№ 459
гр. ***, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20224430201333 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 21-0938-003593 от 17.09.2021г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР *** на С.И.П. с ЕГН:
**********, с адрес: с.***, ул.“***“ ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по
чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на
200.00/двеста/лева, за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв.П.Е. от АК - ***, който поддържа жалбата и моли съда за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Наказателното постановление е издадено за това, че на 10.09.2021г. в
12.55 часа в град ***, ул. „***“ до *** с посока на движение към ул.“***“,
като водач на товарен автомобил *** „***“ *** с рег.№ ***, при извършване
на ляв завой за *** завод „***“, отнема предимството на движещ се направо
лек автомобил *** „***“ с рег. № ***, като реализира ПТП с материални
щети по двата автомобила, с което виновно е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е отказал да подпише съставения АУАН Серия GA №
462023/10.09.2021г., като отказа му е бил удостоверен с подписа на свидетеля
Л.И.Ц.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН
Серия GA № 462023/10.09.2021г.; Справка за нарушител на жалбоподателя
С.П.; съпроводително писмо за връчване; Наказателно постановление № 21-
0938-00359382021/17.09.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР ***; Протокол за ПТП № 1693590/10.09.2021г., ведно със снимков
материал, направен със служебен таблет ( РСОД – работна станция за
отдалечен достъп); Копие от Заповед № 8121з-515/2018г. на Министъра на
вътрешните работи; Копие на скица с наличните пътни знаци и организацията
на движението на кръстовището, образувано от ул.“***“ и ул.“***“ в гр. ***,
както и копие на скица с наличните пътни знаци и организацията на
движението на кръстовището между бул.“***“ и ул.“ ***“ в гр. ***,
конкретно на *** с наличен жп – прелез.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло
показанията на свидетелите К.К.А., В.К.Л., Л.И.Ц. Тези показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност,взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво
съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. Въпреки, че свидетелите
А., Л. и Ц. не са очевидци на ПТП-то, а свидетелстват относно
обстоятелствата, които те са установили при пристигане на мястото на
пътното транспортно произшествие, а именно, че при пристигането им на
местопроизшествието, автомобилите са били разположени, така както са
снимани от самите тях със служебния таблет, посредством РСОД, мястото на
удара и фактическата обстановка, така, както те са я възприели, техните
показания са в съответствие с приложените по делото писмени доказателства,
и по-точно направения снимков материал на ПТП-то / л.32, л.33 и л.34,
приобщен към материалите по НАХД № 147/2022г. по описа на ***ски
районен съд/. Свидетелите А. и Л. са установили, че жалбоподателят, като
водач на товарен автомобил *** „***“ се е движел направо - по посока от
с.*** към бул.“***“, а шофьорът на лекия автомобил – таксиметров такъв, ***
„***“ се е движел по посока от бул.“***“ към с.***, като удара е настъпил в
резултат на маневра, извършена от жалбоподателя П., а именно завой наляво
към *** завод „***“, без да осигури предимство за преминаване на
таксиметровият автомобил *** „***“. От разпита на двамата свидетели се
установи,че мястото на ПТП-то е било в платното за движение на лекия
автомобил, а жалбоподателят е навлязъл в него, без да му осигури нужното
предимство. Свидетелят Л.И.Ц е свидетел само относно съставения АУАН на
2
жалбоподателя С.П. и на отказа на същия да бъде подписан. Относно ПТП-то
и спорните моменти на същото, свидетелят Ц. не е очевидец, не е запознат и
не е взимал участие.
Съдът възприема и кредитира изцяло и показанията на свидетеля
Я.В.Д. Свидетелят Я.Д. описва фактическата обстановка, така, както същата е
била възприета от полицейските служители. Свидетелят Д. е бил шофьора на
таксиметровият автомобил, който е участвал в процесното ПТП. От разпита
на свидетеля се установи, че същият се е движел направо с таксиметровия
автомобил по посока от град *** към с.***, като е отивал с децата си на село.
Управлявания от жалбоподателя П. л.а. е навлязъл в неговото платно за
движение с цел да извърши маневра завой наляво, отнемайки предимството
му на движение направо, при което е реализирано ПТП. Показанията на
свидетелят Д. са последователни и непротиворечиви и напълно отговарят на
фактическата обстановка, установена и от приобщения снимков материал.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят В.Г.И., който е
доведен от защитника на жалбоподателя, като същия е пряк очевидец на
настъпилото ПТП, поради факта, че на датата и часа на местопроизшествието
същия се намирал на работното си място в кабинка пред входа на *** завод
„***“. Въпреки, че свидетелят И. безспорно е присъствал на мястото на
настъпилото ПТП, показанията му няма как да се кредитират от съда изцяло
като достатъчно достоверни, тъй като същите противоречат и на приетата от
съда фактическа обстановка и останалите събрани по делото доказателства и
няма как да бъдат приети в частта им, противоречаща на тази приета
обстановка. Свидетелските показания на И. са насочени предимно в
установяване на факта, че жалбоподателят С.П. бил напуснал изцяло
платното за движение на другия автомобил, когато бил ударен от
таксиметровия автомобил, както и, че самото ПТП е станало извън платното
за движение. Свидетелят В. И. е категоричен също така, че водачът на
таксиметровият автомобил *** не е спрял на знак „СТОП“, разположен на жп
прелеза, преди мястото на произшествие, като същия се е движел и с висока
скорост. Тези показания на свидетеля И. се опровергават от приложения
снимков материал по делото, от който ясно се вижда разположението на
автомобилите след настъпилото ПТП и обстоятелството, че и двете ППС се
намират на платното за движение след удара. От приложения снимков
материал се установяват и деформациите по лекия автомобил и по камиона в
следствие на удара, които напълно съответстват с фактическата обстановка,
представена от разпитаните свидетели А., Л. и Д. и обективирана в АУАН, и
в наказателното постановление. Тези деформации не биха били същите, ако
ПТП-то се е реализирало така, както свидетелства В. И. и така, както обяснява
самият жалбоподател.
Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на
съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Твърденията на
жалбоподателя, че таксиметровият автомобил удря успоредно! камиона,
управляван от жалбоподателя не се подкрепя от нито едно от събраните по
делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се
опровергава от показанията на разпитания актосъставител и свидетелите,
както и от приложения по делото снимков материал. Обясненията на
жалбоподателя С.П., че същия се е намирал извън платно за движение и се е
3
движил успоредно с преминаващите МПС по улицата, както и че
управляваният от него т.а. не е бил поместен от удара с л.а. са абсурдни и,
според съда, представляват една негова напълно незащитима теза. Не е нужно
да бъдат притежавани специални познания, за да се прецени, че получените
щети по двете МПС са се получили именно от удар, описан правилно и
логично от св. А., Л. и Д.. Щетите по двете МПС никога не биха били
възможни по този начин и в тези участъци от автомобилите, ако
таксиметровият автомобил удря успоредно! камиона, управляван от
жалбоподателя, както твърди самият той в съдебно заседание…. Съответно и
двете МПС не биха имали позицията, която са придобили след настъпилото
ПТП, ако е вярно твърдението на жалбоподателя. По същата логика, тежките
щети по ходовата част на товарния автомобил, са абсолютно невъзможни при
ако таксиметровият автомобил удря успоредно! камиона, управляван от
жалбоподателя! Те са възникнали именно и защото ударът е бил
перпендикулярно спрямо т.а., а не успоредно.
Според съда в процесния случай няма как да се установи кой водач на
ППС с каква скорост се е движел в момента на удара. Относно твърденията и
на жалбоподателя П. и на адв.Е., че водачът на таксиметровия автомобил не е
спрял на знак „СТОП“ и с това е попречил на жалбоподателя да извърши ляв
завой, вследствие на което е настъпило и ПТП-то са необосновани и в
абсолютно противоречие със Закона за движение по пътищата. На първо
място, както се установи и от разпитаните свидетели в хода на съдебното
следствие и от приложените по делото доказателства и по – точно скица с
наличните пътни знаци и организация на движението на кръстовището между
бул.“***“ и ул.“***“ до *** в гр. ***, има поставен знак „СТОП“ и за двете
платна за движение, но те се намират на около 10 метра преди мястото на
произшествието. На второ място, съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 и ал.2
от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Водачът на нерелсово пътно
превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците,
движещи се по пътя, който той напуска. Т.е. безспорно е, че за възникналото
ПТП носи именно и само жалбоподателят който отнема предимството на
другия участник в ПТП.
Затова съдът приема, че с неосигуряването на предимство на движещия
се направо водач на таксиметров автомобил *** „***“, жалбоподателят С.П.
безспорно, виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на
административно нарушение по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗДвП, поради което
законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е
наложил наказание за него. При проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда, не се
констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
водят до отмяна на наказателното постановление. Не се констатира
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказанието е с фиксиран
размер и не подлежи на преценка от наказващият орган или съда. Спазени за
процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на
4
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на
правомощията си.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 21-0938-003593 от 17.09.2021г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ***, с което на С.И.П. с
ЕГН: **********, с адрес: с.***, ул.“***“ ***, на основание чл.53 от ЗАНН и
по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба, в размер
на 200.00/двеста/лева, за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-*** в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5