РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 29.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 10 септември Две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Н.П. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1308
по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
съединяване искове на деликтно основание
от Г.Р.М. *** против ФИЯ и „ТЕХНОТЕСТ“ ООД, гр.Враца за осъждане на ответниците
солидарно да му заплатят сумата 13000 лева обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й
изплащане. Ищецът твърди, че на 14.05.2020г. в 21.00ч. паркирал собствения си
л.а. Хонда, модел Акорд с ДК № ВР 1316 СВ пред сградата на Военно окръжие
гр.Враца на ул.“Алеко Константинов“ №10, където има възможност за паркиране на
автомобили. На 15.05.2020г. между 2.30ч. и 3 ч. се чул шум и трясък, имало
силен вятър, ищецът слязъл пред блока и установил, че покривът на ВО го няма, а
всички коли пред сградата на окръжието били затрупани с останки от строителни
материали и ламарини. Поддържа, че на светло през деня служители на пожарна
безопасност започнали да разчистват отломките върху колите и тогава установил,
че неговия е напълно унищожен. Счита, че с падането на покрива на ВО гр.Враца
върху собствения му автомобил му е причинена имуществена щета, която се
изразява в унищожаване на лекия му автомобил и невъзможност да го ползва по
предназначение. Твърди, че образуванато ДП на Военно-окръжна прокуратура
гр.София, ВСУ гр.Плевен било прекратено, поради липса на основание за търсене
на наказателна отговорност на виновни длъжностни лица. В отговор на негово
писмо до ответника МО за репариране на щетите получил отговор, че при наличие
на непреодолима сила, каквато е бурята през нощта на 14 срещу 15 май 2020г. се
прилагат правилата на forse majeure.
Счита, че падането на покрива на сградата е поради липса на адекватна грижа за
целостта и устойчивостта му през годините и намира, че отговорността е на
собственика на вещта /МРРБ/ и лицето под чийто надзор се намира /МО/, на което е
предоставена за стопанисване и управление. По отношение на третия ответник
пасивната му материална легитимация произтича според ищеца от факта, че същият
е собственик на имот, обхващащ сутерен и първи етаж от сградата на ВО гр.Враца
и като съсобственик носи отговорност за причинените щети, тъй като покривът на
сградата в режим на ЕС е обща част. Отправя доказателствени искания, които са
относими и допустими.
Исковете са с правно основание чл.50 вр.
чл.45 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК
ответникът МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА гр.СОФИЯ оспорва исковете. Основавайки се
на мотивите на Постановлението за прекратяване на досъдебното производство №
23-сл./2020г. на ВОП София, счита, че метеорологичното явление в нощта на 14-15
май 2020г. на територията на гр.Враца е изключително, трудно предвидимо и може
да се причисли към категорията на форсмажорните обстоятелства, които изключват
вината по чл.45 от ЗЗД. В случай че иска бъде приет за основателен обръща
внимание на факта, че пострадалия автомобил на ищеца е бил паркиран в двора на
Военно окръжие Враца, който никога не е бил обособяван като обществен паркинг и
няма такъв статут. Същият е със статут на публична държавна собственост и е
даден за управление на МО за нуждите на ВО гр.Враца, а ищецът не е служител на
ВО Враца, а е паркирал автомобила си с пълното съзнание, че паркира на място,
което не е общински паркинг, нито улица, а двор към сграда, ползвана от
държавна институция.
В писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, гр.СОФИЯ оспорва
исковете. Развива доводи за тяхната недопустимост, като посочва, че съгласно
Акт №1088/22.08.2008г. за публична държавна собственост е отразено, че имотът
заедно със сградата върху него е предоставена за управление на Министерство на
отбраната. Счита, че предоставянето на имот публична държавна собственост от
компетентния за това орган – Министерски съвет е акт за предоставяне на
правомощия, идентични с тези на самия собственик-Държавата, с който се снабдява
конкретно ведомство/юридическо лице със самостоятелна активна процесуална
легитимация да го ревандикира, в качеството му на процесуален субституент на
титуляра на правото на собственост, т.е. Държавата, във формата на процесуална
суброгация. Позовава се на чл.14, ал.3 от ЗДС, според който ведомства и
юридически лица на бюджетна издръжка, на които е предоставено управлението на
държавни имоти, имат права да ги владеят, ползват и поддържат от името на
държавата, за своя сметка и отговорност. Счита, че при процесуалната
суброгация, като вид процесуална субституция, по делото следва да участва само
субституентът, а носителят на спорното право не става страна в производството,
респективно изгубва това качество, поради което производството спрямо
държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството следва да бъде прекратено. Развива и доводи по същество на
спора, като посочва, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е обективна и безвиновна.
Позовава се на т.10 от П.№7/1959г. на Пленума на ВС, според което собственикът
на вещта и лицето под чийто надзор се намира същата, се освобождават от
отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са
резултат от непреодолима сила или е настъпила по изключителна вина на
пострадалия. Счита природното бедствие за непреодолима сила, тъй като
непредвидимостта и неотстранимостта на вредите обхваща случайността на
събитието. Твърди, че собственикът е полагал достатъчно грижи за вещта, от
която е настъпил вредоносния резултат, като началникът на ВО е предприел
действия за саниране на сградата, поверена му по служба. Затова намира, че
липсва виновно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с
настъпилите вреди за ищеца. Оспорва и размера на иска, като счита същия за
завишен предвид факта, че пострадалия автомобил към датата на настъпване на
щетите е бил на повече от 12 години и в действителност е увреден, но не и
напълно унищожен.
В писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът
„ТЕХНОТЕСТ“ ООД, гр.Враца също оспорва исковете по основание и размер. Развива
доводи, че причинените обективно материални щети от рухналата метална покривна
конструкция не са обвързани, респективно по причина на наказуемо по закон
поведение на ръководителя на ВО, негов колега или ръководител на друга
стопанска структура, имаща собственост в сградата на ВО гр.Враца. Счита, че
началника на ВО е задвижил открита процедура за текущ ремонт на сградата,
включваща и отремонтиране на покрива. Възникналите вреди според този ответник
са резултат от форсмажорни обстоятелства и последица от обявено със заповед на
кмета на Община Враца частично бедствено положение на територията на гр.Враца.
Счита, че отговорността му като ответник е изключена, тъй като причинените
вреди са следствие на непреодолимаа сила и изключителна вина на ищеца. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 15.05.2020г.
след полунощ под въздействието на бурен вятър ламаринения покрив на Военно
окръжие гр.Враца паднал и затрупал с останки от ламарини и носещи метални
конструкции паркирани в прилежащия двор на това учреждение автомобили, сред
които и този на ищеца л.а. Хонда, модел Акорд с ДК № ВР 1316 СВ, както и върху намиращи се в близост къщи и
причинил множество щети.
Било образувано ДП №23-сл./2020г. на Военно-следствен
участък гр.Плевен към Военно-окръжна прокуратура София /приложено към
настоящото/ за разследване причините и търсене отговорност на съответни
длъжностни лица, което приключило с Постановление от 22.10.2020г. за
прекратяване на наказателното производство. Разследващият орган е приел, че липсват
несъмнени доказателства за изграждане на извод за извършено престъпление от
конкретно лице по чл.396, ал.1 от НК на територията на гр.Враца и довършено на
15.05.2020г., в частност не са открити доказателства за умисъл или бездействие
или действие на длъжностни военни лица, като началника на ВО за предизвикване
на съставомерни последици или престъпен резултат.
Установена в хода на разследването, както и в хода
на настоящото гражданско дело е следната фактическа обстановка:
На
14/15.05.2020г. над страната започнал пренос на много топли въздушни маси от
запад, югозапад. През северозападна България на североизток преминавал плитък
циклон. При взаимодействието на различните видове въздушни маси възникнали
атмосферни фронтове и атмосферни вихри. Това на свой ред довело до резки
промени на скоростта и посоката на вятъра в района на град Враца. Както установява приетата на ДП комплексна съдебно – метеорологична
– инженерно - строителна експертиза в
района духал вятър от север със скорост 4m/s (14,4 km/h), като в периода от 23.10 часа до 23.14 часа на
14.05.2020г. същевременно били регистрирани пулсации или пориви на вятъра от
югозапад (SW) със скорост 23m/s (82,8 km/h). Впоследствие тяхната скорост нараснала до 25m/s (90 km/h), с времетраене от 16 минути за периода от 23.14 часа до
23.30 часа. Според критериите за опасни метеорологични явления на НИМХ, вятър
със скорост над 20m/s се класифицирал
като „бурен“, а над 24,5m/s като
„щорм“. Явлението „щорм“ било регистрирано в метеорологичната обсерватория на
гр.Враца за периода 23.14 часа до 23.30 часа. Пулсациите
или поривите на вятъра продължили и в началото на 15.05.2020г. Същите запазили
посоката си от югозапад (SW), скоростта
им намалявала и в периода от 1,50 часа до 2,10 часа били със скорост 18m/s (64,8 km/h). В същото време вятърът от североизток (NE), който духал със скорост 4m/s се усилил на 7m/s (25,2
km/h).
Върху сградата на Военно окръжие гр.Враца, представляваща
правоъгълна 4-етажна сграда и ориентирана в посока североизток-югозапад с
размери 52 – дължина, 11,5м. ширина и 11,5м височина, конкретно бетонният й покрив бил
покрит с гофрирана ламарина (листове с размери 6,30м./0,75м.), закрепени с
болтове върху метална конструкция изградена от метални П-профили (с размери
12/6/0,5см.) и метални тръби (Ф-40мм.). Металната конструкция била
закрепена чрез анкерни болтове (с размери 10см./Ф-16мм.) за бетоновия покрив на сградата.
Под въздействието на вятъра, от една страна постоянен със скорост
от 4m/s от североизток (NE), който нараснал на 7m/s, а от
друга страна пулсациите или поривите на вятъра от югозапад (SW) със скорост 23m/s, нараснала
до 25m/s, на 15.05.2020г. била нарушена
свързващата връзка между носещата конструкция на металния покрив и бетонната
плоча на покрива. В следствие на това възникнал ефекта на така нареченото
„самолетно крило“, изразяващ се, че под въздействието на вятъра се създала
подемна сила. Тази подемна сила като физическа величина и мощно явление, издигнала металния покрив
на малка височина. Същият под въздействието на тежестта си паднал на покрива.
Отново се повдигал, а свързващите му елементи, закрепващи металната конструкция
към бетонната плоча на покрива се разрушавали, разкъсани под създалия се напор.
При последния силен порив на вятъра в 2,10 часа последвали няколко издигания и
спускания на металния покрив. Така били разрушени и последните свързващи
елементи, металната покривна конструкция била повдигната от северната страна и
със собственото си значително тегло рухнала върху паркираните на площадката от
южната страна на сградата 17 бр. автомобили, както и върху покрива на близката
сграда на адрес гр.Враца, ул. „Цвета Кръстенякова“ №3. Отделни отломки от
ламарините и от металната конструкция поразили в различна степен постройки в
двора на къща на адрес гр.Враца, ул. „Цвета Кръстенякова“ №3, част от покрива и
двора на къщата на адрес гр.Враца, ул. „Цвета Кръстенякова“ №5.
