Р Е
Ш Е Н
И Е
22.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 30 2022 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на шестнадесети февруари 2022 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 16/2022 г. по описа на
КнАдмС за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във
вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
ЕТ „И.Г.“, със седалище и адрес на управление ***, представляван от И. Д. Г., чрез адв. М.И., оспорва с касационна жалба Решение № 124/25.11.2021 г. на РС - Дупница по НАХД № 493/2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 10-0001170/21.04.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416 ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на ЕТ „И.Г.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Д. Г., за нарушение на чл. 415 ал. 1 от КТ. Изложени са доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209 т. 3 от НПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че не са допуснати съществени формални нарушения при посочване на фактическите характеристики на административното обвинение, които са довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Иска се отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отмяна на наказателното постановление. Счита, че относим за случая е и чл. 28 от ЗАНН – „маловажност“. Претендира разноски по делото за двете инстанции.
Ответната страна – Инспекция по труда Кюстендил, чрез
процесуалния си представител юк. Г., изразява становище за неоснователност на
същата и съответно счита решението на ДРС за правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура -
Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата, като счита, че са налице
касационните основания за отмяна на въззивното решение.
Кюстендилският
административен съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл. 218
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 10-0001170/21.04.2021 г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416
ал. 5 от КТ във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. на ЕТ „И.Г.”, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от И. Д. Г., за нарушение на чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда, за това, че при извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство на 22.02.2021 г. по документи, е
установено, че ЕТ „И.Г.” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1
т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, до22.02.2021 г. не е изпълнил
задължително предписание № 3 на контролен орган от Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Кюстендил, по спазване на трудовото законодателство, дадено с Протокол
за извършена провелка с № ПР2035029/09.11.2020 г., а именно ЕТ „И.Г.“***, да
изплати на лицето Г. Р. Т., ЕГН ***********, парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
За деянието е съставен АУАН № 10-0001170 от 15.03.2021 г.,
който е връчен на 15.03.2021 г. на упълномощено лице. С вх. № 21021794 от
19.03.2021 г. е подадено възражение срещу АУАН, с приложено преводно нареждане
от 15.03.2021 г. в размер на 100 /сто/ лева.
В законовоустановени срок АНО е издал процесното НП, като
не е уважил подаденото възражение.
В производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица от
ДИТ, които потвърждават констатациите в
АУАН.
При изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава
наказателното постановление, като счита, че не са допуснати съществени формални
нарушения при посочване на фактическите характеристики на административното
обвинение, които да са довели до ограничаване правото на защита на привлеченото
към отговорност лице, приел е за доказано извършеното нарушение и е наложил
наказание в минималния предвиден от закона размер. Изложил е и мотиви за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на конкретния случай.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, не
сочат касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК и обосновават следните изводи:
Въззивното решение
е законосъобразно и правилно, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК следва да се остави в сила.
Въззивният съд е събрал и относимите за правилното решаване на спора
доказателствени средства. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд за спазване
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът приема, че нарушението е описано
ясно, точно и конкретно като време и място на извършването му, както и с
всичките му съставомерни признаци. Релевантният за отговорността на работодателя
момент на осъществяване на административното нарушение е ясен и от приложените
към преписката писмени доказателства и
конкретно - Протокол № ПР2035029/09.11.2020 г.; Заповед за прекратяване на Трудов
договор № 001/01.09.2020 г.; Възражение по АУАН от 19.03.2021 г., ведно с
преводно нареждане за сумата от 100 лв. от 15.03.2021 г., както и всички приложени
от АНО писмени доказателства в производството пред ДРС, подробно описани в НП.
ЕТ е санкциониран на основание чл. 416 ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 415 ал. 1 от КТ,
предвиждащ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева, а съвкупната и последователна преценка на
доказателствата обосновава правни изводи за осъществено административно
нарушение.
Общият състав по чл. 415 ал. 1 от КТ визира нарушение на разпоредби на
трудовото законодателство, касаещо неизпълнение на принудителна административна
мярка. В случая, контролните органи в т. 3 от Протокол за извършена проверка на
09.11.2020 г. по работни места и на 23 и 27.11.2020 г. по документи, са
констатирали, че работодателят ЕТ „И.Г.“***, е прекратил трудовото
правоотношение с Г. Р. Т., считано от 01.09.2020 г. на основание чл. 328 ал. 1
т. 2 от КТ. До 19.08.2019 г. Тодорова е ползвала отпуск за отглеждане на дете
до 2 – годишна възраст, съгласно чл. 164 ал. 1 от КТ. От направената справка за
ползването на платен годишен отпуск се констатира, че за 2017 г., 2018 г. и
2019 г. служителката не е ползвала годишен отпуск. До момента на приключване на
проверката работодателят не е изплатил на Г. Т. парично обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск за посочените години, в нарушение на чл. 224
ал. 1 във вр. с чл. 176а ал. 2 от КТ.
Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че касаторът има
качеството на работодател, който към датата на извършената проверка –
22.02.2021 г. не е изпълнил дадените му предписания от контролните органи.
Същите се явяват задължителни за техните адресати, какъвто в случая е
посоченият в АУАН и НП едноличен търговец. Описаното нарушение както в АУАН и
НП е конкретизирано в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на
защита на наказаното лице. Издаденото задължително предписание е
административен акт, чиято законосъобразност ЕТ е могъл да оспори пред съда.
Съображенията, относно законосъобразността на дадените предписания, са могли да
бъдат повдигнати в производство по оспорване на индивидуален административен
акт, която възможност ЕТ не е използвал и задължителното предписание е влязло в
сила, поради което неизпълнението му води до приложение на санкцията по чл. 415
ал. 1 от КТ. Съдът намира и че размерът на санкцията е правилно определен към
законовия минимум, съобразявайки доказателствата по делото и степента на
обществената опасност. Не е налице маловажен случай.
Предвид горното наказващият орган
обосновано и правилно е приел, че е извършено административно
нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ от ЕТ - работодател. Изводите са за законосъобразност на издаденото наказателното постановление.
При този изход на спора, на касатора на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие
по делото пред настоящата инстанция. Искането пред РС – Дупница е направено
своевременно, като съдът не се е произнесъл по него. Редът обаче за допълване
на решението, в частта за разноските, с оглед изхода на касационното
производство е този по чл. 248 от ГПК и в този смисъл следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв. за производството
пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. от АПК, Кюстендилският административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124/25.11.2021
г. на РС - Дупница по НАХД № 493/2021 г. по описа за 2021 г.
ОСЪЖДА ЕТ „И.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил сумата от 80 /осемдесет
/ лева, представляващи сторените разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: