т.4
изготвени съгласно дадено Разрешение по чл.15 от ЗСРС от Председателя на ОС –
гр.П. по искане за използване на СРС рег.№***Пз-22с, т.5
изготвени съгласно дадено Разрешение по чл.15 от ЗСРС от Председателя на ОС –
гр.П. по искане за използване на СРС рег.№***Пз-3-с, т.6
изготвени съгласно Разрешение по чл.15 от ЗСРС от Председателя на ОС – гр.П. по
искане за използване на СРС рег.№*** г., както и самите веществени
доказателствени средства, и писмените
доказателства от НОХД №452/2014 г. прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, както следва: справка за съдимост за С.Ж. -л.36-42, т.1, справка за
съдимост за А.Б. – л.44, л.46, т.1, справка за съдимост за А.Л. – л.48, л.50,
т.1, справка за съдимост за Х.В. – л.75, т.1, справка от НСлС – л.80, т.1,
справка от ГДИН при Министерство на правосъдието – л.82, л.**1, справка от
Главна дирекция „Гранична полиция – МВР –л. 86,л.**2, писмо от СДВР, Сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ – л.218, справка от СДВР – сектор
„Български документи за самоличност“ – л.335, л.338-339, писма от СДВР, Отдел
„Противодействие на криминалната престъпност /л..430, л.458, л.473,513 т.2/,
Епикриза издадена от МБАЛ „Здраве“ ООД,
Медицинска структура „Пълмед“ – гр.П. /л.472, т.2/, писмо от НСлС вх.№***/05.11.2015
г./л.489-490, т.2/, справка за съдимост на С.Ж. /л.501-503, т.2/, справка за
съдимост на А.Б. /л.505, т.2/, справка за съдимост на А.Л. /л.507/, писмо от
МП, ГДИН /л.508, т.2/, писмо от Прокуратурата на РБ., НСлС, вх.№***/24.11.2915
г. /л.509, т.2/, справка от МП, ГДИН
/л.5**, т.2/ , справка за съдимост на Х.В. /л.512, т.2/, писмо от МВР, СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ – л.514 -515, т.2, копие от задграничен паспорт на
подсъдимия С.Ж. /л.518 – 519, т.2/, медицинско направление л.520, лист за
преглед на пациент в спешно отделение – Г. С. Ж., дата на постъпване 09.02.2013
г. – л.521, удостоверение за раждане на З.С. Ж.
на 20.11.2012 г. – л.522, Епикриза за З.С. Ж. *** – л.523, Амбулаторен
лист № *** от 12.02.2013 г. за З.С. Ж. – л.524, Амбулаторен лист № *** от
12.08.2013 г. за З.С. Ж. – л.525, Амбулаторен лист № 001358 от 18.03.2014 г. за
З.С. Ж. – л.526, удостоверение за раждане на Г. С. Ж., родена на *** г. –
л.527, Епикриза за Г. Ж., издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – П., л.528, направление
за хоспитализация на Г. С. Ж. – л.529, амбулаторен лист №00058/04.02.2013 г. за
Г. С. Ж. /л.530/, Амбулаторен лист №000925/20.02.2013 г. за Г. С. Ж. /л.532/,
Лист за преглед на пациент в Спешно отделение на 26.02.2013 г. /л.534/,
Епикриза, издадена от МБАЛ „Хигия“ АД, гр.П. за Г. С. Ж. /л.535/, Епикриза,
издадена от МБАЛ гр.П. за Г. С. Ж. – л.536, 3 бр. амбулаторни листи за Г. Ж.
/л.537-539/ 2 бр. епикризи за Г. Ж. /л.540-542/, както и приобщените на осн.
чл. 284 от НПК веществени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
1.По повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,
т.2, вр. с ал. 2 от НК от подсъдимите А.Н.Б., А.Я.Л. и С.Й.Ж. и Х.В.
От съвкупния доказателствен материал
по делото бе установено, че подсъдимите А.Н.Б. и А.Я.Л. от обективна и
субективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.321, ал.3,пр.2,
т.2 вр. с ал.2 от НК. Съгласно легалната дефиниция за организирана престъпна
група /чл.93, т.20 от НК/, същата е „Структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение
на функциите между участниците, продължителност на участието или развита
структура“. От краткия анализ на тази разпоредба е видно, че сдружението следва да е създадено с цел не извършването на конкретно престъпление, а за извършването на поне две или повече престъпления. Поради липсата на изискване за формално разпределение на ролите, не е необходимо и наличието на ръководител на групата. От обективна страна
между участниците в групата следва да има трайно установени връзки помежду им, а
от субективна - съгласуване на волите с оглед постигане на общата цел –
извършване на повече от едно престъпление, в случая по чл.*** от НК и чл.242 от НК, които са наказуеми с „Лишаване от свобода“ за повече от три години. Именно
тези съставомерни признаци съдът счита, че са
налице при анализа на дейността на подсъдимите А.Б. и А.Л. през
процесния период – от неустановена дата на декември месец 2012 г. до 09.02.2013
г.
Установено бе в хода на
съдебното производство, че основна роля във формираното престъпно сдружение,
имала св.С.А. /С./. Същата се запознала с подсъдимите А.Б. /А./ и А.Л. /Л./
чрез техни общи познати. Свидетелката А. имала практиката да пребивава на паркинги,
вблизост до автомагистрала „Т.“, близо до гр.П. или гр.П., където спирали ТИР-ве,
управлявани от турски шофьори. Същата извършвала от време на
време сексуални услуги на шофьорите, зада получи парични средства за издръжката
на двете си деца.Така през 20** г. се запознала с подсъдимия Х.В., когото
молила да й направи и услуга като й носи цигари от безмитния магазин в Р.Т..
Подсъдимият В. през 2011 г. и 2012 г. я запознал и със сърбин на име З. или З.,
от когото купувала акцизни стоки без бандерол и впоследствие били внасяни на
територията на РБ. и продавани на черния пазар. С цел развиване на дейността по
внасяне на по-големи количества акцизни стоки без бандерол, а именно цигари и
респ.реализиране на по-големи печалби от разликата между покупната и продажната
цена на тези стоки, св.А. привлякла в края на 2012 г. – декември месец, в
групата и подсъдимите А.Б. и А.Л., с обещания за реализиране на големи доходи. В случай, че св.А. чрез познанствата си с
турските шофьори и неустановеното лице – мъж на име З., или З., можела да
осигури доставка на цигари без бандерол, тя уведомявала подсъдимите А.Б. и А.Л.,
които от своя страна заявявали какво количество „тънки“ или „дебели“ цигари
искат да им бъде доставено, като посочвали колко чанти да им бъдат докарани.
Така например разговор №6 и №7, папка 5 от клА.фицираните материали. След
уточняване на количество се изчислявала и сумата, която следвало да бъде
заплатена от всеки един от подсъдимите и да бъде събрана и предадена на св.А..
Също така по телефоните уточнявали и къде ще бъде разтоварена стоката и К. ще
дойде да я вземе и по какъв начин на бъде разпредЕ. /разговор №8 и №**, №14,
№15, №16 папка 5/. Така от записаните комуникации по мобилните телефони между участниците
в организираната престъпна група се установява, че понякога в един ден били
извършвани и по две доставки на цигари, както и че за разтоварването на стоката
с оглед на голямото й количество била наемани работници /разговори №16 и №19, №21,
папка 5 от клА.фицираните материали/
Съда достигна до горните изводи
въз основа на показанията на св.С.А., която
разказва за взаимоотношения си с подсъдимите А.Л. /Л./ и А.Б. /А./, като в тази
част съда дава вяра на показанията на тази свидетелка, тъй като те
кореспондират със съдържанието на веществените доказателствени средства по
делото изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства,
както и на признанието на подсъдимите А.Л. и А.Б., че са извършили
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Между
подсъдимите А.Б. и А.Л. от една страна и от друга св.А. е текла непрекъсната
комуникация, както по телефона, така и въз основа на лични срещи с оглед
уточняване детайли по функционирането на групата и по логистиката на конкретни
доставки на акцизни стоки без бандерол – цигари. Такава комуникация за
планирана доставка е засечена от 21-22.12.2013 г. по повод на доставката на 59
чанти /118 бр.мастебокса/ цигари без акцизен бандерол, както закодирано си
говорят „тънки“ и „дебели“ – визиращи различните марки цигари /разговори №1,
№3, №6, №**, папка 4 от клА.фицираните материали/. Доставките на цигари е
осъществена в тъмната част на денонощието видно от проведените разговори. От
разговор проведен на 22.12.2013 г. в
05,17 часа /разговор №21, п.4/, след осъществяване на доставката и при
уточняване на количеството цигари св.А. казва следната реплика насочена към
подсъд.Б.: „ Фани го, един „М.“ на мен продай, и го ти си вземи парите, пази ми
ги парите, при мойте пари при тебе.“ От казаното става ясно, че предмет на
доставката са цигари, като поне част от тях са марка „М.“. В разговор №23, п.4
св.А. се обръща към подсъдимия Б. с „А.“. За св.С.А. е установено по делото от
свидетелските показания на св.П.Х. и от показанията на св.К.А., която е предала
един мобилен телефон с поставена карта в него, че ползва телефонни номера: ***.
Така констатираното от съдържанието на веществените доказателствени средства се
потвърждава и от разпечатките от проведени разговори между подсъдимите А.Б., А.Л.
и св.С.А., като час на осъществяване на разговорите, телефонните номера от които
са провеждани и клетката през която
същите са проведени /л.80-121, т.6 от ДП/, както и от показанията на св.С.А. и
св.Х.Б.. Разговорите между участниците в организираната престъпна група се
конспиративни и закодирани, в тях лицата
не говорят за цигари, а единствено за „чанти“ и употребяват и думите „тънки“ и
„дебели“, с което определят вида тютюневи изделия, както и избягват да се
наричат с имена и да използватобръщения.
Така от всичко гореизложено съда
намира, че подсъдимите А. Б. и А.Л.
активно са участвали в цялостната дейност на групата в периода от неустановена дата от средата на месец
декември 2012 г. до 09.02.2013 г., когато са задържани от органите на МВР, съвместно
с осъдената С.А.. Същите са организирали снабдяването и са участвали в намиране
на място за разтоварването на акцизните стоки без бандерол и са разтоварвали
такива, както и са следели за присъствие на органите на МВР, с цел осигуряване безпрепятственото
упражняване на фактическа власт от шофьорите на превозните средства, които са
докарвали стоката на територията на РБ.. Подсъдимите А.Л. и А.Б. са заплащали
част от стойността на стоките с цел да ги придобият, организирали са събирането
от различни лица на паричните средства, необходими за закупуването им. Цялата
тази дейност те са извършвали с цел кумулиране на големи парични средства и
получаване на печалба след продажбата на цигарите без бандерол. В случая е налице
както темпоралния белег на функциониране на престъпното сдружение, а именно от
средата на декември месец 2012 г. до 09.02.2013 г., когато участниците в същата
били задържани от органите на МВР, така и количествения такъв – групата е съставена
от три лица, между които са съществували конспиративни отношения, като
действията им са били насочени към осъществяване на престъпления по чл.*** от
НК и чл.242 от НК, с цел реализиране на неправомерна печалба. Посоченият период
на функциониране на престъпната група води до извода за една относителна
трайност на престъпните връзки между подсъдимите А.Л. и А.Б. от една страна и
на двамата поотделно и заедно със св.С.А.. Според настоящия съдебен състав правилна и донякъде завършена представа за имащите значение за делото факти и обстоятелства се
установява от показанията на свидетелите С.А., св.Х.Б., св.Д. и П. Х., както и от веществените и писмени доказателства и веществените доказателствени средства събрани по делото.
От субективна страна подсъдимите А.Б.
и А.Л. са съзнавали, че участват в организираната престъпна група, както и
ролята и функцията, която има всеки един от тях при функционирането на това
сдружение. Същите са имали знанието, че осъществяват престъпна дейност и че
групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.*** от НК и чл.242 от НК,
както и с користна цел – набавяне на парични средства вследствие контрабандата
и държането на цигари без акцизен бандерол и продажбата им на черния пазар на
по-висока цена от покупната. За наличието на такова знание за принадлежност към
организирана престъпна група говорят и думите на св.С.А., когато на 09.02.2013
г. е казала на св.Д.Х. да спре колата, зада вземат двама мъже от пътя, като ги
представя че са от нейната“банда“. В автомобила се качили подсъдимия А.Б. и
сина на подсъдимия А.Л. – Р. Л..
С оглед на гореизложеното съда
призна за виновни подсъдимите А.Л. и А.Б. за това, че: За времето от
неустановена дата от средата на месец декември 2012 г. до 09.02.2013 г.
включително, на територията на Р.Б., в това число – на териториите на област П.
и област С. са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93,
т.20 от НК/ структурирано трайно
сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, а именно престъпления по чл. *** и чл.242 от НК/, с участници С.З.А.
ЕГН:**********, А.Я.Л., ЕГН ********** и А.
Н.Б., ЕГН:**********, като групата е създадена с користна цел - чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал. 2 от НК.
Както посочи и по-горе в мотивите
си съда намери за установено че са налице предпоставките по чл.93, т.20 от НК.
Установи се, от съвкупния доказателествен материал по делото че три лица, които
са били равнопоставени помежду си и няма изразен ръководител – св.С.А. и
подсъдимите А.Б. и А.Л., са се намирали в обективна връзка помежду си, като са
съставили структурирано сдружение, което освен това, от обективна страна е
създадено зада върши претъпления по чл.***
от НК /продажба и държане на акцизни стоки без бандерол/ и по чл.242 от НК –
контрабанда на такива стоки – тютюневи издели, както и с користна цел. При
изпълнителното деяние участие в организирана престъпна група деецът се обвързва
в определени взаимоотношения с другите лица в групата. Членуването в
организирана престъпна група, като една от формите на изпълнителното деяние,
посочено в чл.321, ал.2 от НК, представлява изразено съглА.е от дееца, устно
или писмено, или пък с някакви конклудентни действия за участие в дейността на
организацията. Необходимо е в настоящия случай подсъдимите Х.В. и С.Ж. да са
извършили действия, чрез които да се
обвързали в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове от
групата с цел извършване на престъпления по чл.*** от НК и чл.242 от НК, като
такива конкретни действия не бяха установени по делото да са извършени от
подсъдимите В. и Ж..
По делото от съвкупния доказателствен материал
не бе установено тези две подсъдими лица от обективна и субективна страна да са
осъществили състава на престъплението по чл.321, ал.3 от НК.
От доказателсвата по делото не
може да се направи и категоричен извод, че тези подсъдими са участвали в
престъпната дейност на организацията преди осъществяване на състава на престъплението
по чл.*** от НК, за което са признати от съда за виновни или имат намерение да
участват и занапред. От показанията на св.А. и от съдържанието на веществените
доказателствени средства изготвени по делото вследствие експлоатация на
специални разузнавателни средства става ясно, че подсъдимият Х.В. е комуникирал единствено със
св. А. и то само по повод на конкретната доставка на 08.02.2013 г. – 09.02.2013
г. Липсват доказателства в насока познанство между подсъдимия В. и подсъдимите А.Б.,
А. Л. и С.Ж., както и на подсъдимия Ж. с подсъдимия В.. Действително зада са
налице обективните и субективни признаци на организираната престъпна група не е
необходимо да има лично познанство между всеки един от нейните членове, но е
задължително да е налице знанието на лицето, че участва в извършването на
престъпната дейност, за която е създадена групата съвместно с други лица. По делото липсват
събрани доказателства за наличието на такова знание, както у подсъдимия В.,
така и у подсъдимия Ж..
По отношение на подсъдимия С.Ж.
от анализа на съдържанието на записаните телефонни разговори, съгласно
приложените по делото специални разузнавателни средства, може да се направи
извода за наличието на разговори проведени от него с подсъд.А.Б. и извършвана съвместно с него
престъпна дейност по продажба на доставени акцизни стоки без бандерол /разговор
56, проведен на 08.02.2013 г. в 12,18 часа/, в К.то подсъдимия Б. говори с
подсъдимия Ж. и се ядосва, че цигарите са продадени под цената която са
определили. От този разговор става ясно, че двамата са осъществявали и друг път
престъплението по чл.*** от НК. Съгласно
обаче разпоредбата на чл.177, ал.1 от НПК присъдата не може да се основава само
на данните от специалните разузнавателни средства. В тази си част тези данни не
са подкрепени от други доказателства събрани по делото, поради което и съда не
достигна до извода подсъдимия Ж. да е извършил престъплението по чл.321 от НК.
Предвид гореизложеното и с оглед
забраната, закрепена в чл.303, ал.1 от НПК присъдата да почива на
предположения, съдът намира че в производството по делото не е доказано по
безспорен начин участието на подсъдимите Х.В. и С.Ж. в организираната престъпна
група, очертана в обвинителния акт от прокуратурата, поради което съда призна
за невиновни тези двама подсъдими и ги оправда на осн. чл.304 от НПК, тъй като
не се установи деянието да е извършено от тях.
2. По повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал.1, б.
“Д“ и б.“Ж“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК от подсъдимия Х.В..
Изпълнителното деяние на престъплението,
изведено в чл. 242, ал. 1, б. “Д“ от
НК се осъществява чрез еднократното преминаване без знанието и разрешението на
митническите служби през границата на страната със стоки или предмети за
търговски цели в големи размери. Престъплението има
отношение само към преодоляването на митническия контрол, поради което не може да
изключи реалната съвкупност с престъплението по чл. *** НК, което касае всяко друго държане на акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон на територията на страната. /в такъв смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 21.01.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК/. Това
престъпление е довършено с момента на фактическото пренасяне на стоките през държавната
граница на страната.
На посоченото място в обвинителния акт - ГКПП - К. подсъдимия В. е упражнявал
фактическа власт върху предмета на
престъплението, като с действията си по навлизането на територията
на РБ., е
осъществил фактическото пренасяне през границата на страна на тютюневи
изделия – кутии с цигари с марка „М. слимс“ /син и розов/, без бандерол, общо
29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин броя/ кутии, без преди това да е уведомил
митническите власти, което е длъжен да направи съгласно разпоредбите на
Закона за митниците. С въвеждането на акцизните стоки на територията на
страната, чрез управляваното от него превозно средство от територия на държава, която не е членка на ЕС, подсъдимия Х.В. е имал задължението да декларира
стоките съгласно Закона за митниците, които поради тяхното количество - 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин броя/ кутии са били
стоки предназначени за търговски цели. В конкретния казус инкриминирания товар от Р.С. е преминал
през границата без знанието на
митническите служби посредством управлявания от
подсъдимия В. товарения автомобил с рег.№****, марка „М.“
с полуремарке марка „К.“ рег.№ ***. Видно от документите придружаващи товара
ТИР - карнет,
ЧМР /международна товарителница/ и търговска фактура - документи, отразяващи
вида, произхода, количеството и стойността на стоките, такива стоки
като тютюневи изделия – 29 500 кутии цигари не са отразени. Напротив съгласно документите придружаващи товара, камиона е бил натоварен
с части за акумулатор, кабели за средно напрежение с вкл.принадлежности,
разпределителни кутии вкл.принадлежности, части за лагерна стойка в генератор
от РГ. и като краен получател била отбелязана фирма изписана с латински букви Е. Ltd., ул.П., ***, Т., а място на разтоварване П., Г.. Събраните
по делото доказателства – протокола за митническа проверка №*** г. и протокола за претърсване и изземване от 09.02.2013 г., с
последваща санкция от съдия, сочат на установеност на предмета на престъпно
посегателство, както обща
стойност- 126 850 лв.
Според
настоящия съдебен състав по делото е установена по несъмнен начин връзката на
подсъдимия Х.В. с предмета на престъплението. Преминавайки с товарен автомобил с рег. №*** с
ремарке с рег.№*** през границата на Р.С. с Р.Б., която представлява външна за
Европейския съюз с натоварени тютюневи изделия
- 29 500 кутии цигари, в товарния отсек на ремаркето, без знанието и разрешението на
митниците, обв. Х.В. е осъществил обективния елемент от състава на престъплението, а именно пренасянето. Подсъдимият бил умишлено склонен от св.А. да извърши това престъпление с
обещанието, че ще получи добро възнаграждение. Съгласно показанията на св.С.А.
акцизните стоки били натоварени в управлявания от подсъдимия В. товарен камион
с ремарке с рег.№***, в товарния отсек на ремаркето от двама-трима възрастни
мъже. От показанията на същата свидетелка става ясно, че подсъдимият Х.В.
ползвал следните телефонни номера: *** и български телефон с №***. На
07.02.2013 г. в 18,50 часа подсъдимия В. изпратил съобщение на св.А. на турски
език, което гласяло следното „Пиши ми дали да съм готов утре вечер“ /№30, папка
5/.
Преди това на 06.02.2013 г.,
около 13,41 часа св.А. провела разговор на сръбски език с лице говорещо на този
език и се договорила колко торби с цигари ще са й необходими, зада бъдат
натоварени на товарен камион, К.то ще ги превози от РС. до РБ. /разговор №28,
папка 5/. Срещата, която св.А. си уредила с текстово съобщение изпратено
на 07.02.2013 г. в 20,27 часа, с
подсъдимия В., била на 40-50 км след като подмине Б., на
бензиностанция Л.
/текстово съобщение на турски език №33, папка 5 от клА.фицираните материали/. Преди
това със съобщение от 07.02.2013 г. изпратено в 20,17 часа /№31, папка 5/ св.А.
уведомила подсъдимия В., че на 08.02.2013 г. в шест часа ще е в гр.Б. на ***. В
тази част показанията на св.С.А. касаещи начина на снабдяване с акцизни стоки
без бандерол в РС. и тяхното натоварване на ТИР-а, управляван от подсъдимия В.
следва да бъдат кредитирани, тъй като те си кореспондират със съдържанието на
веществените доказателствени средства изготвени вследствие експлоатацията на
специални разузнавателни средства, както и с разпечатките изготвени от мобилния
оператор, относно преведените разговори от св.А. и клетките, през които са
проведени и със иззетите по делото веществени доказателства.
Както самата св.А. сочи, цигарите били укрити в товарния отсек на ремаркето,
прикачено към ТИР-а управляван от подсъдимия Х.В., където впоследствие тази
стока била открита от полицейските и митническите органи, съгласно Протокол за
претърсване и изземване от 09.02.2013 г. и Протокол за митническа проверка №260
от същата зата.
Количеството
на пренасяните цигари 29 500 бр.кутии и тяхната обща стойност от 126 850 лв. надхвърляща многократно 70 минимални работни заплати установени за страна,
обосновават извода, че цигарите са предназначени за търговски цели и са в
големи размери
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият В. умишлено при условията на пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на извършеното и е целял настъпването на
общественоопасните му последици. Подбудите за извършване на деянието са стремежът му за материално
облагодетелствуване, незачитане на установеният правов ред свързан с
пренасянето на стоки за търговски цели – тютюневи издели в големи размери през границата на страната.
Ето защо съдът намери, че са
налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по 242, ал.1, б. “Д“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и е признал подсъдимия В. за виновен, в това, че: На 08.02.2013 г. на ГКПП - К.
като извършител, в съучастие със С.З.А. ЕГН:**********, действала като
подбудител, е пренесъл през границата на страната- от Р.С. в Р.Б. стоки за
търговски цели в големи размери, а именно - тютюневи изделия – кутии с цигари с
марка “М.” /син и розов/, без бандерол, общо 29 500 /двадесет и девет хиляди и
петстотин/ броя, на обща стойност 126 850 /сто двадесет и шест хиляди
осемстотин и петдесет/ лева, без знанието и разрешението на митниците.
Както бе изложено по-горе подсъдимия Х.В. не само не е имал качеството на
участник в сформираната на територията на Р.Б. организирана престъпна група с
участници подсъдимите А.Б. и А.Л. и св.С.А., но е нямал и знанието за съществуването
на такова престъпно сдружение, дейността,
структура и членовете му. Поради факта, че липсват доказателства същият да е бил
запознат с тези обстоятества и да е имал знание за тях, не може да му се вмени
във вина да е извършил описаното престъпление по чл.242, ал.1 от НК в
изпълнение на решение на организирана престъпна група. Първото условие зада да
е осъществени този квалифициран състав на престъплението по чл.242, ал.2, б.“Ж“ от НК
е необходимо да съществува престъпно сдружение, което да отговаря на
изискванията на чл.93, т.20 от НК за организирана престъпна група. Съда прие по-горе
в мотивите си наличието на организирана престъпна група създадена с цел да
върши престъпления по чл.*** от НК и чл.242 от НК и с користна цел с участници,
които са равнопоставени помежду си – подсъдимите А.Л., А.Б. и св.С.А.. По
делото са налице доказателства единствено за наличието на трайни престъпни
връзки между тези три лица, но не и между тях и подсъдимия Х.В..
Второто условие зада е налице този квалифициран състав на деянието по
чл.242, ал.1, б.Ж от НК е организирана престъпна група да е взела решение за
извършването на конкретното деяние. От записаната комуникация по телефоните
между участниците в организираната престъпна група подсъдимия Л., Б. и св.А.,
както и подсъдимия Ж. става ясно, че се подготвя доставка на акцизни стоки без
бандерол, както и че участниците в организираната престъпна група са взели решение
за извършване на конкретното деяние „квалифицирана контрабанда“. Съда намира,
че в настоящия случай не е налице третото условие за да приеме, че подсъдимия В.
е осъществил деянието по б.“Ж“ на чл.242, ал.2 от НК, а именно липсва връзката
на подсъдимия с организираната престъпна група. По принцип в теорията и
практиката се прави разграничение кога конкретното деяние е извършено в
изпълнение или по поръчение на организирана група спрямо ситуирането на самия
субект спрямо престъпното сдружение, а именно дали е участник в него или е
външно лице за сдружението, на което организираната престъпна група е възложила
извършването на това престъпно деяние. В
настоящия случай не са събрани по делото каквито и да било доказателства за
наличието на връзка между подсъдимия В. и очертаната по-горе в мотивите организираната
престъпна група. Напротив този подсъдим комуникира единствено със св.А. по
телефона, като у него липсва знанието, че действа съвместно с други лица,
членове на организирана престъпна група. Както посочи по-горе съда липсва
представа у него за наличието въобще на организирана престъпна група. Същият
има знанието, че действа в съучастие единствено със св.А., която го е подбудила
към извършването на престъплението чрез обещание за получаване на лесна
печалба. Ето защо съдът счита, че подсъдимия не е осъществил квалифициращият
състав на престъплението по чл. 242, ал.1, б. “Ж“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК, поради което го е оправдал в извършването на деяние с такава
правна квалификация.
3.По повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.***, ал.2, т.2 и
т.3, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК от подсъдимите А.Н.Б., А.Я.Л. и Х.В. и за С.Й.Ж.
и с правна квалификация т.1.
Изпълнителното деяние на чл.***,
ал.1 от НК може да се осъществи в два варианта „продава“ или „държи“, като
втората форма се изразява в упражняване на фактическа власт върху предмета. Изпълнителното
деяние, визирано в нормата на чл.***, ал.2, т.2, предвижда две или повече
наказателно отговорни лица, сговорили се предварително, да „държат“ акцизни
стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон –съгласно Закона за
акцизите и данъчните складове -чл.2, т.2 /ДВ, бр. 91 от 2005г. /: тоест
едновременно да имат физически
досег с предмета на
престъплението. Съгласно чл.93, т.12 от НК
престъплението е извършено „от две или повече лица“, когато в самото изпълнение
са участвали най-малко две лица.
В настоящия случай единствено подсъдимият В. е
имал физически контакт с процесните вещи, тъй като е превозвал същите, поради
което само той следва да се квалифицира като извършител на посоченото
престъпление. Нещо повече, само подсъдимия В. е имал възможност да упражнява и
фактическа власт, като се разпорежда с тях, тъй като същият е превозвал
акцизните стоки без бандерол с товарен автомобил „М.“ с рег. №*** в ремарке с
рег.№***. Съгласно ТР №*** г. „държането„ като изпълнително деяние на
престъплението по чл.*** от НК, по съдържание е трайно състояние на фактическа
власт, установена или упражнявана върху опредЕ. вещ“ и такава власт е осъществявана само от страна
на подсъдимия Х. В..
Видно от Протокол за претърсване
и изземване 09.02.2013 г. за времето от 17,40 до 19,** часа било извършено
претърсване в ремаркето на товарения автомобил с рег.№****, марка „М.“ с
полуремарке марка „К.“ рег.№ ***, които били паркирани па път II -56, на км.90 и 800 м. между автомагистрала „Т.“ и главен път Е80, на
паркинг зад комплекс „Е.“. В товарното ремарке били намерени и иззети, както
кашони и контейнери, така и „29 броя найлонови чанти в розов, син и бял цвят,
всяка от които съдържаща сто броя стека цигари без облепен на тях бандерол, марка „М.”, като стековете са в син и розов цвят, и един брой найлонова чанта в същите
цветове, в която има 50 бр. стека от същите цигари без бандерол“. Всеки един от
стековете съдържал цигари - 2 950 броя всеки с по ** кутии цигари или общо
29 500 броя кутии цигари без бандерол, които били иззети по съответния ред.
През цялото време от преминаването на границата на РБ. от РС. управлявайки
посоченото по-горе превозно средство, в което са били натоварени акцизните
стоки без бандерол, подсъдимия В. е упражнявал фактическа власт върху тях, без тази
власт да бъде прекъсвана по какъвто и да било начин.
Фактът, че останалите подсъдими А.Б.,
А.Л. и С.Ж. и св.С.А. са събирали пари и заплатили предварително акцизните стоки
без бандерол, както и че подсъдимия Х.В. е било запланувано да спре и да ги
разтовари на място, посочено от тях, няма никакво отношение към „владението“
им. Последното би било налице, само ако се бе осъществило предаването на вещите
от подсъдимия В. на останалите подсъдими лица, което обаче не се е случило поради
намесата на правоохранителните органи. Ето защо съдът счита, че от обективна
страна единствено подсъдимия В. е извършил действия, включени в изпълнителното деяние на чл.***, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е държал акцизни стоки без бандерол, а от
субективна страна е действал при форма на вината – пряк умисъл.
По повод на тази доставка от
събраните доказателства става ясно, че е съпричастен и подсъдимия С.Ж., наричан
още Г.. Става ясно, че при тази доставка подсъдимия Ж. е имал за задача да
„отцепва“ района на товарния автомобил, което означава да следи за наличието на
полицейски органи по пътя на товарния камион превозващ акцизните стоки без
бандерол и своевременно да предупреждава за наличието на такива св.А., която
пък да уведоми водача на товарния автомобил, като бъде организирано и
пребазирането на товарния автомобил и променено месторазтоварването на
цигарите. Въпреки това от доказателствата по делото е видно, че подс. Ж. не е
имал трайни взаимоотношения с др. участници в групата и е имал единично участие
в дейността й.
Както посочи по-горе съда от
описаната по-горе фактическа обстановка е става ясно, че подсъдимите Ж., Б. и Л.
имат участие в престъплението по чл.*** от НК, но в качество различно от
извършители, а именно като помагачи. С действията си по следене за наличието на
полицейски органи в района на движение на товарния автомобил, с цел осигуряване
безпрепяствено държане на стоката от подсъдимия В. и осигуряване на парични
средства за закупуването на акцизните стоки, както и търсене и осигуряване на
място където да бъде разтоварена стоката, те имат качеството на помагачи на
обв. В. съгласно дефиницията на чл. 20, ал. 4 НК. Така мотивиран, съдът счита,
че престъплението не е извършено от няколко лица сговорили се предварително,
тъй като за да е налице тази правна клалификация участниците в престъплението
следва да имат качеството на извършители. С оглед на това съда оправда
подсъдимите Л., Ж. и Б. да са участвали като извършители при извършване на престъплението,
но ги е признал за виновни, че са действали като помагачи. Предвид така
приетото съда ги е признал за невиновни, както тях така и подсъдимия В. да са
реализирали с поведението си квалифицирания състав на престъплението по чл.***,
ал.2 , т.2 от НК.
От протокола за претърсване и
изземване от 09.02.2013 г. извършено в товарения автомобил с рег.№****, марка „М.“
с полуремарке марка „К.“ рег.№ *** и от разпита на свидетелите И.Х. и М.Ш.
става ясно, че в товарния отсек на ремаркето били открити и иззети 2 950 стека,
29 500 кутии цигари /М./ - син и розов, без облепен на
кутиите акцизен бандерол. В разпоредбата на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове е посочено, че тютюневите изделия каквито са цигарите
подлежат на облагане с акциз, т.е. същите са акцизни стоки. В чл. 11. (В сила от
1.07.2006 г.- ДВ, бр. 91 от 2005 г.) е дадено определението за цигари, а именно:
1.годни за
пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и
пурети по чл. **
;
2.цилиндрични
тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени
хартиени рула;
3.цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка
са увити в цигарена хартия.
Разпоредбата
на чл.**0, ал.1 от ЗАДС въвежда задължението тютюневите изделия, предназначени
за местния пазар да се продават само облепени с бандерол. В тази връзка
съгласно чл.4, т.1, вр. чл.2, т.2 от ЗАДС „акцизни стоки“ са тютюневите
изделия. В тази насока е и нормата на чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия, която предвижда тютюневите изделия местно производство и от
внос да се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски обекти и складове на едро или дребно само с акцизен бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията на чл.25 от същия закон. Разпоредбата
на чл.19, ал.1 от ЗАДС изисква облагане с акциз на цигарите като акцизни стоки
по смисъла на чл.2, ал.2 от същия закон, в момента на въвеждането им на
територията на страната от територията на друга държава, освен когато са поставени под режим отложено плащане на
акциз. По делото липсват данни акцизните стоки да са в такъв режим, напротив
става ясно, че същите са внесени на територията на РБ., чрез осъществяване на
престъпния състав на квалифицираната контрабанда от подсъдимия Х.В.. С оглед на
гореизложеното може да се направи извод, че цигарите представляват акцизна
стока по смисъла на ЗАДС, върху която следва да бъде поставен бандерол,
доказващ внасянето на дължимия акциз в бюджета. От горното следва, че по делото
по безспорен начин е установено, че предмет на деянието са именно акцизни стоки
без бандерол, К.то подсъдимия Х.В. е държал, а другите подсъдими А.Б., А.Л. и С.Ж.,
в качеството на помагачи са осигурявали безпрепятственото държане от подсъдимия
В. на тези вещи, чрез отстраняване на спънки, както и набавяне на средства за
закупуване на тези стоки, респ.чрез набавянето им.
На следващо
място настоящият съдебен състав намира, че извършеното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Преценката за "маловажност" следва да се
извършва във всеки конкретен случай, като се взимат предвид всички
обстоятелства свързани с престъплението и с личността на дееца /в този
смисъл Решение №*** г. на ВКС по
н.д.№2689/2011 г., 1 НО, НК/. Подбудите на
подсъдимите да извършат деянието е да се облагодетелстват неправомерно. Видно
от фактите по делото нито един от подсъдимите не е изпаднал в тежка финансова
зависимост и невъзможност да се издържа по друг начин.
Обществената опасност
на деянието също е значителна, тъй като са засегнати важни обществени интереси
във връзка с обезпечеността на държавния бюджет. Паричната равностойност на
предмета на престъплението също е значителна, а именно 29 500 бр. кутии на обща стойност 126 850 лева. Именно тази
равностойност изпълва квалифицирания състав на чл.***, ал.2, т.3 от НК „големи
размери“. Не на последно място следва да
се отчете и личността на подсъдимите, особено на подсъдимия Ж., К.то е извършил
престъплението при условията на повторност – след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление съгласно чл. 28, ал. 1 НК. Видно от
справката за съдимост на подсъдимия С.Ж., същият е осъждан с влязло в сила определение за престъпление по чл.*** от НК по НОХД
№224/2009 г. по описа на РС – П..
Следва да
бъде отбелязано, че до горните изводи съда стигна след внимателен и обстоен
анализ на веществените доказателствени средства изготвени вследствие
експлоатацията на специални разузнавателни средства, които съспостави с
останалите доказателства по делото, а именно събраните свидетелски показания,
писмени доказателства и веществени доказателства. Предвид на това намира, че
следва да изложи този анализ по-долу в мотивите си, с оглед проследяване на
развитието на престъпните отношения между подсъдимите А.Л., А.Б., С.Ж. и св.С.А.
при осъществяване на престъплението по чл.***, ал.2 от НК.
На 14.01.2013
г. от телефона си св.А. е изпратила съобщение на телефонен №00*** /записано е
под №1, папка 5/„Ще стане ли в четвъртък да взема петдесет торби от Б..“ От
горното следва, че св.А. уговаря снабдяването с акцизни стоки без бандерол -
цигари, К.то впоследствие препродава в РБ. на по-високи цени, както сама сочи
от РС.. Същата разказва, че лицето от което се снабдява с цигари без бандерол е
З. или З., като при разговори с това лице на сръбски език го нарича „З.“. В
разговор №4, п.5 св.А. поръчва на въпросното лице за утре - 20.01.2013 г.
/разговора е проведен на 19.01.2015 г./ „….петнадесет торби, тъй като има
камион на К.то да ги натовари, а за вторник сочи че иска „…петдесе, шейсе,
осемдесе торби…“ От тези разговори може да се направи извода за системност и
регулярност в действията на св.А. относно поръчката на акцизни стоки без
бандерол и респ. системност на извършваните престъпни действия от останалите
участници в организираната престъпна група – подсъдимите А.Б. и А.Л..
На 04.02.2013
г. св.С.А. от телефон №*** /на К.то телефон св.П.Х. се свързвала с нея/ в 11,12
часа се обадила на подсъдимия А.Б. на телефон с № *** зада го уведоми, че след
два дни ще се осъществи доставка на акцизни стоки без бандерол и че трябва да е
готов с организацията на същата.
Разговор
№45, п.4 подсъдимите А.Б. и А.Л. си говорят дали „оная ша действа“, проведен на
06.02.2013 г. в 12,13 часа, като от съдържанието на предходните разговори става
ясно, че говорят за св.С.А.. Обсъждат и събирането на пари за предстоящата
доставка. Също така коментират продаването на такава стока - цигари без
бандерол от предишна доставка: А.Б.: „Вия дадохте ли, или има още ного?, А.Л.: „Има
дадохме такова на Н., пет чанти.“, от което може да се направи извода за
системност и периодичност при извършването на
престъплението по чл.*** от НК и реализиране целта на организираната
престъпна група. В същия разговор подсъд.Б. пита подсъд. Л. защо на оня му е
изключен телефона и при въпрос на подсъдимия А.Л. „К.“, подсъдимия Б. отговаря
„Г.“. От разговора става ясно, че подсъдимия С.Ж. е в Р.Т., което съвпада и с
твърденията на подсъд. Ж. и представеното от него копие на задграничен паспорт,
че на тази дата /06.02.2013 г./ се е намирал в Р.Т.. Оттук може да се направи
извода по логически път, че лицето, което подсъдимите Л. и Б. и св.А. наричат „Г.“
всъщност е подсъдимия С.Ж.. В разговор №47, п.4 разговор проведен между св.С.А.
/С./ и подсъдимия А.Б. на 08.02.2013 г. в 08,14 часа, св.А. разказва на подсъд.Б.
какво е говорила с подсъд.Ж., наричан Г., от което следва, че твърденията в показанията
на същата, дадени в хода на съдебното следствие, относно влошените й отношенията
с подсъдимия Ж., а именно че същите не си говорят, не следва да бъдат
кредитирани. От разговора, когато говорещите не знаят, че са записвани и се
държат свободно и непринудено, като не прикриват факти, които в случая са от
значение за разкриване на обективната истина по делото става ясно, че св.А. и подсъдимия
Ж. са в добри отношения и че подсъдимия Ж. ще пътува заедно със св.А. и другите
двама подсъдими към Р С..
Подсъдимият Б.
и Л. говорят завоалирано без да сочат имена в разговорите си, като най-често
св.А. е сочена като „оная“. В разговор №2, п. 6, проведен на 08.02.2013 г.
подсъдимия Л. се обажда на подсъдимия Ж. на телефон ***, като му казва „Трябва да
ставаме и да се организираме. Човекът ще тръгва в десет часа с жената“. Подсъдимият Ж. казва, „….Еми…ще вземем де, ще
дадем парите. /които са необходими за закупуването на акцизни стоки без
бандерол/. В една от следващите реплики на подсъдимия Ж., той предлага на подсъдимия
Ж. да им вземат по пет броя от това /от цигари без бандерол/. Подсъдимият Ж.
предлага на подсъдимия Л. на следващия ден да дадат парите за доставката на
цигари. В следващият разговор между двамата обаче, проведен на 08.02.2013 г., в
08,49 часа, става ясно, че подсъдимия Б. е искал да си оправят сметките.
Двамата изчисляват колко струват шест чанти с цигари без бандерол и достигат до
извода, че струват дванадесет хиляди и двеста лева. Подсъдимия Ж. предлага на
подсъдимия Б. да дадат още **00 евро – две хиляди лева. В разговор №4, от
08.02.2013 г. папка №6, проведен в 09,30 часа, подсъдимия Л. разговаря с
подсъдимия Б., като сочи, че е говорил с Г. и преразказва разговора с него.
Сочи, че детето на Г. е болно и ще ходи на лекар, което впоследствие се
потвърждава и от медицинските документи представени от подсъдимия Ж. за
здравословноот състояние на дъщеря му Г. Ж.. В разговор №7, папка 6 проведен на
08.02.2013 г. в 22,31 часа подсъдимия Ж. се осведомява докъде са стигнали
подсъдимия Л., Б. и св.А., които след като събрали пари заминали за РС. зада
платят цигарите и да проследят процеса на товаренето им в камион управляван от
подсъдимия В.. Подсъдимия Л. го уведомява, че са тръгнали от С. за Б., като и
колата идвала, но още не е тръгнала. В този разговор уточняват и с какво превозно
средство, ще бъде извозена стоката от мястото на разтоварването.
Твърденията на подсъдимия С.Ж., че няма нищо
общо с доставката на акцизни стоки без бандерол на 08.02.0213 г. -09.02.2013 г.
се опровергават от проведените от него
телефонни разговори с останалите подсъдими. От съдържанието на разговор №49, п.
4, проведен между подсъдимите А.Б. и А.Л. става ясно, че подсъдимия Л. се е
обадил на Г. – подсъдимия С.Ж., К.то му казал да даде на А.Б. / като го нарича А./
още пари и че като се върнат ще оправят сметката. Г. казал, че детето му е
болно, което потвърждава обстоятелството, че телефона *** се ползва от подсъдимия
С.Ж. с оглед представените по делото документи касаещи здравословното състояние
на дъщеря му Г. Ж. – същата била болна
от бронхопневмония, констатирана на 04.02.2013 г. В разговор № 51, папка 4 проведен между
подсъдимия А.Б. и Г. на 08.02.2013 г. в **,03 часа се разбират подсъдимия Ж. да
даде на подсъдимия Б. още 1 000 евро пък като се върнат /от РС., както става
ясно впоследствие/ ще си оправят сметките. Подсъдимият Б. заявява следното:
„Да, ама-а, нема да ги правим как ги правехме. Сичко ша ки е, сичките разходи
се събират, делат се на педесе чанти и после К. колко има, толко дава.“ – От
тази думи става ясно, че подсъдимите Б., Л., Ж. и А. и друг път са организирали
внасянето на акцизни стоки без бандерол на територията на РБ., разпределяли са
я помежду си и са я продавали на крайните потребители.
От разговор
№54 /08.02.2013 г. в 11,36 часа/, става ясно, че Г. /подсъдимия С.Ж./ говори с
подсъдимия А.Б. и му съобщава, че ще вземе Л. – подсъдимия А.Л. и двамата ще
пристигнат на срещата, като това се случва и в действителност, както е видно от
записите на камерите на бензиностанция Ш. Г., инкорпорирани в материалите по
делото, а и от твърденията на самия подсъдим Ж., че е закарал подсъдимия Л. до
бензиностанцията, като му направил услуга.
В разговор №13, папка №6 от клА.фицираните
материали подсъдимия Ж. уведомява подсъдимия Л. в 00,52 часа на 09.02.2013 г.,
че отива към тях, в ресторанта, където са седнали и чакат ТИР-а да
пристигне. На 09.02.2013 г. в 01,22
часа, се провежда разговор /59, папка №4/ между подсъдимия А.Б. и
подсъдимия С.Ж. като първия пита втория къде се намира. Подсъдимия Ж. му
отговаря, че се намира до главния път да види. От смисъла на разговора става
ясно, че двамата наблюдават за наличието на полицейски коли и че подсъдимия Ж.
отива до главния път, защото видели „другите коли“ и иска да ги провери. От разговор
№ 60 между същите лица, проведен в 01,41 часа става ясно, че подсъдимия Ж.
обикаля района и ще отиде към тунела. В това време същият е забелязан от св.А.С.
и св.В.В. да обикаля района, където е следвало да се осъществи разтоварването
на акцизните стоки без бандерол от ТИР-а, управляван от подсъд.В..
На 09.02.2013 г. св.А. започнала усилено да
търси ново място за разтоварване, поради което се и срещнала със св.П.Х. и
нейния син св.С.Х.. Същата намерила удобно място за спиране и разтоварване на
ТИР-а управляван от подсъдимия Х.В., а именно паркинг вблизост до стопанисвания
от св.Х. автосалон. Подсъдимия Б. от тел.
№*** се обадил на св.А. на тел.№*** /№47, папка 5/ и му съобщава, че гледа едно
място, което било хубаво и на него щели да разтоварват стоката. Предлага на
подсъдимия Б. да изчакат до вечерта. Следващият разговор между двамата №66, п.4,
проведен на 09.02.2013 г. св.А. казва на Б. да се приготви да му покаже мястото,
което е намерила за разтоварване и да вземе Г. с него. Следващият разговор в
11,41 часа е между подсъдимия А.Б. и С.Ж. /разговор №67, папка 4/, като му
съобщава, че „оная“ – св.А. се обадила да отиват. Разбират се да се видят на
място, като подсъдимия Ж. ще отиде с друга кола. Записан е и друг разговор
/№50, папка 5/ между подсъдимия Ж. и св.А. в 11,43 часа на 09.02.2013 г., като
св.А. казва „Вземи, вземи детето. Аз ще взема трима души.“ - съгласно дадения превод от преводач К. присъствала
при предявяване на веществените доказателствени средства. Явно подсъдимия Ж. е
взел със себе си детето си, тъй като съгласно представения лист от Спешно
отделение, то е било прието в 13,15 часа и изписано в 14,30 часа. С оглед на
това съда не дава вяра на неговите обяснения, че не е присъствал на мястото,
където сочи св.С. и където разказва че го видял, тъй като в това време е водил
детето си в болницата. Това не е в синхрон и с показанията на св.Й.Ж., баща на
подсъдимия С.Ж., че след болницата сина му се е прибрал в къщи и до 18,30 часа
е бил на автомивката при него. С тези показания съда намира, че св.Ж. се опитва
да създаде алиби на сина си, като се стреми да оневини същия с цел да избегне наказателна
отговорност и респ.ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
В разговор №69, п. 4 проведен между Б. и Ж. в
13,15 часа става ясно, че Б. се намира на мястото, а Ж. отива на едно место /от
клетката от която е проведен разговора става ясно, че подсъдимия Ж. се намира в
Спешното отделение в гр.П. зада заведе детето си на преглед/.
В проведен разговор №70, п. 4 подсъдимияА. Б.
се обажда на тел.№ *** в 14,24 на подсъдимия А.Л. като го уведомява, че е
забелязал една бяла кола и карал по нея и му казва „Да, мина-а, ама такива
бяха.“ – като има впредвид полицаи, в следващият разговор №71 си говорят дали
превоза – камиона е дошъл, като Л. уведомява Б., че пътува. В разговор №76
проведен между А.Б. и св.С.А., на 09.02.2013 г.
в 15,27 часа, същата го уведомява, че след малко камиона влиза,
разтоварва …“и кат на излизане ти фащаш го, ти да го вкарваш. На магистралата.“
От разговор
№65, папка 5 проведен на 09.02.2013 г. в 15,41 часа между св.А. и подсъдимия Ж.
може да се направи категоричния извод, че подсъдимият Ж. със сигурност се е
намирал в близост до мястото на разтовораване и е следял за наличието на
полицейски органи, като св.А. му съобщава, че работниците им /които е следвало
да разтоварят цигарите/ са изгонени то мястото на разтоварване и подсъдимият ж.
заямяма, че по време на разговора те са дошли и ги вижда.
През голяма
част от времето от тръгването на подсъдимия В. ***, св.А. говори с него по
телефона, с цел проверка къде се намира по пътя и за да го упътва накъде да се
движи с превозното средство, което управлява, както и да му съобщи, че го чака
със лек автомобил „Фиат“ - комби, син на цвят зада му показва пътя към мястото
на разтоварване /разговор между св.А. и подсъдимия В. №55, от 09.02.2013 г.
проведен в 14,53 часа, п. 5/. Разговор №56, п. 5 проведен в 14,55 часа, между
св.А. и подсъдимия Ж., св.А. съобщава на подсъдимия Ж., че шофьора е тука някъде и че ще дойде след **-15
минути. От разговор №59, п. 5 се разбира ролята на подсъдимия Б., в
организацията при извършване на престъплението, а именно че има за задача да
наблюдава за наличието на полиция, по маршрута на преминаване ва ТИР-а.
Нужно е тук
да се отбележи, че всички тези цитирани разговори кореспондират на отразеното в
изготвената справка от мобилния оператор „Г.“, по отношение часа на провеждане
на разговорите, телефонните номера и клетката през коята са проведени, от което
може да се направи преценка относно това къде приблизително се е намира
говорещия /л.80-121,т.6 от ДП/.
Тези
разговори записани при експлоатацията на специалин разузнавателни средства
кореспондират с показанията на св.А. в определени части. Естествено показанията на св.А. следва да бъдат проверени внимателно, след като се
съобрази обстоятелството за настъпилата промяната в процесуално й положение от подсъдима в свидетел по делото. В следствие на
това съдът не следва да приема предварително,
че показанията й са
тенденциозни и недостоверни, като за преценката дали те възпроизвеждат правилната картина на случилото се налага да ги съпостави и провери с останалите събрани по делото доказателства. Както прие
по-горе показанията на тази свидетелка в частта им относно начина на снабдяване
с акцизни стоки без бандерол от РС., товаренето им, мястото на натоварване и
преминаването им през границата на държавата, както и взаимоотношенията й с
подсъдимите А.Л. и А.Б. следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират със
съдържанието на веществените доказателствени средства и писмените и веществени
доказателства по делото. Освен това в тази част на
показанията си свидетелката е изнесла неблагоприятни факти по
делото за самата нея, за които вече е осъдена. По делото
липсва изложен какъвто и да било мотив св.С.А. да иска да компрометира подсъдимите А.Л. и А.Б., без същите да са участвали в каквото и да било престъпление, още повече че същата
сочи, че е била в добри отношения с подсъдимите Л. и Б., а и самите те
заявяват, че се признават за виновни, че са извършили престъпленията, за които
прокуратурата им е повдигнала обвинения.
В опредЕ. част, съдебният състав намери, че не следва да дава вяра на съдържащите
се твърдения в показанията на св.А., и то в частта касаещи взаимоотношенията й
с подсъдимия Ж. и въобще участието му в осъществяване състава на престъплението
по чл.***, ал.2 вр. чл.20, ал.4 от НК. В тази си част показанията съдържат
противоречия, в тях личи тенденциозност и стремеж към
оневиняване на подсъдимия Ж.. Показанията на свидетелката касаещи отношенията й
с подсъдимия Ж. са объркани и взаимоизключващи се. На конкретни въпроси същата
дава противоречиви отговори, от което може да се направи извода, че изопачава някои факти и не съобщава на съда
цялата истина. Съда не дава вяра на показанията насв.С.А. за това, че
подсъдимият Ж. не е участвал при
извършване престъплението по чл.***, ал.2 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.4 от НК, за което
съда го е признал за виновен. В тази част показанията на същата си противоречат
и със записаните разговори между свидетелката и подсъдимия и разпечатките на
телефонния разговори, от които може да се направи извода, че двамата са в добри
отношения, спазват конспиративност и участват в извършването на престъплението
като помагат на шофьора на ТИР-а – подсъдимия Х.В. безпрепятствено да държи
акцизни стоки без бандерол, както и са осигурили финансирането – закупуването
на тези стоки.
Всички
подсъдими лица са действали при осъществяване състава на чл.***, ал.2 вр.
ал.1, пр.2 от НК вр. чл.20, ал.1 за подсъдимия
Х.В. и вр. чл.20, ал.4 за подсъдимите А.Б., А.Л. и С.Ж. при пряк умисъл,
като са съзнавали обществено опасният му характер, предвиждали са неговите
обществено опасни последици и са искали настъпването им. Всеки един от
подсъдимите е осъзнавал, че участва при реализиране на престъпния състав в съучастие с останалите, като
подсъдимия Х.В. действа като извършител, а подсъдимите А.Л., А.Б. и С.Ж. и св. С.А. действат като помагачи, тъй като улесняват с
предварително съгласуваните си действия извършването на престъплението.
Подсъдимите Л., Б. и Ж., както и св.А., която е действала и като подбудител са
набавили парични средства за закупуването на акцизните стоки без бандерол от РС.,
набавили са същите, както и са отстранявали спънки пред извършителя подсъдимия Х.В.,
а именно следяли са като са обикаляли района, в К.то следва да бъде осъществено
разтоварването на стоките с автомобилите си, за наличието на полиция и при
наличието на такава своевременно са уведомявали шофьора чрез св.А., че следва
да промени маршрута си, както и че е
необходимо да бъде променено мястото на разтоварване на стоката. Св.А. пък през
по-голямата част от времето от влизане на подсъдимия В. на територията на РБ. е
разговаряла с него по телефона и го е упътвала за маршрута, по К.то следва да се
движи, както и къде да спре зада се предотврати извършване на проверка на
управляваното от същия превозно средство от органите на реда и да бъде нарушено
необезпокояваното държане на акцизните стоки без бандерол до пристигането им и
предаване на владението на останалите подсъдими по делото лица. Дефакто
подсъдимия В. през цялото време е упражнявал фактическата власт върху акцизните
стоки без бандерол, които са се намирали в товарния отсек на ремаркето и
камиона, К.то същият е управлявал. Подсъдимият В. е имал съзнанието за
наличието на такива стоки в управлявания от него камион, като същият е
присъствал на натоварването им, преминал е с тях управлявайки превозното
средство границата на РС. в РБ. и продължил упражняването на фактическата власт
на територията на РБ. до арестуването му на - 09.02.2013 г. Същият е бил
арестуван преди да успее да предаде владението върху тези стоки на останалите
подсъдими по делото, от които има събрани доказателства, че е познавал единствено
св.А., която го е подбудила и към извършването на това престъпление с
обещанието, че ще получи пари, което става ясно от проведените помежду им
разговори по телефона /разговор №68, папка 5/.
Подсъдимия В.
е съзнавал, че държи акцизни стоки без бандерол – цигари в големи размери, а
подсъдимите Л., Б., Ж. са съзнавали, че помагат на подсъдимия В. да държи
предмета на престъплението, К.то е в големи размери. Подсъдимият В. е присъствал на товаренето на
цигарите и е имал знанието за количеството на тютюневите изделия, а другите
подсъдими са събирали парите за закупуването им и също са съзнавали размера на
стоката. Подсъдимият Ж. е имал знанието, че върши престъплението повторно, с
оглед обстоятелството, че има влязла в сила присъда по отношение на него по
НОХД №1907/20** г. на РС – П., за извършено престъпление по чл.*** от НК. За конкретната
роля на подсъдимия Ж. може да се направи извод както от показанията на св.В.В.
и св.А.С. за това, че на 08.02.2013 г. и 09.02.2013 г. същият се е намирал в
района на разтоварване на акцизната стока без бандерол и обикалял района зада
следи дали има има полицаи, така и проведените и записани разговори при
експлоатация на специални разузнавателни средства, които пък си кореспондират с
разпечатките на проведените разговори /л.78-121, т.6 от ДП/. Част от разговорите,
които уличават подсъдимия Ж. в извършването на престъплението, за което съда го
е признал за виновен са: разговор №60,
папка 5, св.А. се обажда на подсъдимия В. на 09.02.2013 г. в 15,32 часа зада му
каже да спре там, където се намира, че е забелязана някаква кола. В разговори
проведени между св.А. и подсъдимия Ж. №61 и №62, папка 5 съответно в 15,33 часа
и 15,35 часа, подсъдимия Ж. пита дали тяхната кола – ТИР- а е с червен брезент
и св.А. му потвърждава. След това я пита дали е минал един син опел. В
следващия разговор отново предупреждава,
че има една синя кола /полицейска/, която се движи по магистралата, като
минала през неговото място, което кореспондира с показанията на св.С., че
няколко пъти са се разминали с автомобил управляван от подсъдимия Ж.. Веднага
след това св.А. се обажда на подсъдимия В. и му казва да тръгва от мястото,
където е спрял и да хване магистралата, като на магистралата ще хване
отбивката, тъй като нещата много се объркали. В
разговор №66, папка №5 св.А. говори с подсъдимия Ж., като го пита дали „хората“
са излезли оттам /като има впредвид съмнителната кола, която е забелязъл подсъдимия
Ж./.
С оглед на всичко
гореизложено съда е признал за виновни подсъдимите Х.В., А.Л., А.Б. и С.Ж., за
това, че: На 09.02.2013 г. до гр. П., на път ІІ
– 56, на км.90 и 800 м.,
между автомагистрала Т. и главен път Е 80, на паркинг зад комплекс “Е.”, в съучастие със С.З.А. ЕГН:********** -
подбудител и помагач, Х.В. /*********/,
роден на *** г. в гр. O., Р.Т., с персонален номер ********** -
извършител, А.Н.Б., ЕГН ********** -
помагач и А.Я.Л., ЕГН ********** –помагач и С.Й.Ж., ЕГН: **********, в
качеството на помагач, тъй като умишлено
са улеснили подсъдимия Х.В., чрез отстраняване на спънки – следили за
наличието на полицейски органи в района
на движение на товарния автомобил управляван от подсъдимия В. и предупреждавали
осъдената С.А. за наличието на такива, а тя от своя страна подсъдимия Х.В. и
набавяне на средства – осигурили част от паричните средства за закупуването на
акцизните стоки без бандерол, да държи в
товарен автомобил с рег. № ****, марка “М.”, с полуремарке марка “К.”,рег.№ *****, акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон – съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -
чл. 2, т.2 /ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия“; чл. 4, т.1/ДВ, бр. 91 от 2005 г. /:“Акцизни са стоките, посочени в
чл.2“; чл.11 /ДВ, бр. 91 от 2005
г. „понятие цигари“ и чл. **0, ал.1 /ДВ.бр.44, в сила от
12.06.2009 г./: „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се
продават само облепени с бандерол.“ и
съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия - чл. 25, ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия
от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху
потребителската опаковка бандерол по начин, К.то гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28, ал.1
/ДВ бр. 1** от 1996г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти
и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл.25“, а именно – тютюневи изделия
както следва: кутии с цигари с марка “М.” /син и розов/, без бандерол, общо 29
500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ броя, на обща стойност 126 850 /сто
двадесет и шест хиляди осемстотин и петдесет/, като подсъдимия Ж. извършил
престъплението при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление,
случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери.
ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА:
По аргументите на адв.Х.Х., защитник на подсъдимия С.Й.Ж., за липса на каквито да било доказателства,
които да свързват неговия подзащитен с участие в престъплението по чл.***, ал.2
от НК, съда намира за неоснователни. По -горе в мотивите си съда посочи въз основа на кои доказателства
намира за безспорно установено участието на подсъдимия Ж. в това деяние, но в
качеството на помагач. До този извод съда стигна въз основа на внимателен
анализ на веществените доказателствени средства, изготвени вследствие
експлоатацията на специални разузнавателни средства, показанията на св.А.С. и
св.В.В., в които същите възпроизвеждат свои конкретни лични възприятия относно
поведението на подсъдимия Ж. на дати 08.02.2013 г. и на 09.02.2013 г., както и
на част от представените писмени доказателства от адв.Х.Х., защитник на
подсъдимия Ж., а именно копие от задграничен паспорт на подсъдимия Ж. и Лист за
преглед на пациент в спешно отделение №***
г. на Г. С. Ж.. Така насложени горните доказателства с писмените доказателства
– писмо от Г. – л.75-76 и Протокол за оглед на веществени доказателства от
23.04.2013 г. /л.79-121, т.6 от ДП/,
както и самото веществено доказателства
- 1 бр. оптичен диск с надпис ***, 700 МВ, сив на цвят получен от „***“ ЕАД /л.77,
т.6/, на 22.04.2013 г. по ЗЕС/ИП -24, във връзка с искане от 15.04.2013 г.
очертават престъпното поведение на подсъдимия Ж..
Съда намира за основателно искането на адв.Х.
за изключване на показанията на св.Е.П. от доказателствената съвкупност по
делото, тъй като този свидетел възпроизвежда съдържанието на веществените
доказателствени средства, както и чутото от негови колеги, а не лични
възприятия. Не такова обаче е становището на съдебния състав по отношение
показанията на св.А.С. и св.В.В., също полицейски служители. Св.А.С. разказва,
за това, че на 08.02.2013 г. на бензиностанция „Ш. – Г.“, около 12,00 часа е видял
как подсъдимия С.Ж. предава на подсъдимия А.Б. някаква торба, която представлявала
найлонова торба, сгъната като пакет. Преди това обаче по телефоните на
подсъдимите лица тече усилена комуникация, от която може да се направи извода, че
предстои доставка на цигари без бандерол и трябва да се подготвят с парите,
уточнява се цената на стоката, като става ясно, че шест торби с цигари струват
около 12 200 лева. Св. С. и св.В. разказват за свои лични наблюдения, че са
видели подсъд. Ж. на 09.02.2013 г., след 12,00 часа през нощта, в района на
мястото за разтоварване на стока. Св.С. твърди, че е видял подсъдимия да
преминава с управлявано от него „БМВ“ през бензиностанция „П.“ на
автомагистрала „Т.“, като бензиностациите са много добре осветени места и
действително св.С. е имал възможността да разпознае подсъдимия на такава
светлина. Това кореспондира и с показанията на св.В., К.то забелязал подсъдимия
Ж. на 09.02.2013 г. след полунощ да се придвижва с автомобил „БМВ“ в участъка между ханче Ц., около моста над магистралата и
В., като това го е наблюдавал няколко пъти и напълно възможно и реалистично е
да е забелязъл, че автомобил се управлява от подсъдимия Ж.. Показанията на тези
двама свидетели са както в синхрон помежду си така и в унисон със съдържанието
на веществените доказателствени средства и с изготвения оглед на веществено
доказателство – разпечатка на проведените от подсъдимия Ж. разговори и клетката
през която е преминала комуникацията. Освен, че самият С.Ж. потвърждава при
проведен разговор с подсъдимия Б. че се намира на магистралата, това става ясно
и от разпечатката на проведните разговори от Ж.. В 00,52,35 часа на 09.02.2013
г. подсъдимия Ж. провежда разговор с
подсъдимия Л.,***. Разговорите проведени от Ж. в 1,22,46 часа до 1,57,31 часа
са през клетката на мобилния оператор находяща се в *** , а
впоследствие два разговора в 2,17,19 и 2,18,43 часа са проведени през
клетка *** /л.94, т.6 от ДП/, което означава,
че приносителя на мобилния апарат се движи и то в района, където следва да бъде
извършено разтоварването на акцизните стоки без бандерол.
Впоследствие
на 09.02.2013 г. през деня подсъдимия Ж. отново е забелязан от св.С. при
разминаване с лек автомобил „БМВ“, К.то е управляван от него и след това втори
път, когато подсъдимия Ж. изпреварил колата,
в която пътувал той и св.Р.Д., ТИД-а и л.а. „Фиат“, в К.то се придвижвала св.А.
и се върнал на магистралата. Това отново кореспондира със съдържанието на
веществените доказателствени средства и с разпечатката, от която могат да се
видят не само разговорите, но и местонахождението на лицето, което ги провежда.
Действително
по делото е предаден с протокол за доброволно предаване 1 бр. мобилен телефон
Нокия с 2 сим карти, но по отношение на същите не е изготвена
съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване на абонатния номер на
картите и имея на телефонния апарат, като изготвянето на такава в един доста
по-късен етап какъвто е съдебното производство е невъзможно, тъй като съда не
разполага с ПИН и ПУК кода на телефона, които се съхраняват от операторите в
рамките на една година. По логически път обаче и след внимателен анализ на съдържанието на веществените
доказателствени средства – на записаните разговори, съда достигна до извода, че
подсъдимият С.Ж. е ползвал карта с абонатен номер ***. До този извод съдебния
състав достигна с оглед на това, че при позвъняване на този номер, търсят
лицето Г., което съвпада с лицето С.Ж., съгласно показанията на св.С.А., св.В. В.
и св.А.С.. /разговор №2, папка 6/. Друг пример е когато подсъдимият Л. разговаря
с подсъдимия Б. /разговор №4, папка 6/ като му казва, че е говорил с Г. и
действително предходният му разговор е
проведен с телефон №***, на К.то той търси Г. в разговор №2. Обяснява, на
подсъдимия Б., че детето на Ж. е болно, като от представените от адв.Х.Х., медицински
документи става ясно, че дъщерята на подсъдимия С.Ж., Г. Ж. е болна от пневмония. За това, че лицето ползващо
телефонен номер *** е именно подсъдимия Ж. може да се направи извода и това че
при проведен разговор с №**** на 04.02.2013 г. в 11,17 часа, подсъдимия Ж.
казва, че е в гр.П. и малката ще я приемат в болница, тъй като има болки в
корема. Видно от амбулаторен лист №***.02.2013 г. детето Г. С. Ж. е насочена за
приемане в болница със заболяване „гастрит и дуоденит“.На следващо място може
да се направи извода, че подсъдимия ползва този телефонен номер и от коментара
на подсъдимия А.Б. и А.Л. в разговор №45, папка 4, където подсъдимия Б. пита на
Г. защо му е изключен телефона, а подсъдимия
Л. му съобщавма, че е в Т.. Това кореспондира и с копието от задграничен
паспорта, представен от подсъдимия Ж., видно от К.то на 06.02.2013 е излязъл от
Б. в посока Р.Т., но не е представен печат за влизането му. От разпечатката
обаче на телефонните разговори /л.78-121, т.6 от ДП/ и клетките, през които
същите са проведени става ясно, че подсъдимия Ж. е провел последен разговор от Б.
на 06.02.2013 г. в 2,06,48 часа с подсъдимия Л. и в 2,07,14 с телефон *** като
разговора е преминал през клетка „място ***,
земя на *** – С.“. След това разговор от този телефонен номер е проведен отново
с телефон с № *** в 23,38,18 часа на 06.02.2013 г. от пътя П. – Т., близо до Н.
– Х., което означава че подсъдимия Ж. отново е влязъл на територията на РБ..
Като съответно при влизането си и излизането си от Б. е получил съобщение от
мобилния оператор. По посочения логически път и по това, как лицата се наричат
помежду си, а именно А.Б. – А., А.Л. – Л., а св.С.А. – С. съда достигна до извода,
че подсъдимия Б. ползва телефонен номер 09***, подсъдимия Л. ***, а св.А.
- *** и ***. По отношение на ползваните от св.А. телефони горното се установява
и от показанията на св.П.Х. и св.К.А.. Подсъдимият Х.В. пък ползва турски номер
и български +359************, съгласно
заявеното от св.А. при предявяване на веществените доказателствени средства.
С оглед на
така констатираното от показанията на св.С. и св.В., проведените разговори на
подсъдимия Ж. с другите двама подсъдими Б. и Л. и св.А., както и разпечатката
на проведените разговори от мобилния му телефон - приети и изходящи повиквания,
както и с оглед натова през коя клетка на мобилния оператор са провеждани, съда
намира, че показанията от св.Й.Ж. са недостоверни и целят единствено създаване
на защитна версия на подсъдимия Ж. с цел, същият да избегне наказателна
отговорност, тъй като в случай, че бъде признат за виновен от съа, следва да
изтърпи наказанието „Лишаване от свобода“ ефективно. Видно от всички посочени
по-горе доказателства подсъдмия Ж. на 09.02.2013 г. действително е водил дъщеря
си Г. Ж. на преглед в спешното отделение, но същият не се прибрал след това направо
в гр.П., на автомивка „***“ стопаниствана от баща му, а е бил в района на
движение на ТИР –а и изпълнявал функции по отцепване на района и следене за
наличието на съмнителни коли, както и впоследствие обезпечаване разтоварването
на стоката и изтеглянето й от мястото на разтоварване.От проведен разговор
между подсъдимия Ж. и подсъдимия Б. на 09.02.2013 г. в 13,15,51 часа става
ясно, че приносителя на моблиния телефон, в К.то се намира карта с №*** се
намира вблизост до клетка находяща се в гр.П., бул.Б. №***. Това съвпада с
твърденията на подсъдимия Ж. и с отразено в лист за преглед на пациент – Г. Ж.
в спешно отделение, а именно, че в 13,15 часа подсъдимия ж. се е намирал в
болницата със своята дъщеря за преглед. Видно от Епикриза на Г. Ж., издадена от Многопрофилна болница за
активно лечение – П. АД /л.536, т.2 от СП/, адреса на болницата е именно адреса
посочен в разпечатката, а именно гр.П., бул. Б. №***. След това отново от
разпечатката на разговорите става ясно, че приносителя на този телефон се
придвижва, но не в посока гр.П., а в района на гр.П. в близост до мястото на
разтоварваане на ТИР-а.
Нелогично звучат и обясненията на подсъдимия Ж.,
че отишъл на бензиностанция „Ш.“ – Гелеминово на автомагистрала „Т.“ зада
закара подсъдимия Л. с цел да му направи услуга и така бил забъркан в тази
каша. При наличието на тежко болно дете, което обстоятелството се сочи като
основното, че подсъдимият Ж. се прибрал в къщи зада се грижи за него, това не
му е попречило да направи същия ден услуга на приятеля си да го закара до
бензиностацията, при положение, че подсъд.Л. също разполага с превозно
средство. Подсъдимият Ж. се е намирал на въпросната среща продиктуван от личен
интерес, а именно да се уточнят детайли по доставката и да предаде парите
необходими за закупуване на неговата част от цигарите на останалите подсъдими,
с оглед настояването на подсъдимия Б. преди това да си оправят предварително
сметките, а не след доставката. С оглед на гореизложеното и на това, че
обясненията на подсъдимия Ж. са средство
за изграждане на защитната му позиция, като не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, съда намира, че не следва да дава вяра на
същите. Единствено следва да бъде дадена вяра на твърдението, че подсъдимия Ж.
заедно с малолетната си дъщеря Г. Ж. са се намирали за времето от 13,15 часа до
14,30 часа на 09.02.2013 г. в Спешното отделение в гр.П..
По отношение аргументите на адв.Е.Х., защитник на подсъдимия Х.В., за
липса на доказателства за виновността на подсъдимия В. в извършването на
престъпленията по чл.242, ал.1, б.“Д“ от НК и чл.***, ал.2, т.3 вр. ал.1, пр.2 от
НК съда намира същите за неоснователни. По-горе в мотивите си съда е изложил
своите съображения на кои доказателтва дава вяра и защо приема, че подсъдимия В.
е осъществил както от субективна, така и от обективна страна състава на тези
престъпления, поради което не следва да ги преповтаря. Осъществяването на престъпните
състави от подсъдимия безспорно се установява от показанията на св.С.А., К.то в
частта относно престъпната дейност на подсъдимия В. кореспондират със
съдържанието на записаните разговори при експлоатацията на специални
разузнавателни средства, на показанията на св.А.С., св.В.В., св.Д.Х., св.Р.Д.,
протокола за претърсване и изземване от 09.02.2013 г. в товарния автомобил
управляван от подсъдимия В., Протокол за митническа проверка №*** г., както от разпечатките на разговори от мобилни
телефони. За наличието на умисъл и знание у подсъдимия В., че върши нещо
незаконно и пренася през границата на РБ. акцизни стоки без бандерол – цигари,
както и впоследствие държи такива стоки в ремаркето на управлявания от него ТИР
може да се направи извода от комуникацията между св.А. и подсъдимия В., както и
от намерените впоследствие на стоки в камиона, от такъв вид.
ПО
НАКАЗАНИЯТА:
1.По
отношение на подсъдимия Х.В.:
При подсъдимия Х.В. съда при определяне на
наказанието за престъпление с правна квалификация чл.242, ал.1, б. „Д“ вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, съобрази сравнително високата обществена опасност
на извършеното деяние, наказуемо с
лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 20 000 - **0 000 лв., което засяга обществените отношения свързани със спазването
на митническия режим, с широка разпространеност и сравнително
ниската обществена опасност на дееца – същият е неосъждан, семеен с две деца.
Съда не установи отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия В.. С оглед на горното и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и на осн. чл.54 от НК съда определи наказание
в минималния предвиден в разпоредбата на чл.242, ал.1 от НК размер от ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода и наложи и
кумулативно предвиденото наказание ГЛОБАсъщо в минимален размер от 20 000
/двадесет хиляди/ лева.
По отношение определяне на наказанието по второто престъпление,
за което подсъдимия В. е признат за виновен от съда, също е съобразена
сравнително високата обществена опасност на извършеното деяние по чл.***, ал.2,
т.3 във вр. с ал.1, пр.2 от НК и сравнително ниската обществена опасност на
дееца – същият е неосъждан, семеен с две деца. Съда не установи отегчаващи
вината обстоятелства, а като смекчаващо вината обстоятелство отчете чистото
съдебно минало на подъсдимия В., с оглед на което определи наказание Лишаване
от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ в минималния предвиден размер при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
На осн. чл.37,
ал.1, т.7 от НК съда е наложил и кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата
на чл.***, ал.2 вр ал.1 от НК на подсъдимия В., като го е лишил от правото да
упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съда
на осн. чл.23, ал.1 от НК е групирал така определените наказания, като е
наложил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно Лишаване от свобода за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл.66, ал.1 от НК съда е намерил, че
изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде
отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, тъй
като за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимия не е наложително същото да бъде изтърпяно ефективно и подсъдимия да
бъде изолиран в пенитенциарно заведение.
Съда е присъединил на осн. чл.23, ал.2 от НК към така
определеното общо най-тежко наказание, наказанието Лишаване от правото да
упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от ТРИ ГОДИНИ. Също така на
осн. чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание е
присъединил и наказанието ГЛОБА в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е зачетено
времето, през което по отношение на
подсъдимия Х.В., е била постановена мярка за неотклонение „Задържане по
стража“ за срок от 24 часа и за срок до 72 часа от 09.02.2013 г. до 13.02.2013
г. и „Задържане под стража“, считано от
21.02.2013 г. до 18.04.2013 г.
2.По
отношение на подсъдимия С.Й.Ж.
По отношение на наказанието, което е определено на
подсъдимия С.Й.Ж., за престъплението за което е признат за виновен, а именно
такова по чл.***, ал.2, т.1 и т.3 вр.
ал.1, пр. 2, вр. чл.20, ал.4 вр.чл.28, ал.1 от НК, съда съобрази сравнително високата
степен на обществена опасност на дееца - същият е осъждан и на извършеното от същия
деяние, с оглед наличието на два квалифициращи деянието признака. При
определяне на наказанието съда съобрази и характера и степента на участие на
подсъдимия Ж. при извършване на деянието, а именно, че същият е действал като помагач при извършване на
деянието. Ролята, която подсъдимия е изпълнявал при реализирането на престъпното
деяние е съществена, тъй като същият е улеснил извършването на престъплението
от подсъдимия Х.В., като е обезпечил безпрепятственото държане на акцизни стоки
без бандерол, като е слядал за наличието на полиция в района на предвижване на
ТИР-а и около мястото на разтоварване, както и е осигурил средства за
закупуването на въпросните акцизни стоки и респ.предаването им на подсъд.В. да
ги държи.
Мнозинството от съдебния състав при определяне на
наказанието намери, че е налице изключително смекчаващо вината на подсъдимия Ж.
обстоятелство по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно че същият има две
малолетни деца, едно от които хронично болно, както и това че децата се нуждаят
от непрекъснатите грижи на своя баща. Също така мнозинството от съдебния състав е на
мнение, че едно продължително лишаване на децата от бащини грижи би повлияло
крайно негативно върху тяхното развитие и бъдеще и би поставило клеймо върху
тях. С оглед на гореизложеното мнозинството на съдебния състав е намерил, че
следва да бъде определено наказание на подсъдимия С.Ж. в размер на 3
месеца „Лишаване от свобода“ или под предвидения в чл.***, ал.2 от НК минимален
размер от две години. Председателят на съдебния състав е подписал
присъдата с особено мнение в частта
относно начина на определяне на наказанието, тъй като е намерил, че не са
налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е изложил съображенията си в
особеното си мнение, неразделна част от настоящите мотиви.
На осн. чл.37, ал.1, т.7 от НК съда е
наложил и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание, като е лишил
подсъдимия С.Ж. от правото да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съда на основание осн.чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определил строг режим на изтърпяване
на така определеното наказание „Лишаване от свобода“, което следва да бъде
изтърпяно в затвор.
На осн. чл.68,
ал.1 от НПК съда е постановил подсъдимия С.Й.Ж. да изтърпи и наложените му
наказания по НОХД №1907/20** г. по описа на РС – П. и НОХД №**1/2011 г. по
описа на ОС – П., групирани с Определение от 15.04.2011 г. по ЧНД №230/2011 г.
по описа на ОС – П., а именно ЕДНА ГОДИНА Лишаване от
свобода, тъй като същия е извършил престъплението по настоящото дело в изпитателния
срок от три години.
Съда е определил на осн. чл. 59, ал. 1 вр. чл.61, т.3
от ЗИНЗС общ режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване
от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип.
На осн. чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК съда е приспаднал времето, през което подсъдимия С.Й.Ж.
е бил с постановена мярка за неотклонение Задържане за срок от 24 часа и за
срок до 72 часа от **.02.2013 г. до 13.02.2013 г. и „Задържане под
стража“ считано от 13.02.2013 г. до **.**.2013
г.
3.По отношение
на подсъдимия А.Н.Б.
При определяне вида размера на
наложените на подсъдимия А.Н.Б. наказания за извършени престъпления по чл.321, ал.3 от НК и чл.***, ал.2, т.3 от НК, съда взе в предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянията извършени от същия, с едно от които деяния сериозно се засягат обществените
отношения, гарантиращи нормалното функциониране на
стопанството и икономиката на РБ. и сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. Подсъдимият Б. е
осъждан за престъпление по чл. ***, ал. 1, пр. 2 от НК вр. с чл. 55, ал. 1 и
ал. 3 от НК на шест месеца „Лишаване от
свобода“, което е отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години, с влязла в сила присъда от 14.04.2013 г. Деянието по тази
присъда е извършено преди деянията по настоящото дело, а именно на 15.06.2011 г., като присъдата е влязла в сила
на 14.04.2013 г. Съобразявайки спецификите на деянието, личността на подсъдимия
и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че справедливото наказание, което ще постигне целите по чл.36 НК и ще
защити пълноценно генералната и индивидуална превенции, следва да бъде
определено при условията на чл.54 НК при превес смекчаващите вината
обстоятелства. При определяне на наказанието съда съобрази и характера и
степента на участие на подсъдимия А.Б. при извършване на деянието, а именно, че
същият е действал като помагач при извършване на деянието. Ролята, която същият
е изпълнявал при реализирането на това престъпно деяние е съществена, тъй като
същият е улеснил извършване на пресъплението от подсъдимия Х.В., като е
обезпечил безпрепятственото държане на акцизни стоки без бандерол, слядял е за наличието на полиция в района на
предвижване на ТИР-а и около мястото на разтоварване, както и е осигурил
средства за закупуването на въпросните акцизни стоки.
Като отегчаващо вината обстоятелство съда отчете
предишното осъждане на подсъдимия Б. за
престъпление по чл.***, ал.1 от НК. Съда е намерил, че са налице смекчаващи вината на подсъдимия Б. обстоятелства
- същият се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения и изразява съжаление за извършеното. С оглед на това
и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съда е наложил на подсъдимия А.Б.
за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК вр. с чл.54
от НК наказание „Лишаване от свобода“ в минималния предвиден в закона размер от
ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.
За престъплението по чл. ***, ал.2, т. 3 вр.
ал.1 пр. 2 от НК вр. 20, ал.4 от НК, за което подсъдимия А.Б. е признат за
виновен, съда съда след като съобрази изложените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства е наложил на същия наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
На осн. чл.37, ал.1, т.7 от НК съда е лишил подсъдимия А.Б.
от правото да упражнява търговска
дейност с акцизни стоки за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На осн.
чл.23, ал.1 от НК така наложените наказания са групирани, тъй като са били
налице условията за това, като е определено
за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ Лишаване от
свобода.
Изтърпяването
на така наложеното общо най-тежко наказание на осн. чл.66, ал.1 от НК е
отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ, тъй като за постигане на целите на наказанието и
най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително същото да бъде изтърпяно
ефективно и подсъдимия да бъде изолиран в пенитенциално заведение. Подсъдимият Б.
е осъзнал вината си, като моли да му бъде даден шанс да продължи живота си и
възможност да полага грижи за семейството си.
На осн. чл.23, ал.2 от НК съда е
присъединил към така определеното общо най-тежко наказание, наказанието
Лишаване от правото да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На осн.
чл.25, ал.1 от НК във вр.с чл.23, ал.1 от НК съда е групирал така
наложеното най-тежко наказание с наказание определено по отношение на подсъдимия
А.Н.Б. по НОХД №6381/2008 г. по описа на СРС, тъй като лицето е осъдено с
отделни присъди, за конкретни деяния, преди да има влязла в сила присъда, за
което и да било от тях. Съда е определил за изтърпяване най-тежкото от
наказанията, а именно ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода.
Съда на осн.
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, след като е преценил, че за постигане целите
на наказанието фиксирани в чл.36 от НК, и най-вече за поправянето на подсъдимия
Б., К.то е осъзнал вината си и изразява съжаление за извършеното, не е наложително
ефективното му изтърпяване.
На осн.
чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание съда е
присъединил, наказанието „Лишаване от правото да упражнява търговска дейност с
акцизни стоки“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК съда е приспаднал времето, през което по отношение на
подсъдимия А.Н.Б., е била постановена мярка Задържане под стража за срок от 72
часа от 11.02.2013 г. до 13.02.2013 г. и „Задържане под стража“, считано от 21.02.2013 г. до 04.**.2013 г.
4. По отношение на подсъдимия А.Я.Л.
При определяне вида и размера на наложените на подсъдимия А.Я.Л. наказания, съда взе предвид сравнително високата степен на обществена
опасност на деянията извършени от него, с които деяния
сериозно се засягат обществените отношения, гарантиращи нормалното
функциониране на стопанството и икономиката на РБ., както и сравнително ниската
обществена опасност на подсъдимия – същият е неосъждан. При определяне на наказанията, съдът
съобрази и подбудите за извършване на деянието,
конкретното участие на подсъдимия в тях, а
именно, че същият е действал като помагач при извършване на престъплението по
чл.***, ал.2 от НК, както и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на наказанието съда съобрази и характера и степента на
участие на подсъдимия А.Л. при извършване на деянието, а
именно, че същият е
действал като помагач при извършване на деянието. Ролята, която същият е
изпълнявал при реализирането на това престъпно деяние е съществена, тъй като
същият е улеснил извършването на пресъплението от подсъдимия Х.В., като е обезпечил
безпрепятственото държане на акцизни стоки без бандерол, следил е за наличието на полиция в района на предвижване на ТИР-а и около мястото на разтоварване, както и е осигурил средства за закупуването на въпросните
акцизни стоки.
Санкцията на чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК предвижда, за извършеното от подсъдимия престъпление, наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 до **
години.
Разпоредбата на чл. ***, ал. 2, т. 3 от
НК предвижда кумулативно налагане на наказанията Лишаване от свобода от две до
осем години и Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Съдът определи наказанията на подсъдимия А.Я.Л. при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.Смекчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимия Л. е това, че има чисто съдебно минало и самопризнанията,
К.то е направил по повод извършените от него престъпни деяния и изразеното
съжаление за стореното.
С оглед на гореизложеното съда е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
ГОДИНИ, в минимално предвидения в закона размер за престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК.
Съда е признал подсъдимият А.Я.Л. за виновен в
извършването на престъпление по чл. *** ал.2, т. 3 вр. ал.1 пр. 2 от НК като е
определи наказанието което да му бъде наложено отново при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и му е наложил „Лишаване
от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ – минимално предвидения размер и на осн.
чл.37, ал.1, т.7 от НК и го е лишил от правото да упражнява търговска дейност с
акцизни стоки за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл.23, ал.1 от НК съда е групирал така
наложените наказания, като е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а
именно ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода.
На осн. чл.66, ал.1 от НК съда е
отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от ПЕТ ГОДИНИ, тъй като е преценил, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на подсъдимия не е необходимо ефективното му
изтърпяване. Подсъдимия Л. е с чисто съдебно минало, същият изразява съжаление
за извършеното и осъзнава вината си. С
оглед на това същият не следва да бъде изолиран от обществото в пенитенциарно
заведение, а следва му бъде отложено изтърпяването на наказанието „Лишаване от
свобода“, като му се даде възможност да продължи да се грижи за семейството си.
На осн. чл.23, ал.2 от НК към така
определеното общо най-тежко наказание, съда е присъединил наказанието „Лишаване
от правото да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК съда е приспаднал времето, през което по отношение на
подсъдимия А.Я.Л., е била постановена мярка „Задържане под стража“ за срок от
24 часа и за срок за срок от 72 часа от **.02.2013
г. до 13.02.2013 г. и „Задържане под
стража“ считано от 21.02.2013 г. до
11.06.2013 г.
По
веществените доказателства:
Съдът с оглед
разпоредбата на чл.***, ал.3 НК е отнел в полза на държавата: кутии с цигари с
марка “М.” /син и розов/, без бандерол, общо 29 500 /двадесет и девет хиляди и
петстотин/ броя без акцизен бандерол, като е разпоредил същите да бъдат
унищожени по съответния ред.
Съда е върнал на „***“ ООД, Р Т., гр.***/O., Д.,
ул.***, регистрирано в Търговско-промишлената палата в гр.***, Р.Т. №*** на
01.06.1998 г., дан.*** в качеството му на собственик – полуремарке /прицеп с покривало/ марка „К.“ с търговско наименование
*** с рег.№ ***, номер на рамата ***, произведено
2011 г. Това е съобразено с ТР№*** г. на
ОСНК на ВКС съгласно което
превозното средство, в което са държани съответните стоки не подлежи на
отнемане в полза на държавата, тъй като не представлява средство за извършване
на престъплението.
Съда е върнал
на подсъдимия Х.В. /*********/ вещи, предадени с Протокол за
доброволно предаване от Х.В. /*********/, на 09.02.2013 г.: червена поставка за документи с
надписи на турски език и изписани на английски ДЖЕНЕРАЛИ СИГОРТА, съдържаща
документ на името на Х.В. с № *** – обозначен в протокол за доброволно
предаване като - визов документ на лицето Х.В. с посочения по-горе номер, 1 брой мобилен телефон мapкa „NOKIA", модел 6230i с черен панел, с карта "Г." с № *** с IMEI ***, 1 брой мобилен телефон марка "NOKIA", модел 6230 със сив панел, със СИМ карта на чужд мобилен оператор
с надпис "***" с № ***, с IMEI***, тъй като в
хода на производството по делото не е установено по категоричен начин те да са
послужили за извършване на престъпленията от подсъдимия В., за които съда го е
признал за виновен.
Съда е
разпоредил връщането на подсъдимия Х.В. /*********/ на вещи
иззети с Протокол за претърсване и изземване на 09.04.2013 г. от кабината на товарния автомобил
с рег. № ****, марка “М.”, с полуремарке марка “К.”,рег.№ *****: 1 брой мобилен телефон марка "Samsung", модел GT - 18150, с бял панел, с турска сим - карта с № ***, с IMEI ***; 1 брой мобилен телефон марка "NOKIA", с червен палел, поставен в бяло
пластмасово плътно прилепващо калъфче, 1 брой прозрачна пластмасова малка
кутийка с 6 броя сим - карти с номера: *** onk **; ***; ***; ***, *** и ***.
На подсъдимия С. Й.Ж. съда е върнал вещи иззети с
протокол за личен обиск:
-мобилен телефон марка
"Нокия“ с имей *** и 2 бр. сим карти на Г. описани в приемо-предавателния протокол по делото,
тъй като в хода на производството по делото не бе доказано по категоричен начин,
че тези вещи са послужили при извършване на престъплението.
На осъдената по делото св.С. З.А. съда е върнал: 1 брой мобилен телефон марка "SAMSUNG“, модел GT-E 2600 с черен панел, с карта „Г." с №*** с IMEI***, предаден с Протокол за доброволно предаване на 09.02.2013 г. от К.А. на
разследващ полицай Б..
Вещите - 1
бр. чужда пломба № ***, която е предадена с Протокол за доброволно предаване от
И.Е.Х.,*** на **.02.2013 г. и един брой
флаш памет, съдържаща записи от видеонаблюдението на бензиностанция „Ш.“,
съда е разпоредил да останат по делото.
По разноските:
Съда на осн.
чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимите С.Й.Ж., ЕГН **********, Х.В./*********/,
роден на *** г. в гр. O., Р.Т., с персонален номер **********, А.Н.Б., ЕГН **********
и А.Я.Л., ЕГН ********** да
заплатят по сметка на ОД МВР – гр.П. сумата от 242, 60 сумата
/двеста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
съответната част от разноските, направени по досъдебното производство и сумата
от 83,50 /осемдесет и три лева и петдесет стотинки/ лева по сметка на СпНС,
представляваща направени разноски за заплатени пътни на свидетели в хода на
съдебното производство по делото.
По горните
съображения съда постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ М.Н.
по Присъда постановена на 25.01.2016 г.
по НOХД № 452/2014 г.
по описа на СпНС
На 25.01.2016
г. Специализирания наказателен съд е постановил Присъда по НОХД №425/2014 г. по
описа на същия съд, 5-ти състав, като е признал подсъдимите Х.В. за виновен в
извършването на престъпления с правна квалификация чл.242, ал.1, б. „Д“ вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. ***,
ал.2, т. 3 вр. ал.1, пр. 2 от НК, А.Я.Л. за престъпления по чл. 321, ал.3,
пр.2, т.2 във вр. с ал. 2 от НК чл. ***,
ал.2, т. 3 вр. ал.1 пр. 2 от НК вр. 20, ал.4 от НК, А.Н.Б. за
престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с
ал. 2 от НК и чл. ***, ал.2, т. 3 вр. ал.1 пр. 2 от НК вр. 20, ал.4 от
НК и С.Й.Ж. в извършването на престъпление по чл. ***, ал.2, т.1 и т.3 вр.
ал.1, пр. 2 вр. чл.20, ал.4 вр.чл.28
ал.1 от НК. По отношение определянето на наказанието на подсъдимия С.Й.Ж.
мнозинството от съдебния състав – съдебни заседатели В.П. и М. К., са достигнали до извода, че на същия
следва да бъде определено наказание три месеца „Лишаване от свобода“, тъй като
е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55,
ал.1, т.1 от НК – това, че същият има две малолетни деца, едно от които хронично
болно и които се нуждаят от грижите на своя баща.
Председателя на съдебния състав – съдия М.Н. е
подписала присъдата при особено мнение в частта относно размера на определеното наказание „Лишаване
от свобода“ по отношение на подсъдимия С.Ж.. Председателят на съдебния състав
застъпва мнението, че при определяне на наказанието което следва да бъде
определено на този подсъдим, не са налице нито изключително смекчаващо вината
обстоятелство, нито пък многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради
което на същия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три години на осн. чл.54 от НК, около посочения в разпоредбата на чл.***,
ал.2 от НК минимален размер, К.то е фиксиран от две до осем години „Лишаване от
свобода“ от законодателя. При определяне
на така посоченото наказание следва да бъде отчетена сравнително високата
степен на обществена опасност както на деянието, което сериозно засяга обществените отношения, гарантиращи нормалното
функциониране на стопанството и икономиката на РБ., така и на самия деец – подсъдимия Ж. – същият
е осъждан за престъпления по чл.*** от НК и чл.304, ал.1 от НК. Деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност, и поради факта, че подсъдимия
е осъществил същото при две квалифициращи вината му обстоятелства по т.1 и т.3 от чл.***, ал.2 от НК – извършил
е престъплението, след като е бил осъждан за друго такова деяние и предметът на
престъплението е в големи размери. При определяне на наказанието съда
съобрази и характера и степента на участие на подсъдимия С.Ж. при извършване на деянието, а именно,
че същият е
действал като помагач при извършване на деянието. Ролята, която същият е
изпълнявал при реализирането на това престъпно деяние е съществена, тъй като
същият е улеснил извършването на престъплението от подсъдимия Х.В., като е обезпечил
безпрепятственото държане на акцизни стоки без бандерол, следил е за наличието на
полиция в района на предвижване на ТИР-а и около мястото на разтоварване, както и е осигурил
средства за закупуването на процесните акцизни стоки. С оглед на гореизложеното неприложима в случая е и
разпоредбата на чл.58, б.“б“ от НК, тъй като степента на участие на подсъдимия Ж.
в престъплението не е малка.
Като смекчаващо вината обстоятелство председателя на
състава отчете семейното положение на подсъдимия, а именно че е баща на две
малолетни деца, едно от К.то хронично болно. Като отегчаващо вината
обстоятелство съда отчете съдебното минало на подсъдимия Ж.. Същият е осъждан с
присъда постановена по НОХД №1907/20** г. по описа на РС – гр.П. за
престъпление по чл.***, ал.1 от НК /която не следва да бъде отчитана тук, тъй
като е взета под внимание като квалифициращо вината обстоятелство/ и с присъда
по НОХД №**1/2011 г. по описа на ОС – гр.П. за престъпление по чл.304, ал.1 от НК. От особено значение в случая е
обстоятелството, че разкриването през м. септември 20** г. на осъществяваната от подсъдимия С.Ж.
незаконна дейност и започналото срещу
него наказателно преследване, довело до осъждането му по нохд № 1907/20** г. на РС – гр.П., също за престъпление по чл. *** от НК, не
е повлияла на поведението
му към спазване на закона и добрите нрави и преустановяване извършването на
престъпления, напротив той демонстрира престъпна упоритост, като
продължава да извършва престъпления от същия вид. Поради това председателя на състава
намира, че същият следва да бъде изолиран от обществото за един по-дълъг период
от време от този определен от мнозинството на съдебния състав, а именно за срок
от три години, около минималния размер на наказанието „Лишаване от свобода“,
определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което ще подейства предупредително и възпиращо
и върху останалите членове на обществото. По този начин председателя на
съдебния състав намира, че ще бъдат приложени правилно правилата на специалната
и генерална превенция.
На следващо
място така определеното наказание от три месеца „Лишаване от свобода“ е
несъразмерно ниско – в минимален размер, съгласно чл.39, ал.1 от НК, в
сравнение с определеното такова на подсъдимите Х.В., А.Л. и А.Б. за извършено
престъпление по чл.***, ал.2 вр. ал.1, пр.2 от НК. Такава диспропорция е
несправедлива и няма да въздейства възпитателно и предупредително, както на
останалите подсъдими, така и на членовете на нашето общество. Действително наложените наказания на посочени по-горе
подсъдими „Лишаване от свобода“ са отложени за изтърпяване по реда на чл.66,
ал.1 от НК, но това не смекчава размера на наложеното наказание.
С оглед на
горните аргументи председателя на съдебния състав намира, че по отношение на
подсъдимия С.Ж., следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ТРИ ГОДИНИ, което същият да изтърпи ефективно при строг режим в затвор
на осн. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ:
/М.Неделчева/