РЕШЕНИЕ
№2365
гр.
Пловдив, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
ХVІ състав, в открито заседание на двадесет
и осми октомври, 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар Полина Цветкова,
като разгледа административно дело № 174 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.Х.П., ЕГН **********, с посочен адрес ***, против Решение
№ 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на П. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ в ТП
на НОИ – Пловдив.
Навеждат се доводи за нищожност на обжалвания
административен акт, като противоречащ изцяло на Решение № 3586/12.03.2019 г.,
постановено по адм. дело № 3816/2018 г. по описа на ВАС и Решение №
406/22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1979/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. Отделно от това
се твърди и незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като
се иска неговата отмяна. Твърди се в тази насока, че в изпълнение решението на
ВАС, административният орган е следвало на първо място да издаде разпореждане
по реда на чл. 95, ал. 2 от КСО за спиране на пенсията за ОСВ, да изплати
дължимите пенсии от м.07.2016 г. до дата на постановяване на разпореждането по
чл. 95, ал. 2 от КСО, да проведе процедура по установяване на основанията за
прекратяване на пенсията и едва след като констатира такива, да прекрати
пенсията на основание чл. 96 от КСО и в случай, че не констатира такива, да
възобнови изплащането на пенсията по реда на чл. 97 от КСО и от датата на
прекратяване на пенсията да отпусне нова такава въз основа на събрани нови
доказателства за стаж и доход. На следващо място, жалбоподателят счита, че
неправилно стажът от 10.10.1970 г. до 30.10.1972 г. с продължителност от 02
години 00 месеца и 21 дни, представляващ редовна военна служба, не е признат за
действителен. Като необсъден се сочи да е и стажът, придобит в периода от
01.12.1995 г. до датата на издаване на административния акт, а именно
04.11.2019 г. Като нарушени се сочат, че са разпоредбите на чл. 9, чл. 35 и чл.
36 от АПК. В тази връзка се иска прогласяване нищожността на оспореното
решение, респ. отмяната му като незаконосъобразно и връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне. Претендират се сторените в
производството разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения се излагат в писмено
становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок и от лице, за което актът е неблагоприятен, следователно е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Не се спори
между страните, че с разпореждане № **********/16.10.2001 г. по заявление на Д.Х.П.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 3 от ПЗР
на КСО при навършена възраст 50 години и 6 месеца, считано от 24.09.2001 г.
Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд
– 14 г. 11 м. и 06 дни, от втора категория труд – 06 г. 09 м. и 10 дни, от
трета категория труд – 04 г. 09 м. и 28 дни и стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО –
04 г. 03 м. 02 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория
труд – 50 г. 11 м. и 14 дни. Пенсията е определена при осигурителен доход за
тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. в размер на
35 264,00 лв. и осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. – 30.04.2001
г. – 13 453,14 лв. и индивидуален коефициент 1,619 (лист 7 по делото).
Във
връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от
установяване на осигурителния стаж на П., като за целта с писмо № К-9103/12.03.2013
г. от лицето са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж и възраст,
тъй като същите, представени при отпускане на пенсията, не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата,
съгласно изискванията на НПОС. В указания 7-дневен срок лицето не е представило
изисканите документи (л.19
по делото).
Стартирана
е процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, въз основа на саморъчна
декларация на лицето от 12.08.2013 г., представени допълнително от него
документи и развило се административно производство, в хода на което е
установен осигурителен стаж общо на 02 г. 00 м. и 21 дни, поради което и е
постановено Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-25/07.06.2016 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено разпореждането
от 2001 г. и всички последващи го и е отказано
отпускане на ЛПОСВ (л. 21
и сл. по делото).
Недоволен от така постановеното разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, като към жалбата си е представил нови
доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 3 от КСО, поради което и със свое
Решение № 2153-15-222/30.08.2016 г. директорът е отменил оспореното пред него
разпореждане и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО
за ново произнасяне (л.
85-86 по делото).
В тази
връзка и след извършена нова проверка, във връзка с представените от П.
доказателства, е установен стаж с обща продължителност по чл. 104 от КСО – 15
г. 03 м. и 17 дни, от които 00 г. 11 м. и 10 дни от втора категория труд и 14
г. 01 м. и 12 дни от трета категория труд. При това положение е констатирано,
че П. няма право на пенсия по § 3 от ПЗР на КСО от 24.09.2001 г., тъй като към
тази дата същият няма необходимия осигурителен стаж от първа категория труд –
20 години, от които най-малко 13 г. и 04 м. действително изслужени на длъжности
по чл. 6 и чл. 7 от ЗП /отм./. Въз основа на така установени данни и след
изследване на относимото законодателство е прието, че жалбоподателят не придобива
право на пенсия и по чл. 68, ал. 1-3 от КСО в действалите през годините
редакции. С оглед на това, с Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-263/10.05.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено разпореждане № **********/16.10.2001
г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи
и е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на лицето (л. 102-103 по делото).
Недоволен
от така постановеното разпореждане, П. го е оспорил пред контролния орган, като
към жалбата си е представил допълнително Удостоверение обр. УП-3 № 38/01.03.2017
г., издадено от „Пловдивска консерва“ АД, Заповед № 1297а/07.08.1978 г. на РПК
„Наркооп“ гр. Пловдив и Заповед № 2369/07.09.1978 г.
на РПК „Наркооп“ гр. Пловдив (л. 104-107 по делото).
В тази
връзка и с Решение № 2153-15-118/22.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив оспореното разпореждане е потвърдено в частта, с която са отменени
разпореждането от 2001 г. и всички последващи го,
съответно е отменено в частта, с която е отказано отпускане на ЛПОСВ и е
върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново
произнасяне (л. 108-109 по делото).
По
жалба на лицето срещу така постановеното решение (л.110-112 по делото) е
образувано адм. дело № 1979/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, което производство е приключило с Решение №
406/22.02.2018 г., отменено с влязло в сила Решение № 3586/12.03.2019 г.,
постановено по адм. дело № 3816/2018 г. по описа на
ВАС. С това решение ВАС е постановил отмяна на Решение № 2153-15-118/22.06.2017
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта, потвърждаваща Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-263/10.05.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в
частите, отменящи разпореждане № **********/16.10.2001 г. и всички последващи го и е върнал преписката на органа за
произнасяне съгласно мотивите на решението. В останалата част, отменяща
разпореждането в частта, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на лицето,
решение № 2153-15-118/22.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е
влязло в сила (л.142-150 по делото).
В
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, от административния орган са
извършени допълнителни действия по проверка на представените от лицето
документи в хода на административното обжалване, както и подробен анализ на
всички събрани по преписката доказателства. Съгласно приложените редовно
оформени документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
а зачетен осигурителен стаж на лицето за периода от 31.08.1967 г. до 01.12.1995
г. с прекъсвания както следва:
-
осигурителен стаж от втора категория труд – 00 г. 11 м. и 10 дни;
-
осигурителен стаж от трета категория труд – 14 г. 04 м. и 14 дни;
-
действителен осигурителен стаж – 13 г. 03 м. и 03 дни;
- общ
осигурителен стаж от трета категория, превърнат по чл. 104 от КСО /в редакцията
до 07.04.2017 г./ - 15 г. 06 м. и 19 дни;
-
сумарен осигурителен стаж от втора и трета категория без превръщане /в
редакцията след 07.04.2017 г./ - 15 г. 03 м. и 24 дни.
При
това положение и като е прието, че при така удостоверения осигурителен стаж по
заявление от 24.09.2001 г. на П. отново не се следва пенсия за ОСВ на основание
§ 3 от ПЗР на КСО, тъй като същият няма необходимия осигурителен стаж от първа
категория труд – 20 години, от които най-малко 13 г. и 4 м. действително
изслужени на длъжности по чл. 6 и чл. 7 от ЗП /отм./, е постановено
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя
на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“
от КСО, са отменени разпореждане № **********/16.10.2001 г. и всички последващи
го и е отказано отпускане на пенсия на основание § 3 от ПЗР на КСО. Със същото
разпореждане на жалбоподателя е отказано и отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като за
2016 г., 2017 г., 2018 г. и към датата на постановяване на същото, П. не
отговаря на условието за наличие на 15 г. действителен такъв, а има такъв 13 г.
05 м. и 28 дни в редакцията на разпоредбата до 07.04.2017 г. и 13 г. 03 м. и 03
дни в редакцията след 07.04.2017 г. (л.160-161 по
делото).
Недоволен
от така постановеното разпореждане, П. го е оспорил пред контролния
административен орган, който със свое решение № 2153-15-340/30.12.2019 г. е
оставил жалбата без уважение, като е приел че и към момента на постановяване на
решението си, а именно 30.12.2019 г., макар жалбоподателят да е достигнал
пенсионна възраст, не отговаря на условията за наличие на изискуемия, съгласно
приложимата редакция на чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години действителен стаж (л.168-170 по делото).
Междувременно,
от лицето е подадено ново заявление за отпускане на пенсия с вх. №
2113-15-2918/12.07.2017 г. по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО (л.115 по делото). Така образуваното административно
производство е спряно до окончателното приключване на съдебното производство
пред Административен съд – Пловдив по обжалване на решение №
2153-15-118/22.06.2017 г. (така
Разпореждане от 10.08.2017 г. на лист 120 по делото). Спряното административно производство по
заявлението на лицето от 2017 г. е възобновено с Разпореждане № **********/Протокол
№ 2135-15-115/25.10.2019 г. на Началник на отдел „Пенсии“ (л. 158 по делото). Това производство е приключило с
постановяване на Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-795/04.11.2019 г.
на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ по заявление вх. № 2113-15-2918/12.07.2017 г. на Д.П. (л.159 по делото). По жалба на лицето е постановено Решение
№ 1040-15-116/30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
спряно образуваното административно производство до приключване на
производството по жалбата на лицето срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив,
постановено в изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС (л.167
по делото).
В хода
на настоящото съдебно производство по делото са приобщени адм. дело № 1979/2017
г. по описа на Административен съд Пловдив, ХІІ състав, ведно с приложеното към
него адм. дело № 3816/2018 г. по описа ВАС; доказателства за компетентността на
органа, издал оспорения административен акт; Удостоверение обр. УП-30 №
14/17.02.2000 г., издадено от „Стремон-95“ ООД гр. Първомай; писма вх. №
12314/06.08.2020 г. и вх. № 16708/20.10.2020 г. от ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Икономическа полиция“, ведно с приложените към тях копия на пенсионното досие
на Д.П.; молба вх. № 16891/21.10.2020 г. от Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
ведно с приложените към нея заверени копия на документи, касаещи извършена от
ТП на НОИ – Пловдив проверка във връзка с постъпилата информация за
документите, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателя, приобщено по
прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна.
Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила.
За пълнота следва да се посочи, че процесното решение е подписано ЗА Директор
на ТП на НОИ - Пловдив, но това обстоятелство не променя крайния извод, че
същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са
ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден и
подписан от Радостина Поборникова – началник на отдел
„Административен“, поради обстоятелството, че титулярят Р. Д. е в законоустановен отпуск (така писмени доказателства на л.172 по делото), поради което последната е била
замествана при осъществяване на възложените и от закона функции от нарочно
определен за целта служител, съгласно Заповед № 28570/14.11.2019 г. на
Управителя на НОИ. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните, с изключение
на наведените твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 9, чл. 35 и чл. 36
от АПК, които съдът намира за неоснователни, доколкото от представената по
делото административна преписка се установява, че в хода на административното
производство, противно на заявеното от жалбоподателя, са извършвани
допълнителни проверки, изисквани са допълнителни доказателства от
жалбоподателя, извършвани са и служебни справки, както и същият е бил уведомен
за това. Отделно от това, с жалбата си по административен ред същият е изложил
възражения досежно стажа за периода 10.10.1970 г. – 30.10.1972 г., в който
лицето е полагало наборна военна служба, както и досежно издаване на
разпореждането без да са изпълнени дадените от ВАС указания, като не са
представени нови доказателства и не е поискано събирането на такива, поради
което и за органа не е съществувала друга възможност, освен да потвърди
оспореното пред него разпореждане. В случай, че жалбоподателят бе представил
нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско
състояние и други, то оспореното разпореждане би подлежало на отмяна, респ.
изменение по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, но това не е било сторено. Ето защо
и всички възражения във връзка с нарушаване на административнопроизводствените
правила, съдът намира за неоснователни.
Следва
да бъде посочено също така и че от събраните по делото доказателства се
установява, че административният орган се е съобразил и с дадените указания на
ВАС, поради което не е налице твърдяната нищожност. Това е така, защото,
действително разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО /в приложимата редакция/
предвижда, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са
представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното
прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1, което разпореждане се издава в 14-дневен
срок от представяне на доказателствата и ако се установи, че няма основание за прекратяване
на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането. Тази разпоредба обаче
предвижда възможност, а не задължение за административния орган и е оставена на
неговата преценка. В случая не само, че не са представени нови доказателства,
обосноваващи необходимостта от спиране, но и представените вече такива са били достатъчни
за обосноваване на извода, че на П. не се следва пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание § 3 от ПЗР на КСО. В тази връзка и правилно с процесното
разпореждане са отменени разпореждане № **********/16.10.2001 г. и всички последващи го.
В тази
връзка е необходимо да се съобрази следното:
Според
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се
отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и
добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава
конкретен административноправен въпрос. Този акт има
като правна последица възникването на конкретни права и задължения за страните
по административното правоотношение.
КСО не
сочи кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на
препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С
оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато
разпореждането не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на
предвидения в закона срок за обжалване, същият влиза в сила. Същият резултат
настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния
акт. Влязлото в сила разпореждане означава изчерпване на дадената по силата на
правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното
правоотношение. Именно преклудирането на правомощието
на административния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото
производство въпрос осигурява формалната законна сила на индивидуалния
административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане,
изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт,
гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен
проблем така, както е установено в акта. Именно защото се посяга на стабилитета
на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитативно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно отпусната
пенсия – чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“, от КСО. Точно тази хипотеза е установена
от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство.
Както
вече се посочи, на жалбоподателя с разпореждане № **********/16.10.2001 г. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 3 от ПЗР
на КСО при навършена възраст 50 години и 6 месеца, считано от 24.09.2001 г.
Размерът на пенсията е определен при следния осигурителен стаж:
- от
първа категория труд – 14 г. 11 м. и 06 дни;
- от
втора категория труд – 06 г. 09 м. и 10 дни;
- от
трета категория труд – 04 г. 09 м. и 28 дни;
- стаж
по чл. 104, ал. 3 от КСО – 04 г. 03 м. 02 дни;
- общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 50 г. 11 м. и 14 дни.
Пенсията
е определена при осигурителен доход за тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. в размер на 35 264,00 лв. и
осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. –
30.04.2001 г. – 13 453,14 лв. и индивидуален коефициент 1,619.
С оглед
установяване на последно посочения осигурителен доход и стаж, е поискано от
жалбоподателя да представи необходимите документи. Тъй като такива не са
представени, органите на ПО са дали възможност на лицето да декларира къде,
кога и при кой осигурител е работило. Въз основа на тези данни, контролните
органи са извършили проверка, при която част от декларирания стаж е потвърден,
но същият не отговаря на този, установен при първоначалното отпускане на
пенсията му през 2001 г. и по-конкретно – не се установява осигурителен стаж от
първа категория с продължителност 20 години, от които съгласно § 6 от ПЗР на
НПОС най-малко 13 години и 4 месеца действително изслужени на посочените в чл.
6 и чл. 7 от ЗП /отм./ длъжности, наличен в разпореждането от 16.10.2001 г., а
и в собственоръчната си декларация, П. посочва единствено положен стаж в
„Рекорд“ в периода 1968 г. – 1969 г. и наборна военна служба в периода 1970 г.
– 1972 г. За цялото останало време от 1972 г. до 2001 г. нито си спомня къде е
работил, нито каква е била категорията труд, в т.ч. и заявява, че няма никакви
пенсионни документи (л.22
по делото). Впоследствие с жалбата срещу
разпореждането от 2016 г. представя доказателства, за които твърди, че се е
принудил лично да издирва осигурителите, което твърдение очевидно не е вярно,
доколкото са представени копие на осигурителна книжка от 1991 г. и
удостоверение УП-30 от 1999 г. (л.40 и л.
44-54 по делото),
които едва ли са били съхранявани от неговите осигурители. По идентичен начин
стои въпросът и с представеното на по-късен етап Удостоверение от 17.02.2000 г.
(л.72-73 по
делото).
При
така установения осигурителен стаж на жалбоподателя в хода на административната
процедура и при липсата на каквито и да било други доказателства, ангажирани от
страна на П. в съдебната фаза на процеса, очевидно в случая се касае за
неправилно отпусната пенсия с разпореждането от 2001 г., което от своя страна
се субсумира в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
“г“ от КСО, както правилно е приел и ответният административен орган. Или иначе
казано, в тази част жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
За
пълнота, и с оглед наведените твърдения в жалбата, че административният орган
не е изследвал стажа, придобит в периода 01.12.1995 г. – 04.11.2019 г., следва
да се посочи, че правото на пенсия е лично субективно право и следва да бъде
заявено от лицето, което претендира, че са настъпили правопораждащите
юридически факти, органът няма задължение да се самосезира,
нито по своя инициатива да издирва къде и кога са работили лицата, нито какъв е
бил техният доход. Все в тази насока следва и да се посочи, че от страна на П.
не са представени доказателства за положен стаж в този период, ето защо изложените
в тази връзка възражения съдът намира за неоснователни.
Дори и
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да са издадени в
законоустановената форма, от компетентни органи и при спазване на административнопроизводствените правила, настоящият съдебен
състав констатира, че същите са в противоречие с приложимите в случая материалноправни разпоредби в частта, в която се отказва
отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Това е
така, защото неправилно административният орган не е зачел претендирания от
лицето стаж за времето от 10.10.1970 г. до 30.10.1972 г., когато същият е
полагал наборна военна служба. В тази връзка следва да се посочи, че времето на
изслужена наборна военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били
препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се
зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999
г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно
сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Този стаж
попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да
се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, а сега
действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е неотносима
към спорния период. В случая са приложими разпоредбите на чл. 81 от отменения
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.) и чл. 9 от отменения
Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ, отм.).
Поради това, времето на наборна военна служба в периода от 10.10.1970 г. до 30.10.1972
г. с продължителност 2 години и 21 дни трябва да се зачете не само за трудов
стаж от III категория, а и като действителен осигурителен стаж, което налага
нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобил ли е П. право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В същия
смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд (Решение
№ 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., VI о., Решение № 28
от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г., VI о., Решение № 4930 от
26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., VI о., Решение № 7647 от
16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2017 г., VI о., Решение №
9471/17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г. VI о., Решение №
11681/03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г. VI о., Решение № 15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана
съдебна практика, Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018
г. и др.).
При
това положение, при признаване на периода на наборна военна служба (02 г. 00 м.
21 дни), действителният стаж на П. очевидно надвишава 15 години, а не е такъв
от 13 години 05 месеца и 28 дни, съответно 13 години 03 месеца и 03 дни в
различните редакции, както е посочено в оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане.
Това
именно не е било съобразено от административния орган, което е довело до
постановяване на незаконосъобразно Решение № 2153-15-340/30.12.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, потвърждаваща Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив в частта му, с която се отказва да бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради което и ще следва да бъда отменено. На основание
чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново
произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването
и прилагането на закона и извършване на нова преценка за правото на пенсия по
чл. 68, ал. 3 от КСО.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, съобразно
уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 325 лв. – съответната част от
заплатеното адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от
жалбата, в размер на 50 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив в частта, с
която е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.П., ЕГН **********, с
посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ в
ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която са отменени Разпореждане № **********/16.10.2001
г. и всички последващи го.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София, да заплати на Д.Х.П., ЕГН
**********, с посочен адрес ***, сумата от 325 лв., представляваща сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Х.П., ЕГН **********, с посочен адрес ***, да заплати на Националния
осигурителен институт - гр. София, сумата от 50 лв., представляваща сторените в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: