Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 21.11.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН
ПЕНОВ
секретар: Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в. гр. дело № 542 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 8184/23.07.2019 г. от
„ПКБ" ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез
пълномощника си К.Е.С., редовно упълномощен с пълномощно peг. №
1718/31.01.2019г. на нотариус, рег.№ 271, срещу Решение №311 от 01.07.2019г. по
гр. д. № 2288/2018г. на Районен съд – Ловеч.
Сочи се, че Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№ 4/201 Зг. ОСГТК, разглежда вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, като заключва, че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането или
при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. чл.417, т.2 от ГПК и чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции.Излага се, че предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване
на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ВКС мотивира с употребата на минало страдателно причастие
„обявен" в разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и съответно с изискването за
удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.З от ГПК.Изтъкват, че „ПКБ"
ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 от Закона за
кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно
от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е
извършване на една или повече от дейностите: по чл.2, ал.2, т.12,6 - 13 от ЗКИ;
придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция;
отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Изтъква се също, че това се
потвърждава и от приложеното по делото Удостоверение за актуално състояние на „ПКБ"
ЕООД. Считат, че обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова
дейност в областта на банковото кредитиране, не я прави банка, тъй като не са
налице други задължителни предпоставки, а именно - публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Сочат, че оттук произтичат и множество
различия между двата вида субекти, които не позволяват да се прилага по
аналогия както законът, така и неговото задължително тълкуване от страна на
ВКС. Заявяват , че TP №4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, се отнася единствено и само за Банките, което е видно от неговата
формулировка, от изложените мотиви, както и от диспозитива на решението.
Твърдят, че договорът, сключен между страните няма характера на договор за
банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а представлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Счита, че в рамките на исковото производство по установяване
съществуването на материалното право - неизплатената част на задължението за
погасяване на кредита, съдът е длъжен при установяване размера на падежиралите
вноски да съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като зачете и фактите от
значение за спорното право. Моли, при постановяване на съдебния акт съдът да
вземе предвид, че в процесния случай, падежът на последната погасителна вноска
по кредита е с дата 25.06.2019г. и към този момент целият погасителен план ще е
изтекъл и цялото неизплатено задължение ще е изискуемо. Счита за неправилни,
като противоречащи на материалния закон, изводите на съда, касаещи нищожност на
клаузите на Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, като
посочва, че съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която
се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен
предмет прехвърляне владение на вещ". Сочи, че от приложените по делото
документи годишният процент на разходите (ГПР) отговаря изцяло на законовите
изисквания и съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „Годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България". Счита за незаконосъобразни и съответно
неправилни изводите на съда, че лихвеният процент противоречи на добрите нрави
като надвишаващ 3-кратния размер на законната лихва. Моли, въз основа на
гореизложените съображения, съдът да отмени като неправилно съдебно Решение №
311 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 2288/2018г. на Районен съд - Ловеч Гражданска
колегия, IV състав, като вместо него постанови друго решение, с което да уважи
изцяло исковите претенции, като установи, че Д.Д.М., ЕГН: ********** дължи на „ПКБ"
ЕООД сумата над 943.00 лв. до пълния претендирай размер от 2655.50 лв.,
представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № **********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.Моли да им
бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, включително и за
настоящата инстанция - за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.(триста и петдесет лева), с оглед материалния
интерес по делото.
Въззивникът редовно призован
в съдебно заседание не изпраща представител.
Въззиваемият,редовно призован не се явява и
не заявява становище.
От представените писмени доказателства по гражданско дело 542/19
година на Ловешки Районен съд,ч.гр.д. №1745/2018 г. на ЛРС,от становището на жалбоподателя, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция приема
за установено следното:
Постановено
е съдебно решение № 311/01.07.2019г. по гр.д. № 2288/2018 г. на ЛРС, с което е признал
за установено, на осн. чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 и чл.124 от ГПК , във вр.
с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Д.Д.М., ЕГН:********** с адрес: ***,
че същия дължи на „ПКБ" ЕООД , ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. чрез пълномощника си юриск. К. К. А., редовно упълномощен с
пълномощно с peг. №14357/31.08.2018г. на нотариус с peг. № 271 и юриск. К. С., сумата в размер на 943,00 лева
– главница , представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **** **********/13.12.2017г., както и сумата 108,74 лева
– разноските по настоящото и по заповедното дело, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018г.,
а исковете до пълния претендиран общ размер на сумата 2 655,50 лева или до
пълния размери на сумата 1492.56 лв. по ДПК в т.ч и за сумата 30,00 лева –
такси за извънсъдебно събиране на вземането от 26.02.2018г. до 08.05.2018 г. и
до пълния размер на сумата 1319.94 лв. по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги ; и до пълния претендиран
размер на разноските за заповедното и исковото производство в общ размер на
671,22 лева като неоснователни и
недоказани е отхвърлил.
Съдебният
акт е атакуван само в отхвърлителната
част за сумата над 943 лева и настоящата инстанция следва да се
произнесе за сумата до общия претендиран размер от 2 655,50
лева или до пълния размери на сумата 1492.56 лв. по ДПК в т.ч и за сумата 30,00
лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането от 26.02.2018г. до
08.05.2018 г. и до пълния размер на сумата 1319.94 лв. по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
; и до пълния претендиран размер на разноските за заповедното и исковото
производство над сумата 108,74 лева до 671,22 лева.
Въззивната инстанция счита, че съдебното решение от 01.07.2019 г. е
валидно, но недопустимо в частта относно
437.74 лева по ДПК, в т.ч. и за
сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането от 26.02.2018г.
до 08.05.2018 г. и до пълния размер на сумата 1319.94 лв. по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги. Съдебното решение в останалата атакувана част за сумата от 943 до
1054.82 лева-главница е допустимо и правилно.
Заповедното
производство е започнало по заявление
№9125 от 28.08.2018 г. на „П. к.”ЕООД-България против Д.Д.М. са сумата 2685.93 лева-главница, такси
за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30 лева за времето от
26.02.2018 г. до 08.05.2018 г., лихва 12.43 лева за забава за периода от
26.02.2018 г. до 08.05.2018 г. Кредиторът заявител е посочил, че е паричното
вземане е от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от 13.12.2017 г. Заявил е, че Д. М.
е сключил договора за 18 месеца с месечна вноска в размер на сумата 156.25 лева
и падежна дата на 25-то число на месеца, като не е изпълнил задължението си за
плащане по погасителен план и е настъпила предсрочна изискуемост, за която
длъжника е бил уведомен.Д.М. е бил призован при условията на чл. 47 от ГПК чрез
залепване на уведомление на входната врата. С разпореждане №3110 от 05.10.2018
г. Ловешки районен съд е указал на заявителя на основание чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК да предяви иска в едномесечен срок . Съобщението е връчено на въззивника на
18.10.2018 г. , а исковата молба е подадена на 19.11.2019 г./срокът е изтекъл в
неприсъствен ден-18.11.2018 г./ и следователно исковото производство е
допустимо. В петитум на исковата молба е поискано присъждане на сумата 2655.50
лева ,ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението.С
разпореждане 29.11.2018 г. районният съд е указал, на основание чл. 129 от ГПК,
на ищеца-въззивник да конкретизира петитум на иска, а след подадена писмена
молба от 20.12.2018 г. е приел с разпореждане от 02.01.2019 г. по гр.д.
2288/2018 г. , че е сезиран с иск за сумата 2655.50 лева, от които 354.82
лева-неизплатено договорно задължение, 1245.86 лева-неизплатена част от
ДПК,главница-1054.82 лева. Въпреки конкретизираните
по вид и размер суми в разпореждането от 02.01.2019 г., което е изпратено на
ищеца и получено от него на 12.12.2019 г. районният съд е произнесъл
отхвърлителен диспозитив относно сумата до общия претендиран
размер от 2 655,50 лева или до пълния размери на сумата
1492.56 лв. по ДПК в т.ч и за сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно
събиране на вземането от 26.02.2018г. до 08.05.2018 г. и до пълния размер на
сумата 1319.94 лв. по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги .
Настоящата инстанция преценява, че
допустим е бил иска единствено до размер на претендирана главница от 1054.82
лева ,тъй като той макар и по-малък е заявен в заповедното производство. След
като съдът е приел в проекто-доклад и разпореждането от 02.01.2019 г. с какви
претенции по вид и размер е сезиран, той е дължал произнасяне само относно
допустимите от тях. При съпоставка обаче на заявените искания в заповедното
производство въззивният съд намира, че иск за сумите 30 лева за времето от
26.02.2018 г. до 08.05.2018 г., лихва 12.43 лева за забава за периода от
26.02.2018 г. до 08.05.2018 г.в исковата молба и доп.писмена молба по чл. 129
от ГПК на ищеца няма и в тази част съдебното решение е недопустимо. Що се
отнася до сумата 1319.94 лв. по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги районният съд също не е посочил такъв иск
по разпореждането си от 02.01.2019 г. , а такова искане няма и в заповедното
производство. Претендирано е в исковата молба и т.н.договорно задължение в
размер на сумата 354.82 лева,каквото обаче липсва в заявлението на въззивника
от 28.08.2018 г.Следователно последните две суми не са заявявани в заповедното производство нито по
основание, нито по размер и съдебното
решение е недопустимо и в тази част. Това различие в основанието и размера на
предявените искове е установено от въззивника, който не посочва по въззивната
жалба размера на претенциите си, а атакува съдебния акт в частта над
присъдената сума от 943. лева до пълния претендиран размер от 2655.50 лева.
Следователно съдебното решение от 01.07.2019 г. на ЛРС следва да бъде
обезсилено в частта относно 437.74 лева по ДПК, в т.ч. и за сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно
събиране на вземането от 26.02.2018г. до 08.05.2018 г. и до пълния размер на
сумата 1319.94 лв. по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги.
Д. Д. М. е заявил
искане за отпускане на потребителски кредит №**********/13.12.2017 г. до „П. к.”-ЕООД-България за сумата 1100 лева с
посочен размер на месечна вноска от
156.25 лева , срок на кредита 18 месеца и дата на погасяване 25 ден на месеца.
В подписан от Д.М. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
от 13.12.2017г. е посочен размер на
кредита 1100 лева, при месечна вноска 82.92 лева за 18 месеца и общо дължима сума по кредита от 1492.56
лева., в т.ч.условия за предоставяне на кредита и стандарт с пакет от
допълнителни услуги Бонус. На същата дата- 13.12.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит **** №**********,
между „ПКБ" ЕООД – гр. София ,представлявано от Е. Б. - кредитор и Д.Д.М. –
длъжник относно сума на кредита: 1100 лв.;срок - 18 месеца; размер на вноската-82.92
лв.;падеж -25 ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен
лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11% или задължение по
кредита: 1492.56 лв. Представено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги при възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1319.94 лв.
и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 73.33 лв.В договора
за потребителски кредит е посочено общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги 2 812.50 лв. при
общ размер на вноска: 156.25 лв. Представен е погасителен план към договора за
потребителски кредит от 02.01.2018 г. до 25.06.2019 г. при месечна вноска от
156.25 лева и извлечение от сметка към договора за потребителски кредит, в
което не фигурира посочване на възнаграждението пакет допълнителни услуги като
графа, но отново е вписан размер на вноска 156.25 лева при въведени главница от
45.18 лева и 37.74 лева лихва. В извлечението е отразено, че Д.М. е заплатил
сумата 156.25 лева за м.януари
Предявен е
положителен установителен иск с правно
основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за
съществуване на вземания в размер на сумата 1054.82 лева, от които предмет на въззивен
контрол е разликата над 943 лева до 10.54.82 лева - главница по договор за потребителски
кредит №**********/13.12.2017 г. с „П. к.”-ЕООД-България за сумата 1100 лева -
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1016/30.08.2018
г. по ч.р.дело №1745/2018 год. на РС-гр.Ловеч.Ловешки окръжен съд съобрази, че между страните са
формирани облигационни отношения по договор за кредит , по които изправна
страна е кредитодателят, тъй като е предоставил сумата в размер на 1100 лева-видно
от извлечение от сметка в ДСК- на името на Д.м.. В срока на договорната връзка
длъжникът- Д.М. не е върнал получения заем, като е заплатил само сумата от 157
лева и районният съд е съобразил този факт като
е приспаднал сумата от главницата.Следователно предявеният иск до пълния
претендиран размер на сумата 1054.82 лева е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед позицията
на настоящата инстанция относно допустимостта на исковете не следва да се
обсъждат пространните доводи на въззивника относно предсрочна изискуемост на
дълга и другите претенции.
Ловешки
окръжен съд намира, че атакуваното съдебно решение №311 от 01.07.2019г. по гр.
д. № 2288/2018г. на Районен съд – Ловеч.е
правилно и законосъобразно в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за
сумата над 943 лева до претендирания размер от 1054.82 лева-незаплатена
главница по договор за кредит №********** от 13.12.2017 г. Съдебното решение, в частта над сумата 1054.82
лева до пълния претендиран размер от 2655 лева е недопустимо, като произнесено
плюс петитум и следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част да
бъде прекратено.
При такъв изход
от процеса съдът съобрази, че разноски от въззиваемия не са претендирани и не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като
недопустимо, на основание чл. 269 от ГПК, съдебно решение №311 от 01.07.2019г. по гр. д. № 2288/2018г. на Районен съд –
Ловеч, в частта в която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените положителни
установителни искове с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че Д.Д.М.,
ЕГН: ********** дължи на „ПКБ" ЕООД сумата над 1054.83 лева до пълния
претендиран размер от 2655.50 лв., а именно относно 437.74 лева по ДПК, в т.ч. и за
сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането от 26.02.2018г.
до 08.05.2018 г. и до пълния размер на сумата 1319.94 лв. по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
и прекратява производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение №311
от 01.07.2019г. по гр. д. № 2288/2018г. на Районен съд – Ловеч,в останалата
атакувана част за сумата над 943 лева до 1054.83 лева-незаплатена главница по
договор за кредит №********** от 13.12.2017 г.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.