№ 1199
гр. П., 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103229 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване
на изпълнението по изп.д. №20198890400741 по описа на ЧСИ Д. С., рег.
№889, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност,
настъпила след приключване на производството по което е издадено
изпълнителното основание.
Ищецът М. В. Ч. с ЕГН ********** от с.В., общ.П. обл.П., ул. „**“ №**
твърди, че срещу него се провежда принудително изпълнение по изп.д.
№20198890400741 по описа на ЧСИ Д. С., рег.№889, което е образувано на
01.07.2019г. въз основа на изпълнителен лист от 18.05.2012г., издаден по
ч.гр.д. №5970/2011г. на РС-П., за следното вземане: 183.54лв. главница на
задължение по договор за потребителски кредит, 16.46лв. договорна лихва и
24.68 лихва за забава, ведно със законната лихва за забава от 21.12.2011г. до
плащането, както и на и 125лв. съдебни разноски. Твърди, че ответникът
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 2024**225, седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „Л.“, бул. „П. В.“ №21, се легитимира като взискател
въз основа на договор за цесия от 22.04.2016г., с който е придобил вземането
по изпълнителния лист от предишния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
1
Файненс“ ЕАД, както и че не е уведомен надлежно за цесията, а по
изпълнителното дело не са представени доказателства за нея. Поддържа, че
след издаването на изпълнителния лист погасителната давност не е спирана
или прекъсвана, а давностният срок е изтекъл на 18.05.2018г., поради което
правото на принудително изпълнение на вземането е погасено по давност.
Затова иска от съда да установи по отношение на ответника, че вземането по
изпълнителния лист и за разноските по изпълнението в общ размер на
1190.52лв. не подлежи на принудително изпълнение. Сочи доказателства и
претендира съдебни разноски.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД признава, че е
взискател по оспореното от ищеца изпълните, тъй като на 22.04.2016г. е
придобил изпълняемото вземане с договор за цесия от предишния кредитор
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Оспорва иска при твърдение, че вземането не е погасено по давност.
Твърди, че изпълнението за събиране на процесното вземане е започнало на
25.02.2014г., когато е образувано изп. д. №202/2014г. по описа на ЧСИ Д.Д. с
рег. №887, с което давността е била прекъсната. Поддържа, че по това
изпълнително дело е насрочен опис на движими вещи за 25.04.2014г., за
който длъжникът е уведомен с връчването на поканата за доброволно
изпълнение. Твърди още, че давността е била прекъсната през месец юни,
2016г., когато е депозирал по делото молба за конституирането му като
взискател. Поддържа, че давността е прекъсната и на 01.07.2019г. с
подадената от него молба за образуване на ново изп.д. №20198890400741 по
описа на ЧСИ Д. С., рег.№889, съдържаща искане за насрочване на описа на
движими вещи на длъжника, както и за проучване на неговото имуществено
състояние. Също така твърди давността да е прекъсвана още на 18.07.2019г. и
26.07.2019г. с изпращането на запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „И.“ АД и ОД на МВР – П.. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Установителният иск в частта относно недължимостта на вземането по
изпълнителния лист в размер на 349.68лв., включващо главница – 183.54лв.,
договорна лихва – 16.46лв., лихва за забава – 24.68лв. и разноски в
2
производството за издаване на изпълнителното основание – 125лв., е
допустим, доколкото е подаден от длъжника срещу взискателя по
изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо
обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист.
В останалата част до размера на 1190.52лв., т.е. за недължимост на сумата
от 840.84лв. - разноски по изпълнителното дело, искът следва да се остави без
разглеждане като недопустим. Със специалния иск по чл.439, ал.1 ГПК
длъжникът може да оспори само изпълнението на вземанията по
изпълнителните основания, въз основа на които е образувано изпълнителното
дело, но в предмета на иска не се включват разноските по самото
изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната дължимост или
недължимост се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно правилата
на чл. 79 ГПК. Срещу изпълнението за събиране на недължими разноски по
изпълнителното дело длъжникът може да се защити по пътя на обжалване
действията и актовете на съдебния изпълнител.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищецът и
ответникът са съответно длъжник и взискател по изп.д. №20198890400741 по
описа на ЧСИ Д. С., рег.№889, което е образувано за събиране на вземането
по изпълнителен лист от 18.05.2012г., издаден по ч.гр.д. №5970/2011г. на РС-
П. в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и че
това вземане е придобито от ответника чрез цесия.
Спорът между страните е дали след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, вземането по изпълнителния
лист е погасено по давност или давностният срок е бил своевременно
прекъснат, както и относно значението на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за
давността.
Съгласно чл.117 ЗЗД, давността за съдебно признатите вземания е всякога
5 години. Тази разпоредба е приложима и по отношение на вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 и 417 ГПК, доколкото след
изтичането на срока по чл.414 ГПК длъжникът не може да оспорва вземането
по общия исков ред, което е аналогично с процесуалноправните последици от
силата на пресъдено нещо.
В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно
3
разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни
действия са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Указано е още, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не
предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за
разлика от исковия.
Съгласно разясненията в решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.
№**82/2017г. на ВКС, ІV г.о., указанията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на
обявяване на тълкувателното решение /26.06.2015г./ и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС
№3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече в хода
на изпълнителното производство.
Следва да се посочи и това, че съгласно трайно установената съдебна
практика, вкл. и с горецитираното ТР, прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата
на закона с изтичането на 2-годишния срок от последното изпълнително
действие, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния
изпълнител. Със своето постановление съдебният изпълнител само
прогласява вече настъпилото прекратяване.
4
От гореизложеното може да се направи извод, че до датата на обявяване
на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК перемпцията е
от значение за давността, тъй като в хода на изпълнителното дело давността е
спряна, а след настъпването на перемпцията започва да тече нова давност.
При действието на тълкувателното решение погасителната давност не зависи
от перемпцията, защото новата давност започва да тече от последното
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника, а не от прекратяването на изпълнителното дело.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020г., IV г. о./.
От представените писмени доказателства е видно, че оспореното от
ищеца изпълнение е започнало по молба на цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, депозирана пред ЧСИ Д.Д., рег. №887 на 25.02.2014г. въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 18.05.2012г. по ч.гр.д. №5970/2011г.
по описа на РС – П. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Към момента на започване на изпълнението давностният срок по
чл.117 ЗЗД не е бил изтекъл. С молбата взискателят е възложил инициативата
по изпълнението на частния съдебен изпълнител на основание чл.18, ал.1
ЗЧСИ. Така подадената молба е редовна, отговаря на изискването по чл.426,
ал.2 ГПК и въз основа на нея е образувано изпълнително дело
№20148870400202/2014г. по описа на ЧСИ Д.Д.. От момента на неговото
образуване погасителната давност е спряна и същата не е текла в хода на
производството до обявяването на тълкувателно решение ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – през този период
приложение намира ППВС №3/18.11.1980г.
Течението на давностният срок е подновено на 26.06.2015г., но същият е
5
прекъснат на 07.06.2016г. с подаването на молба до ЧСИ от страна на
ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането му като
взискател въз основа на цесионната сделка и е направено ново възлагане по
чл.18 ЗЧСИ. Давността следва да се счита прекъсната с подаването на
молбата, тъй като ЧСИ е длъжен да конституира новия взискател, щом той се
легитимира надлежно като кредитор въз основа сключения договор за цесия.
Съобщаването на длъжника за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД
не е елемент от фактическия състав на сделката и придобиването на
вземането от цесионера не зависи от неговото наличие. Затова от момента на
сключването на договора цесионерът има качеството на кредитор, както и
правото да бъде конституиран като взискател по изпълнението.
Упражняването на това право прекъсва давността, тъй като представлява
действие, целящо събиране на вземането, а давността е санкция срещу
бездействието на кредитора.
Уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД засяга само противопоставимостта на
цесията спрямо длъжника и третите лица – чл.99, ал.4 ЗЗД. В правната теория
и съдебната практика е утвърдено разбирането, че съобщаването има за цел
да предпази длъжника от двойно плащане на едно и също задължение.
Именно за това се изисква цесията да му бъде съобщена от предишния
кредитор, комуто длъжникът знае, че трябва да плати. Неизпълнението на
задължението за съобщаване обаче не се отразява върху действителността на
договора за цесия, а води само до неговата непротивопоставимост на
длъжника. Тази непротивопоставимост се изразява в това, че ако длъжникът
въпреки цесията плати на предишния кредитор или на овластено от него лице,
той ще се освободи от задължението и следователно цесионерът не би могъл
да претендира повторно плащане, тъй като задължението е погасено чрез
изпълнение /в т.см. Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г. на ВКС,
ТК/.
Изхождайки от това разбиране за непротивопоставимостта на цесията
следва да се приеме, че цесионерът може валидно да иска изпълнение на
вземането от длъжника дори при липса на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД,
включително като предприема изпълнителни действия в рамките на
изпълнителното производство, които са годни да прекъснат погасителната
6
давност. Срещу това изпълнение длъжникът може да възразява успешно за
липса на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомяването. Това възражение обаче няма отношение към
давността, а към погасяването на вземането чрез изпълнение. Затова същото е
без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК, когато ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, а не на изпълнение на стария
кредитор.
След 07.06.2016г. погасителната давност е била отново прекъсната на
01.07.2019г. с подадената от ответника молба за образуване на изп.д.
№20198890400741 по описа на ЧСИ Д. С., рег.№889. С нея взискателят е
посочил и прилагането на конкретни изпълнителни способи – опис на
движими вещи в жилището на длъжника и запор на негови движими вещи и
банкови сметки. На 18.07.2019г. и на 26.07.2019г. са наложени запори върху
вземания на длъжника по сметките му в „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „И.“ АД, както и върху регистрираните на негово
име моторни превозни средства в масивите на ОД на МВР – П.. Тези
изпълнителни действия също прекъсват давността.
Считано от последното прекъсване на 26.07.2019г. до началото на устните
състезания по настоящото дело не е изтекъл давностният срок по чл.117, ал.2
ЗЗД. Затова искът за оспорване на изпълнението, което има за предмет
вземането по изпълнителния лист от 18.05.2012г., издаден по ч.гр.д.
№5970/2011г. на РС-П. за заплащане на сумите: 183.54лв. - главница, 16.46лв.
– договорна лихва, 24.68лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от
21.12.2011г. до плащането, както и 125лв. - разноски в производството за
издаване на изпълнителното основание, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото ищецът е длъжен да заплати съдебни разноски
на ответника, които възлизат на 48лв. – държавна такса по чл.8 ТТРЗЧСИ и
100лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда с оглед
фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.25, ал.1 НЗПП.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на М. В. Ч. с ЕГН ********** от с.В.,
общ.П. обл.П., ул. „**“ №** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК: 2024**225, седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Л.“, бул. „П. В.“
№21, за оспорване на изпълнението по изп.д. №20198890400741 по описа на
ЧСИ Д. С., рег.№889, предприето въз основа на изпълнителен лист от
18.05.2012г., издаден по ч.гр.д. №5970/2011г. на РС-П., за заплащане на
сумата от 349.68лв., включваща 183.54лв. - главница, 16.46лв. – договорна
лихва, 24.68лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от 21.12.2011г. до
плащането, както и 125лв. - разноски в заповедното производството, поради
това, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност,
настъпила след приключване на производството по което е издадено
изпълнителното основание, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за
разликата над 349.68 лв. до предявения размер от 1190.52лв., т.е. за сумата от
840.84лв. - разноски по изпълнителното дело.
ОСЪЖДА ищеца М. В. Ч. с ЕГН ********** да заплати на ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 2024**225 съдебни разноски в
размер на 148лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8