МОТИВИ по НОХД № 30 477/08 г. по
описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият Ч. Н. Н. е обвинен в това, че на 18.05.2008
г. в с. В., област Монтана след предварителен сговор с Ц. Б. А. xxx. и при условията на повторност в
немаловажен случай отнел от владението на ЗКПУ “Ж.к.”
с. В., област Монтана движими вещи – 1 бр. сцепка за
култиватор за трактор “К 700” и 1 бр. метална рамка на
обща стойност 1 778.30 лева, без съгласие на ръководството и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимата Ц. Б. А. е обвинена в това, че на 18.05.2008
г. в с. В., област Монтана след предварителен сговор с Ч. Н. xxx. отнела от владението на ЗКПУ “Ж.к.”
с. В., област Монтана движими вещи – 1 бр. сцепка за
култиватор за трактор “К 700” и 1 бр. метална рамка на
обща стойност 1 778.30 лева, без съгласие на ръководството и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурора поддържа обвинението.
Подсъдимите Н. и А. се признават за виновни, заявяват,
че съжаляват за извършеното и молят съда за по – леки
наказания изтъквайки причини от социален и семеен характер. При условията на чл.
371, т. 1 от НПК дадоха съгласие да не се разпитват свидетелите и вещото лице, а
съгласно чл. 371, т. 2 и двамата подсъдими признаха
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитниците на подс. Н. и подс. А., назначени при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изразиха
съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 . Пледират за
приложение на чл. 55 НК при
определяне на наказанията спрямо подсъдимите при възможност същите да са
пробация и за двамата подсъдими.
Производството се разви при условията и реда и при
условията на Глава ХХ VІІІ
НПК - по чл. 370, ал. 1 и сл.
НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от подсъдимите.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и
вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. А. е не осъждана и е майка на пет деца, едно от
които на 5 г., друго на 4 г., трето на 3 г., четвърто не вършило 3 г. и петото
едва бебе на няколко месеца.
Подс. Н. е осъждан с две на брой присъди. По НОХД № 56/04 г. на РС Монтана, влязла
в сила на 28.04.2004 г. подсъдимия е осъден на общо
наказание глоба в размер на 100 лева. По НОХД №
163/07 г. на МРС Н. е бил осъден на четири месеца
лишаване от свобода – условно с изпитателен срок от три години, считано от 15.11.2007
г..Заради тези осъждания РП Монтана е квалифицирала
деянието на подс. Н. като повторно по смисъла на чл. 28,
ал. 1 от НК.
Двамата подсъдими макар и да нямат сключен граждански
брак, живеят на съпружески начала и са родители на общо пет деца, за които се
грижат сами. В същото време получават само детски добавки и майчинство в размер
общо на 270 лева, без да е възможно подс. А. да
работи защото се грижи за децата си, а подс. Н. не
работи на постоянна работа.
Заради горните обстоятелства на 18.05.2008 г. подс. А. заедно с неустановено лице от мъжки пол отишла в
двора на ЗКПУ “Ж.к.” с. В., област
Монтана с намерение да открие железни предмети, които впоследствие да ги
предаде на вторични суровини и така да се сдобие със средства за прехрана на
децата си. С помощта на неустановеното лице от мъжки пол подсъдимата открила и
натоварила в конската си каруца – 1 бр. сцепка за
култиватор за трактор “К 700” и 1 бр. метална рамка с размери 100/400 изработена
от метални тръби и оградна мрежа. По пътя с каруцата
си подс. А. срещнала подс. Н.,
казала му за намерението си и за стореното, като и двамата тръгнали по посока
на пункт, за да предадат отнетото. По пътя им били спрени за проверка от
полицейски служители в лицето на св. В. и св. П..Последните двама усъмнявайки
се в произхода на превозваното от двамата подсъдими, разпоредили на същите да
ги разтоварят в кметството на с. В.. Бил оформен
протокол за доброволно предаване в който бил вписан като предал вещите подс. Н..На следващия ден било
установено, че вещите превозвани от двамата подсъдими са предмет на кражба от ЗКПУ “Ж.к.” с. В. с председател св.
Д. С.. За случая било образувано досъдебно
производство, в хода на което на 20.06.2008 г. с разписка били предадени на св.
С. отнетите вещи.
Видно от заключението по изготвената съдебно –
оценъчна експертиза общата стойност на отнетите 1 бр. сцепка
за култиватор за трактор “К 700” и 1 бр. метална рамка възлиза на 1 778.30
лева.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2
НПК и съдът намира, че обвинението за извършена кражба по смисъла на чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр.
с чл. 18, ал. 1 от НК спрямо и двамата подсъдими, е доказано по несъмнен
начин.
Съдът обаче призна подс. Н. за
невинен по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
5 и т. 7 НК,
а подс. А. за невинна по обвинението за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК приемайки, че деянието е извършено при условията
на основния състав по чл. 194, ал. 1 от НК, че не е довършено и, защото се касае за опит по смисъла
на чл. 18, ал. 1 от НК и, че
е извършено от подсъдимите при обикновено съучастие като извършители съгласно
чл. 20, ал. 2 от НК. По
делото липсват данни да е налице “предварителен сговор” по смисъла на чл. 195, ал.
1, т. 5 от НК – такива не са
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не са открити от съда и
от приетите и огласени доказателства по смисъла на чл. 373, ал. 1 вр. с чл.
