№ 357
гр. Перник, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720106663 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., против Ц.
С. Т. ЕГН ********** гр.*** с която се моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият
дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, сума в общ размер 8257.50 лв. формирана както
следва :
1. Главница, в размер на 3000,00 лв.;
2. Договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 1612,05 лв.,
за периода от 16.10.2019 г. до 16.10.2021 г.;
3. Законна лихва за забава върху главницата в размер на 3645,45 лв., за период
от 16.10.2019 г. до 28.06.2024 г.;
4. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
По образуваното ч.гр.д. № 4257/2024 г., по описа на Районен съд - Перник,
Гражданското отделение, VI състав, по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД е заплатило държавна
такса в размер на 346,31 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в
1
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв., съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
Молят съда да осъди ответника Ц. С. Т., ********** да заплати гореописаните
и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. №
4257/2023г. по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, VI състав, и по
настоящото производство на обща стойност от 596,31 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ответникът счита, че исковата молба е частично основателна.
Ответникът твърди, че на дата: 16.10.2019 год. е сключил договор за потребителски
кредит №*** със "Стик-Кредит" АД по силата на който получила сумата от 3000 лева.
Смята, че горепосочените претенци на ищеца - "АПС Бета България" ЕООД с
ЕИК:*** са неоснователни поради следната причина:
Така посочените клаузи - в случая лихвеният процент е в размер на 36,00% както и
годишен процент на разходите в размер на 42,58 % според ответника - са нищожни като
противоречат на добрите нрави съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД тъй като са несъразмерно високи.
Ответникът изрично сочи - исковата молба на ищеца да бъде потвърдена само в частта и с
която се иска да се признае за установено, че ответникът дължи 3000 лева главница
получена от ответника като главница по договора за потребителски кредит №*** сключен на
дата: 16.10.2019 год. между нея и "Стик-Кредит" АД.
Моли за присъждане на направените разноски по делото
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
На 16.10.2019 година Ц. С. Т., **********, е
сключила Договор за потребителски кредит № *** със „Стик - Кредит“ АД, по силата на
който е получил сумата от 3000,00 лв., срещу което се съгласил да върне 24 вноски в по
436,35 лв., в срок до 16.10.2021 когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 42.58 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител
е всяко физическо лице, което при сключването па договор за паричен заем действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и
Договор за паричен заем № *** на 16.10.2019 г. по безспорен начин установяват сключения
2
между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен
и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено
„Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени
посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е- mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя
при подписването на договора за кредит.
Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Независимо, дали договорът е сключен по електронен път,или не, то следва да
приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита
за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума
Ответникът Ц. С. Т., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик -
Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в
Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника,
3
има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно
и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде
извършено от предишния кредитор - цедент.
Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие,
поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.
С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал.
3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес , става и се
приема за надлежно връчването - с настоящата искова молба.
(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., 11 т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., 1 т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ВКС).
Ответникът Ц. С. Т., ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора
за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент
задължението все още не е погасено.
Съдът намира довода на ответната страна, че не се е задължила по процесния договор
за неоснователен.
Съдът споделя доводите на ищцовото дружество, че в случая доколкото процесия
договор е сключен по електронен път, то документите, съставени в електронна форма,
винаги са в оригинал.
Когато бъдат представени на оптичен или магнитен носител, електронните договори
имат силата на оригинал.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения
му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери
приложение и относно електронните документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се представя по
делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като
възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ
/в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО.
Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП законът придава значението на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
4
Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство.
По делото е представен Договор за цесия, ведно с приложение 1, които са подписани
с КЕП от което е видно, че именно процесното вземане е прехвърлено на „АПС Бета
България“ ЕООД.
АПС БЕТА БЪГЛАРИЯ ЕООД е надлежно оправомощено от стария кредитор да
уведоми длъжника за извършената цесия, за което е представено пълномощно към Договора
за цесия.
Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма
законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да
извърши уведомяването.
При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено
изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
При съобразяване константната практика (напр. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.. ВКС,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС), следва да се приеме, че
дори потребителят да не е получил съобщение на електронен адрес,, респ. чрез смс, то
уведомяването за смяната на кредитора следва да се приеме че е станало в хода на
настоящия процес с предявяване на исковата молба.
Въз основа на горното съдът приема за доказано по делото, че между СТИК
КРЕДИТ АД, в качеството си на кредитодател, и ОТВЕТНИЦАТА , в качеството и на
кредитополучател на 06.01.2022 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** по
електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Дори да се приеме, че договора не е скючен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, и доколкото Договора за
паричен заем по своето естество е реален договор и същият следва да се счита за сключен,
5
считано от датата на получаване на паричната сума.
Въз основа на сключения процесен договор, ответницата е получила сумата от 5000 лв.,
срещу което се е съгласила да върне 24 броя вноски по 294 лева в срок до 20.01.2024 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 35.88 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 42.41%.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на
плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
По договора за поръчителство :
Сключването на договор за поръчителство е въз основа на чл.4 от договора за заем, който
предвижда представяне на банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 ч. В алинея 2 от
чл.4 от договора, е предвидено, че при непредставяне на обезпечение или договор за
поръчителство, заявлението за отпускане на кредит няма да бъде одобрено.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от цесионера, срещу
възнаграждение посочено в Приложение №1 от договора.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
Съдът намира доводите на ответната страна, че сключените договори за заем и
поръчителство са нищожни, за основателни.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания.
6
Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби,
според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност
на договора за потребителски кредит.
Клаузите, уговарящи въпросното сключване на договор за поръчителство, са
нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Клаузата от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор),
или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика
не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да
бъде то.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, са на
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последния търси
паричен кредит в сравнително нисък размер.Съответно непредставянето на обезпечение,
както е посочено в договора води автоматично до отхвърляне заявлението за сключване на
договор за кредитиране.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като гаранционна уговорката за сключване на договор за
поръчителство, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата
води до скрито оскъпяване на кредита.
Сключване на договор за поръчителство в случая по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената поръчителна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, доколкото прикрива договорна
лихва.
Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
7
кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът
обективно би могъл да си позволи да предостави .
Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Възнаграждението по договора на сключване на
допълнителен договор за поръчителство, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, следва да бъде
включено в ГПР.
Уговорената платено поръчителство, както бе посочено представлява допълнително
възнаграждение за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, и
платимо в размер равен на замните вноски, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която
се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания.
Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това, драстично
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно решение от 13.03.2025г. на Съда на Европейския съюз, разходите за
поръчителство, водят до увеличаването на общия размер на дълга и следователно влизат в
ГПР.
Също така когато в ГПР на договора за потребителски кредит не са посочени всички
изисквания от Директивата относно договорите за потребителски кредитни разходи, е
допустимо обявяването му за нищожно да води до връщане само на главницата , без да се
дължат лихви и разноски.
8
Дело С-337/23 е било с предмет преюдициално запитване от СРС в рамките на
производство по дело със страни ищеца в настоящето производство „АПС Бета България“
ЕООД и Агенция за събиране на просрочените задължения АД.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
недействителен изцяло.
Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД, нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет. Доколкото договор за поръчителство между посочените страни е сключен въз
основа на клауза от предхождат нищожен договор за заем, то и същия се явява нищожен, тъй
като е сключен на нищожно основание, и доколкото няма договор, който да бъде обезпечен.
Съгласно чл.34 ал.1 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен,
всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
С оглед на изложеното ответника следва да бъде осъден да възстанови
неплатената част от главницата по договора, като останалите искове като
неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
По разноските :
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски по делото съобразно уважената част на исковите претенции.
Ответникът дължи следните разноски по исковото производство : 120лв.държ.такса и
50лв.юк.възнаграждение, акакто и разноски по заповедното производство :60лв. държ.такса
и 23.84лв. юк.възнаграждение.
Съответно ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния
представител на ответника адв.Михаил Михайлов ПАК, адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, по реда на чл.38 ЗА, определено от съда съобразно правната и
фактическа сложност на делото.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искова молба, предявена от
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В.,
ЧЕ Ц. С. Т. ЕГН ********** гр.***
дължи на „АПС Бета България“ ЕООД,
главница в размер 3000лв. по сключен на 16.10.2019 год. договор за потребителски
кредит №*** със "Стик-Кредит" АД ,
ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГП
-23.07.2024г. по чгд № 4257/2024г. по по описа на ПРС
9
като за разликата до пълния предявен размер -
сума в общ размер 8257.50 лв. , в частта за: договорна възнаградителна лихва върху
главницата, в размер на 1612,05 лв.,за периода от 16.10.2019 г. до 16.10.2021 г.;
и законна лихва за забава върху главницата в размер на 3645,45 лв., за период от
16.10.2019 г. до 28.06.2024 г. - ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ
ОСЪЖДА Ц. С. Т. ЕГН ********** гр.***
да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. София, п.к.
1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В.,
направените разноски: по исковото производство : 120лв.държ.такса и
50лв.юк.възнаграждение, както и разноски по заповедното производство :60лв. държ.такса и
23.84лв. юк.възнаграждение, съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите
Х.М. и П.В.,
да заплатят на адв.Михаил Михайлов ПАК, адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, по реда на чл.38 ЗА, определено от съда съобразно правната и фактическа сложност на
делото.
След влизане на решението в сила, частното гражданско дело да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10