№ 121
гр. Исперих, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100727 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Постъпила е искова молба вх.№ 1951/30.09.2021г., уточнена с молба вх.
№ 29/06.01.2022г., от Р. К., родена на **********г. в с.Йонково,
обл.Разградска, действаща чрез упълномощен адв.Св.Д., АК-гр.Разград,
съдебен адрес: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.“Ахинора“ № 3, против ЕМ. Х.
Б., ЕГН-********** и С. К. Б., ЕГН-**********, двамата от гр.Разград,
ул.“*** № 6А, като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да й заплатят сумата от 720.00 (седемстотин и двадесет) лева,
изчислена на база средна пазарна наемна цена от 60 лева на декар, или по
180.00 лева за всяка стопанска 2016-2017 година, 2017-2018 година, 2018-
2019 година и 2019-2020г година, с която сума ответниците неоснователно са
се обогатили за сметка на ищцата, до размера на обедняването й, тъй като е
била лишена от възможността да ползва собствената си 1/2 ид.част от
Поземлен имот, находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, в
местността „Черкезлик“, с площ от 6001 кв.м., трета категория, съставляващ
имот № ***, с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с
начин на трайно ползване – друг вид трайно насаждение, при граници и
съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва
върху исковата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира и за направените по делото
разноски. Ищцата твърди, че имотът бил съсобствен между нея и брат й
Х.Х.Т. като впоследствие с Договор за доброволна делба от 16.12.2013г. бил
отреден в дял на брат й, който от своя страна образувал от този имот три по-
малки имота, сред които и процесният, тогава съставляващ имот № ***, с
площ 6.000 дка. Със същия този имот се разпоредил, като го продал през
2014г. на ответниците-съпрузи, но след воден съдебен спор и с влязло в сила
решение по гр.дело № 807/2018г. на РС-Исперих, е прието за установено по
1
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от
продадения им имот, като са осъдени да й предадат владението върху тази
част, тъй като договорът за доброволна делба между ищцата и брат й
(праводател на ответниците) бил обявен за нищожен. Впоследствие, през
2021г., ищцата се разпоредила със съсобствената си част върху имота в полза
на трето лице. Претенцията е за присъждане на исковата сума, като средно
пазарно наемно плащане от 60.00 лева на декар за 3000 кв.м. (нейната 1/2
ид.част от имота) или по 180.00 лева за всяка от претендираните стопански
години. Претендира и за направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответниците ЕМ. Х. Б., ЕГН-********** и С. К. Б., ЕГН-**********, двамата
от гр.Разград, ул.“*** № 6“а“, действащи чрез упълномощен адв.М.М., АК-
Разград, съдебен адрес: гр.Разград, ул.”Хан Кубрат” № 1, партер, Адвокатска
кантора М.К., представя такъв, като оспорват предявения иск като
недопустим поради субсидиарния характер на иска за неоснователно
обогатяване, съгласно чл.59, ал.2 от ЗЗД, приложим, когато страната не
разполага с друг иск за защита срещу ответната страна. Предвид
обстоятелството, че ищцата извежда претенцията си от факта на
съществувала съсобственост между нея и ответниците до 2021г., то
съсобственикът разполагал с друг процесуален ред за търсене на обезвреда
срещу друг съсобственик, който ползва за себе си цялата съсобствена
вещ/имот, съгласно чл.30 и чл.31 от ЗС. По същество – оспорват предявения
иск като неоснователен поради липса на имуществено разместване на блага –
обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците, което да е
функционално свързано. Считат, че са владяли имота на валидно правно
основание – договора за покупко-продажба, сключен с Х.Х.Т. – брата на
ищцата, като до предявяването на ревандикационния иск – на 08.11.2018г. по
гр.д.№ 807/2018г. по описа на РС-Исперих, те са били добросъвестни
владелци на имота. През периода от 08.11.2018г. до 31.12.2019г., когато е
произнесено решението на въззивния Разградски окръжен съд по в.гр.д.№
307/2019г. и фактически за първи път е уважен ревандикационния иск на
ищцата, владението въргу имота от страна на ответниците е било
недобросъвестно, а от 31.12.2019г. се явявали държатели на процесната 1/2
ид.част от имота. Оспорват и размера на исковата претенция, като твърдят, че
от 14.05.2014г. са имали сключен договор с трето лице за наем на процесния
имот, като наемната цена е била 40.00 лева на декар за 2014-2015г., по 45.00
лева за декар през следващите 2015-2016, 2016-2017, 2017-2018 и 2018-2019г.
и 50 лева за декар за 2019-2020 стопанска година. През време на ползването
на този имот, същият бил засаден от наемателя с орехови дръвчета и
превърнат в орехова градина. Правени са различни обработки, пръскания, с
което се е подобрило общото агротехническо състояние на имота, като за
извършените подобрения в имота, ищцата не е заплатила каквито и да било
суми на третото лице – наемател.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че
процесният имот е бил част от по-голям имот № 019107, с площ от 24.001
дка, находящ се в местността „Черкезлик“, в землището на с.Йонково, който е
бил съсобствен между ищцата и брат й Х.Х.Т. съгласно констативен НА №
163, том VІІ, нот.дело № 1769/1998г. по описа на РС-Исперих. С последващ
Договор за доброволна делба от 16.12.2013г., рег.№ 13842 на Нотариус № 254
с район на действие РС-Исперих, целият имот бил отреден в дял на брат й.
2
Впоследствие той образувал от този имот три по-малки имота, сред които и
процесният, тогава съставляващ имот № ***, с площ 6.000 дка, с който имот
се разпоредил, като го продал на ответниците-съпрузи с Договор за покупко-
продажба от 22.05.2014г. по НА № 6, том V, рег.№ 4969, нот.дело №
651/2014г. по описа на Нотариус № 254 с район на действие РС-Исперих.
През 2018г., с искова молба вх.№ 3815/11.10.2018г., уточнена с молби вх.
№ 4199/09.11.2018г. и вх.№ 553/08.02.2019г., ищцата Р. К., сезирала съдебно
производство по гр.д.№ 807/2018г. по описа на РС-Исперих, срещу
ответниците-съпрузи, като оспорила правото им на собственост върху
процесния имот. Първаначално исковите й претенции били отхвърлени с
постановеното от РС-Исперих Решение № 253/29.08.2019г., но същото е
отменено от въззивния Окръжен съд-Разград с влязлото в сила на 12.11.2020г.
Решение № 239 от 31.12.2019г. по в.гр.д.№ 307/2019г. по описа на съда. С
цитираното решение на Окръжен съд-Разград, е прогласена недействителност
на Договора за доброволна делба от 16.12.2013г., сключен между ищцата Р.К.
(Кямил) и брат й Х.Х.Т. участвал като съделител в личното си качество и като
пълномощик на сестра си (същият и праводател на ответниците), вследствие
на което Р.К. (Кямил) е призната, на основание чл.108 от Закона за
собствеността, по отношение на ответниците-съпрузи ЕМ. Х. Б. и С. К. Б., за
собственик на 1/2 ид.част от процесния имот, който вече се е
идентифицирал, като „Поземлен имот, находящ се в землището на с.Йонково,
общ.Исперих, в местността „Черкезлик“, с площ от 6001 кв.м., трета
категория, съставляващ имот № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на селото, с начин на трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, при граници и съседи: имоти
№№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, като са осъдени да й предадат владението
върху тази 1/2 ид.част от имота.
Ищцата твърди, че през 2021г. се разпоредила със собствеността си върху
ревандикирания недвижим имот в полза на трето лице, като въпреки дадените
от съда указания за представяне на доказателства кога и по какъв точно начин
се е разпоредила с процесния имот – такива не бяха представени от ищцовата
страна.
За периода от придобиването на процесния имот от ответниците до
ревандикирането на 1/2 ид.част от него в полза на ищцата, ответниците са го
отдавали под наем за ползване от лицето Е.Ю.К. с Договори за отдаване под
наем на земеделска земя, както следва:
- С Договор от 12.05.2014г. – за стопанската 2014/2015г., при уговорена
годишна наемна цена от 40.00 лева на декар;
- С Договори от 28.04.2015г. за стопанската за 2015/2016г.,
- С Договор от 20.06.2016г. – за стопанската 2016/2017г. ,
- С Договор от 18.04.2017г. – за стопанската 2017/2018г. и
- С Договор от 20.03.2018г. – за стопанската 2018/2019г., при уговорена
годишна наемна цена по последните четири договора от по 45.00 лева за
декар, и
- С Договор от 24.05.2019г. – за стопанската 2019/2020г., при уговорена
годишна наемна цена от 50.00 лева на декар.
Според заключението вх.№ 1294/05.05.2022г. на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, размерът на средния пазарен наем (рента)
за ползване на 1.000 дка земеделска земя в землището на с.Йонково,
обл.Разградска, е:
- за стопанската 2016-2017г. - 50.00 (петдесет) лева, годишно;
3
- за стопанската 2017-2018г. - 51.00 (петдесет и един) лева, годишно;
- за стопанската 2018-2019г. – 59.00 (петдесет и девет) лева, годишно и
- за стопанската 2019-2020г. – 61.00 (шестдесет и един) лева, годишно.
В заключението си вещото лице е допуснало техническа грешка като е
посочило една и съща стопанска година (2016-2017г), към която са отнесени
обсъдените различни годишни наемни цени, но отнесено към задачата на
експертизата става ясно, че отговорът на експертното заключение се отнася за
процесните четири стопански години 2016-2017 година, 2017-2018 година,
2018-2019 година и 2019-2020 година, които са предмет на исковата
претенция.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.
В производството по делото ищцовата страна е направила съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 550.00 лева, от които: 50.00 лева –
заплатена ДТ при образуване на делото, 300.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № **********
(без посочена дата) и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице
по съдебно-икотомическата експертиза. За същите разноски страната е
представила Списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна е направила
деловодни разноски в размер на 360.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
15.11.2021г., за които също представя Списък по чл.80 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за неоснователно обогатяване
срещу ответниците е допустим, но разгледан по същество – неоснователен и
недоказан. Успешното водене на такъв иск предполага да се докаже по
безспорен начин фактическия състав по чл.59 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), а именно: обедняване на ищцата със сумата в посочения от
нея исков размер; обогатяване на ответниците със същата сума и липсата на
правно основание за обогатяването на последните, както и че обедняването на
ищцата и обогатяването на ответниците произтичат от един общ факт, т.е.
има връзка между тях. При това, разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД
предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание
възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият
може да се защити. Преценката за това – относно липсата на друго средство
за правна защита е по съществото на спора, тъй като изисква произнасяне на
съда по отношение съществуването на самото материално право и
юридическия факт, от който то е породено (в този смисъл Решение № 148 от
28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о.).
Съдът приема, че обсъдените предпоставки не са безспорно установени в
отношенията между страните по делото. Преди всичко съдът приема за
безспорно установено, че за периода от придобиването на процесния имот
от ответниците на 22.05.2014г. с Договора за покупко-продажба по НА № 6,
том V, рег.№ 4969, нот.дело № 651/2014г. по описа на Нотариус № 254 с
район на действие РС-Исперих, до завеждането на съдебния спор по гр.д.№
807/2018г. на РС-Исперих, с исковата молба на Р.К. (Кямил) от 11.10.2018г.,
съпрузите ЕМ. Х. Б. и С. К. Б. са били добросъвестни владелци на имота по
смисъла на чл.70, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), като са го влядали на
правно основание, годно да ги направи собственици и без да знаят, че
праводателят им не е собственик на 1/2 ид.част от процесния имот.
Презумцията за тяхната добросъвестност по чл.70, ал.2 от ЗС не е оборена в
хода на делото. По този начин и съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗС, те се
4
ползват от целия имот и получават добивите, дадени от него, до
предявяването на иска за връщането му – 11.10.2018г., поради което
исковата претенция за заплащане на обезщетение за ползването на 1/2 ид.част
от този имот за първите две стопански години – 2016-2017 и 2017-2018г., е
изцяло неоснователна. Ползването на имота от ответниците през този период
не е било без основание.
Вече въз основа на окончателния резултат от съдебния спор за
собственост върху имота, въз основа на който ищцата Р.К. (Кямил) е призната
за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот, то в отношенията й с двамата
ответници-съпрузи се доказва възникнала съсобственост върху процесния
имот, от която съпрузите притежават в съпружеска имуществена общност
(СИО) останалата 1/2 ид.част от имота по силата на покупко-продажбата от
22.05.2014г., когато са я придобили и тази съсобственост между страните е
просъществувала до 2021г., когато ищцата заявява, макар и без представени
доказателства в тази насока, че се е разпоредила със своята съсобствена част в
полза на трето лице. Не е спорно също между страните, че за обсъждания
период, вкл. и за последните две стопански години от исковата претенция -
2018-2019г. и 2019-2020г. ответниците-съпрузи са ползвали изцяло
съсобствения имот, като са го отдавали под наем на трето лице срещу
получаване в тяхна полза на годишна наемна цена от 45.00 лева/декар за
едната стопанска година, респ. 50.00 лева/декар за последната стопанска
година. Следва да се приеме, обаче, че това ползване на имотите от
ответниците и облагите, които са извличали от него, отново не е било лишено
от правно основание. Съгласно чл.31, ал.1 от Закона за собствеността, всеки
съсобственик, каквито се явяват и ответниците, може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. По отношение на
останалите съсобственици, които са били лишени от възможността да ползват
и да си служат с общия имот поради това, че само един или някои от
съсобствениците лично го използват, законодателят е предвидил специална
искова защита на правата им и това е осъдителният иск по чл.31, ал.2 от ЗС -
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. В този случай лишеният от ползването съсобственик
има право на обезщетение, което се равнява на частта от наема – парична
сума, съразмерна на дела му от общото имущество, която би получил ако
имотите са отдадени под наем. А когато има обективно реализирани ползи от
имота – добиви, в т.ч. и граждански плодове, какъвто е процесният случай –
реализиран наем от отдаването на целия имот за ползване от трето лице, то
лишеният от ползите съсобственик разполага с осъдителния иск по чл.30, ал.3
от Закона за собствеността (ЗС), който защитава правото на
съсобственика, който не е получил съответната част от ползите, реализирани
от този имот да получи припадащото му се, съразмерно на притежавания от
него съсобствен дял.
Следва да се отбележи също, че за обсъждания период на възникнала
съсобственост между страните, то за периода от завеждането на
ревандикационния иск по гр.д.№ 807/2018г. на РС-Исперих - 11.10.2018г. до
влизането в сила на 12.11.2020г. на съдебното решение на въззивния
Разградски окръжен съд по в.гр.д.№ 307/2019г., с което ищцата Р.К. (Кямил)
фактически е призната за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот,
владението на ответниците върху нейната ид.част от имота се явява
5
недобросъвестно, след което се явяват вече владелци само на своята ид.част и
държатели на идеалните части на останалите съсобственици. При това
положение, за периода на осъщественото недобросъвестно владение, то
неуредените въпроси относно получените добиви от имота от
недобросъвестния владелец и дължимото обезщетение за ползване, следва да
се разрешат по регламентирания исков ред, съобразно разпоредбата на чл.73
от ЗС.
В настоящото производство съдът изрично е предоставил възможност на
ищцата да уточни претенцията относно вида на търсената искова защита, но
същата поддържа искането си за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД, като претендира сумите, с които ответниците са
се обогатили за нейна сметка без основание, вследствие ползването на
съсобствената й 1/2 ид.част от процесния имот през четирите стопанска
години от началото на стопанската 2016г. до края на стопанската 2020г., до
размера на обедняването на ищцата, съобразно годишния наем за ползване на
декар от имота за съответните години. Както беше обсъдено по-горе, тази
искова защита по чл.59 от ЗЗД е неприложима в отношенията между
страните, тъй като за ищцата е съществувал друг правен ред за защита на
правата й. Безспорно като съсобственик тя участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, но следва да реализира правата си по
съответния исков ред.
Исковата претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ишцата
дължи възстановяване на направените от ответната страна деловодни
разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е.
изцяло. Същите са доказани до размера от 360.00 лева и в същия размер
следва да бъде присъдени на страната.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.59 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), от Р. К., родена на **********г. в
с.Йонково, обл.Разградска, съдебен адрес: гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.“Ахинора“ № 3, (чрез адв.Св.Д., АК-гр.Разград), против ЕМ. Х. Б., ЕГН-
********** и С. К. Б., ЕГН-**********, двамата от гр.Разград, ул.“*** № 6А,
за заплащане на сумата от 720.00 (седемстотин и двадесет) лева, изчислена
на база средна пазарна наемна цена от 60 лева на декар, или по 180.00 лева за
всяка стопанска 2016-2017 година, 2017-2018 година, 2018-2019 година и
2019-2020г година, с която сума ответниците неоснователно са се обогатили
за сметка на ищцата, до размера на обедняването й, тъй като е била лишена от
възможността да ползва собствената си 1/2 ид.част от Поземлен имот,
находящ се в землището на с.Йонково, общ.Исперих, в местността
„Черкезлик“, с площ от 6001 кв.м., трета категория, съставляващ имот № ***,
с начин на трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – друг вид трайно насаждение, при граници и съседи: имоти
№№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно със законната лихва върху исковата
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА Р. К., родена на **********г. в с.Йонково, обл.Разградска,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ общо на ответниците ЕМ. Х. Б., ЕГН-
********** и С. К. Б., ЕГН-**********, сумата от 360.00 (триста и
шестдесет) лева – направени от страната деловодни разноски по
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7