ПРОТОКОЛ
№ 176
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600178 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.С.
Жалбоподателят подсъдим Ц. Л. Ш., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. Р.К. от АК – Бургас.
Частните обвинители П. К. К., К. Д. К. и И. Д. К., редовно
призовани, не се явяват. За всички тях се явява повереникът им адв. Е.Д. от
АК – С.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Ц. Ш.: Съгласен съм да се разгледа делото.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, и установи, че частните обвинители са редовно
призовани за настоящото съдебно заседание и не са посочили уважителни
причини за отсъствието си и предвид, че личното им явяване пред въззивната
инстанция не е задължително, намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма искания по доказателства.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. К.: Госпожо председател, представям Ви заверено копие от
Трудов договор от 05.10.2021 г. относно доверителя ми. Представям за
справка оригинала на трудовия договор.
След като извърши справка, съдът установи, че завереното копие
на Трудов договор № 2 от 05.10.2021 г. по съдържание съвпада напълно с
представения оригинал. Предвид на това счита, че следва да приеме като
писмено доказателство завереното копие на посочения документ, поради
което на основание чл. 317, вр. чл. 107, ал. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, ПРОЧИТА и ПРИЛАГА към материалите по делото
заверено копие от Трудов договор № 2 от 05.10.2021 г.
След извършена справка, оригиналът на трудовия договор беше
върнат.
АДВ. К.: Други доказателства няма да сочим.
2
ПОДСЪДИМИЯТ Ц. Ш.: Няма да соча други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
Дава думата на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, въззивната жалба
на подсъдимия депозирана чрез неговия защитник, макар и бланкетна, е
допустима. При преценка по същество е неоснователна, като аргументите ми
за това са следните:
В хода на проведеното следствие от първоинстанционния съд,
фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. При изпълнение
на задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК, съдът е осигурил възможността
на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е
изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и
проверени доказателства.
Описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът е изпълнил задължението си да анализира събраните по делото
доказателствени източници и въз основа на съвкупната им преценка да
обоснове своите фактически и правни изводи. Липсват основания, които да
мотивират промени в направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани
по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
При така законосъобразно и обосновано приетата за установена
фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд също така
законосъобразно и обосновано е направил и своите изводи, че деянието
извършено на 14.09.2018 г. на строителен обект в с. Ж., общ. К., поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
3
източник на повишена опасност - строително монтажна дейност, подсъдимият
Ц. Л. Ш. в качеството си на бригадир на строителна бригада, нямащ право да
упражнява такава дейност представляваща източник на повишена опасност, е
допуснал нарушение на редица разпоредби на Правилника за безопасност на
труда при строително-монтажни работи, задължаващи го преди започване на
работа и до завършването на строежа да извърши оценка на риска, да
предприеме съответните предпазни мерки за защита на работниците от
рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на
строителната конструкция, като е причинил смъртта на Д. К. и К. Т. и с това е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.123,
ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Пред Окръжен съд - Сливен жалбоподателят и неговата защита
правят възражения, че Ш. не следва да носи наказателна отговорност по така
въведеното му обвинение, тъй като той не е изпълнявал на първо място
функцията на бригадир на бригадата.
Това възражение е несъстоятелно, тъй като съобразно събрания
доказателствен материал е видно, че подсъдимият Ш. работи като строител и
съответно организира група от хора, които да работят заедно с него, като той
наема обектите, получава от инвеститора парите за обекта, предмет на
реконструкцията и не на последно място разпределя парите на хората, които
са наети от него да работят на съответния обект. Ш. напълно съзнава факта,
че той организира цялата бригада и се явява бригадир на същата, като в
същото време е и строител. Видно от гласните доказателства, свидетелите са
наричали Ш. бригадира. Подсъдимият Ш. сам се е уговорил за
реконструкцията на къщата с инвеститора - свидетелят К. - собственик на
обекта, като е била и уточнена сумата, а именно 25 000 лева. Той е лицето,
което е наело останалите строителни работници и с тях е започнал ремонта на
къщата. Всички действия, които е извършвал подсъдимият, видно от
свидетелските показания, че той е действал освен като строител, но и като
ръководител на бригадата. В съдебната практика има множество случаи в тази
насока, но ще цитирам само Постановление на Пленума на ВС №
2/27.09.1979 г., съгласно което, дори деецът да е нямал специални знания или
друга правно- регламентирана дейност, щом се е наел да извърши такова
занятие или такава дейност, същия носи наказателна отговорност по чл.123
4
от НК. Независимо, че липсва обединение под формата на някакво
дружество или фирма, подсъдимият Ш. е намирал обекти, събирал е бригада,
включително е определял възнаграждението на всеки един работник. В
действително той е нямал право да упражнява тази дейност макар и да има
уменията да я извършва, нямал е нужната квалификация, документи за
правоспособност, но въпреки това е извършвал тази дейност, макар и същата
да е източник на повишена опасност.
Съобразявайки се с фактологията на злополуката и нормативно
установените задължения на подсъдимия Ш. на строителната площадка,
вещите лица са дали своето заключение за механизма на злополуката и
причините за настъпването и. В случая не е установено виновно поведение на
самите пострадали, напротив съдебно- медицинската експертиза е
категорична, че настъпването на смъртта на двамата пострадали е вследствие
на остро шоково състояние, породено от множеството травматични
увреждания, причинени именно от срутването на северната стената на къщата
- обект на реконструкция. От своя страна заключението на съдебно-
строителната експертиза посочва, че не са взети никакви мерки по
обезпечаване на сигурността, укрепване и запазване устойчивостта на
тухлената стена при изпълнение на строително- ремонтните дейности.
В основата за настъпването на злополуката е неосигуряването на
предпазни средства от страна на ръководителя на обекта, а именно
подсъдимия Ш., както и невземането на каквито и да е мерки по обезпечаване
на сигурността, укрепването и запазването на устойчивостта на тухлената
стена, което отново е задължение на подсъдимия като бригадир на групата
извършваща СМР-та.
При определяне размера на наложеното наказание,
първоинстанционният съд е подложил на внимателна и задълбочена преценка
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства, правилно
първоинстанционният съд е преценил, че наказанието следва да бъде
определено при хипотезата на чл. 54 от НК - при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
5
На следващо място е необходимо да се обсъди законосъобразното
ли е приложението на чл. 66 НК или не, чиято правна норма изиска
кумулативна даденост на няколко предпоставки. В конкретния случай
първите две формални предпоставки са налице. Следва обаче да се обсъди
основателността на третата от тях. В случаите на прилагане на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, редом с останалите материалноправни
предпоставки, по силата на закона акцентът е върху индивидуалната
превенция. Въздействието върху останалите граждани е предвидено като част
от общата оценка за съзвучие с целите на наказанието, но основното
внимание следва да бъде насочено към дееца и възможността за постигане на
поправянето му, без да изтърпява ефективно наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Отговорността на съда да прецени потребностите на
личността от поправяне и превъзпитание, условията на функционирането й,
потенциалните рискове, които носи, протича при съобразяване на
личностните ресурси, ефектът на воденото наказателно производство и
цялостното въздействие на наложения комплекс санкционни мерки.
Отчитайки изложеното до този момент, намирам, че се налага
изолация на подсъдимия по време на понасяне на определеното от съда
наказание.
В заключение следва да се отбележи, че внимателният прочит на
материалите по делото не може да обоснове очевидно несъответствие между
отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената
опасност на деянието и дееца - от друга, поради което първоинстанцинното
решение следва да бъде изцяло потвърдена.
Моля в този смисъла да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че присъдата
постановена от първоинстанционния съд е правилна, обоснована и изцяло
законосъобразна. Същата е справедлива и съответстваща на деянието
извършено от подсъдимия.
Съдът е коментирал всички събрани в хода на делото писмени и
гласни доказателства - разпити на свидетели, справки, експертизи и
изключително аргументирано е изложил мотивите си за налагане на
6
присъдата.
Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите присъдата по
НОХД № 565/2020 г. на Окръжен съд – Сливен, по отношение на подсъдимия
Ц. Л. Ш.. Моля да ни бъдат присъдени разноските по съответните
представени пълномощни.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз с внимание изслушах
тезата на колегите преждеговоривши. Тази теза не е изненада за съда, както и
за защитата. Изразявам обаче несъгласието си с изложените фактически и
правни аргументи.
На първо място, бих искал да обърна Вашето внимание върху
приетото както от органите на досъдебното производство, така и от
първоинстанционния съд като доказано обстоятелство, че моят подзащитен
има качеството на строител и бригадир, от една страна самостоятелно и от
друга страна в съвкупност. Тези понятия действително са правно
регламентирани както в ЗУТ, в Закона за Камарата на строителите, както и в
другите подзаковони нормативни актове, които регламентират строителната
дейност.
Защитата не оспорва обстоятелството, че строителството е правно
регламентирана дейност, която представлява повишен източник на опасност.
Следва обаче внимателно с оглед събраните доказателства по делото да се
направи преценка дали подзащитният ми притежава съответните или
съответства той самия на съответните законови изисквания, щото да бъде
прието, че той е и строител, и бригадир. Съгласно уредбата в ЗУТ, която
препраща към § 1, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд, строителят е физическо или
юридическо лице, включващо в състава си физически лица притежаващи
необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с
възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни
книжа. Ако внимателно анализираме доказателствената съвкупност, по моя
преценка, ще се установи, че подзащитният ми не отговаря на нито едно от
тези цитирани от мен законови изисквания, щото същият да притежава
качеството на строител по смисъла на цитираните законови разпоредби. В
конкретния случая, по делото не се спори, това е възприето и от
7
първоинстанционния съд, че моят доверител няма техническа
правоспособност.
На второ място, по делото не е приложен, а и не се спори между
страните, че е сключен писмен договор с възложителя, щото да изпълнява
строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Впрочем, такива
строителни книжа издадени няма. Не мога тук да не отворя една скоба и да не
обърна вниманието на съда върху обстоятелството, че възложителят както в
своите показания дадени в хода на досъдебното производство, така и пред
първоинстанционния съд, изрично изяснява действията, които е предприел
преди започване на СМР на наследствения имот, получен от неговата
съпруга. Той е посетил съответните органи и отдели както в Община К., така
и в Община С., където от съответните длъжностни лица е бил информиран, че
за осъществяване на планирания ремонт не е необходимо да бъдат издадени
каквито и да е било строителни книжа. Не коментирам въобще
обстоятелството, че това най-малкото не е вярно и че заявеното от
съответните длъжностни лица пред възложителя е в грубо нарушение и не е
становище, което да е в съответствие със закона. Да, действително има
предвидена хипотеза в чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите
тогава, когато собственикът инвеститор има възможност сам да изпълнява
строежа по така наречения „стопански начин“. Това е допустимо само тогава,
когато законът както посочва, е свързан с твърдението, че строежът е от пета
категория, каквато е еднофамилната къща, като могат да се изпълняват тези
дейности и от нерегистрирани строители. Не се спори и по това
обстоятелство, че не само, че не притежава необходимите качества да бъде
строител, но и той не е регистриран, имам предвид подзащитният ми,
съответно в Камарата на строителите. Тук обаче искам да обърна внимание на
едно много важно обстоятелство. Ако това, като последна цитираната от мен
хипотеза е било факт, то тогава възложителят е длъжен да назначи по трудов
договор правоспособен технически ръководител и да поеме всички
отговорности и на строителя, като наема правоспособни подизпълнители за
отделните видове дейности. Подобно задължение, по моя преценка, следва да
бъде вменено и на възложителя в настоящото производство, като
категорично мога да заявя, че това задължение той не е изпълнил. Впрочем,
буди недоумение обстоятелството защо съдът в мотивите си както на стр. 20,
8
така и на стр. 21 от същата, е възприел, че именно строителят по правилата на
чл. 163а от ЗУТ следва да назначи технически ръководител. Категорично
оспорвам това становище. Задължение да бъде назначен технически
ръководител не е на строителя, бил той вписан или не в Камарата на
строителите, съответстващ или не, а само фактически изпълняващ действия
по строителството, а това е задължение на възложителя и именно този
възложител е трябвало задължително да сключи писмен договор с
правоспособен технически ръководител. Нещо, което в настоящата хипотеза
не е сторено.
На следващо място, както органите на досъдебното производство,
така и съдът, са приели, че моят подзащитен е и бригадир съгласно § 1, т. 8 от
цитираната от мен по-горе наредба, бригадирът е определен като ръководещ,
обърнете внимание, на когото е възложено от строителя или от техническия
ръководител да организира и ръководи трудовия процес. Т.е. неслучайно
наблегнах на това, от кого следва да му бъде възложена съответната работа,
щото едно лице да придобие качеството на бригадир. За да придобие
качеството на бригадир е необходимо неговата дейност да му бъде възложена
от строител или от технически ръководител. В конкретната хипотеза, ако
съдът възприеме моята позиция, то няма как след като подзащитният ми не
притежава по изложените от мен съображения качеството на строител,
същият да възложи на трето лице каквито и да било функции, щото това
трето лице да придобие качеството на бригадир.
А, още по абсурдна, според мен, е тезата на първоинстанционния
съд, че едно лице може да съвместява и двете качества, както на строител,
така и на бригадир. Ерго, това би означавало, че подзащитния ми ако и той да
е строител, да възложи сам на себе си съответните дейности, щото да
придобие и другото качество на бригадир. Съжалявам, но подобна теза,
според мен, е абсурдна и становището на съда в тази насока не може да бъде
споделено.
От казаното до тук от мен, ще Ви моля да приемете, че от гледна
точка на субекта на престъплението, то моят подзащитен не е осъществявал
функциите си съгласно законовите изисквания нито в качество на строител,
нито в качеството на бригадир. Доколко са допуснати нарушения от трети
9
лица, съдът в своите мотиви изключително, ще си позволя да употребя този
термин, йезуитски е избегнал да коментира становището на защитата по този
повод, изразено пред първоинстанционния съд. Цитирам на стр. 25 от
мотивите, където съдът казва: „Следва да се отбележи, че съдът правораздава
в рамките на очертаното с обвинителния акт фактическо и правно обвинение,
повдигнато от прокуратурата срещу определено лице“. Да, формално е така,
но от друга страна когато ще се изясняват в пълнота причините, които са
довели до настъпването на вредоносния резултат, при всички положения
съдът, по моя преценка, е длъжен да изложи и аргументи спазени ли са от
останалите, нека да ги наречем трети лица, вменените им в закона
задължения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Ако и формално след като спрямо тези лица, същите не
са привлечени към наказателна отговорност, но имат пряко отношение към
настъпилия вредоносен резултат, то това обстоятелство задължително
следваше да намери своята рефлексия при реализацията на наказателната
отговорност от страна на подзащитния ми.
В обобщение на казаното до тук, аз ще Ви моля да приемете, че
подзащитният ми не е осъществил нито от гледна точка на годен субект,
както също така и от обективна страна състава на престъплението, за което е
признат за виновен и осъден.
Следващата насока, в която ще си позволя да спра Вашето
внимание, е свързана с правната квалификация на инкриминираното деяние.
Първоинстанционният съд в мотивите си, разбира се, в пълно съответствие
със събраните по делото доказателства, е посочил, че моят подзащитен
всъщност е и пострадал от една страна, тъй като той също е бил частично
затрупан от рухналата стена, но обърнете внимание, след като на него пръв
му е оказана помощ, той заедно с едно друго трето лице, са положили
максимални усилия да окажат помощ на пострадалите. Всъщност двама души,
от които единият е моят подзащитен, са изровили другите двама пострадали.
За съжаление тази помощ е била закъсняла и лицата са били починали, но
тази дейност, по моя преценка, би следвало да Ви наведе на извод за
евентуална преквалификация на деянието, ако Вие не споделите изложените
до тук от мен аргументи и съображения, а именно, че моят подзащитен следва
да отговаря по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 3 и във вр. с ал. 2 от НК. Това е един
10
привилегирован състав, който изисква редуциране на наказанието от една
страна, а от друга страна изисква и съответен размисъл на тема за начина на
неговото изпълнение. Ако Вие и тази теза на защитата отхвърлите, т.е.
приемете, че стореното не е от характера щото да доведе по преквалификация
на инкриминираното деяние, то тогава ще Ви моля тези действия, които е
извършил моят подзащитен, да бъдат отчетени като допълнително
смекчаващи неговата отговорност обстоятелства и това обстоятелство също
би следвало да намери своето отражение по отношение реализацията на
наказателната отговорност досежно вида, размера и начина на изтърпяване на
наказанието.
Когато съдът е излагал своите аргументи по отношение на
приложението на чл. 54, респективно неприложението на чл. 55 НК, по моя
преценка е допуснато едно смесване на понятията, а именно „степен на
обществена опасност на деянието“ и „степен на обществената опасност на
дееца“. Всъщност, когато съдът твърди, че осъщественото деяние от моя
подзащитен се характеризира със завишена степен на обществена опасност,
т.е. надхвърляща обичайната такава, на практика по-скоро е излагал
аргументи в насока, защо съдът приема, че се касае за завишена степен на
обществена опасност на моя подзащитен.
От тази гледна точка, а и в светлината на допълнително
изложените от мен съображения по повод оказаната помощ, ще Ви моля да
съобразите и още едно много съществено обстоятелство. Подзащитният ми
твърди, че и към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен
акт е полагал тежък физически труд и че същият всъщност е продължавал да
осъществява дейност, за която няма квалификация. Именно това е
мотивирало същия да положи усилия да сключи трудов договор и към
настоящия момент да реализира трудова дейност по различен начин, на друго
място.
Именно тези допълнителни съображения, които в действителност
не са били известни на първоинстанционния съд, като алтернатива на
изложеното първо искане, а именно – отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и евентуално постановяване на нова присъда, с която подзащитният ми да
бъде оправдан, то при условията на алтернативност, Ви моля да приложите
11
закон за по-леко наказуемо престъпление. Ако и това искане на защитата
бъде отхвърлено, то ще Ви моля присъдата да бъде променена единствено и
само в нейната наказателноосъдителна част досежно размера на наложеното
наказание и начина на неговото изтърпяване.
Тъй като първоинстанционният съд е изложил мотиви, че видите
ли, тъй като има тежък вредоносен резултат - настъпила е смъртта на повече
от едно лице, то в тази насока аз не мога да се съглася, че това обстоятелство
следва да намери отражението си двукратно – тогава, когато деянието бива
квалифицирано като по-тежко наказуемо такова и на второ място, още
веднъж при реализацията на наказателната отговорност. Нещо, което по моя
преценка е недопустимо. Аз лично считам, че ако и да отхвърлите всички
аргументи и съображения изложени до момента, то имате пълното основание
присъдата да бъде изменена по отношение на начина на изтърпяване на
определеното наказание и приложите института на условното осъждане. В
този смисъл, при условията на неколкократни алтернативни искания, ще Ви
моля да се произнесете.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ Ц. Л. Ш.: Поддържам казаното от защитника ми. Нямам
какво да добавя.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ Ц. Л. Ш.: Съжалявам много за случилото се. Ние бяхме
добри колеги, бяхме добри приятели с тях, работихме заедно. Съжалявам за
случилото се. Моля да не влизам в затвора.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.55 часа.
12
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13