Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. А.
при участието на секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13885
по описа за 2019година на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Т.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** И. С. № 2А, офис 318 срещу
ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 1113,89лева /след допуснато изменение в размера на претенцията по
чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 09.12.2019г./, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като сбор по периоди, както следва: 36,05лева
за периода 01-31.07.2016г.; 30,04лева за периода 01-31.08.2016г.; 12,02лева за
периода 01-30.09.2016г.; 114,19лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 91,65лева за
периода 01.04-30.06.2017г.; 103,87лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 73,32лева
за периода 01.10-31.12.2017г; 116,95лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 102,34лева
за периода 01.04-30.06.2018г.; 109,65лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 138,89лева
за периода 01.10- 31.12.2018г.; 88,44лева за периода 01.01- 31.03.2019г. и
96,48лева за периода 01.04- 30.06.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор в ГПУ Летище
Варна при РДГП- Аерогари в периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. Работил на
12часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. До 14.10.2016г.
работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно, а от
14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
При действието и на двете законови разпоредби, възнаграждението за положен труд
се дължи в месеца следващ този на полагане на труда съгласно чл. 33, ал.1
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е
положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за
което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна
уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно
чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд при 5-дневна работна
седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и заплащането след
преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно.
Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с
коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се
сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в
периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е положил общо 992часа нощен труд, който
преизчислен към дневен води до извънреден труд от 141,86часа, което изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения
период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е
работил на 12часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и
отработеното време е изчислявано сумарно. В резултат на това, чрез прихващане
на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е
формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като
извънреден на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая
по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен,
следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно
приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на
разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за част от процесния период е била действаща Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. отменена с пар. 4 от ДР на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. Съгласно нея при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между
22часа и 6часа се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. За останалата част от периода са били
действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.
Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на
общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са
разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният
извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г. е полагал труд на 24часови смени;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на
ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за
заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
-
че между страните е съществувало служебно правоотношение
в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., по което ищецът е заемал длъжност
ст.полицай при мл. инспектор в ГПУ Летище Варна при РДГП- Аерогари;
-
че в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г.
ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период 01.06.2016г. до 31.09.2016г. отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./,
а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187,
ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ
бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с
решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм.
д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова
и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово
законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни
и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд от 164часа, възлиза на сумата от 1113,89лв. /т.5, приложение 1, кол.21/,
което не е заплатено на ищеца. По отделните периоди същото е, както следва: 36,05лева за периода 01-31.07.2016г.; 30,04лева за периода 01-31.08.2016г.;
12,02лева за периода 01-30.09.2016г.; 114,19лева за периода 01.10-31.12.2016г.;
91,65лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 103,87лева за периода
01.07-30.09.2017г.; 73,32лева за периода 01.10-31.12.2017г; 116,95лева за
периода 01.01-31.03.2018г.; 102,34лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 109,65лева
за периода 01.07-30.09.2018г.; 138,89лева за периода 01.10- 31.12.2018г.; 88,44лева
за периода 01.01- 31.03.2019г. и 96,48лева за периода 01.04- 30.06.2019г.
Следователно исковата претенция е доказана и размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 29.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 50лева и 200депозит за вещо
лице, общо в размер от 250лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 480лева платено адв.
възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019г.
Тези разноски предвид основателността на исковите претенции следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** И. С. № 2А, офис 318 сумата от общо 1113,89лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 29.08.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 250лева, представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** И. С. № 2А, офис 318 сумата от 480лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: