Р Е Ш Е Н И Е № 260073
гр. Пловдив, 27.11.2024 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XIII граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСКА АНДРЕЕВА
при секретаря Мария Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18930 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.
Ищецът А.П.Т. е предявил срещу ответницата
Р.К.Г. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, евентуално съединен с иск с
правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, а ако нито един от тези искове не
бъде уважен – иск с правно основание чл. 30 от ЗН, за прогласяване за нищожно,
евентуално – унищожаване, евентуално – намаляване на завещателно разпореждане –
саморъчно завещание от …………, вписано в СВ – гр. П….. под акт № …., том ……..,
дв. вх. рег. № …………., извършено от П. К…… Т., починал на……….. в полза на с….. Р.К.Г.,
до размера на запазената част на ищеца и нейното възстановяване.
Ищецът Т. твърди, че на …….. починал б…..
П.Т.. Ищецът бил наследник по закон на починалия – негов с…... Ответницата Р.
била с….. на П.. Приживе в полза на ответницата П.Т. съставил саморъчно
завещание, с което й оставил цялото притежавано към момента на смъртта си
имущество. Завещанието било нищожно, защото не съществувала яснота за датата на
съставянето му. Завещанието било унищожаемо, защото поради тежкото заболяване
на завещателя - хронична бъбречна недостатъчност, неговата психика била
повлияна и при съставянето му той не бил способен да действа разумно. Ако не се
установяла нито нищожност, нито унищожаемост на завещанието, то тогава следвало
да се приеме, че с това завещание, универсално по своя характер, покойният П.
накърнил запазената част на своя с………. А. от наследството му, равняваща се на
1/2 дробна част от всички имущества на
наследодателя. Иска се от съда да прогласи нищожността на завещанието,
евентуално – да го унищожи, евентуално – да намали завещателното разпореждане до
размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца от наследството на
починалия, и да я възстанови. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор на искова молба от ответницата Г., в който взема становище за неоснователност
на предявените искове за недействителност на завещанието. Сочи се, че не
съществувала неяснота относно датата на съставяне на завещанието, а макар
покойният Т. действително да страдал от нарушения на физиологичното си здраве,
до края на живота си той бил с ясен разсъдък и напълно съзнателно съставил
завещанието. Признава се предявеният иск за възстановяване на запазената част
на А.Т. от наследството на П.Т. – ответникът не отрича, че като с……… на
последния ищецът има запазена част в размер на 1/2. Иска се от съда да отхвърли
исковете за недействителност, но да възстанови запазената част на ищеца от
наследството на покойния му б…….., като ответникът не се осъжда за разноски,
понеже не е дал повод за завеждане на делото. Претендират се разноски.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представеното по делото удостоверение
за наследници на П.Т. се установява, че той е починал разведен на ………. и е
оставил за наследник по закон своя с…….. – А.Т. (ищец по делото). Ответницата Р.Г.
е с….. на покойния П.. По изложените факти страните не спорят.
По делото е представено саморъчно
завещание, съдържащо изявление в следния смисъл (букв. цит.): „На …….. подписания П. К……. Т., ЕГН: **********,
от гр. С……., живущ ***. В……. с пълно съзнание за значението на акта, който
извършвам, правя следните разпореждания, с имуществото, което притежавам по
време на моята смърт, завещавам на с….Р……….К.Г., с ЕГН: ********** ***…“ цялото
си движимо и недвижимо имущество. Завещанието, следователно, е универсално по
характер (чл. 16, ал. 1 от ЗН) – обстоятелство, по което страните не спорят.
Спорен между страните е въпросът за
действителността на представеното завещание. Тя се твърди на две плоскости – то
да е нищожно или то да е унищожаемо.
По иска за нищожност на завещанието:
За изследване на твърденията на ищеца,
че в завещанието са посочени две дати – една в началото му и друга, различна, в
края му, са назначени по делото нарочни съдебно-почеркови експертизи – една
единична от в. л. С. (л. 116 от делото) и една тройна – от в. л. Р., П. и А.
(л. 188 от делото). В заключението си в. л. С., след изследване на формата на
движение на ръката на пищещия, е установило, че в завещанието (в началото и
края му) е изписана една и съща дата – …….. До същия извод след изследване
достигат и вещите лица по назначената тройна експертиза – „В началото и в края на завещанието е изписана датата ……… Тази дата
съвпада с посочената от съставителя на завещанието словом такава – „……… Съдът кредитира заключенията на
вещите лица по този въпрос, между които е налице пълно единомислие и които са
пълно и компетентно изготвени. Установява се, следователно, че като дата на
съставяне на завещанието в началото и в края му е изписана една и съща такава,
а именно – ……….
По въпроса, дали оспореното завещание
отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН да е изписано и подписано ръкописно
лично от завещателя, отговор е даден от единичната и тройната експертиза,
упоменати в предходния параграф, в единодушие – в. л. С. и в. л. Р., П. и А. са
категорични, че текстът и подписът на завещанието са изпълнени от посочения
като негов съставител – покойния П. К…….. Т.. Заключенията по този въпрос се
кредитират също от съда като пълно и компетентно изготвени. Установява се,
следователно, че завещанието е написано и подписано саморъчно от П. К…….. Т..
По делото е изготвено допълнително
заключение от в. л. Р., П. и А. по въпроса, как е изписано името на
облагодетелстваното по завещанието лице, посочено от завещателя като „с……... Вещите лица, заключават, че
първото име на облагодетелстваната е изписано по следния начин: „Р…………... Това обстоятелство е
ирелевантно по настоящия спор, доколкото завещателното разпореждане не може да
е нищожно, нито унищожаемо, поради различно изписване на един от буквените
знаци в първото име на облагодетелствания. Индивидуализацията на
облагодетелствания е от съществено значение при изследване на основанието за
нищожност по чл. 42, б. „а“ от ЗН – когато завещанието е направено в полза на
лице, което няма право да завещава, каквито твърдения в случая не са наведени.
Отделно от горното, завещателят Т. е
посочил лицето, което желае да направи свой наследник, не само с първото му
име, а и с презимето и фамилията му, както и с неговия единен граждански номер
– именно този на ответницата Р.Г.. Записал е и че се касае до неговата с……… Налице
е, следователно, абсолютна яснота кое е лицето, посочено в процесното завещание
като наследник на цялото имущество на покойния Т. – касае се до неговата с… Р.К.Г.
с ЕГН: ********** – ответницата по делото, посочена като такава от самия ищец,
оспорващ завещанието в нейна полза. Макар първото име на наследницата по
завещание да е посочено погрешно от покойния като „Р…“, това обстоятелство не
съставлява порок на завещанието – волята на наследодателя е ясна.
По-нататък, следва да се разгледа
тезата на ищеца, че понеже в завещанието било посочено място на неговото
съставяне: „гр. П..“, а се установило
по делото, че на датата на съставянето му завещателят Т. се намирал в гр.
София, то това водело до нищожност на завещанието поради несъответствие между
датата и мястото на съставяне на акта.
На ищеца са разпитани двама свидетели
при режим на призоваване за обстоятелството, къде се е намирал завещателят към
датата на съставяне на завещанието – лекарите Д.Б. и А.К., които работят в
болница „Т…“ в гр. С…, където завещателят Т. е пролежавал в периода …….
Св. Д.Б., при предявяване на съответни
медицински документи по делото – резултати от изследвания и реанимационни
листове – изнася данни, че според тези документи П.Т. се е намирал в болницата
в С…, в реанимацията. С… обаче няма преки лични впечатления от това, къде е бил
пациентът: „Лично аз не съм бил при него.“
С.. А.К. също няма преки лични впечатления от това, къде се е намирал П.Т.,
извън датата …., когато е асистирал при операцията на завещателя (епикриза на
л. 714 и сл. по делото, в която са възпроизведени данните от предявените на с….
при разпита му книжа, касаещи операцията).
За същото обстоятелство е разпитан на
ответника св. А.Н., който е лекувал починалия П.Т. дългогодишно. Свидетелят
съобщава, че през м. …. е преглеждал този свой пациент, че му е сменял катетъра
в дома му в гр. П…, но в показанията му не се съдържат данни къде се е намирал покойният
на …
От една страна, с… и на двете страни
нямат преки лични впечатления за обстоятелството, за което са разпитани, т.е.
показанията им не следва да бъдат кредитирани, а от друга – то е ирелевантно за
разрешаване на спора за валидността на завещанието. Това е така по
долуизложените съображения.
Не намира опора в закона горепосочената
теза на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН: „Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него.“
В чл. 42, б. „б“ от ЗН законодателят е скрепил спазването на изискванията на
чл. 25 от ЗН със страх от най-тежката санкция – нищожност на сделка, която не
само е по дефиниция несанируема, но ако бъде установена, сделката дори не може
да бъде извършена наново, понеже извършилият я не е между живите. При това
положение, като се вземе предвид тежестта на санкцията и характера на
разпоредбата на чл. 25 от ЗН – тя е императивна, явно е, че волята на
законодателя е основанието за нищожност по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН да се тълкува стриктно и никога разширително.
Мястото на съставяне на завещанието не
е предвидено в чл. 25, ал. 1 от ЗН като задължителен реквизит на валидното
завещание. От това следва извод, че дори и мястото на съставяне да не е
посочено, то завещанието не е нищожно. По аргумент за по-силното основание: щом
пълната липса на реквизита „място на съставянето“ не влече недействителност на саморъчното
завещание, то посочването му, дори да е погрешно, не може да доведе до тази
последица. Законът е ясен: без значение е къде се е намирал завещателят в
момента на съставяне на завещанието – значение има той да е съставил, подписал
и датирал саморъчно същото по съответен начин. Не може да се приеме, че от
вписването на незадължителен реквизит в завещанието може да се прави извод,
който да доведе до цялостно игнориране на задължителните такива, които напълно
съответстват на закона, и в резултат да се достигне до абсолютно незачитане на
последната воля на наследодателя. По конкретното дело – без значение е къде се
е намирал П.Т. към ……….. когато е съставено завещанието: то е писано и
подписано лично от него и по делото не се установи нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗН при съставянето му.
Въз основа на всичко гореизложено,
предявеният иск за нищожност на процесното завещание следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за унищожаемоста на
завещанието:
По делото са разпитани двама свидетели,
доведени от ответника, за обстоятелството, дали покойният П.Т. е бил способен
да завещава, или заболяванията му са помрачили съзнанието му и са нарушили
завещателната му способност. С…. А.Н., който е бил лекар на починалия и поради
това има преки лични впечатления от здравословното му състояние, дава
показания, че покойният имал редица заболявания – „бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, … проблеми с
простата… херния“. Същият обаче бил психично здрав, като заболяванията му
имали негативен ефект върху физическото му здраве, но не и върху психиката му:
„До последно си беше адекватен човекът…
Можеше да отговаря нормално и адекватно на въпроси. Нямам спомен да му е бил
помрачен разумът… месец или два преди смъртта му съм го виждал.“
Св. С… Я……, която е живяла в П……..по
времето, когато и починалият е живял там и е имала дългогодишно познанство с
него, включително е помагала на ответницата Г. в грижата за завещателя, т.е.
има преки лични впечатления от състоянието на същия, изнася данни, че той бил
физически отпаднал поради болестта си, но бил с ясно съзнание: „Неговото заболяване беше бъбречна
недостатъчност, бъбреците почват да отказват. Той отпадаше физически. Преди
смъртта си живееше със сестра си. Тя го гледаше в П………. Просто беше силно
отпаднал. Беше в пълно съзнание. Предния ден преди смъртта му говорихме.“
За обстоятелствата, дали завещателят Т.
