Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 483/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото
дело е образувано по искова молба подадена от Б.Ц.М. против Г.К.М., М.Г.М., А.А.С. и А.А.С.. Съдържанието
на претендираните права е следното : 1) заплащане на сумата от 5000 лева от ответника Г.К.М.
за неимуществените вреди, които е причинил на Б.Ц.М. с извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), заедно със
законната лихва от датата на увреждането ; 2) солидарно заплащане на сумата от 5000
лева от всички ответници за неимуществените вреди, които са причинили на Б.Ц.М. с извършените от тях престъпления по чл. 170, ал. 2 НК и по чл. 130 НК, заедно със законната лихва от датата на увреждането. Деянията
са извършени на 24.12.2014 г., а правното
основание на исковете е по чл. 45
и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като вредите са
конкретизирани и индивидуализирани в исковата молба.
От страна на
ответниците исковете се оспорват, като неоснователни и недоказани, както и фактическите
твърдения изложени в исковата молба.
В открито съдебно
заседание, както и в
писмени защити пълномощниците на страните, подробно аргументират тезите си.
По делото са
събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушани и приети са
заключения по изготвени съдебни експертизи, които съдът възприема като
обективни и компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приема за установено от фактическа страна следното :
С
влязло в законна сила съдебно решение Г.К.М. е признат за виновен за това, че :
1) на 24.12.2014 г., около 22.30 часа, в ..., се заканил с убийство на Б.Ц.М., като използвал
изразите : „отваряйте българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, е сега ще ви изколяме”, насочени срещу
него, майка му М.Б.К. и М.К.Г. и тази закана би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ - престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 НК ; 2) на 24.12.2014 г.
около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б.Ц.М.,
като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по
нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал.
2, предл. 1-во и
предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл.1- во НК. Със същото решение М.Г.М. е признат за
виновен за това, че на 24.12.2014 г.
около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б.Ц.М.,
като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по
нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл. 1-во НК, А.А.С. е признат за
виновен за това, че на 24.12.2014 г.
около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б.Ц.М.,
като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по
нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл.1-во НК и А.А.С. е признат за
виновен за това, че на 24.12.2014 г.
около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б. К. и Б.Ц.М.,
като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по
нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл. 1-во НК.
От показанията на свидетелката М.Б. К., които съдът
кредитира, тъй като тя е присъствала на инцидента на 24.12.2014 г., се
установява, че всички ответници са нанасяли удари на М. : „Четиримата го ритаха с крака,
удряха го с ръце, главата му беше надута, той беше неузнаваем”. Това се
потвърждава и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която
конкретизира уврежданията, механизма на причиняването им, както и болките и
страданията, с които те са свързани и процеса на отшумяването им до пълното
оздравяване. Според съда посочените доказателствени средства (свидетелските показания на К. и медицинската
експертиза), са
напълно достатъчни за приемане на установено, че четиримата ответници чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по цялото тяло, са причинили на ищеца М. лека телесна повреда
- болки и страдания, без разстройство на здравето. Чрез съдебно – психологична
експертиза се установява, че вследствие на извършеното от ответниците, включително от
ответника М. – относно заканата, М. е преживял остра стресова реакция – към
датата на инцидента, както и три месеца след него. Един месец след случилото се
при него е налице хроничен стрес, като и към датата на изследването (26.11.2019 г.) са налице последици в емоционалната му
сфера. Посочените доказателства установяват и причинната връзка между деянията
и уврежданията.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Престъплението по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл. 1-во НК е против правата на гражданите (нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство), като не е извършено в съучастие по смисъла на раздел III от глава II на Наказателния кодекс.
Съдът изрично е
указал на ищеца, че следва да уточни претендираната сума от всеки един от
ответниците – относно солидарното осъждане по този иск. Такова не е направено,
включително не е поискано, ако съдът приеме, че не е налице солидарност да
осъди разделно всеки един от ответниците на определена сума. След като липсва
съучастие, липсва и солидарност, като предметът на търсената защита се определя
от ищеца. При това положение този иск следва да се отхвърли от съда в
посочената част.
Установяването
на престъпно обстоятелство може да се осъществи инцидентно в рамките на
производството по обезщетяване на вредите, когато наказателно преследване не е възбудено,
както е по настоящото дело по отношение на нанесената лека телесна повреда
причинена на М. от всички ответници при условията на чл. 53 ЗЗД. Престъплението
според съдебно решение е от общ характер, а досъдебното производство е
прекратено от прокурора.
По претендираните неимуществени вреди
от телесната повреда, съдът счита претенцията за доказана в основанието си. Според заключението по медицинската експертиза, за период
от около един месец пострадалият е търпял временно главоболие и болки в
областта на травмите на главата, лявата ръка, задната повърхност на гръдния
кош, дискомфорт във връзка с видимите промени на лицето (кръвонасядания,
отоци, и охлузвания). Страданието е било с намаляващ с времето интензитет,
докато изчезне напълно, но е било съпроводено с битови неудобства. Размерът на
обезщетението се определя към момента на постановяване на съдебното решение,
като съдът счита сумата от 1000 лева за справедливо обeзщетение за
претърпените от М. неимуществени вреди. Отговорността е солидарна, тъй като
уврежданията са причинени от четиримата. Относно заканата с убийство,
психичната експертиза е установила силно, травмиращо изживяване, придружено с
тревожност, напрежение и страх, продължило за дълъг период – констатирано е и
почти пет години след инцидента, като по тези причини справедливо би било
обезщетение в размер на 1000 лева. Съдът
приема, че получените суми ще заместят, облекчат и компенсират причинените
неимуществени вреди. Ако се уважат исканията в по-голям размер, ще се стигне до
неоснователно обогатяване, тъй като претендираните суми са силно завишени, с
оглед на реално настъпилите уврежданията. Присъдените суми се дължат от датата
на увреждането, както е поискано и с исковата молба.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът Г.М. ще трябва да заплати
на ищеца Б.М. направените от него
разноски – според уважената част от първия иск. По втория иск отговорят
солидарно всички ответници. Липсва конкретизация каква част от разноските направени
от ищеца по кой иск са, поради което съдът приема че те са поравно, т.е. за
всеки иск по 300 лева. Същото се отнася и за направените разноски от Г.М. –
заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лева, но за това дело и
за гр.д. № 482, т.е. за всеки иск по 207,50 лева (415 : 2). Липсват доказателства другите
ответници да са направили разноски по делото. Посочването само на чл. 38 от
Закона за адвокатурата възпрепятства съда да провери дали са били налице
предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Ответниците дължат и
държавната такса върху уважените искове, както и възстановяване на бюджета на
съдебната власт на възнагражденията на вещите лица по експертизите – според
уважената част от двата иска.
От пълномощника на ответниците е направено възражение за прекомерност на
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото
за неоснователно, тъй като не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
както и с обема на извършената работа. Предявени са два иска, а заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението за
прекомерност е неоснователно. В списъка за разноските са посочени за заплатени
400 лева, но в договора са 600 лева, поради което съдът приема втората сума,
тъй като според приложените по делото документи тя е и реално заплатена.
Така
мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Б.Ц.М. ***, ЕГН **********, сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие от извършено на 24.12.2014 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2014
г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля
иска до пълния претендиран размер от 5000 лева.
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, М.Г.М. ***, ЕГН **********, А.А.С. ***, ЕГН **********, и А.А.С. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно на Б.Ц.М. ***, ЕГН **********, сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
вследствие на причинена му на 24.12.2014 г. лека телесна повреда, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2014
г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля
иска до пълния претендиран размер от 5000 лева, както и по отношение на
неимуществените вреди от престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и
предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл.
1-во НК.
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Б.Ц.М. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, с оглед на уважената част от иска, в общ размер на 60 лева.
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, М.Г.М. ***, ЕГН **********, А.А.С. ***, ЕГН **********, и А.А.С. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно на Б.Ц.М. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице, с оглед на уважената част от
иска, в общ размер на 92 лева.
Осъжда Б.Ц.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Г.К.М. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, с оглед на отхвърлената част от исковете, в размер
на 332 лева.
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице за съдебно -
психологична експертиза, според уважената част от иска, в размер на 40 лева, както и дължимата държавна
такса върху уважената част от иска в размер на 50 лева .
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, М.Г.М. ***, ЕГН **********, А.А.С. ***, ЕГН **********, и А.А.С. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно в полза на държавата, по сметка на Районен
съд Своге, дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на 50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :