О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-2335
29.11.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
частно гражданско дело № 1664 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 78,
ал. 7 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ,,Цариградско шосе“ № 115И, представлявано от изпълнителния директор А. Добрев, чрез
юрисконсулт Янислав Иванов – с представено пълномощно (л. 5), против Определение № 5902/25.07.2019 по гр. д. 2511/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което частният жалбоподател е осъден да
заплати на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с адрес: гр. София, ул.
„Развигор“ № 1, представлявано от директора на НБПП, сумата от 300 (триста)
лева, представляваща размера на определеното и заплатено от НБПП възнаграждение
за предоставената на А.Д.А., с ЕГН **********, правна помощ по гр. д. №
2511/2018 г. по описа на Бургаския районен
съд и в. гр. д. № 5/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения, че е спорно дали
делото има материален интерес, тъй като същото е било образувано въз основа на
отрицателен установителен иск. Поддържа се, че за изготвянето на всички
материали по делото, представени от ищеца, не му е предоставяна каквато и да
било правна помощ. Жалбоподателят счита, че по делото липсва каквато и да е
правна сложност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да отхвърли
искането за разноски, алтернативно да намали размера му до законовия минимум.
В законовия срок по делото е постъпил отговор на частната
жалба от Националното бюро за правна помощ, представлявано от председателя
Елена Чернева-Маркова. Оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна. Оспорва наведените с жалбата твърдения относно липсата на
материален интерес по делото.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е насочена против подлежащ на обжалване
съдебен акт по чл. 78, ал. 7 ГПК, изхожда от надлежно упълномощен представител
на легитимирано лице, подадена е в законовия едноседмичен срок по чл. 275, ал.
1 ГПК и съдържа необходимите реквизити по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, ал. 1, т.
1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е било образувано
по „заявление“ на А.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***, против А. Илиев Добрев –
главен изпълнителен директор на “Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и,
относно „решаване на спор по прекратяване на договор с мобилен оператор Виваком
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК“. Съдът е оставил без движение така постъпилата
искова молба, като е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните
нередовности и му е указал възможността да ползва правна помощ. С определение №
2838 от 16.04.2018 г. съдът е предоставил на ищеца правна помощ под формата на
процесуално представителство и с разпореждане от 25.04.2018 г. е назначил
адвокат П.Ч. за негов процесуален представител.
С Решение № 2134 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 2511/2018 г.
на Районен съд – Бургас е прието за установено, че ищецът А.Д.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, не дължи на ответника „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1784, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А. Илиев Добрев,
сумата от 2 249, 20 лв., представляваща задължения за неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени между страните,
обективирани във фактура № **********/15.04.2018 г.
Решението е влязло в сила, след като е било потвърдено с
Решение № I-21 от 27.03.2019 г. по в. гр. д.
№ 5/2019 г. на Окръжен съд – Бургас.
По делото е постъпила молба от НБПП с искане за
присъждане на разноските за възнаграждението на адвокат Ч.. Представено е
Решение № БС-497-9499/17.05.2019 г. на председателя на НБПП, с което на
основание представен отчет № 497/2019 г. за предоставена правна помощ от
адвокат П. Христова Ч. по гр. д. № 2511/2018 г. по описа на РС – Бургас и в.
гр. д. № 5/2019 г. по описа на ОС – Бургас на лицето А.Д.А. *** от 08.05.2019
г. на основание чл. 25, ал. 1 (две инстанции) от Наредбата за заплащане на
правната помощ е определил на адвокат Ч. възнаграждение за предоставена правна
помощ в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 1 ГПК, ако претенцията
на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ
съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ гласи, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Неоснователни са наведените с частната жалба доводи, че е
спорно дали по делото има материален интерес, тъй като същото е било образувано
въз основа на отрицателен установителен иск. Под „материален интерес“ следва да
се разбира цената на иска, определена към момента на неговото предявяване (Решение
208 от 29.06.2016 г. по гр. дело № 1261
по описа за 2016 год. на ВКС, IV г. о.).
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК по искове за съществуване на договор размерът
на цената на иска е стойността на договора. В процесния случай се касае за
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с
искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
2 249, 20 лв., представляваща договорно задължение за заплащане на
неустойка при прекратяване на договора. Предмет на делото е съществуването на
договорното задължение за заплащане на неустойка, като цената на иска е
2 249, 20 лв. Следователно касае се за дело с определен материален интерес
по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Неоснователни са релевираните от жалбоподателя твърдения,
че на ищеца не е била е предоставяна правна помощ. Видно от материалите по
делото, множеството нередовности на обездвижения иск („заявление“) са били
отстранени с две молби (л. 41 и л. 46), изходящи от ищеца А. – чрез адвокат Ч..
Отговорът на въззивната жалба (л. 20), изходящ от въззиваемия А., също е
подаден чрез адвокат Ч.. Установява се още, че адвокат Ч. се е явявала на общо
три открити съдебни заседания – едно на първа инстанция (л. 120) и две на
въззивна инстанция (л. 37 и л. 48).
Неоснователни са и доводите на въззивника, че по делото
липсва каквато и да е правна сложност. Наличието на правна сложност не е сред
предвидените в закона предпоставки за изплащане на разноските за възнаграждение
на адвоката, предоставил правна помощ на страната, чийто иск е уважен с влязло
в сила решение. Освен това съдът не намира, че спорът по делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност.
Ето защо правилно и законосъобразно съдът е преценил, че са
налице предвидените в чл. 78, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ предпоставки за осъждане на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД да заплати на Националното бюро за правна
помощ сумата от 300 лева, представляваща размера на определеното и заплатено от
НБПП възнаграждение за предоставената на А.Д.А. правна помощ по гр. д. №
2511/2018 г. по описа на Бургаския районен
съд и в. гр. д. № 5/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
По изложените съображения обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 5902/25.07.2019 по гр. д. 2511/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.