№ 53
гр. Велико Търново, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20244000600089 по описа за 2024
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. Д. Й., чрез адвокат Е. Т. от АК -
Русе за възобновяване на производството по НОХД №899/2023г. на РРС и
изменение на въззивно Решение, №28/19.02.2022г., постановено по
ВНОХД№975/2023г. по описа на РОС, с което е потвърдена
първоинстанционната присъда №117/17.10.2023г. по НОХД№899/2023г. по
описа на РРС, в частта, относно вида и размера на наказанието, като се
наложи на С. Д. Й. наказание „глоба“.
В съдебно заседание прокурор от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения че искането за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно. Съдилищата са преценили
всички обстоятелства, които смекчават и съответно отегчават наказателната
отговорност на осъдения С. Й. и са отмерили справедливо наказание.
Окръжният съд е допуснал неточност в изказа си, когато е посочил, че
съдебното минало на Й. е обременено с осъждане за тежко умишлено
престъпление. Той е осъждан престъпление, което не е тежко – за
1
престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, но сам по себе си този факт не може да
доведе до промяна на наказанието, предвид останалите обстоятелства по
делото. Първото наказание, което е наложено на Й. за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК не е породило своето възпиращо и поправително действие,
въпреки, че Й. е бил наясно с последствията, които биха настъпили за него в
случай, че извърши умишлено престъпление в рамките на изпитателния срок.
Това не го е възпряло. Той е извършил деяние в Република Полша, за което е
водено наказателно производство и което е обусловило и по-нататъшните му
действия свързани с потвърждаване на въпросната писмена декларация, за
която е бил осъден. При постепенно градиращото несъобразяване с правния
ред да му се налага по-леко наказание не би било съобразено с целите на
индивидуалната превенция. Налагането на такова наказание, след осъждане
на лишаване от свобода за друго престъпление по-скоро би имало
окуражаващо действие Й. да върши деяния, а не да го възпрат от престъпни
действия. Законът веднъж му е дал шанс да се поправи, той не се е възползвал
от него и затова съдилищата са наложили това наказание.
Характеристиката/от кмет и работодател/, която получава за своята личност
се гради не само от тези данни, но и на и фактите в справката за съдимост.
Последната не може да го очертае като един положителен човек. В едни свои
отношения той може да е такъв, но в други, които са свързани със
съблюдаването на правовия ред в страната, очевидно не може да се очертае
като такава личност. Искането е неоснователно защото наложеното наказание
е справедливо.
Процесуалния представител на осъдения адв. Е. Т., излага
съображения, че поддържа искането за възобновяване на наказателното
производство по НОХД№899/23г. на Районен съд - Русе и иска възобновяване
на делото и изменение на въззивното решение на Окръжен съд – Русе, с което
е потвърдена първоинстанционната присъда. За да постановят съответните
съдебни актове и двете съдебни инстанции са приели като смекчаващи
отговорността обстоятелства единствено и само направените признания и
изказаното съжаление от страна на подсъдимия. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства Районният съд е възприел миналото осъждане и
факта, че подсъдимия е извършил в чужбина противоправно деяние.
Въззивната инстанция е отчела като отегчаващо отговорността обстоятелство
миналото осъждане, което според въззивният съд е за тежко умишлено
престъпление. Видно от материалите по делото подсъдимият е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, за което
законодателят е предвидил две алтернативни наказания лишаване от свобода
или глоба. Двете съдебни инстанции са надценили ролята и значението на
отегчаващите отговорността обстоятелства като в същото време не са взели
2
предвид всички събрани по делото смекчаващи отговорността. Такива са
младата възраст на подсъдимия, добрите характеристични данни, наред с
трудовата му ангажираност, направените самопризнания са от категорията на
смекчаващите отговорността обстоятелства, които сочат на извода, че целите
на генералната превенция и на специалната такава могат да се постигнат и с
налагането на алтернативно предвиденото наказание „глоба“, каквото е
искането на защитата. Ако се уважи искането ще бъдат обезпечени в пълен
размер целите на превенцията, тъй като за обществото ще стане факт
обстоятелството, че дори и такъв род деяние не е останало несанкционирано
от закона. Подсъдимият би могъл да се превъзпита и без изолирането му в
пенитенциарно заведение, така че целите на наказанието биха били
постигнати и с изменението на решението като бъде наложено алтернативно
предвиденото наказание глоба.
Осъденото лице изразява становище, че поддържа становището на
защитника си и направеното искане за възобновяване на производството.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1 т.3 от НПК. Искането е направено в
законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда №117/17.10.2023г., постановена по НОХД№899/2023г. по
описа на РРС е постановено: Признава подсъдимият С. Д. Й. за виновен в
това, че на 17.05.2022 г. в гр.Русе, потвърдил неистина в писмена декларация
по чл.17 ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи,
която по силата на същия, се дава пред орган на властта - Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Русе, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства - че Свидетелство за управление на МПС с №*********,
3
издадено на името на С. Д. Й. от гр.Русе е било изгубено в Р.Германия,
поради което и на основание чл.313 ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.57 т.3
от ЗИНЗС определя за изтърпяване на наказанието първоначален общ режим.
На основание чл.68 ал.1 от НК привежда в изпълнение наказанието лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено на подс.С. Д. Й.,
по НОХД№1061/2020г. по описа на Русенски районен съд с Присъда
№260048/03.11.2020 г., в сила от 08.04.2021г. На основание чл.57 т.3 от
ЗИНЗС определя за изтърпяване на наказанието първоначален общ режим.
Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
С Решение №28/19.02.2022г., постановено по ВНОХД№975/2023г. по
описа на РОС по жалба на подсъдимия, е постановил: Потвърждава присъда
№117/17.10.2023г., постановена по НОХД №899/2023г., от Районен съд -
Русе.
За да постанови присъдата си РС-Русе е изложил следните
съображения:
Приетата фактическа обстановка се свежда до следното:
Подсъдимият Й. е осъждан, като с Присъда №260048/03.11.2020 г. по НОХД
№1061/2020 г. по описа на Русенски районен съд, за престъпление по чл.343б
от НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца, глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година и 4 месеца. На основание чл.66 от НК наказанието лишаване
от свобода за срок от 1 година и 6 месеца е отложено за изпитателен срок от 3
години. Присъда е влязла в законна сила на 08.04.2021 г. Към м.февруари
2022г. подсъдимият живеел в Германия. На 20.02.2022 г. Й. посетил
гр.Шчечин, Полша, където след употреба на алкохол привел в движение
моторно превозно средство. При това подсъдимият бил спрян за проверка от
полицейските органи, тестван за употреба на алкохол и в следствие на
констатациите с постановление на прокурор от Районна прокуратура-
Шчечин свидетелството му за управление на МПС с № ********* издадено
от ОДМВР- Русе било отнето. Срещу подс.С. Й. било образувано досъдебно
производство за деяние по чл.178а ал.1 от наказателния закон на Република
Полша. Поради факта на отнемане на свидетелството му за управление на
МПС подс.С. Й. напуснал работа в Германия, не успял да си намери нова и се
върнал в България, където решил да подаде документи за да се снабди с ново
СУМПС. В изпълнение на намеренията си, на 17.05.2022 г. подсъдимият
посетил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, като се явил пред св.Соня
Иванова Д.а- системен оператор в служба „Водачи на МПС“, която провела
административното му обслужване. Подсъдимият попълнил заявление за
издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 3458/17.05.2022г.,
като наред със същото попълнил и декларация Приложение №6 към чл. 17
ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, в която
декларирал, че свидетелството му за управление на МПС с №********* било
4
изгубено в Р. Германия преди 2 месеца от датата на попълване на документа.
Той декларирал, че е запознат с наказателната отговорност по чл.313 от НК
при деклариране от негова страна на неверни данни и собственоръчно
подписал пред св. Д.а двата документа (заявлението и декларацията). Св. Д.а
изпълнила служебното си задължение като администрирала попълнената
декларация от подс. Й. и документът бил представен пред Началник сектор
„Пътна полиция“ с оглед удостоверяване на гореописаните обстоятелства в
съдържанието й. На 20.05.2022г. на подс. Й. било издадено ново свидетелство
за управление на МПС с № ********* дубликат на онова, което било отнето в
Р.Полша. Впоследствие на 29.07.2022г. в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Русе било получено отнетото от обвиняемия в Р.Полша СУМПС
№*********, придружено с писмо от полските власти, от съдържанието на
което се установявало, че същото било отнето на законово основание.
Относно вида и размера на наказанието, което всъщност се оспорва
от осъдения в подаденото искане за възобновяване, РРС е изложил
следните съображения:
Извършеното деяние е наказуемо с наказание лишаване от свобода до 3
години или глоба от 100 до 300 лева. По отношение на подс.Й. следва да бъде
наложено наказание по вид лишаване от свобода, което се явява по-тежко.
Подсъдимият е осъждан и година след това отново е извършил
противозаконно деяние, за което е санкциониран на територията на друга
държава, а също така в изпитателен срок по предишно осъждане е предприел
и осъществил и престъплението, предмет на делото. За осъществяване на
целите на личната превенция- превъзпитаването на подсъдимия към спазване
на закона, наказанието глоба в размера, предвиден в чл.313 ал.1 от НК, няма
да доведе до постигане на резултат. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчитат полагането на труд и направените признания в хода
на делото. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява предходното
осъждане. Съда да определя наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в минималния законов размер- - лишаване от
свобода за срок от 3 месеца.
На основание чл.68 ал.1 от НК съдът привежда в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, наложено на
подс.С. Й. по НОХД №1061/2020 г. по описа на Русенски районен съд, тъй
като деянието, предмет на делото, е извършено в срока по чл.66 от НК- три
години, определен като изпитателен спрямо подсъдимия.
За да постанови решението си №28/19.02.2022г., по
ВНОХД№975/2023г. РОС е изложил следните съображения относно вида
и размера на наказанието:
Престъплението е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на
предходно тежко умишлено престъпление. От данните по делото се
установява, че по-малко от година след като бил осъден за управление на
МПС след употреба на алкохол, подсъдимият извършил още едно такова
5
престъпно деяние в чужбина. От това следва, че целите на личната превенция
не са постигнати с предходното наложено наказание, което определя
прилагането на засилена наказателна репресия. В мотивите на обжалваната
присъда се съдържат доводи в тази насока, които се споделят напълно от
въззивната инстанция.
При горните съдебни актове, отговорът на ВТАС на оплакванията
в искането за възобновяване е следния:
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
две алтернативни наказания: „лишаване от свобода до три години“, или
„глоба“ от 100 лв. до 300 лв.“. И двете съдебни инстанции не са дооценили в
пълен обем смекчаващите отговорността обстоятелства, като в същото време
са подценили тяхната роля и значение, а от друга страна са надценили
отегчаващите отговорността такива.
В разрез с доказателствата по делото е извода на РОС, че
престъплението е извършено в изпитателния срок на осъждане за тежко
умишлено престъпление. Видно от свидетелствата за съдимост, Й. само
веднъж е осъждан с влязла в сила Присъда на РРС за престъпление по
чл.343б. ал. 1 от НК, което не се явява „тежко умишлено престъпление“ по
смисъла на чл.93 т. 7 от НК. В хода на първоинстанционното производство е
била изискана информация от ЦБ“Съдимост“ за осъждания в чужбина. От
писмото на ЦБС до РРС от 04.07.2023 г. става ясно, че в ЦБС няма данни за
осъждания на Й. в чужбина. На плоскостта на това писмено доказателство
необосновани са изводите на двете съдебни инстанции за извършено
престъпно деяние в чужбина, отчетено като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Неотчетени от РРС и РОС като смекчаващи отговорността
обстоятелства са останали младата възраст и добрите характеристични данни.
Необосновано съдилищата са приели като отегчаващо отговорността
обстоятелство „извършено престъпно деяние в чужбина“ /категорични
доказателства за това няма в делото/. Съдилищата биха стигнали до извода,
че целите на наказанието биха могли да се постигнат и с налагането на
алтернативното наказание „глоба“, предвидено по текста на обвинението.
Относно твърдението, че предходното осъждане не е за тежко
престъпление, следва да се отбележи, че това твърдение е напълно
основателно, като правен извод. Допуснатата грешка, обаче от РОС не е
съществена за крайния извод, при преценка на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства. Същественото при преценката на обществената
опасност на дееца и постигане целите на наказанието е това, че осъденият е
извършил поцесното деяние в изпитателен срок на предходно осъждане и то
на лишаване от свобода за срок от година и шест месеца. Ако такова
наказание, при условията на чл.66 от НК не успява да убеди осъдения, че не
следва да върши други престъпления, то няма как да се приеме, че наказание
глоба би могло да постигне личната превенция. В този смисъл няма как да се
6
приеме, че изводите на съдилищата относно наказанието не са съобразени със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и целите на наказанието.
Относно оплакването за неправилно отчитане на „извършено престъпно
деяние в чужбина“, следва да се има предвид, че сам подсъдимия е обяснил,
че е употребил алкохол, че е управлявал автомобил в Р.Полша, че е бил спрян
и изпробван за употреба на алкохол и пробата е била положителна. Това
кореспондира с отнемането на свидетелството за управление на МПС на
подсъдимия от полските власти. По делото е приложен превод от писмото на
полските власти, с което се изпраща в Р.България отнетото свидетелство за
управление на МПС на осъдения. Последното е отнето с постановление на
прокурор от Р.Полша, във връзка с образувано досъдебно производство, за
извършено престъпление. В този смисъл няма основание да се игнорира този
факт, като отрицателна характеристика.
Относно твърдението, че съдилищата не отчели като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст и добрите характеристични данни, следва да се
посочи, че РРС е отчел като смекчаващи вината обстоятелства полагането на
труд и дадените обяснения. Действително към датата на извършване на
деянието подсъдимия все още не е бил навършил 24 години и има добри
характеристични данни/ако се изключи предходното осъждане и отнемането
на СУМПС в Р.Полша във връзка с управлението на МПС след употреба на
алкохол/. Тези смекчаващи вината обстоятелства, обаче наред с добрите
характеристики от работодател и кмет, обосновават налагане на наказание
лишаване от свобода в минимално възможен размер. Отегчаващите вина
обстоятелства от друга страна основателно са приети от съдилищата, като
налагащи определяне на по-тежкото по вид наказание/лишаване от свобода/.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.348 ал.5 т.1 от НПК
наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от Наказателния
кодекс. При отчетените от съдилищата смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, включително и при отчитане на добрите характеристични
данни и младата възраст на осъдения, няма как да се приеме, че наказанието
очевидно не съответства на посочените в чл.348 ал.5 т.1 от НПК
обстоятелства. В тази връзка, както се посочи и по-горе, ако предишното
условно осъждане не успява да убеди подсъдимия, че не следва да върши
други престъпления, то няма как да се приеме, че наказание глоба би могло
да постигне личната превенция.
На фона на гореизложеното искането се явява неоснователно и следва
се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
7
Оставя без уважение искането на осъдения С. Д. Й., подадено чрез
адвокат Е. Т. от АК – Русе, за възобновяване на производството по НОХД
№899/2023г. по описа на РРС и ВНОХД№975/2023г. по описа на РОС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8