Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

117/10.2.2012г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шести февруари 2012 година

В открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Д. Х.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2106/2011г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

 

Искова молба от пълномощник на Д.М.А., ЕГН : **********,***, срещу Х.М.Д., ЕГН : **********,***, без посочено правно основание и цена от 1740 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1740 лева, представляваща главница по запис на заповед от 19.11.2009г., с падеж 20.03.2010г., издаден от ответника, с уговорки без протест, предявен за плащане на 21.03.2010г.. Ищецът дал два заема на ответника, като за вторият бил подписан процесният ефект. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 1260/2011г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор. Сочи, че е получил в заем от ищеца сумата от 1500 лева и записът е подписан за сумата от 1740 лева, представляваща главницата по заема и уговорена лихва от 240 лева. До момента доброволно бил върнал 1495 лева и оставало да дължи 245 лева.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът не се явява и не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че приложеният по делото запис на заповед – л. 4, е издаден от ответника. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищецът е дал два заема на ответника, първият в началото на 2009г., който той изплатил и друг в края на годината /л. 28-29/. Провеждането на уговорките за вторият заем съвпада времево с приложеният запис на заповед. Заявлението по ЧТД № 1260/2011г. е подадено в ШРС на 31.03.2011г..

 Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По възраженията на ответниците :

-                             За погасяване на задължението с плащане, до размер на 1255 лева – няма спор между страните, че ищецът е получил от ответника посочената сума. Няма доказателства, обаче по делото, от които да се направи извод, че тази сума, е получена за погасяване именно на заем, за обезпечение на който е издаден процесният запис на заповед. По ефекта липсват отбелязвания съгласно чл. 492 ТЗ, нито е представена разписка, нито документът е у длъжника /чл. 109 ЗЗД/. Само от това че едно лице предава на друго суми или вещи, не следва, че предаването е в изпълнение на договор за заем / в т.см. и Р № 37/25.06.69г. по ГД № 32/69г. на ОСГК на ВС; Р № 390/20.05.2010г. по ГД № 134/2010г., IVг.о. на ВКС и др./. Отделно от изложеното, при установяване на две задължения по договори за заем на ответника, след като в преводните документи /л. 12-17 от ЧГД № 1260/2011г. на ШРС/, не е посочил кой дълг погасява, приложение следва да намери чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД, тоест погасен е първият заем и се дължи връщане на сумата по вторият, което сочи неоснователност на възражението.

По иска, с правно основание чл. 422 ГПК – за уважаването му е необходимо да се установи - наличието на валиден запис на заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца; наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор) – каузална сделка; задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума и в какъв размер. Посочените са налице в настоящият случай. Установи се дължимост на сума по действително каузално правоотношение – договор за заем, по който ответникът дължи връщане на сумата от 1740 лева, а процесният запис на заповед, също действителен, е издаден, с обезпечителна функция.

Изложеното налага уважаване на предявеният иск, за посочената сума, като законната лихва, следва да се дължи от датата на заявлението – 31.03.2011г..

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца, сумата от 257,80 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                       

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Х.М.Д., ЕГН : **********,***, че в полза на Д.М.А., ЕГН : **********,***, съществува вземане, срещу Х.М.Д., ЕГН : **********,***, за сумата от 1740 лева, представляваща главница, по запис на заповед от 19.11.2009г., издаден за обезпечение на договор за заем от същата дата, в едно със законната лихва върху сумата от 1740 лева, считано от 31.03.2011г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Х.М.Д., ЕГН : **********,***, да заплати на Д.М.А., ЕГН : **********,***, сумата от 257,80 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

 

Страните нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските, на основание чл. 80 ГПК.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: