РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Кюстендил, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520101957 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, депозирана от М. Д. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.***, обл. ***, махала „***“ №*, чрез
пълномощник - еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от
управителя си Д. М. против ответниците "Кредисимо" ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А),
ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я. и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК: *********, със същите седалище и адрес на управление,
представлявано от И.М. Ш. - управител и едноличен собственик на капитала.
В исковата молба и уточнителната такава към нея се твърди, че на
13.05.2020 г. между М. Д. Й. и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за
паричен заем № 2230633, като страните се били договорили отпуснатият заем
да бъде в размер от 3 000 лева, при месечна погасителна вноска. Сочи се, че в
чл. 4 от процесния договор, както и в раздел III, т. 12 от ОУ, било уговорено,
че страните се съгласявали, че ако кредитополучателят е посочил, че ще
предостави обезпечение по кредита, същият следвало да предостави на
кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор
за поръчителство с одобрен от "Кредисимо" ЕАД, гарант – поръчител, в срок
48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит, а съгласно ал. 3,
ако кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане,
съответно одобрение, бил в размер на 14 дни, като предложението за кредит
съгласно СЕФ било валидно 10 дни.
На датата на сключване на договора за кредит, ищцата и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД били сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
1
който дружеството, чийто собственик на капитала бил „Кредисимо“ ЕАД,
поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД,
съгласно който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови
задължения по договора за кредит. От своя страна М. Й. се задължила да
заплати на гарантиращото дружество сумата от 2500 лева. Посочва се, че
възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо“
ЕАД, което дружество било упълномощено от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с чл. 8, ал.
5 от договора за поръчителство да събира сумите по договора, като
възнаграждението било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска
по договора за кредит, за което заемодателят изпратил на потребителя
обединен погасителен план, съгласно който общото задължение било в размер
на 6250 лева.
Твърди се, че ищцата имала качеството „потребител“, а заемодателят бил
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и сключеният
между тях договор по своята правна характеристика и съдържание
представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за валидността му
важали изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Заявява се, че договорът за
предоставяне на поръчителство също бил с характеристики на потребителски
такъв и доколкото същият бил акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството било предпоставено
от съществуването на валидно главно правоотношение.
Заявява се, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит бил недействителен, като тази
недействителност била изначална такава. Изискванията, които чл.4, ал.1 от
договора въвеждал, били неосъществими на практика за потребителя, като
поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът целял да го насочи към единствената форма на
обезпечение. Същевременно кредиторът не бил включил възнаграждението по
договора за поръчителство към ГПР, заобикаляйки нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, което водело до недействителност на договора.
Освен това, от страна на търговеца била приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от
Приложение към договора била посочена общата сума, дължима от
потребителя по кредита от 3750 лева, без в нея да е включено
възнаграждението, което ищецът се задължавал да плаща на поръчителя. Бил
нарушен и принципа на добросъвестност, тъй като не била предоставена
коректна информация относно общия размер на кредита на получателя, а едва
след сключване на договора, потребителят бил получил в своя профил на
онлайн платформата на търговеца /credissimo.bg/ обединен погасителен план,
съгласно който било начислено и допълнително възнаграждение за
предоставяне на поръчителство като общата сума вече била в размер на 5250
лева.
2
В конкретния случай бил посочен размер на ГПР, но от съдържанието на
договора потребителят не можел да направи извод за това кои точно разходи
се заплащали и по какъв начин е бил формиран ГПР. Видно било и, че изборът
на поръчител не бил доброволен, като не може да се приеме, че била спазена
нормата на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК. С договора не само не се предоставяла
услуга, а се влошавало положението на потребителя.
Договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на
добрите нрави, за което са изложени и подробни съображения.
Предвид гореизложеното са отправени следните искания до съда:
1. Да се признае за установено в отношенията между страните М. Д. Й.,
ЕГН: **********, адрес: общ. ***, с. ***, махала „***“ *, и „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от С. Р. Я., че сключеният между тях Договор за паричен
заем № 2230633 е нищожен при главно основание за нищожност, като
съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и в
условия на евентуалност, че е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 и
пр.3 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК.
Цената на установителния иск срещу "Кредисимо" ЕАД е в размер на
3750 лева.
2. Да се признае за установено в отношенията между страните М. Д. Й.,
ЕГН: **********, адрес: общ. ***, с. ***, махала „***“ *, и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от И. М. Ш., че сключеният между тях Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен въз основа на Договор за
потребителски кредит № 2230633/13.05.2020 г., е нищожен при главно
основание за нищожност по чл.26, ал.2, пр.четвърто - изначална липса на
основание и в условия на евентуалност и в следната последователност: че
е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със
закона - чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП; на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД -
поради заобикаляне на закона - чл.19, ал.4 от ЗПК; на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
Цената на установителния иск срещу "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е в размер на
2500 лева.
3. Да се осъди на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на М. Д. Й., ЕГН: ********** сумата в размер
на 1 лев /частичен иск от 2500 лв./ платена при начална липса на
основание по нищожен договор за поръчителство, сключен въз основа на
договор за потребителски кредит № 2230633/13.05.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендират се и разноските по делото, включително адвокатско
3
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД, чрез пълномощника си, е
депозирало писмен отговор. На основание чл.213 от ГПК се иска настоящото
дело да бъде съединено с гр.д.№ 1956/2024г. по описа на КРС, доколкото са
налице предвидените в закона предпоставки, а именно: идентичност в
страните по производствата, делата са подсъдни на един и същи съд и са на
еднакъв процесуален етап.
Твърди се липса на правен интерес за ищеца за предявяване на
самостоятелен иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №
2230633/13.05.2020г., с оглед на това, че същият към днешна дата не е
действащ между страните, като предявяването на иска противоречало и на
приницпа на процесуална икономия, а именно с по-малко средства и разноски
да се стигне до окончателно решаване на спорния въпрос. Сочи се, че
поведението на ищеца и на процесуалния му представител в настоящото
производство граничело със злоупотреба с процесуални права.
Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер и се иска
тяхното отхвърляне.
Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит №
2230633/13.05.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател и М. Д. Й.,
като кредитополучател, както и сключването на договор за предоставяне на
поръчителство от 13.05.2020 г. между поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата
като потребител. Сочи се, че договорът за потребителски кредит бил сключен
за главница от 3 000 лева, която следвало да бъде върната в срок от 24 месеца,
при ГЛП от 36, 37% и ГПР от 43, 09%. Не се спори и, че сумата от 3000 лева
била усвоена изцяло от ищеца, като общият размер на дължимите по кредита
суми възлизал на 4 265,52 лв., а кредитът бил погасен предсрочно
посредством плащане, извършено от кредиополучателя.
Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договорт за
потребителски кредит е нищожен, като се твърди, че в Приложение № 1 към
договор за кредит по ясен и разбираем начин били посочени ГПР (т.8) и
общата дължима сума (т.9), както и било упоменато, че допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия – т. 11
от Раздел VII.
Не се спори, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник „Ай
Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, а
единственият разход включен при изчисляване на ГПР е договорната
възнаградителна лихва, като се излагат подробни съображения относно това,
че възнаграждението за поръчител не отговаряло на легалната дефиниция за
общ разход по кредита – пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, заплащането му не било
задължително условие за получаване на кредита, а размерът му бил
неизвестен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит,
разход.
4
Оспорва се твърдението, че за ищеца било задължително да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, както и че към
момента на сключването на договорът за кредит, дружеството е знаело какъв е
размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, за
което са развити аргументи.
Признава се, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „Ай Тръст“ ЕАД, като въпреки това се твърди, че двете дружества са
самостоятелни юридически лица.
Счита се още, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор
за поръчка по чл. 280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада
сред общите разходи по кредита. Вземанията по този договор възникнали в
полза на „Ай Тръст“ ЕАД, а не на „Кредисимо“ ЕАД. Заявява се, че дори да
бъде установено скрито обогатяване на кредитодателя (ако се приеме, че двете
дружества са свързани лица), то това би довело единствено до
недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство,
съгласно която ищецът дължи обезщетение на другия ответник. Твърди се, че
договорът за поръчителство, по който „Ай Тръст“ ЕАД се задължило да
отговаря за задълженията на ищцата по отношение на „Кредисимо“ ЕАД
пораждал за нея единствено права и я поставял в по-благоприятно положение
– била повишена кредитоспособността й. Заявява се, че евентуалната
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство би довела
единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на договора за потребителски кредит или договора за
поръчителство.
Иска се предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими, евентуално да бъдат отхвърлени.
Претендират се направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Оспорва се претенцията на ищеца за разноски с мотиви, че същият не е
материално затруднено лице и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв не следва да намери
приложение. В условията на евентуалност се иска съдът да определи
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца под предвидения в
Наредба №1/2004 г. минимален размер на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран и писмен отговор от „Ай Тръст“
ЕООД, подаден чрез пълномощника му.
Твърди се, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на
поръчителство понастоящем са погасени и не са действащи между страните,
поради което липсвало правен интерес за ищеца от предявяване на
разглежданите искове за нищожност. За защита на правата му било достатъчно
да предяви осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Заявява се, че настоящото
производство било недопустимо и представлявало злоупотреба с процесуални
права, с оглед ниската цена на осъдителния иск – 1 лев, и възможността да
5
бъдат генерирани разноски за адвокатско възнаграждение, като се сочи, че
ищецът не е предприел никакви извънсъдебни действия за връщане на сумата,
която счита, че е заплатил без основание.
Предявените искове се считат за неоснователни.
Не се спори, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и М. Д. Й.
като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №
2230633/13.05.2020 г., във връзка с обезпечаването на който е бил сключен и
договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2020 г. с поръчител "Ай
Тръст" ЕООД и потребител М. Д. Й., като общият размер на дължимите по
кредита, суми възлизал в размер на 4 265,52 лв., а кредитът бил погасен
предсрочно.
"Ай Тръст" ЕООД сключил с ищеца договор за поръчка при условията на
чл.280 от ЗЗД, наименован "договор за предоставяне на поръчителство", като
съгласно р.2, т.1 от Приложение №1 към сключения договор за предоставяне
на поръчителство, за описаната услуга се дължало възнаграждение в размер на
142,99 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, а не в
размер на 2500 лева. и при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на поръчителя за
периода след пълното изплащане на кредита.
Твърди се, че тъй като задължението по договора за кредит било
предсрочно погасено на поръчителя не било заплатено възнаграждение в
пълния уговорен размер.
Не се спори, че в полза на „Ай Тръст“ ЕООД било заплатено
възнаграждение в размер на 1 лев и се иска това обстоятелство да бъде
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Описана е подробно и процедурата за сключване на договор за кредит и
договор за предоставяне на поръчителство, като се сочи, че предоставянето на
обезпечение по договора за кредит било единствено възможност, а не и
задължително условие за сключването на същия, поради което
възнаграждението за поръчител не следвало да се включва в ГПР.
Заявява се, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита,
защото второто дружество било самостоятелен правен субект. В договора за
предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да
избере начин за заплащане на възнаграждението на поръчителя, като това
можело да стане по сметка на самото дружество или по сметка на
„Кредисимо“ ЕАД, заедно с плащането на месечните вноски по кредита.
С оглед горното, се счита, че договорът за предоставяне на поръчителство
е действителен, а платените във връзка с него суми са дължими и не подлежат
на връщане. Иска се предявените искове за прогласяване на нищожност да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими, евентуално да бъдат
отхвърлени.
6
Като неоснователен се иска да бъде отхвърлен осъдителният иск.
Претендират се направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва се претенцията на ищеца за разноски с мотиви, че
същият не е материално затруднено лице и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв не намира
приложение. В условията на евентуалност се иска съдът да определи
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца под предвидения в
Наредба №1/2004 г. минимален размер на адвокатските възнаграждения.
В проведено по делото открито съдебно заседание, страните, редовно
призовани, не са се явили и не са били представлявани от упълномощените си
представители. Ищцата предварително, чрез пълномощника си - адв. Д. М., е
депозирал молба за даване ход на делото в отсъствието на представител.
Отправено е искане по чл.214 от ГПК за допускане изменение размера на
предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чрез увеличаването му
в размер на 572,43 лева, която сума представлявала пълния размер на
вземането, като, с оглед липсата на оспорване от ответната страна, съдът е
допуснал изменението на иска. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение и разноски, съгласно представения по делото списък по чл.80
от ГПК и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
ответната страна.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, не се представлява, с молба от
12.02.2025г. е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
процесуалния представител на дружеството поради служебна ангажираност
на същия. Поискано е прекратяване на производството в случай, че ищцата е
редовно призована и не се яви или не изпрати представител за съдебното
заседание, без да е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Поддържа се отговора на исковата молба и представените с него
доказателства, иска се предявените искове да бъде отхвърлени като
неоснователни, претендират се разноски и се представя списък по чл.80 от
ГПК. Оспорва се правото на разноски на ищцата, като се възразява, че същата
не е материално затруднено лице, в условията на евентуалност се иска
присъждане в полза на процесулания представител на ищеца на
възнаграждение в справедлив размер. „Кредисимо“ ЕАД, с депозирана молба
от 12.02.2025г. прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на
процесуалния представител на дружеството поради служебна ангажираност
на същия. Поддържа писмения отговор, оспорва предявените претенции, иска
прекратяване на производството в случай, че ищцата е редовно призована и не
се яви или не изпрати представител за съдебното заседание, без да е
направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Отправено е искане да
бъде изслушана изготвената съдебно-счетоводна експертиза, оспорват се
твърденията, че ищцата е материално затруднена, иска се предявените искове
да бъде отхвърлени като неоснователни, претендират се разноски и се
представя списък по чл.80 от ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и
7
изслушана е съдебно-счетоводна експертиза
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и
като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност
от представените заверени копия на Договор за потребителски кредит №
2230633/13.05.2020 г. и приложеният към него в Приложение №1 погасителен
план, се установява, че договорът за кредит е сключен на 13.05.2020 г. между
ищцата М. Д. Й., в качеството й на потребител и ответното дружество
"Кредисимо" ЕАД, в качеството му на кредитор, който се е задължил да
предостави на потребителя-ищец, кредит (паричен заем) в общ размер на 3000
лева, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 36,37% и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 43,09%, със срок за погасяване на
кредита – 24 месеца. В Приложение №1, неразделна част от посочения
договор за потребителски кредит, е записано, че общата сума, дължима от
потребителя възлизала в размер на 4265,52 лева, като в погасителния план към
договора било описано, че общо дължимата сума по кредита обхваща
главница + лихва.
Установява се още, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен при общи условия, които съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК и видно от
самият договор, са неразделна част от последния, като заверено копие от
същите е приложено и прието по делото.
В чл. 4 от цитирания договор е посочено в случай, че
кредитополучателят е заявил, че ще предостави обезпечение на кредита,
същият следва, в зависимост от посоченото, да предостави на „Кредисимо“
ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване
на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е още, че в хипотезата
на последното изречение, срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като в
отношенията между страните се прилагат общите условия относно
обезпечението.
Видно от представения по делото Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.05.2020г. се установява, че между „Ай Тръст“ ЕООД,
като поръчител и М. Д. Й., като потребител, е възникнало облигационно
правоотоношение, по силата на което и съгласно условията на сключения
Договор за потребителски кредит № 2230633/13.05.2020 г., дружеството –
поръчител се е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за
изпълнението на всички задължения потребителя, произтичащи от процесния
договор за кредит или възникнали в резултат на неговото неизпълнение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължал възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
8
задълженията му по отпуснатия кредит. В Приложение №1, неразделна част
от посочения договор, било определено, че възнаграждението на поръчителя
възлизало в размер на 142,99 лева месечно за периода на действие на договора
за потребителски кредит.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която, неоспорена от страните,
съдът кредитира като обективна, компетентно и обосновано изготвена. От
експертизата се установява, че на кредитополучателите била предоставена
сумата от 3000 лева при договорен лихвен процент 36,37 % , и ГПР в размер
на 43,09%, изчислен посредством нормативно установената формула в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. В случай, че към разхода по кредита
бъде включена дължимата сума по сключения договор за предоставяне на
поръчителство при месечната вноска по него за целия период на кредита от
142,99 лева, вещото лице установява, че размерът на ГПР би бил 196, 2544%.
В т.2 и приложение №2 от заключението, експертът е описал подробно
внесените суми по партидата на Договор за паричен заем
№2230633/13.05.2020г., които възлизат в общ размер на 4094,09 лева, от които
3864,51 лева са разпределени по вид задължение, а останалите 229,58 лева са
определени като неразпределени. От разпределените средства сумата от 572,
43 лева е отишла за погасяване на вноски по Договор за поръчителство.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства, като останалите, събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
С искова молба са предявени обективно кумулативно и евентуално
съединени искове, с които се иска да бъде признато за установено, че
сключеният между страните договор за паричен заем № 2230633 е нищожен,
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП и в условия на
евентуалност, че е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във
вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК, както и да бъде признато за
установено, че сключеният между страните по делото договор за предоставяне
на поръчителство, сключен въз основа на договор за потребителски кредит №
2230633/13.05.2020 г., е нищожен при главно основание за нищожност по
чл.26, ал.2, пр.четвърто - сключен при изначална липса на основание и в
условия на евентуалност и в следната последователност, че е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП; на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК; на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, въз основа на
който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати на М.
Д. Й., ЕГН: ********** сумата в размер на 1 лев /частичен иск от 2500 лв./
платена при начална липса на основание по нищожен договор за
поръчителство, сключен въз основа на договор за потребителски кредит №
9
2230633/13.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане.
С протоколно определение от 17.02.2025г. по направено своевременно
искане от процесуалния представител на ищцата и на основание чл.214, ал.1
от ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения срещу „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чрез неговото
увеличаване, като същият следва да се счита предявен за сумата от 572, 43
лева.
При разпределяне на доказателствената тежест в производството,
съдът е указал, че в тежест на ищеца по исковете за недействителност
/нищожност/ на договорите е било да докаже сключването на процесните
договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, с
посоченото в исковата молба съдържание на същите, твърдените от ищеца
основания за нищожност на договорите, а именно наличие в договора за
кредит на конкретна/и неравноправна/и клауза/и, противоречие на договора за
кредит с добрите нрави и/или заобикаляне на закона, както и че договорът за
поръчителство е сключен при начална липса на основание и/или при
противоречие със закона и/или го заобикаля и/или при накърняване на
добрите нрави.
По отношение на ответниците, съдът е указал, че тяхна е
доказателствената тежест да докажат възраженията и основанията, въз основа
на които оспорват предявените срещу тях искове, както и че договорите за
кредит и за поръчителство са сключените при спазване на изискванията на
приложимите за тях, закони, като относно иска за нищожност на договора за
кредит поради наличие на неравноправна/и клауза/и, ответникът
"КРЕДИСИМО" ЕАД е следвало да установи, че клаузата/те е/са
индивидуално и действително уговорена/и и/или че съдържат, респ.
препращат към обективни и законови правила за нейното/тяхното определяне.
По иска с правно основание чл.55,ал.1, пр. 1 ЗЗД съдът е указал, че в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, при
начална липса на основание по процесния договор за поръчителство, а в
тежест на ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД – че е било налице основание за
получаване на сумата, съответно задържане на полученото.
Съдът е указал на страните за кои факти и обстоятелства не сочат
доказателства.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 1742/30.12.2024г.
по описа на КРС и обявен за окончателен в проведеното на 13.02.2025 г.
открито съдебно заседание, без възражения на страните, КРС е отделил като
безспорни между страните обстоятелствата, че между „Кредисимо“ ЕАД, в
качеството му на кредитодател и М. Д. Й., като кредитополучател е бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2230633/13.05.2020 г., при
главница от 3 000 лева, като не се спори и, че между М. Д. Й., като
кредитополучател и „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е бил сключен
10
Договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2020 г. В полза на „Ай
Тръст“ ЕООД е било заплатено възнаграждение в размер на 1 лев от ищцата
М. Д. Й..
Въпреки, че всеки един от процесните договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло.
По отношение на изложените твърдения за наличието на пороци,
водещи до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство и
договора за кредит, респективно на клауза от последния, съдът приема, че в
конкретния случай са въведени няколко основания за нищожност и тъй като
нищожността не може да бъде прогласена на повече от едно основание, следва
да се счита, че исковете по чл.26, ал.1 от ЗЗД са предявени в условия на
евентуалност, поради което съдът следва да се произнесе по всеки един от тях,
в поредност, в зависимост от естеството и тежестта (от най-тежкия към най-
лекия) на твърдения порок, според т.нар. "общи" основания по чл.26 от ЗЗД, а
съгласно трайно установената и задължителна съдебна практика, съдът следи
служебно за нищожността. В тази връзка и съгласно Тълкувателно решение
№1/2020 г./27.04.2022 год. по тълк. д. № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и
ТК на ВКС, в чл.7, ал.3 ГПК е предвидено изрично задължение на съда да
следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато
установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на
договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти, което
води до извод за обвързаността на съда да обсъди годността на договора, дори
и без наличието на възражения на страните, когато основателността на
исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно
чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Според постоянната практика на СЕС въпросът дали клауза от
договор трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, поради това, че националният съд е задължен
служебно да следи за неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13.
Въз основа на посоченото, съдът намира, че съгласно чл.9, ал.1 във вр.
с ал.3 от ЗПК, както и с оглед изрично уговорения в самия договор, вид на
отпуснатия кредит, процесният договор за кредит се окачествява като
потребителски такъв, като кредитополучателят - ищец се явява "потребител"
по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, което води до извода, че за него се прилагат
както разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и тези на
11
Закона за потребителския кредит. ЗПК допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като съгласно
чл. 6, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.
Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е
необходимо стриктното им съобразяване с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , като при неспазването им,
договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен,
на основание чл. 22 от ЗПК. В конкретния случай и с оглед наведените от
ищеца доводи за наличие на пороци, обуславящи нищожност на договора за
кредит, евентуално на клаузата в него, предвиждаща неустойка, съдът намира
следното.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1, начин. В този смисъл и според чл.19, ал.1
от ЗПК, ГПР по кредита следва да изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като според ал.4 и ал.5 на цитираната
разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България и клаузи,
надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. В пар.1, т. 1 от ДР
на ЗПК е дадено определение на понятието "Общ разход по кредита за
потребителя", според което това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
От процесния договор за кредит и приложение №1 към него,
12
безспорно се установява, че ГПР е в размер на 43,09 % и е посочен единствено
като абсолютна процентна стойност, без да са описани взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му, поради което се създава
неяснота относно начина на формиране на ГПР, а оттам не се разбира какви и
кои компоненти са включени в него. Това от своя страна води до нарушаване
на законовото изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
уредено в чл.10, ал.1 от ЗПК, с оглед на което доводите на ищеца относно това,
че не става ясно кои компоненти са включени в ГПР и как е формиран същият,
се явяват основателни. Поради изложеното, не може да се направи и правилна
преценка дали ГПР е коректно изчислен съгласно законовата формула и дали
не нарушава забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК. Практиката на СЕС /т.90 от
решение на СЕС по дело С - 377/14; съображения 31 и 43 от Директива
2008/48; / приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил
информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по
единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и
до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно
предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да
прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в
договора за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива
2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена,
и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. Именно поради тази причина законът
въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина
на формиране на ГПР, като в процесния договор това не е направено, а
единствено е посочен общ размер на ГПР, което води до засягане на правата
на потребителя в съществена степен, тъй като последният е поставен в
положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява
особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът го
регламентира като порок от най-висока степен.
Именно поради тези причини законът въвежда задължението в
договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР,
като в процесния договор това не е направено, а единствено е посочен общ
размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до
засягане на правата на потребителя в съществена степен, тъй като същият е
поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора
се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което
неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание,
законът го регламентира като порок от най-висока степен. В случая, липсата
13
на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми
реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от
уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на
оповестяване на действителен ГПР, е достатъчно сериозен пропуск, който се
приравнява на непосочен ГПР, въз основа на което следва да се приеме, че
целият договор е недействителен, поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление /това
обстоятелство не се и оспорва от страните/. В същото време, съгласно
договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
В този смисъл се приема, че на кредитора е било известно задължението на
ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като това е
определено като условие за отпускане и усвояване на кредита. По този начин
макар формално клаузата на чл. 4 от договора за кредит да не съдържа условия
по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна, защото задължава
кредитополучателя да предприеме правни действия, като се задължи с
допълнителни разноски пред дружеството поръчител.
Освен това, в контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК за
годишният процент на разходите и като взе предвид съдържанието на
описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит,
сключен с "КРЕДИСИМО" ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва
да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Клаузата на чл. 4 от Договора за потребителски кредит възлага в
тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да
предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено
от заемодателя дружество поръчител. Прочитът на съдържанието на
посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика
не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че
14
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно
длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено
одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е
именно другият ответник в настоящия процес- "Ай Тръст" ЕООД, който е и
свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото по делото бе
установено, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай
Тръст" ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство
не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при включване на възнаграждението за поръчителство в ГПР,
то същият възлиза на 196,2544 %, при максимално допустим ГПР по чл. 19, ал.
4 от ЗПК към датата на сключване на договора - 50 %. Ето защо посоченият в
договора за кредит годишен процент на разходите от 43, 09 % не отговаря на
действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира.Посочването на стойност, по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече недействителност на
договора в неговата цялост на основание чл. 22 от ЗПК. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита.
Ето защо, съдът приема, че целият договор за потребителски кредит е
нищожен и на осн.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК вр.с
чл.21, ал.1 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи
на ищеца, с оглед на което така предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Относно сключения между ищцата и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, съдът счита, че двата процесни договора се
15
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните, последиците от прогласяването на недействителността на
договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство. Ето защо следва да се приеме, че и договорът
за предоставяне на поръчителство е недействителен, като с оглед
недействителността на договора за потребителски кредит, който обезпечава и
във връзка с който е сключен, то договорът за поръчителство е лишен от
основание. Последният договор е нищожен и на самостоятелно основание,
поради липса на кауза за неговото съществуване.
Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право
срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл.
4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно
поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил
подлежат на възстановяване. Налице нееквивалентност на престациите, като в
случая липсва и престация от една от страните по договора - поръчителя,
поради което този договор се явява нищожен и като противоречащ на добрите
нрави. Доколкото липсва и престация от поръчителя, то договорът е
нействителен и като лишен от основание.
Освен горното следва да се отбележи и, че договорът за предоставяне
на поръчителство има акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит, като сключеният договор за поръчителство е с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се
явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител. Това обстоятелство обосновава извод, че
на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, което води до значително неравновесие между правата на
потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на
добросъвестност. Налага се и извод, че с договора за предоставяне на
поръчителство реално не се цели обезпечаване на договора за кредит, а
единствено оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора, в
нарушение на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, от което може да се изведе
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, предявеният срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
установителен иск също се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради нищожността на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва, че общо
заплатената от ищеца сума в размер на 572,43 лева - възнаграждение за
поръчителство, е заплатена без основание и подлежи на връщане съобразно
16
чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че разпределената сума от 572,43 лева,
представляваща възнаграждение за поръчителството е била администрирана
от „Кредисимо“ ЕАД към „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради което последното е
пасивно материално-правно легитимирано да отговаря по иска по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД и дължи на ищцата връщането на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски, като по делото са заплатени
държавни такси в общ размер на 300 лева, която сума следва да се възстанови
от ответниците, като законна последица от решението, като всеки от тях
възстанови на ищцата сумата от по 150 лева, с оглед предявените искове и
тяхното уважаване. Освен това ищцата е заплатила и сумата от 350 лева,
депозит за вещо лице и 5 лева за съдебно удостоверение, които разноски
следва да бъдат понесени поравно от ответниците. Претендирано е и
адвокатско възнаграждение с посочено в договора за правна помощ правно
основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като същевременно е представен и списък
на разноски, сред които се претендира сумата от 810 лева по първия иск, 660
лева по втори иск и 480 лева по третия иск. Съдът намира, че по отношение
определянето размера на дължимото адвокатско възнаграждение, освен
правилата на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде съобразено и Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като на основание чл.633
от ГПК, решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища. С решението на СЕС се
приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. / така и в
Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908 по описа за 2022 г.;
17
Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д.1990/2023 на ВКС/ В настоящия
случай, доколкото делото не се отличава с никаква правна и фактическа
сложност, разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, както
и с оглед вида на спора, интереса и направеното от ответниците оспорване на
адвокатското възнаграждение, но и предвид невъзможността за съда да
прецени конкретно количеството на извършената по делото работа, съдът
намира, че в полза на адв. Д. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на М. Д. Й. като
материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от
представения договор за правна защита и съдействие, в размер под
минималния по наредбата, като за определянето му съдът съобразява, че
правната помощ е за депозиране на молби по делото за даване ход на същото и
за отправяне на искания до съда, както и за подаването на исковата молба, с
която са предявени два установителни иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД и осъдителен
иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, първоначално предявен за сумата от 1 лева и
впоследствие изменен за сумата от 572,43 лева. В този смисъл,
претендираните размери от 810 лева, 660 лева и 480 лева, съдът намира за
прекомерни и непророционални спрямо извършената работа, поради което
дължимото от ответника възнаграждение на адв. Д. М. следва да бъде
определено в общ размер за предявените искове от 950 лева, от които 350 лева
по всеки един от установителните искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД и 250 лева за
осъдителния по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Относно наличието на основанията по чл.38, ал.1 от ЗА, съдът счита,
че не може да бъде обсъждано при произнасяне по отговорността за разноски,
тъй като договарянето относно начина на плащане е предмет на вътрешни
отношения между страните по договора, което обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Ищцата следва да бъде осъдена на основание чл.77 от ГПК за
доплащане на възнаграждение на вещо лице, определено в размер на 64 лева в
проведеното на 13.02.2025г. открито съдебно заседание.
По обжалваемостта:
Настоящия съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК вр.с чл.21, ал.1 от ЗПК, в отношенията между
М. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, обл. ***, махала „***“
№*, действаща чрез пълномощник - еднолично адвокатско дружество "Д. М.",
представлявано от управителя си Д. М. и "Кредисимо" ЕАД, с
18
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от
С. Р. Я., че Договор за паричен заем № 2230633 от 13.05.2020 г., сключен
между страните, е нищожен поради заобикаляне на закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД във вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК, в отношенията между М. Д. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.***, обл. ***, махала „***“ №*, чрез
пълномощник - еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от
управителя си Д. М. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със същите
седалище и адрес на управление, представлявано от И. М. Ш. - управител и
едноличен собственик на капитала, че Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.05.2020г. сключен между страните въз основа на Договор
за паричен заем № 2230633 от 13.05.2020г., е нищожен поради заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, "АЙ ТРЪСТ" ЕООД,
с ЕИК: *********, със същите седалище и адрес на управление,
представлявано от И. М. Ш. - управител и едноличен собственик на капитала,
да заплати на М. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, обл. ***,
махала „***“ №*, чрез пълномощник - еднолично адвокатско дружество "Д.
М.", представлявано от управителя си Д. М., сумата от 572,43 лева, получена
при начална липса на основание – недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.05.2020г. сключен между страните въз основа на Договор
за паричен заем № 2230633 от 13.05.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 07.08.2024г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със същите
седалище и адрес на управление, представлявано от И. М. Ш. - управител и
едноличен собственик на капитала, да заплати на еднолично адвокатско
дружество "Д. М.", вписано в регистър Булстат под № *********, фирмено
дело 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на
управление на дейността: гр.София, ж.к. "Манастирски ливади", бл.112, вх.
"А", ет.2, оф.11, представлявано от управителя Д. М. М., сумата от 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на К. М. на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА "Кредисимо" ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от С. Р. Я., да заплати на еднолично
адвокатско дружество "Д. М.", вписано в регистър Булстат под № *********,
фирмено дело 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на
управление на дейността: гр.София, ж.к. "Манастирски ливади", бл.112, вх.
"А", ет.2, оф.11, представлявано от управителя Д. М. М., сумата от 350 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на К. М. на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
19
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с
ЕИК: *********, със същите седалище и адрес на управление, представлявано
от И. М. Ш. - управител и едноличен собственик на капитала, да заплати на М.
Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, обл. ***, махала „***“ №*,
сумата в размер на 327,50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, "Кредисимо" ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от
С. Р. Я., да заплати на М. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***,
обл. ***, махала „***“ №1, сумата в размер на 327,50 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, М. Д. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.***, обл. ***, махала „***“ №*, да заплати по сметката на
Районен съд – Кюстендил, сума в размер на 64 лева, представляващи депозит
по извършена съдебно -счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
20