РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Ямбол, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103913 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба "Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - гр.С.,
представлявано от *** З. Б., чрез ***. К. И.-Н., срещу С. Б. С. от с.Б., обл.Я. Ищецът твърди,
че на 28.06.2021 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с № *** с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е получил кредит, който се е съгласил да върне в
договорения срок заедно с уговорената лихва за ползването му. Освен това длъжникът е
сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, с който
дружеството се е задължило да сключи договор с трето лице - „Кредисимо“ ЕАД и да
отговаря пред него солидарно с ответника за всички негови задължения по договора за
кредит. В изпълнение на договора на същата дата между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст”
ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят е поел
задълженията на длъжника по кредита. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по
кредитния договор и „Ай Тръст“ е направил това. Изплатил е на кредитора дължимите
суми. На 12.07.2022 г. е подписано Приложение № *** към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“
ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 28.06.2021 г., е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен за
цесията с уведомително писмо с изх. № *** от 20.07.2022 г., изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента. Не е изпълнил в срок задълженията си към поръчителя. Поради
това от съда се иска да постанови решение, с което да бъдат приети за установени спрямо
1
ответника земанията на ищеца за сумите: главница- 4500 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от от подаване на заявлението за издаване на заповедта 30.09.2024 г.,
възнаградителна лихва - 512.80 лева за периода от 10.01.2022 г. до 10.07.2023 г. и 1660.63
лева- обезщетение за забава за периода от 11.01.2022 г. до 30.09.2024 г., за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба и иска
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез упълномощения си представител оспорва
предявените искове като неоснователни. Счита, че договорът за кредит и договорът за
предоставяне на поръчителство между ответника и „Ай Тръст” ЕООД са нищожни като
противоречащи на закона и добрите нрави. Намира договора за кредит за недействителен по
смисъла на чл.22 от ЗПК като сключен в противоречие с разпоредби на ЗПК – чл.11 ал.1 т.10,
чл.19. Счита, че заплащането на възнаграждение на поръчителя е разход по кредита и следва
да бъде включен в годишния процент на разходите по договора. В случая ГПР е 48,03 %, без
да е включен този разход в него. Освен това ответникът като потребител е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на дължимите по договора суми. Налице е
неравноправност на уговорката за ГПР по см. на чл. 143 от ЗЗП, която е нищожна и прави
нищожна цялата сделка. Прилагането на различен ГПР от посочения в договора е
заблуждаваща търговска практика. Налице е неравнопоставеност в правата и задълженията
на страните по сделката и същата противоречи на ЗЗП. Налице е свързаност между
кредитора и поръчителя, тъй като собственик на капитала на поръчителя е „Кредисимо“
ЕАД.
В с.з. ответникът не се явява и не се представлява. Процесуалният представител
поддържа отговора в писмена молба.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно сключването на Договор за потребителски кредит №*** г.,
сключен между „Кредисимо“ АД и ответника, с Приложение №*** към него, за сумата от
4500 лв., със срок на договора -24 месеца и брой на погасителните вноски -24 в размер на
275.03 лв., като лихвеният процент по кредита е 39.87 %, а ГПР – 48,03%. Общият размер на
плащанията е 6600,72 лв. Налице е погасителен план, съдържащ 24 вноски с последна дата
на плащане 10.07.2023 г..В ОУ е налице клауза (Раздел Х, чл.2), че при забава на плащането
на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно
събиране на вземането. Според чл.7 от раздел VI на ОУ при плащане, недостатъчно да
погаси всички дължими към съответния момент суми, с платената сума се погасяват първо
разноските на кредитора, после начислената законна лихва за забава или неустойки за забава,
ако са уговорени, договорната лихва и накрая главницата.
Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 28.06.2021 г., сключен между
2
„Ай Тръст“ ЕООД и ответника, поръчителят се е задължил спрямо длъжника да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
същия договор (чл.1 ал.1). За поемане на тези задължения, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, посочено съгласно чл. 8 ал.1 в Приложение №*** към
договора –по 222.02 лв. на месец, което се длжи на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план по т.I.4. В тази точка от приложението е
посочен същия погасителен план, с краен падеж на договора за кредит- 10.07.2023 г., с
разсрочване на вземането на 24 вноски. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за
предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на
поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по начините,
установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5, „Кредисимо“ е овластено да приема
вместо поръчителя изпълнение на задълженията за плащане от ответника на
възнаграждението, както и на всички други вземания на поръчителя. В случай че платената
сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет
задълженията към „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз
основа на Раздел III, чл.12 от ОУ и чл. 4 ал.1 от договора за кредит- когато е посочено в
заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова
гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
На 28.06.2021 г. и между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за
поръчителство. Поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с
потребителя за всички задължения по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4 ал.1
от този договор, аналогичен на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство
между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е длъжен при писмено поискване от
страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения.
Не е спорно сключването на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.02.2022 г. от „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент и ищеца-
цесионер, отправянето на представеното потвърждение за извършената цесия на парични
вземания на основание чл.99 от ЗЗД, упълномощаването на цесионера от цедентите за
съобщаване на цесията с представените пълномощни от 01.02.2022 г. от „Кредисимо" ЕАД и
„Ай Тръст" ЕООД. В Приложение № *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, представено по делото, фигурира вземането към ответника. Представени са
Уведомително писмо с изх. № *** от 28.11.2024 г. от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, с което се съобщава цесията, и
Известие за доставяне от 12.07.2022 г., с отбелязване, че пратката до длъжника е
непотърсена.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че усвоената сума по
Договора за потребителски кредит е в размер на 4500 лв., от които 1685,46 лв. са преведени
по сметка на ответника, а с 2814,54 лв. е погасено задължение по стар заем. Към датата на
3
цесията задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит не са
погасени в пълен размер от длъжника. Постъпио е плащане на 09.05.2023 г. в размер на
963,70 лв. чрез превод в евро с наредител С. С., с която сума е погасена част от договорната
лихва. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника
за главница е 4500 лв., а договорна лихва е 525,29 лв. Размерът на законната лихва за забава
върху непогасената главница от за периода 10.01.2022 г. до 29.09.2024 г. е 1473,90 лв.
Размерът на законна лихва за забава, изчислена върху непогасеното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство, считано от датата, следваща падежа на всяка
непогасена вноска-т.е. от 21.09.2016 г. до 02.03.2021 г. е 66,95 лв. Извършено е прихващане
между „Кредисимо“ АД и поръчителя на 12.07.2022 г. на задълженията на ответника към
„Кредисимо“ АД в размер на 6124,64 лв..
В с.з. вещото лице потвърждава досежно усвояването на кредита, че от платежното
нареждане е видно, че по сметка на ответника е преведена сума в размер на 1685,46 лв., а с
остатъка до 4500 лв.- главницата по кредита- в размер на 2814,54 лв.- е погасено друго
задължение на длъжника. Сумата 963,70 лв. е платена на 09.05.2023 г. -след датата на
цесията по сметка на ищеца, а преди това няма погасяване. Прихващанията са към
12.07.2022 г. между кредитодателя и поръчителя.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа
на подадено от ищеца заявление за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***
г. на ЯРС. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение в срок за недължимост
на вземанията.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл.9 от ЗПК, чл.6 от ЗПФУР и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът претендира като цесионер вземанията по договор за кредит, сключен с
ответника, за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на
неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за
действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.
По делото е безспорно сключването на договор за кредит по електронен път. Установено
е получаването на сумата от 4500 лв., част от която длъжникът е заплатил доброволно на
цесионера, като с извършеното от него плащане е направил своеобразно признание за
възникване на задължението му и за уведомяването му за цесията. Вземанията са цедирани
на ищеца преди посоченото в заключението на вещото лице прихващане между кредитора и
4
поръчителя- цеденти по рамковия договор, т.е. прихващането е ирелевантно и не са погасени
с него прехвърлените в патримониума на цесионера вземания по договора за кредит.
Основателни са възраженията на ответника, че последният е нищожен. В случая са
налице обстоятелства, обсъдени в т. 6 и 7 от задължителното за съдилищата на основание
чл. 633 ГПК, постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по
дело ***, с което е прието (по т. 6), че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкуват в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено
на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване
на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите", както
и по т. 7, в която е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48,
трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В случая в договора между поръчителя и длъжника уговореното възнаграждение на
поръчителя, формирано от 24 вноски по 222.02 лв., общо 5328,48 лв., което надхвърля
главницата по договора за кредит. В същото време ГПР по договора за кредит е 48,03%., при
възнаградителна лихва от 39.87 %. Договорите за кредит и поръчителство са сключени на
една и съща дата и поръчителството е предвидено в самата кредитна сделка, т.е. съобразно
доводите в решението на СЕС, сключването на договор за поръчителство е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, като разходите за поръчител
водят до увеличаване на общия размер на дълга и попадат в обхвата на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя", следователно в обхвата на понятието "годишен процент
на разходите". Очевидно е, че при договорено възнаграждение на поръчителя от общо
5328,48 лв. същото не е включено в ГПК от 48,03%. При това положение е налице
обсъдената от СЕС хипотеза, при която, когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 разходи, нейните разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски. Неговата нищожност води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница. При включване на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство при изчисление на ГПР, той би бил в
размер, значително надвишаващ петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По този начин уговорката за ГПР в договора за кредит се явява нищожна на основание по
чл. 19, ал. 5 ЗПК, според който, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. №
5
1027/2022 г., І т. о. на ВКС е прието, че установената недействителност (нищожност) на
съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски
кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в
договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява
на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски
кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. ВКС се
е позовал на задължителните указания по тълкуването на Директива 2008/48 в решение на
СЕС от 21.03.2024 г. по дело ***, както и на цитираната в решението предходна практика на
СЕС, въз основа на които е постановил, че преценката за неравноправност и поради това - за
нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за
потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Основателни са възраженията на ответника, че клаузата за ГПР в договора за кредит се
явява във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, защото
още при подписването му последният е бил въведен в заблуждение относно съществен
елемент от съдъранието му по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - действителният размер на ГПР,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Основателни са доводите на
ответника, че са нарушени изискванията на ЗЗП. Налице е неравноправна клауза по см. на
чл. 143 ал.1- уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Задължението, поето към поръчителя, е по-
обременяващо от кредитното. Заедно с него уговорките по двата договора противоречат и на
добрите нрави като неписани морални правила по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Следователно са нищожни.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
За длъжника осатва задължението за връщане на главницата, от която е заплатил сумата
963,70 лв. съгласно заключението на вещото лице. Следователно следва да заплати остатъка
от 3536,30 лв. За тази сума искът следва да се уважи, а за разликата до претендирания
размер-да се отхвърли като неоснователен. Неоснователни са и исковете за вземанията за
лихви и следва се отхвърлят.
С оглед изхода от делото, искането на страните за присъждане на разноските по
настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 и ал.3 от
ГПК-съразмерно на уважената, съответно-отхвърлената част от иска. На ищеца са дължими
разноски за исковото производство в размер на 521,15 лв. общо за заплатена ДТ,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсулстко възнаграждение. Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение съобразено с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.01.2004 г. на ВАС -
967 лв. Поради това следва да се присъди възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
6
от иска-454,58 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на С. Б. С. с ЕГН ********** от с. Б., ул.***, че
дължи на "Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - гр.С. с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., *** офис-сграда Лабиринт, по Договор за потребителски кредит № ***
г., сключен с „Кредисимо“ АД, главница в размер на 3536,30 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 30.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение от 29.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3301/2024 г. на ЯРС, а искът за главница за
разликата над 3536,30 лв. до 4500 лева, искът за възнаградителна лихва от 512.80 лева за
периода от 10.01.2022 г. до 10.07.2023 г. и за искът за сумата от 1660.63 лева- обезщетение за
забава за периода от 11.01.2022 г. до 30.09.2024 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Б. С. с ЕГН ********** от с. Б., ул.*** да заплати на "Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД - гр.С. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.,*** офис-сграда Лабиринт, направените по настоящото дело разноски в размер на
521,15 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 150,21 лв.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - гр.С. с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр.С., *** офис-сграда Лабиринт да заплати на С. Б. С. с ЕГН
********** от с. Б., ул.*** направениете разноски в размер на 454,58 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
7