РЕШЕНИЕ
№ 1656
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120104610 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с
допълнителна молба, на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр....., представлявано от Л..Д.., подадена чрез юрк.Ц.., против П. Ж.
П., ЕГН **********, с адрес гр... ..., с която се иска от съда за приемане за установено между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, дължими по Договор
за потребителски кредит № ..... г., сключен между П. Ж. П. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са цедирани от кредитодателя на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1а към него от
02.12.2019 г., а именно: 257.86 лв. – дължима главница по договора за кредит, 17.91 лв. –
договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.01.2019 г., и 46.53 лв. – лихва за забава за
периода от 21.08.2018 г. до 13.11.2020 г., като лихва не е начислявана за периода 13.03-
14.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
18.11.2020 г. до окончателното плащане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 17/2021 г. на БРС.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, но в нарочна
писмена молба ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Претендира
се и присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство. Ищецът е
ангажирал писмени доказателства и експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Ж. П., чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.М..А.., с който
1
предявените искове се оспорват като неоснователни и по размер, като се сочи, че ищецът
следва да докаже твърденията си със съответните доказателвства. В съдебно заседание
особеният представител на ответника моли съда да постанови решение съобразно
доказателствата по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2, чл.99 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 17/2021 г. по описа на БРС е видно, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 260021/06.01.2021 г.,
съдът е разпоредил ответникът П. Ж. П. да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД
сумата от 257.86 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ..... г., сключен
между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, вземанията по който са цедирани
от кредитодателя на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и
Приложение № 1а към него от 02.12.2019 г., сумата от 17.91 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 20.08.2018 г. – 20.01.2019 г., и сумата от 46.53 лв. –
обезщетение за забава за периода 21.08.2018 г. – 13.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.11.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 75 лв. за направените в заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК и в едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.2 ГПК заявителят е предявил настоящия
установителен иск, поради което същият е процесуално допустим.
По делото е безспорно, че с Договор за потребителски кредит № ..... г., сключен
между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и П. Ж. П., на ответника е
бил предоставен кредит в размер на 699 лв., който е следвало да се върне в срок до
20.01.2019 г., на 15 месечни вноски, всяка в размер на 54.98 лв., с фиксиран лихвен процент
от 26.05 % и ГПР от 29.40 %, като общата стойност на плащанията възлиза на 824.70 лв.
Не се спори също, че кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлил вземанията си на ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г., ведно с Приложение № 1а към
него от 02.12.2019 г, представени по делото. От Приложение № 1 е видно, че вземането към
ответника по процесния договор за кредит фигурира в него под № ...., като същото е
описано по основание и размер. С исковата молба е представено пълномощно, изходящо от
стария кредитор – цедента, с което е упълномощил новия кредитор – цесионера да уведоми
за извършените цесии всички длъжници с вземания, предмет на рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и Приложение № 1а от 02.12.2019 г.
Представено е и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до
ответника, с което се уведомява последния за извършената продажба на вземанията по
процесния договор за кредит.
2
От заключението на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда като обективна, обоснована и компетентно дадена
от лице с необходимите специални знания, се установява, че чрез договора за кредит е
извършена покупка на стока – телевизор „Panasonic“ на стойност от 699 лв., за извършената
продажба е издадена фактура № ..... г. на името на ответника П.П., има и касов бон към
фактурата за заплащане на стоката към доставчика, т.е. отпуснатият кредит е усвоен от
длъжника. От заключението е видно, че в периода 13.11.2017 г. – 16.08.2018 г. ответникът е
извършил плащания по договора за кредит в общ размер на 548.93 лв., с които са погасени
са погасени първите девет вноски по договора и частично вноската с падеж 20.08.2018 г.,
т.е. последното погасяване е от тази дата, като е останала непогасена главница – 257.86 лв. и
непогасена договорна лихва – 17.91 лв. Вещото лице е изчислило законната лихва за забава в
размер на 46.70 лв. за периода 21.08.2018 г. – 13.11.2020 г., с изключение на времето на
действие на извънредното положение от 14.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за основателни.
По отношение на процесния договор за кредит се прилагат разпоредбите на ЗПК,
като с оглед съдържанието му, съдът намира, че същият отговаря на императивните
изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК. Договорът е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, посочен е общият размер на кредита,
фиксираният лихвен процент, годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, в договора е инкорпориран и погасителен план, съобразена е и императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Ето защо, съдът приема, че процесният договор за кредит е
действителен и валидно обвързва страните по него.
Установено е, че кредитодателят е изпълнил задължението си, като е превел кредита
на ответника, а последният го е усвоил изцяло, но е бил неизправна страна по договора, тъй
като е изпаднал в забава на плащанията от 21.08.2018 г. Крайният срок на договора е
изтекъл на 20.01.2019 г. и от тогава вземането на кредитодателя е станало изискуемо в
пълен размер. След изтичане срока на договора е депозирано и заявление по чл.410 ГПК от
ищеца, в качеството му на цесионер.
Съдът приема, че цесията е валидно сключена и е прехвърлила процесното вземане
по договора в полза на ищеца и същият е легитимиран да предяви претенции за процесните
вземания. Налице е пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия кредитор
да уведоми всички длъжници за договора за цесия. В изпълнение на това пълномощно,
цесионерът е изпратил писмено уведомление до ответника, че дългът му е прехвърлен в
негова полза, като няма данни уведомлението да е било връчено на ответника, доколкото от
обратната разписка е видно, че пратката е била непотърсена. В случая, обаче, с исковата
молба е представено от ищеца изходящо по пълномощие от цедента уведомление за цесията,
което е достигнало до длъжника с връчване на преписа от исковата молба и приложенията
към нея. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението като приложение към исковата молба
3
следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради което цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл.99, ал.4 ГПК. Без значение в случая е, че исковата молба е
връчена на назначения на ответника особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, тъй като
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, т.е. следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора, от което следва извода, че е надлежно
връчването на уведомлението за станалата цесия и на особения представител на длъжника
(Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на ВКС, I т.о.).
С оглед заключението на вещото лице, непогасените вземания по договора за кредит
са в размер на 257.86 лв. – главница и 17.91 лв. – договорна лихва, а законната лихва за
забава за периода 21.08.2018 г. – 13.11.2020 г. е в размер на 46.70 лв., като лихва не е
начислявана за времето на действие на извънредното положение от 14.03.2020 г. до
14.07.2020 г.
Предвид изложеното, предявените искови претенции са основателни и доказани в
предявените размери, поради което следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 525 лв. за направените в
настоящото производство разноски (125 лв. държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 150 лв. разноски за особен представител и 150 лв. възнаграждение на вещо
лице). Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски, поради
което и тъй като искът е изцяло уважен, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 75 лв. за направените разноски в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ... представлявано от Л...Д..,
и по отношение на П. Ж. П., ЕГН **********, с адрес гр....., че П. Ж. П., ЕГН **********
дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ..., следните суми, дължими по Договор
за потребителски кредит № .... г., сключен между П. Ж. П. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са цедирани от кредитодателя на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1а към него от
02.12.2019 г., а именно: 257.86 лв. – дължима главница по договора за кредит, 17.91 лв. –
договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.01.2019 г., и 46.53 лв. – лихва за забава за
периода от 21.08.2018 г. до 13.11.2020 г., като лихва не е начислявана за периода 13.03-
14.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
4
18.11.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 260021/06.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 17/2021 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА П. Ж. П., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК ...., сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева) за направените по
настоящото дело съдебни разноски, и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) за
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 17/2021 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5