към момента на съставяне на завещанието е бил способен да действа разумно и как
неговите заболявания са се отразили на психическото му здраве, са изслушани три
заключения по комплексни съдебномедицински и психиатрични експертизи – едно от
в. л. д-р Д.К. (п….) и д-р В.П. (у……) (л. 235 от делото), едно допълнително от
същите вещи лица (л. 259 от делото), и едно повторно допълнително заключение от
в. л. д-р А.К. (п…… и проф. д-р Е.П. (н……) (л. 928 от делото).
В своите заключения вещите лица са
съобразили и анализирали представените по делото медицински документи от личен
лекар и различни лечебни заведения, в които починалият е пролежавал,
включително експертите по последното заключение в разпита си в о.с.з. посочват,
че са се запознали и с постъпилите след депозиране на заключението медицински
документи и в тях не се съдържа информация, която да промени изводите, до които
са достигнали.
В първото и допълнителното си
заключение в. л. К. и П. достигат до извода, че приживе П.Т. е страдал от
хронична бъбречна недостатъчност, обструктивна и рефлуксна уропатия с
хидронефроза в ляво и хиперплазия на простата, водеща до субвезикална
обструкция. Вещите лица сочат, че тези заболявания са урологични по своя
характер. Болните от тези заболявания имали различни отклонения в кръвната
картина, но типично нямали нарушение на съзнанието: това бил и случаят с
конкретното изследвано лице – в медицинската документация той бил описан като „контактен, адекватен, ориентиран за време и
пространство“. Експертите посочват, че изписаните на болния лекарства и
тяхното взаимодействие с желязо не е възможно да са повлияли на съзнанието на
покойния. Отделно от това, неговото психическо състояние е позволявало
приемането му за болнично лечение – той е споделял оплакванията си и е
извършвал всички действия, с които да съдейства на лекарите. Липсвали данни
болният да е бил с нарушено съзнание.
В повторното допълнително заключение в.
л. К. и П. достигат по същество до същите изводи, като уточняват, че от
представените по делото медицински се установява, че преди смъртта си
починалият винаги е бил контактен, адекватен, не се установява да е бил с
нарушено съзнание. Дори да било възможно при хронична бъбречна недостатъчност
„терминален стадий“, т.е. IV стадий, пациентът хипотетично да получи нарушение в
съзнанието, в медицинските документи не се съдържали данни този конкретен
пациент да е имал такива прояви.
Физиологичните нарушения в състоянието на П.Т., колкото и да са били тежки те,
според вещите лица не са довели до промяна в психическото му благосъстояние от
гледна точка на способността му да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
Съдът дава вяра на единодушните изводи
на експертите в горния смисъл. Заключенията на вещите лица са изключително
пространни и подробно съставени, като те са дали пълни отговори на въпросите,
попадащи в съответната област на медицинската наука. Възраженията на ищеца, че
експертите не съобразили всички възможни документи, не се намират за
основателни – както се посочи по-горе, вещите лица по последното изслушано
заключение са се запознали и са коментирали всички представени по делото
медицински документи, относими към състоянието на завещателя Т.. Възраженията,
че поради това, че покойният имал тежка степен на бъбречна недостатъчност, то
той следвало да има нарушения в съзнанието, не се намират за основателни –
експертите са категорични, че макар при някои пациенти с бъбречна
недостатъчност (терминален стадий) да е възможно да се наруши мисловната
дейност, конкретният пациент П.Т. е бил и в последните месеци от живота си с
ясно и непомрачено съзнание.
Като взе предвид дадените от д-р Н. и г…..
свидетелски показания, и ги прецени ведно с обсъдените експертни заключения,
съдът приема за установено, че П.Т. към момента на своята смърт, макар да е бил
болен от тежки урологични заболявания, е бил способен да действа разумно и да
изразява волята си чрез завещание.
За да бъде уважен искът по чл. 43, ал.
1, б. „а“ от ЗН следва да бъде установено по делото, че завещателят към датата
на съставяне на завещанието не е бил способен да завещава. Константна е
практиката на ВКС в смисъл, че неспособно да завещава е това лице, което макар
да е не е поставено под запрещение, не може да разбира и ръководи постъпките
си, респ. да действа със здрав разум. В този смисъл е напр. решение № 236 от
26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6447/2007 г., I г. о., ГК, докладчик с….. Т….
Г…………
Като взе предвид горните констатации за
фактите, съдът приема за установено, че към датата на съставяне на завещанието
покойният П.Т. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си,
като с ясно съзнание е изразил последната си воля относно наследяването на
имуществото му от неговата с…. Р.Г.. Не се установи от събраните по делото
доказателства твърдението на ищеца, че нарушенията на физическото здраве на г-н
Т. са довели до нарушение на психическото му здраве в такава степен, че той да
не е способен да действа разумно и да състави завещание. Искът, следователно, е
неоснователен и като такъв, ще се отхвърли.
По иска за възстановяване на
запазената част на ищеца от наследството на завещателя:
Както се посочи по-горе, страните не
спорят по обстоятелството, че към момента на смъртта си П.Т. е имал един
законен наследник – своя с…. А.Т.. Страните не спорят и по обстоятелството, че
съставеното завещание съдържа общо завещателно разпореждане – завещателят е
изразил воля сестра му Р.Г. да придобие след смъртта му като наследница цялото
притежавано от него имущество. Тази воля на завещателя е ясно записана в
представеното по делото саморъчно завещание.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1
от ЗН: „Наследник с право на запазена
част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове.“
Чл. 28, ал. 1 от ЗН определя лицата с
право на запазена част от наследство – низходящи, р…. и с………. Ищецът А.Т. е с….
на завещателя П.Т.. Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл.
29 от ЗН. Доколкото П.Т. е починал разведен, то той е оставил само за
наследници само низходящи (ал. 1 от цитираната разпоредба). Понеже наследодателят
е оставил едно дете, меродавно за определяне на размера на запазената част от
наследството му е предл. 1 на цитираната алинея на чл. 29 от ЗН: запазената
част възлиза на 1/2 ид. част от наследството. Размерът на запазената част на
ищеца от наследството на б……… П. е именно 1/2 ид. част.
Когато завещателното разпореждане е
универсално (чл. 16, ал. 1 ЗН), какъвто е настоящият случай,
облагодетелстваният придобива не само всички права на наследодателя, но и става
отговорен за всички негови задължения. Поради това, при предявен иск за
намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на
наследник по закон, намалението следва да се извърши направо в дробна част,
съответстваща на запазената част на наследника по закон по чл. 29 от ЗН. При
такива завещания не се формира наследствена маса – това е нужно само тогава,
когато е завещана определена вещ или вземане (частно завещание, завет – чл. 16,
ал. 2 от ЗН), за да може да се определи чистият актив на наследството, тъй като
само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците (в този смисъл напр.
решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г., I г.о.).
Като се съобразят по-горе изложените
констатации за фактите, следва да се приеме за установено, че с универсално
завещателно разпореждане от 06.05.2016 г., наследодателят П.Т. е завещал на своята
сестра - ответницата Р.Г., цялото свое движимо и недвижимо имущество към
момента на смъртта си. Той е имал право да се разпореди с дарение или завещание
само с 1/2 ид. част от това имущество (чл. 28, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗН)
и като се е разпоредил чрез завещание с цялото, е накърнил запазената част на
своя с…. – ищеца А.Т.. Поради това, следва да се уважи предявеният иск като се възстанови в дробна част накърнението на
запазената част на А.Т., чрез намаляване на завещателното разпореждане на П.Т.,
обективирано в процесното саморъчно завещание, с 1/2 ид. част.