283 от НПК. Фактите и обстоятелствата изложени от РП Монтана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и данните по ДП сочат на обикновено
съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. Не са налице и условията на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК спрямо подс. Н. защото липсват настъпили вредни
последици и са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
определят деянието на подс. Н. с по
– ниска степен на обществена опасност, сравнявайки го с обикновените
случай на кражби от този вид. Приемайки, че деянието му има горните белези, имаше
за последица оправдаването на подс. Н. по обвинението
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от .
Вярно е, че подс. Н. е
осъждан, респ. това придава на извършеното от него и
личността му по – висока степен на обществена опасност, но винаги следва да се
изследва конкретното деяние в контекста на всички други обстоятелства по делото,
които имат значение за неговото правилно квалифициране. В случая не става дума
за деяние по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, защото деянието не е немаловажно от гледна точка на
неговите конкретни обективни и субективни признаци, независимо,
че подс. Н. е осъждан и, че
стойността на отнетото е 1 778.30 лева. Вида на производството не пречи на
съда когато констатира материална незаконосъобразност
имаща за последица на квалифициране на деянието като по –
леко наказуемо, съдът да отстрани тази незаконосъобразност
и да приложи закон за по – лекото наказуемо престъпление.
Не е налице и хипотезата на чл. 197, т. 3 НК защото в случая се касае за
опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 , а при опит за
кражба не може да се приложи нормата на чл. 197, т. 1 и сл.
защото отнетите вещи не са били върнати доброволно и със съдействието на
подсъдимите или техни близки. Подсъдимите са били заловени от органите на РПУ
Монтана и съответно лишени от друга възможност да се разпореждат с отнетите
вещи, освен да ги върнат на собственика.
От анализа на изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата по делото, се установява, че деянието на
подсъдимите Н. и А. представлява опит по смисъла на чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 . Безспорно от
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, се установява за
извършено от обективна и субективна страна визираното престъпление, но същото
неправилно е квалифицирано като довършено престъпление. Самите факти и
обстоятелства в обвинителния акт навеждат хипотезата на чл. 18, ал. 1 – подс. А. и подс. Н. са успели да установят фактическа власт върху
отнетите вещи, но поради непосредствената намесата на св. В. и св. П., не са успели
да установят трайна фактическа власт върху отнетото и да се разпоредят с него –
става дума за опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 .
Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка и
при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подс. Ч. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от :
- на 18.05.2008 г. в с. В., област Монтана в съучастие
като извършител с Ц. Б. А. xxx. направил опит да
отнеме от владението на ЗКПУ “Ж.к.” с. В., област
Монтана с председател Д. Е. С. чужди движими вещи – 1 бр. сцепка за култиватор на трактор “К – 700” и 1 бр. метална рамка на обща стойност 1 778.30 лева, без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, но не
довършил деянието по независещи от волята си причини.
Подс. Ц. Б. А. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл.
18, ал. 1 от НК:
- на 18.05.2008 г. в с. В., област
Монтана в съучастие като извършител с Ч. Н. xxx. направила
опит да отнеме от владението на ЗКПУ “Ж.к.” с. В., област
Монтана с председател Д. Е. С. чужди движими вещи – 1 бр. сцепка за култиватор на трактор “К – 700” и 1 бр. метална рамка на обща стойност 1 778.30 лева, без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, но не
довършила деянието по независещи от волята си причини.
От субективна страна е налице пряк умисъл – и двамата
подсъдими са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване, но
не са го довършили по независещи от волята си причини.
Причините за извършване на деянието са неправилното
отношение към чуждата собственост и желание за облагодетелстване, поради липса
на доходи .
Имайки предвид горното съдът призна за ВИНОВНИ подсъдимите
Н. и А. и им наложи съответни наказания – ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок
от осем месеца и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за
срок от осем месеца спрямо подс. Н. и ПРОБАЦИЯ, чрез
налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на
подсъдимата за срок от шест месеца и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от шест месеца спрямо подс.
А., считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в
изпълнение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл. 58, б. ”а” вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” вр.
с чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 4 вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с
чл. 42б, ал. 1, ал. 2 от , съобразявайки нормата и
на чл. 373, ал. 2 НПК.
Съдът преценявайки степента обществена опасност на
деянието и на двамата подсъдими, намери, че и най – лекото предвидено наказание,
ще се окаже несъразмерно тежко.
Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на всеки един от двамата подсъдими.
Съдът наложи наказанието при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – съдействие за разкриване на обективната истина от
страна на подсъдимите, признание на вината, липсата на настъпили вредни
последици, тежкото семейно и социално положение на драмата подсъдими като
родители на общо пет малки деца, за които полагат грижи сами, без да имат
постоянни доходи. При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът
намира, че са съобразени с целите по чл. 36 при
отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 18, ал. 2 , респ. степента обществена опасност на извършеното
деяние и степента обществена опасност на подсъдимите.
Съдът не приложи чл. 68, ал. 1 от
спрямо условната присъда на подс. Н. по НОХД № 163/07 г. на МРС, защото
наложи наказание различно от лишаване от свобода, а именно пробация.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия Ч. Н. Н. да заплати по сметка на ВСС сумите – 22.50 /
двадесет и два лева и 0.50 ст. / лева деловодни разноски – изплатено
възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимата Ц. Б. А. да заплати по сметка на
ВСС сумите – 22.50 / двадесет и два лева и 0.50 ст. / лева деловодни разноски –
изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
След определяне и изплащане на адвокатското
възнаграждение от НБПП гр. София на назначените
служебни защитници, съдът ще се произнесе и за тези разноски, с определение по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: