РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Перник , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500725 по описа за 2020 година
С решение № 260351/20.10.2020г., постановено по гр. дело № 4081/ 2019г. по описа на
Пернишкия районен съд са отхвърлени предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. П.
срещу Л. К. К. исковете по чл. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД съществува изискуемо вземане срещу Л. К. К. за сумата в
размер на 1041,75 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на
102,48 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода 09.07.2017 - 03.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 169/2019 г. по описа на Районен съд Перник
В установения от закона срок „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. е обжалвало
решението, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде уважен.
Л. К. К., представлявана от особения си представител адв. Р., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответницата дължи сумата от
1
1041,75 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 102,48 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода 09.07.2017 -
03.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 169/2019 г. по описа на Районен съд Перник
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата е оспорила иска,
твърдейки ,че не е имала качеството на потребител на топлинна енергия, че между страните
липсва сключен договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва се и фактът на доставка
на топлинна енергия и съответно нейната стойност.
Като доказателство по делото е представена декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която се
установява, че на *** г. ответницата е декларирала за целите на данъчното облагане право
на собственост върху процесния имот, притежаван съвместно от нея и трето за правния спор
лице – К. Й. К., с посочено правно основание договор № ***8 г., сключен с община Перник.
Приложено е и удостоверение за сключен граждански брак видно от което ответницата е
сключила граждански брак с К. Й. К. на *** г.
За да отхвърли иска районният съд е приел, че представената декларация по чл. 14
ЗМДТ е единствено индиция, че към исковия период е възможно ответницата да е била
собственик на имота, но не установява несъмнено този факт, доколкото същата не е
предвиден в закона способ нито за придобиване или за доказване правото на собственост
върху недвижим имот (така и Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008
г.). При тези данни за липсата на съхраняван от Община Перник акт, обективиращ
прехвърлителната сделка, по която Общината се твърди, че е страна, включително и с оглед
изричното оспорване от страна на особения представител на ответника, съдът намира, че не
може да приеме за установено по несъмнен начин съществуващо в полза на ответницата
право на собственост върху процесния топлоснабден имот за исковия период единствено на
база подадената Декларация по чл. 14 ЗМДТ. Релевантните факти биха могли да бъдат
установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване. В
случая обаче не е налице такава логически свързана система от доказателствени факти,
която да създаде необходимата сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на
установените доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Решението на ПРС е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му,
въззивният съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорен по делото е въпросът дали ответницата по иска е клиент на топлинна енергия
за топлоснабдения имот, посочен в исковата молба.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в
сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД ,
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби
следва, че потребител на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за
битови нужди.
2
Несъмнено е, че в тежест на ищеца е пълното доказване на фактите, от които
произтича отговорността на ответницата, включително и че последната има качеството на
клиент на топлинна енергия. Пълното доказване обаче може да се проведе не само с преки, а
и чрез косвени доказателства, които да се намират в такава връзка едно с друго, че да
доказват без съмнение главния факт. В случая съдът намира, че е налице именно такава
верига от доказателства, от която несъмнено се установява, че ответницата е клиент на
топлинна енергия.
Представената по делото декларация по ЗМДТ съставлява изходящ от страната частен
документ, в който се съдържа признание за неизгоден за страната в настоящето
производство факт, а именно притежаваното право на собственост в обема, посочен в
декларацията – 1/2. От тук се налага извод, че ответницата не би могла да се противопостави
на обвързващата я доказателствена сила на изходящия от нея частен документ, предвид на
което и вземайки предвид приетото в определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. №
4084/2016г. на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус, настоящият състав намира, че
по делото е установено, че ответницата е потребител на топлинна енергия. По делото
липсват твърдения и доказателства, че след декларирането на имота,ответницата го е
отчуждила. Тази декларация, преценена в съвкупност с обстоятелството, че регистрираните
настоящ и постоянен адрес на ответницата, съответно от ***г. и от *** г., съвпадат с адреса
на топлоснабдения имот, които адреси не са променяни, са достатъчни, за да се приеме, че
същата има качеството на клиент на топлинна енергия относно декларираната от нея ½ ид.
част от имота.
Що се отнася до доводите на ответната страна, че липсва сключен между страните
договор, тъй като няма писмено потвърждение да приемане на общите условия по чл. 16 от
ЗЗД, то същите са изцяло неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като в чл. 150, ал.3 от ЗЕ е
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, да подадат заявление, в което да предложат
специални условия и предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото липсват
доказателства, че ответницата е възразила срещу ОУ в срока по чл. 150, ал.3 ЗЕ, от което се
налага извод, че се е съгласила със същите и следователно ОУ обвързват страните по делото.
Отделен е въпросът,че задължението за заплащане на потребената топлинна енергия
произтича от ЗЕ - чл.155 и в този смисъл дори и в отношенията между страните да се приеме
неприложимост на ОУ, то това само по себе си не освобождава потребителя на топлинна
енергия от задължението му за заплащане на стойността на доставената му такава.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че страните се намират в
облигационна връзка относно доставката на топлинна енергия за ½ ид.ч. от имота, описан в
исковата молба.
За останалата ½ ид.ч. не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответницата. Липсват доказателства, че тя е собственик на целия имот. Същевременно
декларирането на друго лице като съсобственик на имота, не обвързва същото и не е
достатъчно, за да се приеме, че ответницата е съсобственик именно с него, за да евентуално
да се приеме, че се касае за разходи за задоволяване нуждите на семейството. При липсата на
достатъчно доказателства относно останалата ½ от имота, то и искът в тази му част подлежи
на отхвърляне.
За установяване размера на задължението по делото са приети съдебно- техническа и
съдебно – икономическа експертизи.
От заключението на вещото лице- икономист е видно, че за исковия период стойността
на доставената топлинна енергия е 1 041,75 лв., като в изготвената от вещото лице таблица
са описани компонентите, от които е формирана тази цена. Лихвата за забава е определена
3
на 102,48 лв.
В заключението на съдебно техническата експертиза е посочено количеството и
стойността на потребената енергия по компоненти / битово гореща вода, отопление имот,
сградна инсталация/. Наред с това вещото лице е отразило стойността на потребената
топлоенергия за всеки един месец, като е конкретизирано помесечно и размерът на
задължението за всеки един от компонентите. Видно от същото заключение в имота има
монтиран уред за измерване разхода на количеството топла вода, като е извършван годишен
отчет и разходът е преизчислен съобразно отчетените показания на уредите. Вещото лице е
посочило, че в имота има три отоплителни уреда, като тези в кухнята и дневната са
демонтирани. Разходът за отоплителните тела е определен по изчислителен път, като видно
от приложената таблица за помещенията кухня и дневна не е начислявана топлинна енергия.
Вещото лице е констатирало, че начислените суми са пресметнати съобразно методологията,
утвърдена и действаща през процесния период, като против изготвените изравнителни
сметки не са подавани възражения.
При така установеното, съдът намира, че по делото са събрани доказателства относно
начина на формиране на задължението, предвид на което и искът се явява доказан и по
размер.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение в частта му, с
която е отхвърлен искът за сумата от 520,87 лв. главница и 51,24 лв. обезщетение по чл. 86
ЗЗД следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което искът
следва да бъде уважен .
В останалата му обжалвана част решението следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото в полза на дружеството – ищец следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 37,50 лв., както и 362,50 лв.,
съставляващи направени в исковото производство разноски, включващи и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Отменява решение № 260351/20.10.2020г., постановено по гр. дело № 4081/ 2019г. по
описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация-Перник“ АД, гр. П. срещу Л. К. К. исковете по чл. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД съществува изискуемо вземане
срещу Л. К. К. за сумата в размер на 520,87 лева, представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода
01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
11.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 51,24 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода 09.07.2017 - 03.01.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 169/2019 г. по описа на Районен
съд Перник , като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. К. К., ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. сумата от 520,87 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
4
се в ***, за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 11.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 51,24 лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните задължения за периода 09.07.2017 - 03.01.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 169/2019 г. по описа на Районен
съд Перник.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД, гр. П. направените в заповедното производство разноски в размер на 37,50лв.,
както и 362,50 лв., съставляващи направени в исковото производство разноски, включващи
и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5