ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. Велико Търново, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на шести август две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 774 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Постъпила е молба вх. № 3297/ 15.07.2021 г. от *** Ж.Д. от
АК - Хасково, като пълномощник на д-р К.А.Б., в качеството й на Едноличен
търговец с фирма „АИППМП ЛК – д-р К.А.”, гр. Полски Тръмбеш – жалбоподател в производството по
горното административно дело.
Иска се изменение на решението по същото в частта за разноските, като присъдените на „АИППМП ЛК – д-р К.А.” разноски в размер на 419,51 лв., бъдат увеличени до 850,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса и 800,00 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2021 година. Развива доводи, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното адвокатско възнаграждение за защита по административни дела е 500,00 лева. Счита и че не може да се приеме, че делото не е било с фактическа и правна сложност, за да бъде определено възнаграждение в минималния предвиден в посочената наредба размер.
В определения по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. с чл.
144 от АПК срок, от ответника е постъпил отговор на искането, със становище за
неоснователност на същото. Изтъква се, че в случая е неприложим чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски
съвет, тъй като делото е с оценяем материален интерес. Счита, че съдът правилно
е определил справедливия и дължим размер на адвокатското възнаграждение.
Във връзка с направеното искане, съдът установи следното:
С жалба на д-р К.А.Б., в качеството й на
Едноличен търговец с фирма „АИППМП ЛК – д-р К.А.”, със седалище и адрес на
управление ***, е оспорена Писмена покана за възстановяване на суми, получени
без правно основание изх. № 29-05-147/13 от 23.11.2020 г., издадена от
началник Отдел „АПОД“ в РЗОК – гр. В. Търново, действащ като директор на РЗОК –
В. Търново. С оспорената писмена покана, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО,
чл. 179, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 179, ал. 4, т. 1 от НРД 2020-2022 за
медицинските дейности и чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, на
лечебното заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ са
били определени за възстановяване суми, получени без правно основание за
месеците юни и юли 2020 г. в общ размер на 2 707,30 лева. По делото са
проведени две открити съдебни заседания, за събиране на писмени доказателства.
В първото от тях оспорващото лице е представлявано от *** Ж.Д., а във второто –
от *** Х.К. от ВТАК, въз основа на преупълномощаване. С Решение № 97/
25.06.2021 г. по адм. дело № 774/ 2020 г. на АСВТ, е отменена Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание изх. №
29-05-147/13 от 23.11.2020 г., издадена от началник Отдел „АПОД“ в РЗОК – гр.
В. Търново и Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново да заплати на ЕТ
„АИППМП ЛК – д-р К.А.” – гр. Полски Тръмбеш, разноски в размер на 419,51 лева.
Съдът, като взе предвид горните факти, намира следното.
Постъпилото искането е такова по чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК – за изменение на решението в частта му за разноските. Същото е подадено по пощата, на дата 13.07.2021 г., т.е. в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, от страна в производството. Съобразно това, направеното искане е процесуално допустимо, а разгледано по същество е частично основателно.
При постановяване на Решение № 97/
25.06.2021 г. в мотивите е посочено, че на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски в размер на 50,00 лв. – заплатена държавна такса, и намалено
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 419,51 лв. по договор за правна защита и съдействие от
15.03.2021 г., при материален интерес от 2 707,30 лева. Независимо от
това, с диспозитива на решението ответникът е бил осъден да заплати на
жалбоподателя само сумата от 419,51 лв. /т.е. само адвокатското
възнаграждение/, а не сумата 469,51 лв. /заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение/. Съобразно това съдът счита, че искането за изменение на
решението, в частта за разноските, следва да се уважи в размер на 50 /петдесет/
лева.
Съдът намира за неоснователно искането
за изменение в останалата му част. Действително, възстановяването на сторените
от жалбоподателя разноски, вкл. такива за възнаграждение на един адвокат, от
бюджета на административния орган, е изрично установено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, а за извършването на претендираните от ЕТ
„АИППМП ЛК – д-р К.А.” разноски е представено доказателство – заплащането на
адвокатското възнаграждение към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие от 15.03.2021 г., е изрично отбелязано във въпросния
договор. В случая обаче от ответника своевременно е направено възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да
бъде съобразено от съда в изпълнение на задължението му по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Неоснователно на първо място е
позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/
09.07.2004 г., доколкото в случая се касае за административно дело с определен
материален интерес, изключващ приложимостта на посочената норма. Предвид този
материален интерес – определени за възстановяване като недължимо получени суми
в общ размер на 2 707,30 лв., приложима при определяне минималния размер на
адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/ 09.07.2004 година. Възнаграждението за защитата по делото е определяемо по
следния начин: 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева. В случая горницата над
1000 лв. възлиза на 1 707,30 лв., а точният размер на дължимото минимално
адвокатско възнаграждение е 300 лв. + 119,51 лв. =
419,51 лв., както е определено в мотивите на Решение № 97/ 25.06.2021 година.
Неоснователни в
случая са и доводите, че съдът не е гарантирал разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски с оглед размера на договореното и заплатено
възнаграждение, съотнесен към фактическата и правна сложност на делото. Макар
да не е изложил изрични мотиви в решението си, настоящият състав счита, че
присъдените разноски съответстват на действителната фактическа и правна
сложност на делото, определени са в размер, който е справедлив и обоснован,
отговаря на обема и качеството на положения труд, изразяващо се във времето
нужно за подготовка на жалбата и процесуално представителство на оспорващото
лице, както и на извършените от пълномощника му процесуални действия. В случая
спорът не се отличава с по-голяма фактическа или правна сложност от типичните
за този вид дела, като от страните са ангажирани само писмени доказателства.
Проведени са две открити съдебни заседания, като следва да се отбележи, че
адвокатът на когото е изплатено претендираното възнаграждение е участвал само в
едното от тях, а за второто е ангажиран друг процесуален представител. При това
положение съдът намира, че съобразяването на присъдените разноски към
нормативно определения минимум съответства на преследваната от закона легитимна
цел – справедливо обезщетяване на изправната страна за разходите по ангажиране
на правна защита в съдебното производство. Параметрите, на които трябва да
отговаря адвокатското възнаграждение, са зададени със закон - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован.
Действително, тази характеристика е отнесена към размера на договаряното между
адвоката и клиента възнаграждение, но е изрично приложима и в хипотезата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, както е изрично отбелязано и в самата норма. В тази връзка
следва да се държи сметка и за целта на предвидения в закона механизъм за
редуциране на подлежащото на възстановяване адвокатско възнаграждение, а именно
- препятстване на възможността размерът на това възнаграждение да бъде средство
за икономически натиск на едната над другата страна /Решение № 9273 от
27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г. на ВАС, Трето отделение/.
Съобразно всичко изложено по-горе,
искането за изменение на Решение № 97/ 25.06.2021 г. по адм. дело № 774/ 2020
г., в частта за разноските, следва да се уважи в размер на 50,00 /петдесет/
лева.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Изменя Решение № 97 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 774 от 2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново в частта за разноските, като
Осъжда Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново да заплати на д-р К.А.Б., в качеството й на Едноличен търговец с фирма „АИППМП ЛК – д-р К.А.”, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 469,51 лв. /четиристотин и шестдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него
по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: