Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
гр. П.***, 28.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 617 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на Е.З.Г. с ЕГН ********** и Р.П.И. с ЕГН ********** ***, против Заповед № 1347 от
26.08.2019 г., издадена от ****, с която е изменена негова Заповед № 2014 от
11.12.2018 г., и е наредено на жалбоподателите Р.П.И. и Е.З.Г., в качеството им
на съсобственици на обект: „***“, представляващ източната част от двоен гараж,
изграден на дворищнорегулационната линия между УПИ ***,
кв.1 и УПИ ***, кв.*** по плана на с. Д.*** съгласно Разрешение за строеж № 11
от 03.08.1975 г., с административен адрес: с. Д.***, ул. В.*** № ***:
1. в срок до 30 /тридесет/ дни, считано от
датата на влизане в сила на заповедта да представят в община П.*** за
разглеждане и одобряване План за безопасност и здраве относно начина на
премахване на обекта и
2. в срок до 30 /тридесет/ дни, считано от
датата на одобряване на плана по т.1 от заповедта, да премахнат обекта
доброволно и за своя сметка.
Жалбоподателите считат, че оспорената
заповед е постановена при съществени процесуални нарушения и
в противоречие с материалния закон - отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и молят за отмяната й. Сочат, че процесният обект е част от сграда, в която има и друг гараж
– близнак. За построяването на двата гаража било издадено Строително разрешение
№ 11 от 05.08.1975 г. на СОНС – Р.***. Те са изградени по едно и също време, с
еднакви материали, с обща междинна стена и обща циментова плоча за покрив,
изградена от желязобетон, поради което изпълнението на
заповедта би довело до събаряне на общата, носеща стена на гаражите, а оттам и
до разрушаване на част от съседния гараж и компрометиране на здравината му.
В процеса
жалбоподателите се представляват от адв. П.Д., който
допълва доводите в жалбата и навежда нови такива. Сочи, че в оспорената Заповед № 1347 от
26.08.2019 г. на кмета на общ. П. са изложени мотиви за цялостно премахване на
обекта, което представлява по същество акт за отмяна на негова Заповед № 2014
от 11.12.2018 г., а не за нейното изменение, тъй като вместо укрепване на
гаража се нарежда неговото премахване, т.е. налице е разминаване между
същинската властническа воля на ****, посочена в мотивите и писменото й обективиране в диспозитива на процесната заповед. Счита, че тъй като Заповед № 2014 от
11.12.2018 г. е влязла в сила, то кметът на община П.*** би бил компетентен да
измени/отмени собственият си акт при условията на чл.99, т.5 от АПК, а не по
т.2, доколкото е налице влязъл в сила административен акт по същия въпрос, на
същото основание и по отношение на същите страни, който противоречи на процесната заповед. В представените писмени бележки се
твърди, че при разглеждане на преписката административният орган не е обсъдил
всички относими факти и обстоятелства, установени от
назначената от него комисия, както и тези, настъпили към момента на издаване на
Заповед № 1347 от 26.08.2019 г. относно фактическото състояние на обекта,
определен за премахване – т.е. не са били налице обстоятелства по смисъла на
чл.99, т.2 от АПК за изменение или отмяна на Заповед № 2014 от 11.12.2018 г.,
тъй като от момента на първия оглед /06.11.2018 г./ до датата на издаване на процесната заповед /26.08.2019 г./ не са настъпили
обстоятелства, които да налагат неговото премахване. По тези съображения,
процесуалният представител на жалбоподателите моли за отмяна на оспорения
административен акт като необоснован, неправилен и незаконосъобразен, като
издаден в нарушение на закона и процесуалните правила. Претендира разноски и
представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – кметът на община П.***,
чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д.Е., пледира за
постановяване на решение, с което да бъде потвърдена процесната
заповед. В писмени бележки сочи, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в
предвидената за това форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Твърди, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон,
тъй като съгласно чл.195, ал.4 от ЗУТ, когато строеж не се поддържа в добро
състояние кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да
извърши необходимите ремонти и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване
на сградата. Във връзка с това е издадена Заповед № 2014 от 11.12.2018 г., но в
срока за изпълнение на същата жалбоподателите са направили писмено
волеизявление, обективирано в Писмо вх. №
17/ТР-4211-9 от 04.06.2019 г. /с приложено към него становище на
инженер-конструктор/, че не желаят да укрепят и отремонтират
обекта, а искат да го премахнат, тъй като е силно компрометиран и неизползваем.
С издаването на последващата Заповед № 1347 от
26.08.2019 г., издадена от **** всъщност е удовлетворена молбата им.
Процесуалният представител на ответника
също прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и представя списък по чл.80 от ГПК.
Административен съд – П.***, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено следното:
По фактите:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № 1347 от 26.08.2019 г., издадена от ****, с която е
изменена негова Заповед № 2014 от 11.12.2018 г., и е наредено на
жалбоподателите Р.П.И. и Е.З.Г., в качеството им на съсобственици на обект: „***“,
представляващ източната част от двоен гараж, изграден на дворищнорегулационната
линия между УПИ ***, кв.*** и УПИ ***, кв.1 по плана на с. Д.*** съгласно
Разрешение за строеж № 11 от 03.08.1975 г., с административен адрес: с. Д.***,
ул. В.*** № ***:
1. в срок до 30 /тридесет/ дни, считано от
датата на влизане в сила на заповедта да представят в община П.*** за
разглеждане и одобряване План за безопасност и здраве относно начина на
премахване на обекта и
2. в срок до 30 /тридесет/ дни, считано от
датата на одобряване на плана по т.1 от заповедта, да премахнат обекта
доброволно и за своя сметка.
Заповедта е издадена в хода на
административно производство, инициирано по Жалба с вх. № 17/ТР-4211 от
26.10.2017 г. на Й.В.К.***. В нея се сочи, че гараж и масивна постройка в УПИ ***,
кв.*** по плана на с. Д.***, общ. П.***, с административен адрес: с. Д.***, ул.
В.*** № ***, са незаконно построени.
С Писмо изх. № 17/ТР-4211-2 от 11.12.2017
г., Д.К.***– старши специалист в отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по
строителството“, насрочила проверка на място и по документи на 09.01.2018 г.
След посещението на посочената дата тя изготвила протокол /Констативен протокол
№ 1-17/ТР-4211 от 09.01.2018 г./, в който отбелязала, че не е осигурен достъп
до постройката от страна на живущите в имота. Проверяващите извършили оглед на
масивния гараж само отвън и отбелязали, че по стените и покрива се наблюдават
следи от влага и мухъл.
Със Заповед № 1626 от 15.10.2018 г. кметът
на община П.*** назначил комисия, която да извърши оглед на място в
присъствието на собствениците и Й. В. на 06.11.2018 г. Заповедта била обявена
на заинтересованите собственици при условията на § 4 от ДР на ЗУТ и съгласно
чл.61, ал.3 от АПК чрез залепване на място на имота, на информационното табло
на община П.*** и на официалния сайт на община П.***, за което била съставена
служебна бележка от 17.10.2018 г.
В определения ден и час комисията извършила
огледа и констатирала, че:
- собственици на обекта са Р.П.И. и Е.З.Г.;
- за обекта има издадено Разрешение за
строеж № 11 от 1975 г. за строителство в свързано застрояване на границата на
двата имота: УПИ ***, кв.1 и УПИ ***, кв.*** по плана на с. Д.***;
- сградата е едноетажна, масивна, подът е
бетонова армирана настилка, стените са изпълнени от тухлена зидария – тухли
четворки и единични. Изпълнена е горна стоманобетонна плоча, над която е
изпълнен борд и метален парапет. Светлата височина на обекта е 1,95 м.,
ширината - 3,60 м, дължината – 5,80 м. По вътрешните стени на обекта са
установени пукнатини, които по данни на собствениците са вследствие на
земетресението от май 2012 г. Щурцът над вратата е от
стоманен L-профил 70/70/4 мм със следи
от корозия и оголване на армировката. Мазилките по стените са напукани и
паднали. Мозаечната мазилка от външната страна на стените също е напукана и
паднала. По горната плоча има следи от влага, а парапетът по контура на
сградата е корозирал.
Въз основа на установеното комисията
решила, че обектът не е застрашен от самосрутване, не
е опасен за живота и здравето на обитателите и може да се поправи, заздрави и
хигиенизира. Тя направила и конкретни препоръки, за да може строежът да
отговаря на изискванията на чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ и да се запазят проектните
нива и годността му. Указала, че въз основа на тях следва да се изготви
необходимата строителна документация.
Констатациите и препоръките на комисията
били отразени в Констативен протокол 1-1626 от 06.11.2018 г., с който
собствениците на обекта се запознали срещу подпис. Възражения срещу него не
постъпили.
На основание установеното по време на
огледа кметът на община П.*** издал Заповед № 2014 от 11.12.2018 г., с която
наредил на заинтересованите собственици, в 30-дневен срок от датата на влизане
на заповедта в сила, да представят в община П.*** за одобрение и издаване на
разрешение за строеж инвестиционен проект за начина на укрепване на масивния
гараж и в срок от 30 дни от влизане в сила на строителното разрешение да
извършат необходимите строително-ремонтни работи. Заповедта е изпратена с
Уведомително писмо изх. № 17/ТР-4211-3 от 18.12.2018 г. Получена е от
заинтересованите лица на 28.12.2018 г. /видно от известията за доставяне на
л.75 и л.76/. Преди влизане в сила на същата, с Жалба вх. № 17/ТР-4211-4 от
09.01.2019 г. Е.З.Г. поискала да се удължи срока за изпълнение като посочила
финансови причини. Със Заповед № 187 от 06.02.2019 г., на основание чл.278,
ал.2 от АПК, срокът за изпълнение бил удължен до 10.04.2019 г. На Г. било
изрично указано, че повторно удължаване на срока е недопустимо и
незаконосъобразно. Въпреки това тя подала Молба вх. № 17/ТР-4211-6 от
08.04.2019 г., с която поискала ново удължаване с 45 дни.
В отговор, от община П.*** до
жалбоподателите Р.П.И. и Е.З.Г. /с копие до Й.В.К.***/ било изпратено Писмо
изх. № 17/ТР-4211-7 от 09.05.2019 г., с което същите били уведомени, че ново
продължаване на срока е недопустимо и би било незаконосъобразно. Те били предупредени,
че от неизпълнението на Заповед № 2014 от 11.12.2018 г. биха могли да настъпят
вредни последици за трети лица, както и че при неизпълнението й ще бъдат
предприети мерки за образуване на административнонаказателно
производство и налагане на глоба.
На 28.05.2019 г. жалбоподателите И. и Г.
депозирали Писмо вх. № 17/ТР-4211-8 от 28.05.2019 г. /л.54/ В него посочили, че
във връзка с последното разпореждане са предприели действия за изготвяне на
конструктивна експертиза и проект за конструктивно укрепване на гаража и
веднага след получаването им от проектанта, те ще бъдат представени за
одобряване и издаване на разрешение за строеж.
На 04.06.2019 г. И. и Г. ***/ТР-4211-9 от
същата дата, с молба за разпореждане във връзка с приложеното към него
конструктивно становище, изготвено от правоспособен инженер–конструктор със
заключение за разрушаване на гаражите и изготвяне на проект за тяхното
изпълнение отново.
На 26.08.2019 г. кметът на община П.***
издал процесната Заповед № 1347 от 26.03.2019 г. С
нея, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195, ал.6 и 7, във връзка с чл.196,
ал.3, 6 и 7 от ЗУТ, извършена проверка на място и съставен Констативен протокол
№ 1-1626 от 06.11.2018 г., както и на основание чл.99, т.2 от АПК, с която
изменил своя Заповед № 2014 от 11.12.2018 г. и вместо нея наредил на
жалбоподателите Р.П.И. и Е.З.Г., в качеството им на съсобственици на обект: „***“,
представляващ източната част от двоен гараж, изграден на дворищнорегулационната
линия между УПИ ***, кв.1 и УПИ ***, кв.*** по плана на с. Д.*** съгласно
Разрешение за строеж № 11 от 03.08.1975 г., с административен адрес: с. Д.***,
ул. В.*** № 9:
1. в срок до 30 /тридесет/ дни, считано от
датата на влизане в сила на заповедта да представят в община П.*** за
разглеждане и одобряване План за безопасност и здраве относно начина на
премахване на обекта и
2. в срок до 30 /тридесет/ дни, считано от
датата на одобряване на плана по т.1 от заповедта, да премахнат обекта
доброволно и за своя сметка.
В хода на съдебното производство, освен
административната преписка, съдържаща посочените по-горе писмени документи, е
представено и Конструктивно становище относно: масивни гаражи /близнак/ на
границата между УПИ *** и УПИ ***в кв.1, с. Д.***, в което се дават указания за
СМР, които следва да се изпълнят в гаражната клетка в УПИ ***, в случай че се
развали гаража в УПИ ***.
По делото е изслушана и съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Р.М.Г.. Същата, съдът преценява и възприема като
професионално и компетентно изготвена. От нея се установява, че процесният обект: масивен гараж, представлява източната
част от двоен гараж, изграден на дворищнорегулационната
линия между УПИ *** и УПИ *** в кв.11 по регулационния план на с. Д.***, общ. П.***,
съгласно Разрешение за строеж № 11 от 05.08.1975 г., с административен адрес:
с. Д.***, община П.***, ул. В.*** № ***. При извършеното строителство сградата
е изградена като едно цяло. Конструкцията на общата сграда е масивна, с под от
железобетонна плоча, стени от тухлена зидария и обща покривна железобетонна
плоча. Преградната стена на двойния гараж, построен в двата имота, е обща.
Изградени са мазета под подовата стоманобетонна плоча. Извършеното строителство
представлява свързано застрояване на границата на двата имота УПИ *** и УПИ ***
кв.1 по регулационния план на с. Д.***, община П.***. При огледа на място
вещото лице е установило, че покривната плоча е изронена и провиснала; по нея и
по стените има следи от течове, по стените има и пукнатини. Заключението на
експерта е, че обектът не е застрашен от самосрутване;
конструкцията му може да се поправи и заздрави и това е необходимо, за да може
да се използва по предназначение. Не е невъзможно настоящата обща сграда
„Масивен гараж-близнак“ да бъде разделена като две отделни сгради, но това
трябва да стане въз основа на одобрен архитектурен и конструктивен проект. С
премахването на част от общата сграда има вероятност да се отслаби и
компрометира остатъка от същата сграда, която попада в УПИ ***, собственост на Й.В.К.***.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд П.***, като извърши по
реда на чл.168, ал.1 от АПК, цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани лица, адресати на заповедта
за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна. Съображенията са следните:
Оспорената Заповед № 1347 от 26.08.2019 г., издадена
от ****, е индивидуален административен акт, издаден в
производството по чл.99 от АПК, който съгласно чл.104 от АПК подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по
реда, установен в АПК. По силата на чл.168, ал.1
от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
В процесния случай се касае за административен акт с който е
изменен друг, влязъл в сила такъв, издаден от същия административен орган – ****.
Изменената Заповед
№ 2014 от 11.12.2018 г. е акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ
чрез **** в 14-дневен срок от обявяването й, пред Административен съд – П.***.
Тя е изпратена на Р.П.И. и Е.З.Г., а също и на Й.В.***, с Писмо изх. №
17/ТР-4211-3 от 18.12.2018 г. И трите лица са получили писмата си на 28.12.2018
г., което се установява от приложените по делото известия за доставяне на л.75,
76 и 77. Следователно, срокът за обжалването й е бил до 11.01.2019 г. вкл.
Жалби срещу административния акт не са подавани и тя е влязла в законна сила на
12.01.2019 г., от който момент е породила правното си действие.
Съгласно чл.99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен
акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящия административен орган,
а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа,
който го е издал, когато са налице основанията предвидени в чл. 99, т.1 - т.7 от АПК.
Възобновяването
на производствата по издаване на административни актове е извънреден контролен
способ, даващ възможност за преразглеждане на въпрос, вече решен с влязъл в
сила и станал необжалваем административен акт. В този
смисъл възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на
административните актове и своеобразно продължаване на административното
производство, поставяне наново на материално-правните въпроси, които са били
основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт.
Както се посочи, то е възможно при наличието на влязъл в сила административен
акт, необжалван по съдебен ред, и наличие на някое от основанията на чл.99
от АПК.
Разпоредбата
на чл.100 от АПК определя, че в случаите по чл.99, т.1 от АПК възобновяването
на административното производство се извършва по инициатива на административния
орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана,
а съгласно чл.102, ал.1 от АПК това може да се направи в тримесечен срок от
влизането в сила на акта. Според чл.100 от АПК, в случаите по чл.99, т.2 - 7 –
възобновяването на административното производство се извършва по искане на
страна в производството в сроковете по чл.102, ал.2 от АПК.
В
конкретния случай: административното производство е възобновено на основание
чл.99, т.2 от АПК. В мотивите на процесната Заповед №
е 1347 от 26.08.2019 г. е посочено, че „във връзка с продължаване работата по
административната преписка, собствениците са представили в община П.***
конструктивно становище от правоспособен инженер – конструктор и последният
дава препоръка обектът да бъде премахнат, както и че собствениците са направили
искане за премахване на сградата, потвърдено писмено със Заявление вх. №
17/ТР-4211 от 09.07.2019 г. Това е възприето от административния орган като
основание за възобновяване на производството по чл.99, т.2 от АПК, респ. за
изменение на влязлата в сила Заповед № 2014 от 11.12.2018 г. Последната обаче
предписва укрепване и саниране на обекта, а с оспорената заповед е наредено
неговото премахване, поради което по същество последната представлява акт за
отмяна на Заповед № 2014. Налице е разминаване между
същинската властническа воля на ****, посочена в мотивите и писменото й обективиране в диспозитива на процесната заповед, което представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, респ. води до нейната незаконосъобразност.
Конструктивното
становище не обективира нови факти и обстоятелства,
нито представлява ново писмено доказателство от съществено значение, което да
не е могло да бъде известно на страната в административното производство при
решаване на въпроса от административния орган с издадената от него Заповед № 2014 от
11.12.2018 г. То не обективира и констатации, относими към прилагането на чл.195, ал.6 от ЗУТ, по силата
на който кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които
поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за
здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или
са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
Това е така, защото според чл.196, ал.1 от с.з., състоянието на
обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и
обстоятелствата по чл.195, ал.6 се установяват с протокол от комисия, назначена от
кмета на общината, а в случая Констативен протокол № 1-1626 от 06.11.2018 г.
/л.80 - л.84 вкл./, послужил като
основание за преценката, е съставен преди 11.12.2018 г., когато е издадена изменената Заповед № 2014. Същият не съдържа данни, че
обектът „***“ отговаря на критериите, посочени в чл.195, ал.6 от ЗУТ. Тъкмо
обратното, комисията, назначена със Заповед № 1626 от 15.10.2018 г. на ****,
след оглед и цялостна проверка е
направила извод, че обектът „може да се поправи, заздрави и хигиенизира“,
поради което е направила съответни препоръки и е предписала конкретни дейности
по укрепването.
Тези констатации на комисията са потвърдени
и от назначената в хода на настоящото производство съдебно-техническа
експертиза. Те не се опровергават дори и от цитираното в процесната
заповед конструктивно становище, изготвено от инж. Т.***, в което е отразено,
че „конструктивното укрепване на двата гаража е възможно, но е икономически неоправдано“.
В заключение и предвид всичко гореизложено,
съдът намира, че не са налице нови обстоятелства или нови доказателства по
смисъла на чл.99, т.2 от АПК, които да дават основание и да налагат изменение
на влязлата в сила Заповед № 2014 от 11.12.2018 г., нито са
налице достатъчно данни, водещи до обосновано заключение, че обектът, посочен в
заповедта, е застрашен от самосрутване и не е
възможно да бъде укрепен, което от своя страна да налага премахването му от
неговите собственици. Следователно, оспорената Заповед № 1347 от 26.08.2019 г.
на **** е незаконосъобразна, поради това че не са били налице материалноправните предпоставки за издаването й, нито пък
същата е издадена в съответствие с целта на закона – отменителни
основания по чл.145, т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
Предвид горния извод, основателна се явява
претенцията на жалбоподателите за заплащане на направените по делото разноски,
които са в размер на 705,00 лв. /седемстотин и пет лева/, от които: 20,00 лв.
/двадесет лева/ – внесена държавна такса, 385,00 лв. /триста осемдесет и пет
лева/ – платено адвокатско възнаграждение, и 300,00 лв. /триста лева/ –
възнаграждение за изготвена съдебно-техническа експертиза.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
1347 от 26.08.2019 г., издадена от ****, с която е изменена негова Заповед №
2014 от 11.12.2018 г.
ОСЪЖДА община П.*** да заплати на Е.З.Г. с ЕГН ********** и Р.П.И. с ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски
в размер на 705,00 лв. /седемстотин и пет лева/, от които: 20,00 лв. /двадесет
лева/ – внесена държавна такса, 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ –
платено адвокатско възнаграждение, и 300,00 лв. /триста лева/ – възнаграждение
за изготвена съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/