Разпитаните по делото свидетели Румен
М. /баща на ищеца/ и Филип Ангелов установяват фактическа обстановка, идентична
с тази, изложена в исковата молба. Сочат, че вечерта около 23.00 часа на
процесната дата в гр.Враца духал силен вятър. Късно през нощта видели отражение
на светлинна сигнализация от автомобили със специален режим на движение. Чул се
силен шум от паднали предмети, а хора бягали. Свидетелят Ангелов твърди, че
ищеца излязъл навън да види какво се случва и когато се върнал казал, че е
паднал покрива на Военното окръжие и е смачкана колата му л.а. „Хонда“. Това
видели на сутринта и двамата свидетели, а също и, че на място имало служители
от Пожарната, които разчиствали падналите ламарини и метални греди. Автомобилът
на ищеца бил силно повреден и не можел да се премести на собствено ход, а се
наложило да бъде транспортиран с камион и платформа за съхранение в гараж.
Свидетелите поддържат, че мястото, където е станал инцидента не е обозначено
като паркинг, но има разчертани клетки за паркиране и се използва от живущите в
района за паркиране на автомобили, поради липса на достатъчно паркоместа /св.М./.
Коментираната по-горе
хидрометеорологична обстановка в района на гр.Враца се установява и от
представената справка от Национален институт по метеорология и хидрология,
Хидрометеорологична обсерватория Враца изх.№128/21.07.2021г., според която на
14.05.2020г. в местата в близост до северните склонове на планините се създали
условия за появата на фьон. На 14.05.2020г. преди полунощ и на 15.05.2020г.
след полунощ и през деня в гр.Враца духал бурен вятър с пулсации и промени в
посоката, което засилвало негативното му въздействие. В станция Враца на 14 май
след 22.00ч. е регистриран много силен югозападен вятър с максимална скорост от
25м./сек., след полунощ до 01.10.ч. на 15.05.2020г. скоростта на вятър била
18м./сек.
Представена е и телефонограма от
15.05.2020г., регистрирана в РДПБЗН Враца за оказване на техническа помощ за
разчистване на паднали ламарини на адрес: до Военно окръжие. Според отразеното
в документа разчистването е осъществено с пожарна и спасителна техника от 4 бр.
автомобили и общо 10 човека личен състав и е продължила от 13.35ч. до 20.10ч.,
когато е завършило.
Собствеността на ищеца върху л.а. Хонда, модел Акорд с ДК № ВР 1316 СВ се
удостоверява от представеното Свидетелство за регистрация част 1, а пасивната
легитимация на ответниците, както следва:
Сградата на Военно окръжие гр.Враца, находяща се на адрес:
гр.Враца, ул. „Алеко Константинов”, №10 (стар адрес: гр.Враца, ул. „Оряховско
шосе”, №4) е актувана за държавна собственост с акт за държавна собственост
(АДС) № 2370/28.03.1969 г. В акта е отбелязано, че сградата е масивна жилищна
сграда на четири етажа, строена през 1966/68 г. на 577 кв.м.-8920 куб.м. с покрив от
железобетонна плоча през 1966/68 г. Имотът - Жилищно общежитие 577 кв.м. и
дворно място 1000 кв.м. бил предоставен за управление на държавна организация
- Строително монтажен комбинат - Враца. В графа 4 на акта за държавна
собственост било записано, съответно фигурирал за бивш собственик на имота -
Държавно строително обединение - Стройрайон - Враца.
В изпълнение на секретна заповед № 0040/30.03.1984 на Министъра на
народната отбрана и протокол № 15/05.07.1984 на Комисията по битово устройване
на Окръжно военно управление гр.Враца, била издадена заповед №
1220/20.07.1984г. на Окръжен народен съвет гр.Враца. С тази заповед, като акт
на разпореждане с вещно-правен ефект, имотът на Строително монтажен комбинат -
Враца бил предоставен за настаняване на Окръжно военно управление гр.Враца и
Военен отчет и гражданска отбрана гр.Враца. Последните две институции останали
основни ползватели на сградата до 15.05.2020 г., конкретно актуалното и към
днешна дата като действаща структура Военно окръжие - гр.Враца. Респективно
материално-отговорното лице /МОЛ/ на сградата, в годините и за времето след
1989 г., бил Началникът на Военното окръжие. То през тези години назад имало различни
наименования, а като наематели (ползватели) били настанявани и различни
подразделения на държавни учредения и служби.
С протокол - опис
от 15.04.1993г. била предадена на началник Военно окръжие - Враца (към онзи момент с наименование
Районно военно управление Враца) сградата за
експлоатация и съхранение. В протокола за първи път било посочено, че покривът
на сградата бил от гофрирана ламарина, положена на дървена конструкция (том IV от ДП, стр. 13-26).
Поземлен имот № 12259.1017.20 с площ 1471 кв.м., застроен с 1 бр.
сграда със застроена площ 590 кв.м., на четири етажа с административен адрес:
гр.Враца, ул. „Алеко Константинов”, №10, е обявен за публична държавна собственост
на основание чл.70, ал.2 от ЗДС с АПДС № 1088/22.08.2008г. /л.58 от делото/. С този акт на МРРБ били
предоставени права за управление на Министерството на отбраната на РБългария на основание заповед № 1220/20.07.1984г- на ОНС гр.Враца.
На 13.02.2008г. с цел счетоводно отчитане на недвижимите имоти в
МО и БА и на основание чл. 30 от Инструкция № И-5/13.10.2006г., за изменение и
допълнение на Инструкция № И-7/10.06.2002г. за извършване на инвентаризация на
недвижими имоти - действащи войскови райони, управлявани от МО (том VII, стр.
84-112 от ДП), комисия от дирекция „Военна инфраструктура”-МО, отдел „Държавни
имоти” извършила инвентаризация на имот ВР 2719 - гр.Враца (Военно окръжие -
Враца). Бил изготвен протокол за извършване на инвентаризация на имот ВР 2719 -
гр.Враца (том VII, стр. 114-127 от ДП), като откритите активи (земя, сгради и
съоръжения) били оценени и им бил даден стойностен израз, като на дълготрайни
материални активи в МОза ВР2719 - гр.Враца. В същия протокол се посочва, че в сградата в режим на
съсобственост е и частна фирма „Технотест“ ООД - гр.Враца, ЕИК *********.
Правата на собственост на „Технотест“
ООД - гр.Враца произтичат от
представения нот.акт за покупко-продажба № №101, т.2, рег.№ 4843, н.дело №
256/2004г. на Ивайло Лиловски-нотариус с район на действие РС и се простират
върху самостоятелен обект в сграда „строителна лаборатория, обхващаща помещения
част от сутерен и първи етаж от четириетажна жилищна сграда в УПИ IV-4677 в кв.34, а по
акт за собственост ул.“Оряховско шосе“ по плана на гр.Враца, одобрен 1987г., с
РЗП 184.65 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и правото
на строеж.
Установява се от заключението на
изслушаната по настоящото дело съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда като обективна и компетентна, че след извършения от експерта на 18.08.2021
г. оглед на лекия автомобил „Хонда Акорд“ с peг. № ВР1316СВ са установени преките и
непосредствени увреждания на автомобила, причинени в резултат на настъпилото на
15.05.2020 г. в гр. Враца бедствие, които са описани в табличен вид в общо 30
пункта. Посочено е от вещото лице, че купето на автомобила е силно деформирано,
усукано е спрямо надлъжната ос, нарушени са основни габаритни размери, което
води до невъзможност за по нататъшната му експлоатация. Заключението е, че
автомобила е в състояние, което от техническа гледна точка подлежи на
бракуване. Определена е от експерта и действителната пазарна стойност на
пострадалия автомобил към датата на събитието 15.05.2020г. на сумата 12406
лева, като за целта е използван стандарта за оценка на машини и съоръжения „Справедлива
пазарна стойност“ /СПС/.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно,
тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността
по чл.50 от ЗЗД не е отговорност за лично деяние, а е обективна и безвиновна.
Безспорно е, че ищеца е претърпял имуществени
вреди от откъртила се под въздействие на бурен вятър метална покривна
конструкция на сградата на Военно окръжие. За същата е съставен Акт за държавна
собственост през 1969 и през 1984г. е предадена на тогавашното Окръжно военно
управление със заповед на Председателя на ОНС Враца. С цитирания по-горе Акт за
публична държавна собственост от 2008г. сградата е била актувана като собственост
на държавата чрез МРРБ, а правата за управление са предоставени на Министерство
на отбраната. В тази сграда права на собственост притежава и третия ответник
„Технотест“ ООД, което търговско дружество е субект на частното право, различен
от другите ответници публичноправни субекти.
Относно възражението на ответника
МРРБ за липса на негова пасивна легитимация по иска, съдът намира следното: Съгласно
чл.14, ал.1 от ЗДС министрите и ръководителите на другите
ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост, а разпоредбата
на ал.3 от същия предвижда, че управлението
върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на
ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и
поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.
Вярно е становището на ответника
МРРБ, според което с предоставянето на държавния имот за управление публичното
тяло, което упражнява правото на държавна собственост, се явява процесуален
субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. В този смисъл е
практиката на ВКС /например Решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 833 от
2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто Г. О., постановено по реда на чл.
290 ГПК/. Като процесуални субституенти на държавата ведомствата и
юридическите лица на бюджетна издръжка, на които е предоставено управлението на
държавни имоти, могат да бранят правото на собственост на държавата, както чрез
предявяване на иск за собственост, така и чрез всякакви възражения по предявен
срещу тях иск за тези имоти, включително и възражение за придобиване на спорния
имот по давност /в този смисъл Решение № 149 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 549 /
2015 г. по описа на Върховен касационен съд, 1 Г. О./. В конкретния случай
обаче държавата като собственик, по отношение на процесния имот публична
държавна собственост се представлява по смисъла на чл.31, ал.2 от ГПК от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, а нормата на чл.50 от ЗЗД категорично ангажира деликтната отговорност на собственика за вреди
произлезли от вещ, негова собственост, в условията на солидарност с
упражняващия надзор върху същата. Допълнителен аргумент за участието на
държавата чрез министъра на МРРБ е и обстоятелството, че съгласно чл.26, ал.4
вр. ал.2 от ГПК, по дело, по което е предявено чуждо право /от субституента/,
се призовава като страна и лицето, чието право е предявено /в случая
държавата-бел.моя/.
По тези съображения е неоснователно
възражението на ответника МРРБ за отсъствие на негова пасивна материална
легитимация в настоящия процес, с доводи, че искът следва да бъде предявен само
срещу ведомството, упражняващо правото на държавна собственост – ответника МО,
като негов субституент, а неговата такава /на МРРБ/ не следва да се ангажира.
На следващо място довода на
ответниците за наличие на непреодолима сила /форсмажорно обстоятелство/, като
обстоятелство изключващо отговорността им, също следва да се подложи на
критичен анализ, по следните съображения:
Съгласно Постановление № 7/1959г. на
Пленума на ВС собственикът на вещта и лицето под чийто надзор се намира същата,
се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, ако се установи, че
вредите са в резултат на непреодолима сила или са настъпили по изключителна
вина на пострадалия. В случая се касае до природно бедствие /бурния вятър в
нощта на 14/15.05.2020г./, което е случайно по своя произход и настъпването му
не може да се предвиди, нито предотврати. Ето защо природните бедствия се
определят като непреодолима сила, тъй като непредвидимостта и
непредотвратимостта на вредите обхващат случайността на събитието. В контекста
на предявения иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за ангажиране гражданската
отговорност за обезщетяване на вредите от лицата, задължени да поддържат
съответната сграда в състояние, което да не позволява при ползването й по предназначение
да настъпят вреди и в този случай отговорност възниква, когато се докаже, че
собственика и лицето, упражняващо надзор не са положили достатъчно грижи за
вещта, от която е настъпил вредоностния резултат.
В решения № 2633 от 19.10.1972 по гр.д. № 1716/1972 г. и № 1769 от 1979 г. на I
ГО на ВС се сочи, че за освобождаване от отговорност трябва да има не само
непредвидимост и неизбежност както на събитието, така и на
причинната връзка между него и увреждането. Следователно, макар първоначалното
събитие да е било непредвидимо и неотстранимо, влиянието му върху вещта би
могло да бъде предвидено, а последиците-предвидени и избегнати. Същият извод за
необходимостта да не могат да бъдат предвидени последиците от събитието, се
съдържа и в по-новата практика /решение № 6 от 27.02.2013 г. по търговско дело № 1028/2011 г. на ВКС/.
От изведеното в изготвената
комплексна експертиза може да се направи извод, че дори да е духал и по-силен
вятър от измереното от Хидрометеорологична обсерватория Враца от 25 м./сек. в
същата нощ, при използването на съвременните технологии, знанията и науката, и
полагане грижата на добрия стопанин, ако покривната конструкция е била
поддържана с такава грижа, същата е могла да издържи на поривите на вятър с
такава сила. С други думи действия по поддръжка и средства за ремонт на
покривната конструкция е следвало да бъдат осигурени от ответниците, предвид
факта, че самостоятелните обекти в сградата на ВО са в режим на етажна
собственост по смисъла на чл.38 от ЗС, а покривът е обща част и ако са били
извършени навреме, не би се достигнало до този резултат – падане на металната покривна
конструкция от поривите на вятъра и предизвикване щети по пострадалия автомобил
на ищеца, както и по други автомобили и сгради.
Налице са с оглед на това предпоставките на чл.50 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответнициге и присъждане на обезщетение
за вреди, произлезли от вещ, собственост на втория /МРРБ/ и третия ответник
/“Технотест“ ООД/ и възложена за управление и надзор на първия ответник /МО/. Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от вещ, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор тя се намира.
Претърпените
от ищеца имуществени вреди следва да бъдат обезщетени. Съгласно заключението на
приетата по делото САТЕ действителната пазарна стойност на пострадалия
автомобил на ищеца към датата на увреждането възлиза на сумата 12406.00 лева,
до който размер искът за обезщетение е основателен и доказан и следва да се
уважи, като бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно тази сума, ведно
със законната лихва от предявяването му /както е поискал ищецът/ до
окончателното й изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер искът
като недоказан следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част, в размер на 1641.41 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Такива се дължат и на ответника МРРБ на осн. чл.78, ал.3 ГПК съответно на
отхвърлената част от иска в размер на 6.85 лв., определени по реда на чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП за осъществено представителство от
юрисконсулт и на ответника „Технотест“ ООД на основание чл.78, ал.3 ГПК
съответно на отхвърлената част от иска в размер на 50.44 лева за осъществено
процесуално представителство от адвокат. Ответникът МО не е претендирал
разноски и такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.50 ЗЗД ФИЯ и „ТЕХНОТЕСТ“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Алеко Константинов“ №10 с ЕИК
********* СОЛИДАРНО да заплатят на Г.Р.М., ЕГН ********** *** сумата 12406.00
лева обезщетение за причинени имуществени вреди от паднала на 15.05.2020г.
покривна метална конструкция на Сградата на Военно окръжие гр.Враца върху
собствения на ищеца л.а. Хонда, модел Акорд с рег. № ВР 1316 СВ, ведно със
законната лихва от предявяването на иска-25.03.2021г. до окончателното й
изплащане и направените деловодни разноски в размер на 1641.41 лева.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част до
пълния претендиран размер предявения от Г.Р.М. иск за обезщетение.
ОСЪЖДА Г.Р.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на МИНИСТЕРСТВО НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, гр.СОФИЯ сумата от 6.85 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.Р.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕХНОТЕСТ“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Алеко Константинов“ №10 с ЕИК
********* сумата 50.44 лева, представляваща направените
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачанския Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........