Р Е Ш Е Н И Е № 20
гр. Сливен,
21.02.2022 год.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря
Радостина Желева като разгледа докладваното от съдия Динчева адм. дело № 380
по описа на съда за 2021 год. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 Закон за движението по пътищата ЗДвП/ вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.О.Х. *** чрез адв. Х.Х. срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0804-000502 от 01.10.2021
год. на Началник сектор към ОД МВР Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, с която на
оспорващия е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, на който са му
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от АПК.
В жалбата се твърди, че през 2011 год. на
оспорващия е издадено СУМПС със срок на валидност до 25.10.2021 год. Един месец
преди това Х. подал в ОД на МВР Сливен документи за издаване на ново
свидетелство. Тогава му била връчена процесната ПАМ
като му казали, че още през 2007 год. точките му са изтекли. Твърди, че през
годините е възстановявал точки. Недоумява как през 2011 год. му е издадено
СУМПС ако още към 2007 год. е бил с отнети точки. Прави искане съдът да отмени процесната заповед като незаконосъобразна и да му бъде
издадено СУМПС.
В съдебно заседание оспорващият редовно
призован се явява лично и с адв. Х., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание административният орган
редовно призован не се явява и не изразява становище.
Съдът след като разгледа оплакванията
изложени в жалбата, доказателствата по делото в рамките на задължителната
проверка по чл. 168 от АПК
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима за разглеждане.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган съгласно представената по делото заповед №343з-86/20.01.2017
год. и нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Заповедта е издадена в предвидената писмена
форма и съдържа предвидените в закона реквизити, което я прави валиден административен
акт.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
За да издаде оспорения акт административният
орган е констатирал, че на водача Р.О.Х. с НП № 1991/08.05.2003 год. влязло в
сила на 13.06.2003 год. са отнети 6 контролни точки, с НП № 3586/14.07.2003
год. влязло в сила на 14.08.2003 год. са отнети 7 контролни точки, с НП №
8909/18.11.2004 год. влязло в сила на 20.12.2004 год. са отнети 12 контролни точки,
с НП № 4454/07.07.2005 год. влязло в сила на
23.08.2005 год. са отнети 4 контролни точки, с НП № 3087/15.05.2006 год. влязло
в сила на 14.07.2006 год. са отнети 7 контролни точки, с НП № 5365/25.08.2006
год. влязло в сила на 30.10.2006 год. са отнети 8 контролни точки и с НП №
739/28.02.2007 год. влязло в сила на 31.03.2007 год. са отнети 6 контролни
точки. Въз основа на тези наказателни постановления на Х. били отнети 50
контролни точки в периода от 2003 год. до 2007 год. като водачът не е възстановявал
точки. Направен е извод за виновно нарушение от страна на водача на
разпоредбата на чл. 157, ал. 4
от ЗДвП, тъй като същият не е върнал
свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР и въз основа на
този извод на Х. е наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4
от ЗДвП.
По делото е приложено и НП № 3240/10 от
13.12.2010 год. връчено на 31.01.2011 год. влязло в сила на 08.02.2011 год., с
което се отнемат 3 контролни точки. В същото НП е отбелязано, че на водача
остават 36 контролни точки.
От справка за нарушител/водач на Р.О.Х. се
установява, че на лицето е издадено СУМПС № *******на 20.12.2001 год. валидно
до 03.12.2011 год. На 25.11.2011 год. е издадено СУМПС № *******валидно до
25.10.2021 год. С процесната заповед е отнето СУМПС
на 22.10.2022 год.
Жалбата срещу процесната
заповед е подадена на 04.11.2021 год. и въз основа на нея е образувано
настоящото производство.
Съдът намира, че при издаване на оспорения
акт е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същият е издаден в нарушение на
приложимите материално-правни норми.
Съображенията на съда са следните:
Съгласно чл.157 от ЗДвП / в редакция към 2001 год./ при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Нормативният акт, който определя броя на контролните точки към 2001 год. /когато е издадено първото СУМПС на водача/ е НАРЕДБА № I-167 от 26.06.2001 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Съгласно чл.2 от тази наредба първоначалният размер на контролните точки е 39. Следователно при издаване на СУМПС № *******на 20.12.2001 год. на водача са предоставени 39 контролни точки. Видно от установеното от административния орган в процесната заповед с НП № 1991/08.05.2003 год. на водача са отнети 6 контролни точки, с НП № 3586/14.07.2003 год. са отнети 7 контролни точки, с НП № 8909/18.11.2004 год. са отнети 12 контролни точки, с НП № 4454/07.07.2005 год. са отнети 4 контролни точки, с НП № 3087/15.05.2006 год. са отнети 7 контролни точки и с НП № 5365/25.08.2006 год. са отнети 8 контролни точки. Следователно към датата на влизане в сила на последното НП 5365, а именно 30.10.2006 год. на водача са отнети общо 44 контролни точки, т.е. изчерпан е целия първоначален размер от точки. Въпреки това с издадено следващо НП № 739/28.02.2007 год. влязло в сила на 31.03.2007 год. на водача са отнети още 6 контролни точки, т.е. същият е с минус 11 контролни точки към тази дата. Съгласно нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
През 2002 год. е издадена нова НАРЕДБА № I-139
от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които
се отнемат. Съгласно чл. 5, ал.3 от тази наредба при отнемане на повече от 2/3
от контролните точки службата за отчет на водачите на моторни превозни средства
при областните дирекции "Полиция" изпраща на водача писмено
съобщение. Отнемането на 2/3 от контролните точки на водача е станало с НП №
4454/07.07.2005 год. влязло в сила на 23.08.2005
год., с което отнетите контролни точки на водача стават 29. При настъпване на
това обстоятелство областната дирекция „Полиция“ е била длъжна да изпрати на
водача писмено съобщение, което в случая не е сторено. Това задължение
произтича и от нормата на чл.5, ал.1 от наредбата, съгласно която броят на
отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на моторно
превозно средство се водят на отчет от службата за отчет на водачите на моторни
превозни средства при областните дирекции "Полиция". Следователно на
административният орган е възложен контролът относно отнемането и
възстановяването на контролни точки на водачите на МПС и съответното
задължение, когато точките спаднат под 2/3 от първоначалния размер писмено да
се уведомяват лицата с цел същите да се възползват от възможността за
възстановяване на контролни точки по чл.158 от ЗДвП. В настоящия случай
административният орган не е изпълнил това свое задължение. От друга страна
органът не е изпълнил и задължението си да следи за наличните контролни точки и
при установяване, че контролните точки на водача са изчерпани своевременно да
издаде заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. В случая
административният орган е бездействал в периода от 2007 год. до 2021 год.,
когато е издадена процесната заповед.
Нещо повече – видно от материалите
по делото на 25.11.2011 год. на лицето е издадено ново СУМПС с № *******валидно
до 25.10.2021 год. Не става ясно как административният орган е издал ново свидетелство
за управление при положение, че при него е цялата информация относно наличните
контролни точки на водача. Явно същият е счел, че към 25.11.2011 год. водачът
притежава пълен размер контролни точки щом му издава ново СУМПС. Този извод се
потвърждава и от представеното НП № 3240/13.12.2010 год., в което е изписано,
че на водача остават 36 контролни точки. Ако към тази дата административният
орган счита, че водачът има 36 контролни точки въз основа на какви
доказателства към датата на издаване на процесната
заповед вече счита, че водачът е с изчерпан лимит от контролни точки. В тази
насока не са изложени никакви мотиви в заповедта, което я прави немотивирана,
тъй като описано в нея не кореспондира с документите приложени в
административната преписка.
Освен това налага се и изводът, че след
отнемане на всички контролни точки, което съдът изчисли, че се е случило към
30.10.2006 год., явно водачът е върнал на административния орган СУМПС, което е
притежавал към тази дата за да може на 25.11.2011 год. да му бъде издадено ново
СУМПС. Следователно с връщането на СУМПС, което г-н Х. е притежавал към 2006
год.-2007 год. в съответната служба на МВР същият е изпълнил задължението си по
чл. 157, ал. 4
от ЗДвП. Действително по делото няма
данни за това действие, но след като на 25.11.2011 год. е издадено ново СУМПС,
то явно старото е върнато. Отнетото с
настоящата заповед СУМПС е издадено на 25.11.2011 год., т. е. три години след 2007
год., когато органът счита, че са изчерпани точките на водача, и след проверка
от компетентния орган на наличието за предпоставките за издаването му. В този
аспект се констатира, че в оспорената заповед не е конкретизирано за кое СУМПС
с № и дата на издаване не е изпълнено задължението за връщането му от лицето.
Налага се извод за непълно описание на фактите в административния акт, което не
се преодолява от данните съдържащи се в административната преписка, което от
своя страна индицира за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Същата е
издадена и в нарушение на приложимите материално-правни разпоредби доколкото не
става ясно за кое СУМПС оспорващият не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП.
Не на последно място съобразно разпоредбата
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания, ПАМ се налагат с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ 14 години след наличие на
предпоставките за постановяването и, ще се предотврати и преустанови
извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. В
този смисъл съдът намира, че е нарушен и принципът за съразмерност, прокламиран
в чл. 6, ал. 5 от АПК.
По горните съображения жалбата се явява основателна
и следва да се уважи като се отмени процесната
заповед.
Във връзка с гореизложеното Административен
съд Сливен на основание чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.О.Х. *** чрез адв.Х.Х. заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0804-000502 от 01.10.2021 год. на Началник сектор към ОД МВР
Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия е наложена ПАМ временно
отнемане на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от АПК като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