По разноските:
При този изход от делото, на ищеца се
дължат разноски по уважения иск, а на ответника – по отхвърлените.
Ответникът е поискал от съда да не го
осъжда да заплаща разноски по уважения иск за възстановяване на запазената
част, доколкото го признава и не е дал повод за завеждането на делото.
По делото са събирани доказателства за горното.
По искане на ищеца са слушани гласни доказателства по чл. 176 от ГПК –
обяснения от ответницата Г. (л. 84 и сл. от делото). Въпросите, на които е
отговаряно, касаят ирелевантни обстоятелства – дали завещанието е укрито и
защо, би имало значение единствено при предявено възражение за погасяване по давност
на иска по чл. 30 от ЗН, доколкото нейното изтичане в определени хипотези се
свързва с узнаването от наследниците за завещанието. Такова възражение не само
че не е направено от ответника по този иск, но и същият не се противопоставя на
основателността на претенцията по никакъв начин. Същото се отнася и до
съдържанието на останалите въпроси и техните отговори – ирелевантно е как
ответницата се е снабдила с акт за смърт, как е бил погребан покойният, както и
дали ответницата е знаела кой живее в апартамент в гр. С…….., кв. Д……… По
въпроса, дали ответникът е дал повод за завеждането на делото и затова не дължи
разноски, тези обяснения не съдържат фактически данни.
По делото е разпитана по искане на
ищеца …. О… Г…. – м…. на ищеца и бивша с……. на завещателя, чиито показания
съдът преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелката е
разпитвана във връзка с претенцията за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, поради твърдението му, че не станал повод за водене
на иска. Тя изнася данни, че апартаментът в гр. С……., кв. Д………, бил придобит от
нея и покойния й съпруг по време на брака им, прекратен с развод през ………. Не
поддържали връзка с покойния, след раздялата г-н Т. заминал обратно за родната
си П……. След развода споменатият апартамент се обитавал от свидетелката и с….
на д…. А. – ищец по настоящото дело, до момента, в който заминали за чужбина и
се установили там – тя през…. г., а той – през……. От тогава жилището отдавали
под наем като от наемателите получили информация, че към ……… някаква жена
отишла в апартамента и искала да бъде пусната вътре, като завела и полицейска
преписка наемателите да бъдат извадени от жилището, за да „влезе в
собственост“. По този начин с……. и ищеца разбрали, че П.Т. е починал и е
оставил завещание. По делото е приложена и въпросната прокурорска преписка – …….
по описа на СРП, по която е извършена проверка за престъпление по чл. 323 от НК
във връзка с казания апартамент, завършила с постановление на прокурора за
отказ да образува досъдебно производство по постъпилия сигнал. От тези
доказателства се установява, следователно, че ответницата Г. в предходен
завеждане на иска момент е извършила действия, съставляващи ползване от
завещанието – предявяване на претенции към наематели да напуснат жилище, което
същата счита за собствено, както и защита на правата си по наказателноправен
ред, които действия са достигнали са
достигнали до знанието на наследника по закон А.Т..
В съдебната практика по приложението на
разпоредбата на ал. 2 на чл. 78 от ГПК се приема, че възлагането на разноските
в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в
закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и
проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение,
а това на ответника (така напр. решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 5196/2013 г., IV г. о., ГК). Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца (определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I
г. о., ГК).
Приема се обаче, че когато сезирането
на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, както и в случая
е потестативното право на ищеца по делото да предяви конститутивен иск по чл.
30 от ЗН за възстановяване на запазената му част, липсва първата предпоставка
по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Акт на разпореждане на наследодателя, който накърнява
запазената част на наследник по закон, винаги поражда правото на последния да
поиска възстановяването й, което може да стане само по съдебен ред. При
предявен конститутивен по характер иск правният резултат от иска не е постижим
и извънсъдебно. В случая това потестативно право произтича от закона, като
неговото упражняване е възможно да бъде осъществено единствено чрез иск (в този
смисъл определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 592/2012 г., I
г. о., ГК, определение № 500 от 16.07.2013 г. на ВКС по ч. т. дело № 2326/2013
г., I т. о., ТК, определение № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч. т. дело №
17/2014 г., III г. о., ГК., определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК).
Ето защо, с оглед данните по делото,
съдът намира, че не е налице първата предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК
предпоставка, а именно – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
Той следва да понесе разноските по уважения иск по чл. 30 от ЗН.
Ищецът е възразил за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника в размер на 4600 лева. При
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът не е
обвързан по отношение на намаляването му от минималните размери по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи справедлив
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата
сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).
Следователно, трябва да се прецени дали размерът на заплатения адвокатски
хонорар съответства на фактическата и правната сложност по конкретното дело.
Съдът намира, че възнаграждението в размер на 4600 лева, претендирано от
ответника, е съответно на тези критерии и не следва да се намалява поради
прекомерност. Делото е с висока фактическа сложност – предявени са различни по
основание претенции, изготвени са множество и от различни области на науката и
техниката експертизи, събирани са огромен обем писмени доказателства,
разпитвани са множество свидетели, по делото са проведени значителен брой
открити заседания, в които се е разгърнала доказателствената активност на
страните, като събирането на доказателства пред настоящата инстанция е
продължило от ……….. г.; правната сложност на делото също е висока – страните са
навели множество различни по смисъл и обем правни доводи в защита на правата
си, по много от повдигнатите въпроси не съществува задължителна съдебна
практика, за да се приеме, че те са изяснени и разрешаването им е несложно.
Обемът на свършената от процесуалния представител работа в рамките на шестте
години, през които се е разглеждало делото, също се взе предвид при извършване
на горната преценка.
Въз основа на гореизложеното, в полза
на ищеца следва да се присъдят по уважения иск по чл. 30 от ЗН разноски в общ
размер на 719,99 лева, включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса (по
този иск свидетели при призоваване не са разпитвани и вещи лица не са
изслушвани).
В полза на ответника следва да се
присъдят по отхвърлените искове по чл. 42 и чл. 43 от ЗН разноски в общ размер 3258,77
лева, включващи адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. Сумата
от 350 лева, посочена като „банков превод“ в представения списък за разноски не
се присъжда, доколкото основанието „банков превод“ не кореспондира със сторена
съдебно-деловодна разноска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от А.П.Т.,
ЕГН: **********, против Р.К.Г., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. чл.
42, б. „б“ от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от………, вписано
в … – гр. П…….. под акт № ….., том…….., дв. вх. рег. № ……, извършено от П. К……..
Т., ЕГН: **********, починал на ………, в полза на Р.К.Г., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.П.Т., ЕГН: **********,
против Р.К.Г., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от ………., вписано в … – гр. П……под акт
№ …, том……., дв. вх. рег. № ………., извършено от П. К…… Т., ЕГН: **********,
починал на ………, в полза на Р.К.Г., ЕГН: **********.
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя П. К…… Т., ЕГН: **********, починал на ………. направено
със саморъчно завещание от …….. вписано в … – гр. П…… под акт №……, том……., дв.
вх. рег. № ……., В ПОЛЗА на Р.К.Г.,
ЕГН: **********, в размер на 1/2 ид. част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.П.Т., ЕГН: **********, от наследството
на П. К………Т., ЕГН: **********, починал на ……., в размер на 1/2 ид. част.
ОСЪЖДА
Р.К.Г., ЕГН: **********, да заплати на А.П.Т., ЕГН: **********,
парична сума в размер на 719,99 лв. /седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА А.П.Т., ЕГН: **********, да заплати на Р.К.Г., ЕГН: **********,
парична сума в размер на 3258,77 лв. /три хиляди двеста петдесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаване
на преписи от него от страните.
Преписи от решението
да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Руска Андреева
Вярно с оригинала.
М.Х.