№ 149
гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 154 от 28.06.2021 г. по гр.д. № 40/2021 г. Окръжен съд
Русе е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да заплати на Х. Л. Х. и А. А. Х. сумата от по
120 000 лв. за всеки от тях, представляващи застрахователни обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря им В. Х.Л.,
починала в резултат на пътно – транспортно произшествие, настъпило на
21.09.2019 г. в района на 345+700 от АМ „Хемус“, причинено от Р. П. Н., при
управление на лек автомобил Фолксваген Голф, с ДК № В81****, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 02.09.2020 г. до окончателното им
изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата до пълните им
предявени размери от по 200 000 лв. за всеки от ищците, отхвърлени са
претенциите за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода
от 21.09.2019 г. до 01.09.2020 г.
Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Б. Х.
1
Л., действаща чрез своите законни представители Х. Л. Х. и А. А. Х., сумата
от 20 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие
смъртта на сестра й В. Х.Л., починала от описаното по-горе ПТП, ведно със
законна лихва върху присъдената сума, считано от 02.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до
претендирания размер от 80 000 лв., ведно със законна лихва върху тази
разлика, както и иска за заплащане на законна лихва върху присъдената
главница за периода от 21.09.2019 г. до 01.09.2020 г. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Х. Л. Х. и А. А.
Х., действащи лично и като родители на Б. Х. Л. в частите, с които са
отхвърлени исковете на Х. Л. Х. и А. А. Х. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 120 000 лв. до претендираните от тях
200 000 лв., както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Б. Х. Л.,
действаща чрез своите родители и законни представители, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до
претендирания размер от 80 000 лв. В жалбата са наведени доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Според жалбоподателите първоинстанционният съд не е приложил
правилно критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като
присъдените суми са силно занижени с оглед интензитета на страданията,
които родителите и сестрата – близначка търпят и продължават да търпят. Не
са съобразени в достатъчна степен негативните изживявания на ищците,
психичното им състояние, не е съобразена съдебната практика в подобни
случаи, както и икономическите условия на живот, свързани с инфлация и
обезценка на лева. Смъртта на В. е оказала силно травматично влияние върху
сестра й Б., което е установено както от съдебно-психологическата
експертиза, така и от разпитаните свидетели, като между двете близначки е
съществувала изключително близка връзка, те са отглеждани заедно, а
смъртта на В. е станала пред очите на Б.. Родителите също са изпитали силно
изразени негативни емоционални преживявания, наложило ползването на
психологическа помощ за преодоляването им. В тази насока са показанията
на разпитаните свидетели. Сочи се допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в отказ на първостепенния съд да назначи съдебно-
психологическа експертиза за състоянието на родителите, за което е било
2
направено надлежно искане.
Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено в
обжалваните части, вместо което бъде постановено друго, с което бъдат
уважени исковете в пълен размер. Претендират се разноски за двете
инстанции, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД заема становище за
неоснователност на жалбата, като поддържа възражението за съпричиняване
и излага подробни доводи във връзка с това.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ЗД „Бул Инс“ АД в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Б. Х. Л. сумата от 20 000
лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Наведени са доводи за недоказана материалноправна легитимация на ищцата
Б. Х. Л. да получи обезщетение, тъй като не е налице особено близка връзка с
починалата. Децата са едва на пет години към момента на ПТП, Б. не е
навлязла в съзнателната част на своя живот и с времето по-лесно би могла да
превъзмогне загубата на своята сестра. При условията на евентуалност се
поддържа, че присъденото обезщетение е силно завишено. Поддържа се
възражението за съпричиняване на малолетната В., изразяващо се в това, че
същата е пътувала без система за обезопасяване на деца, само с поставен
стандартен /фабричен/ обезопасителен колан.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част като
неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен
предявеният иск от тази ищца.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Б. Х. Л., чрез законните си
представители, заема становище за неоснователност на жалбата на
застрахователното дружество. Анализирани са доказателствата във връзка с
наведеното възражение за съпричиняване.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
3
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Русе е бил сезиран с искове, предявени от Б. Х. Л., чрез
своите законни представители Х. Л. Х. и А. А. Х., както и от Х. Л. Х. и А. А.
Х. против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на В. Х.Л. – сестра близначка на Б., и
дъщеря на другите двама ищци, настъпила при пътно-транспортно
произшествие на 21.09.2019 г., причинено от Р. П. Н. при управление на лек
автомобил Фолксваген Голф, с ДК № В81****, по отношение на който има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
ведно със законна лихва от 01.12.2020 г. за ищците Х. и А. и от 21.09.2019 г. –
за ищцата Б. върху претендираните суми, до окончателното им изплащане.
Изложени са обстоятелства за механизма на произшествието, като виновното
поведение на водача Н. е установено с влязла в сила присъда по НОХД №
270/2020 г. на Окръжен съд Шумен. На Б. като сестра близначка на
починалата В. са причинени непоправими неимуществени вреди. Двете
сестри били изключително близки, отглеждани и възпитавани заедно, били
неразделни. След като узнала за смъртта на сестра си, Б. започнала да плаче,
изпаднала в истерия и дълго време не можели да я утешат. Започнала да
сънува кошмари, станала нервна и раздразнителна. Наложило се повече от
година да посещава психолог, за да й помогне да преодолее психологическата
травма. Станала разсеяна, тревожна, неуверена, трудно се концентрирала.
Споделяла, че се чувства самотна, че й липсва сестра й. Започнала да се
страхува да остава сама. На рождения си ден, на почивката тя си спомняла за
сестра си. Внезапната смърт на В. предизвикала в Б. остра стресова реакция,
както и разстройство с депресивна симптоматика, като и към момента не се е
възстановила от негативните преживявания от загубата. Родителите също
преживяли тежка психологическа травма с непредвидими последствия. В. и Б.
4
се родили на 11.12.2013 г., след проведена инвитро процедура. Били много
желани и дълго чакани деца. Раждането преминало с усложнения и от него А.
получила увреждане на зрението на дясното око. Семейството било много
задружно, като децата били смисълът на живота на техните родители.
Внезапната смърт необратимо променила живота и на двамата. Бащата
възприел смъртта на дъщеря си в момента на ПТП, не могъл да потърси опора
и от съпругата си, тъй като тя била в безсъзнание. Много трудно организирал
погребението на детето си. Майката разбрала за смъртта на дъщеря си в
болницата, изпаднала в шок. Понеже била на легло, поради собствените си
травматични увреждания, не могла да отиде на погребението й. Болката на
двамата родители била непоносима, започнали да страдат от безсъние, по
време на празници липсата на детето им ставала много осезаема. Било им
трудно да посрещат само едното си дете от детската градина, всеки ден
изживявали този кошмар и продължавали да живеят с него. Станали
затворени, спрели да общуват с приятели, били раздразнителни, тревожни,
подтиснати. Посещавали психолог, за да им помогне да преодолеят тази
травма. Неимуществените вреди ищците оценяват на по 200 000 лв. за всеки
от родителите и на 80 000 лв. за детето Б., за което са предявили настоящите
искове. Предявили претенции през застрахователното дружество ответник, но
в тримесечния срок не било определено застрахователно обезщетение, а за
Б.Л. изрично е прието, че не е налице основание за изплащане на такова.
С отговора на исковата молба се прави възражение за
съпричиняване, изразяващо се в това, че детето се е возило на задната седалка
на автомобила, без по отношение на нея да е използвана предписаната от чл.
137б ЗДвП система за обезопасяване на деца, евентуално детско столче за
кола с обезопасителни колани към него. Оспорват се вредите в претендирания
обем, като се сочи, че размерът на претендираните обезщетения е силно
завишен. По отношение на детето Б. се оспорва материалноправната
легитимация, тъй като не е налице изключението по смисъла на ТР 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС.
С обжалваното решение съдът е приел за доказана активната
материалноправна легитимация на Б. Х. Л., приел е, че са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение както на сестрата, така и на
родителите на загиналото дете, поради което е определил размери на
5
следващите се обезщетения – по 120 000 лв. за всеки от родителите и 20 000
лв. за ищцата Б. Х. Л., ведно със законна лихва от 02.09.2020 г. до
окончателното изплащане. Отречено е възражението за съпричиняване, тъй
като приносът не е доказан по категоричен и безспорен начин.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 21.09.2019 г. в района на км. 345+700 от АМ „Хемус“, в посока от гр.
Варна към гр. София, при което при управление на лек автомобил
Фолксваген Голф, с рег. № В81****, Р. П. Н. нарушила правилата за
движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, чл. 75, ал. 1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинила смъртта на В. Х.Л., както и средни телесни
повреди на А. А. Х., Х. Л. Х. и на Г. Ч., за което водачът Н. е призната за
виновна с присъда № 26007/11.11.2020 г. по НОХД № 270/2020 г. на Окръжен
съд Шумен. За случилото се е съставен и констативен протокол с пострадали
лица, в който е описан механизмът на произшествието – водачът Н. при
движение по АМ „Хемус“ в посока гр. София, при км 345+700 застига и
блъска в задната част движещия се пред нея автомобил, управляван от Х.Х.,
който автомобил вследствие на удара се преобръща на пътното платно.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие и получените
травматични увреждания на загиналото дете са изследвани от комплексната
експертиза, изготвена от автоексперт и експерт по съдебна медицина. Вещите
лица са установили, че на 21.09.2019 г. в светлата част на денонощието по АМ
„Хемус“ се движил лек автомобил Форд Фиеста, управляван от Х. Л. Х., и
пътуващи в него Г. Ч., А. А. Х., Б. Х. Л. и близначката й В. Х.Л.. Децата са
били на задна седалка, без система за обезопасяване на деца, като В. е била с
поставен стандартен предпазен колан. Нейната височина е 125 см, а теглото й
31 кг /медицинска бележка от личен лекар на детето и данни от
съдебномедицинската аутопсия/. Когато този автомобил се намирал в района
на км.345+700 е претърпял удар в задната част от лек автомобил Фолксваген
Голф, управляван от Р. Н.. След удара лек автомобил Форд Фиеста е
продължил движението върху колелата си, косо напред и надясно, като е
изминал около 54 метра. Ударил се е с предната си лява част в дясната
предпазна ограда /мантинела/ на магистралата. Преобърнал се е по таван и
6
продължил движението си, плъзгайки се по таван, като изминал още около 58
метра до мястото, на което е намерен. Вследствие на удара в предпазната
ограда и преобръщането на л.а. Форд Фиеста, от него е изпаднала В. Х.Л.,
която е починала. В началото на удара с л.а. Фолксваген Голф и
непосредствено след него, в л.а. Форд Фиеста е действало ускорение напред.
Вследствие на това телата на пътуващите в автомобила са се притиснали
назад към седалките. Този натиск е намалявал до момента на удара на
автомобила с предната си лява част с предпазната ограда. Този удар е накарал
телата на пътуващите да се придвижат напред и наляво, а последващото
преобръщане е накарало телата да се придвижат надолу – към тавана на
автомобила. Вещите лица са анализирали естеството на пълния и непълен
клас от системи за обезопасяване на деца, като приемат, че ако пострадалото
дете е било осигурено с пълен клас детска седалка за автомобили,
възможността да изпадне от него е много малка, докато при осигуряване с
непълен клас и при съобразяване положението му в автомобила /задна дясна
седалка/, възможността да изпадне от автомобила е голяма. Смъртта на В. е
настъпила веднага, като непосредствената причина се приема острата
кръвозагуба, причинена от разкъсвания на голям кръвоносен съд и вътрешни
органи в коремната кухина. Установени са следните травматични
увреждания: контузия на левия бял дроб, долен лоб – ребрено-диафрагмално,
контузия на сърцето, кръвоизливи под епикарда и мускулатурата на лявото
сърдечно ухо, травматично разкъсване на далака, травматично разкъсване на
двата дяла на черния дроб, травматично разкъсване на долната празна вена в
областта на черния дроб, травматично разкъсване на панкреаса с размачкване
на паренхима, малък субдурален кръвоизлив задно теменно тилно двустранно
– повече в дясно. Всяко от тези увреждания само по себе си би могло да
доведе до смъртен изход. Общото сътресение на тялото също е оказало
въздействие върху вътрешните органи. Всички увреждания са получени в
купето на автомобила вследствие на действието на различни импулсни сили в
хода на ударите и въртенето на автомобила. Според вещите лица
разкъсванията по вътрекоремните органи, разположени на еднакво
хоризонтално ниво /черен дроб, далак, задстомашна жлеза, долна куха вена/
определят като основен механизъм на получаване силен удар или натиск
хоризонтално в горния отдел на корема и отговарят да са резултат именно от
пристягането и задържането на тялото от напречната част на предпазния
7
колан. Целта на предпазните колани е да задържат телата на пътниците при
удар в предно-задна посока. В конкретния случай, поради силата и посоката
на удара /отзад напред и странично/ най-вероятно колана е обусловил тежките
увреждания на коремните органи. В последващия етап на произшествието
/странично въртеливо движение на колата около надлъжната й ос/ колана не
може да изпълнява своите функции ефективно, като е възможно изплъзване
на тялото. Вещите лица отговарят, че и при използване на система за
обезопасяване на деца – детско столче, не може да се изключи възможността
от увреждания на вътрешни органи, като е възможно те да бъдат изразени в
по-лека степен.
В съдебно заседание вещото лице съдебен лекар пояснява, че при
възрастен човек коланът е изчислен да покрие и да контактува с анатомични
области от тялото, където няма жизнено важни органи – в горната част на
гръдния кош и в областта на корема, където са червата. При удар над 75 км/ч,
при рязко спиране коланът може да счупи гръбначния стълб. При
подребрената дъга има далак, панкреас, черен дроб и при едно дете над 120
см поставеният заводски колан минава точно в подребрената зона в най-
жизнеопасната зона. От значение е откъде е удара и каква е скоростта. Ако е
само отзад удара, тялото ще се притисне към седалката, но при страничен
удар тялото отива в посока на предмета, който спира движението. По
отношение на установения кръвоизлив около мозъка, вещото лице дава
заключение, че с оглед данните за заплетени в косите на детето пластмасови и
други детайли от вътрешностите на автомобила, главата е имала
съприкосновения с части от купето. При използване на система за детско
обезопасяване уврежданията няма да бъдат същите, очаква се да бъдат по-
леки, но при скорости над 60 км/ч има други тежки увреждания от самия
колан. Уврежданията при скорост на 70-75 км/ч не могат да бъдат
предвидени, като не може да се изключи летален изход дори и детето да беше
пътувало със система за обезопасяване.
От представените удостоверения за раждане, издадени въз основа на
акт за раждане № 556/16.12.2013 г. и № 555/13.12.2013 г. се установява, че Б.
Х. Л. и В. Х.Л. са родени на 11.12.2013 г., с родители Х. Л. Х. и А. А. Х..
За състоянието на ищците след инцидента са разпитани свидетели.
Св. Сание Мехмедова познава семейството, знае, че са искали да имат дете,
8
че са се подложили на инвитро процедура, след което им се родили две
близначки – момиченца, които играели заедно с детето на свидетелката. Двете
сестрички Б. и В. били винаги заедно, неразделни. Семейството отсъствали
около месец – били в болница, след като се върнали, майката била много
разстроена, разказвала какво е станало, плачела. Б. не искала да излиза да
играе, предпочитала да стои вътре вкъщи. Б. се променила – не й се играело,
станала по-затворена, искала все вътре да стои самичка. Св. Н. М. също
познава семейството. Децата били много желани, гледани с много обич, А. не
ходела на работа, грижела се за децата. Момиченцата били непрекъснато
заедно, свидетелката никога не ги е виждала разделени. След като научила за
инцидента, свидетелката отишла в болницата, където видяла Х. ни жив, ни
умрял. Попитали го къде са другите, а той отговорил, че едната е горе, а
другата – умряла в ръцете му. Когато свидетелката видяла Б., тя започнала да
плаче и казала, че В. е умряла. Свидетелката се опитала да разсее детето и да
го разходи, но то непрекъснато я дърпало за ръката и се страхувало да не се
загубят, да не загубят тати. Когато свидетелката чула А. за пръв път по
телефона, тя непрекъснато ридаела и било невъзможно да се осъществи
разговор с нея. А. много плачела, Х. се затворил, а Б. постоянно търсела В..
На рождения ден на детето нямало предишното веселие от предходните
рождени дни, когато били и двете деца. Б. била мрачна, тъжна. След
катастрофата се затворила в себе си, не контактувала с другите деца, както
преди.Когато завели детето на гроба на сестра му, то носело играчки, за да ги
остави на В.то, да си играе с тях. Родителите не са същите хора, подтиснати
са, не контактуват, затворени в себе си. Контактите със свидетелката се
разредили, както и с другите им приятели. Посъветвали ги да посещават
психолог, за да се справят, и свидетелката знае, че около година и тримата
ходили на психолог. Св. Р. Я. е колега на Х.. Преди катастрофата бил съвестен
работник, често награждаван в системата на БДЖ. След това много се
променил, станал неадекватен, тревожен, разсеян, понякога се налагало да го
отстраняват от работа, за да се успокои и да може да си върши както трябва
работата. Когато Х. се обадил на свидетеля бил много разстроен, само
крещял, че детето му е умряло, свидетелят трудно разбирал какво иска да му
каже. Посетил го в болницата в Шумен, където го заварил в много тежко
състояние, неадекватен, не можел да обясни какво се е случило. Свидетелят
срещнал другото момиченце, то също плачело и нищо не можело да обясни,
9
питало къде е сестра му. А., която била много грижовна майка, след
катастрофата тотално се променила. Свидетелят възприел случка, когато я
видял да стои опряна на една детска люлка и да плаче, през което време Б.
била излязла от детската площадка. Когато свидетелят завел детето при майка
му, тя се разстроила. Година и половина след катастрофата Х. продължава да
е разстроен, разсеян и неадекватен, което му пречи да изпълнява и трудовите
си задължения.
За състоянието на детето е изготвена съдебно-психологическа
експертиза. Вещото лице е установило, че при Б.Л. се откриват маркери за
настъпила остра стресова реакция, предизвикана от смъртта на сестра й. В
поведенчески и емоционален план при детето са настъпили промени, които
касаят завишени нива на стрес, тревожност и депресивна симптоматика, както
и силно затруднени адаптивност, социализация и комуникативност. Те
кореспондират с някои посттравматични негативни последици от преживяно
силно стресогенно събитие. Семейството на детето е силно сплотено, като
подкрепящата и стимулираща семейна среда, както и по-ниската възраст на
детето биха способствали за по-благоприятна прогноза в перспектива.
Загубата на сестра близнак е силно стресово преживяване, което не би могло
да бъде преодоляно изцяло, дори за дълъг период от време. Получената
емоционална травма все още оказва и би могла да оказва своето влияние
върху психоемоционалното състояние на Б. в житейски план занапред, докато
посттравматичните индикации отшумят в по-голямата си степен. Вещото
лице е установило наличие на страх от раздяла с родителите, подчинен на
преживян травматичен момент – загуба на близнак и последвало отсъствие на
майката, поради болничен престой. В съдебно заседание вещото лице
обяснява, че двете сестри притежават силна емоционална близост. Доказано
е, че при близнаците връзката е много по-силна, отколкото при останалите
братя и сестри. Поради това се установява, че при детето има
посттравматични последици.
Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-психологическа
експертиза за състоянието на двамата родители. При тях се откриват маркери
за настъпила остра стресова реакция, непосредствено след пътно-
транспортния инцидент и предизвикана от внезапната смърт на дъщеря им В..
Смъртта на детето е оказала силно травматично влияние и върху двамата
родители. В поведенчески и емоционален план при майката и бащата са
10
настъпили промени, които касаят завишени нива на стрес, тревожност и
депресивна симптоматика. Те кореспондират с някои посттравматични
негативни последици от преживяно силно стресогенно събитие. Към момента
на ПТП състоянието на двамата родители може да се причисли към групата
на невротични, свързани със стрес разстройства. При Х.Х. е била налична
депресивна и тревожна симптоматика във високи параметри, затрудняващи
функционирането му в социално-поведенчески план и в професионален
аспект, възпрепятстваща го в определен период от време да изпълнява
адекватно и в с съответствие с отговорността му служебните си задължения.
При А.Х. прекомерните депресия и тревожност са свързани с психосоматични
проявления /силно главоболие и умора/ и акцентирана фиксация върху
опазване живота и здравето на дъщеря им Б.. Към настоящия момент
интензитета на проявената непосредствено след инцидента симптоматика,
постепенно е намалял и при нито един от двамата не е налице психично
заболяване или разстройство. При Х.Х. се наблюдава завишена ситуативна
тревожност, свързана със спомена от загубата.
Ищците са предявили към застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ претенция, получена от застрахователя на
02.09.2020 г., по която няма определени обезщетения за причинените
неимуществени вреди.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на
Р. Н., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на В. Л..
Между противоправното и виновно поведение на причинителя, изразяващо се
в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото НОХД. Доколкото
причиняването на смъртта на пострадалото лице е елемент от фактическия
състав на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на
деликвента, присъдата е задължителна за гражданския съд – чл. 300 ГПК,
относно деянието, противоправността му и вината на дееца. С оглед на това
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
11
причинил другиму.
Н. е управлявала автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. С оглед на това, за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Н. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Наследниците на починалото дете при
настъпилото ПТП като увредени лица са упражнили правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена застрахователна
претенция.
Спорни в настоящия случай са размерите на дължимите
обезщетения за причинени неимуществени вреди, които съдът следва да
определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане
на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а понастоящем в чл. 492 КЗ, където лимитът е
определен на 10 420 000 лв. в сила от 07.12.2018 г.
В конкретния случай следва да се отчетат следните обстоятелства,
имащи отношение към определяне размера на следващите се обезщетения на
родителите на загиналото дете: в семейството са битували хармонични
отношения, като децата са били силно желани, родени след инвитро
процедура, отглеждани с много обич от родителите. Смъртта на В. била
12
изключителен шок за тях, свидетелите са възприели, че те трудно са
обяснявали какво се е случило, като вещото лице по изслушаната съдебно
психологична експертиза във въззивното производство открива маркери за
настъпила остра стресова реакция и при двамата родители непосредствено
след ПТП. Впоследствие животът на ищците се променил – Х. се затворил,
спрял да се усмихва, да контактува, станал тревожен, разсеян /установено от
свидетелските показания/, като завишените нива на стрес, тревожност и
депресивна симптоматика са установени и от вещото лице по изготвената
съдебно психологична експертиза. А. не спирала да плаче, също била
подтисната, затворена в себе си, което се установява от свидетелските
показания. Прекомерните депресия и тревожност са свързани с
психосоматични проявления и акцентирана фиксация върху опазване живота
и здравето на дъщеря им Б.. Според заключението на вещото лице с времето,
след оказаната психологическа помощ и предвид фокуса върху грижите за
дъщеря им Б. интензитета на симптоматиката е намалял постепенно, като при
нито един от двамата родителя е налице психично разстройство или
заболяване. Като се отчитат тези обстоятелства, както и предвид възрастта на
починалото дете – на пет години, отглеждано до този момент заедно със
сестричката си близнак, което прави липсата на В. осезаема, настоящият
състав не споделя изводите на първостепенния съд за аналитично оценъчните
критерии, по които би могло да се определи обезщетението по справедливост,
като счита за адекватен и подходящ краен стойностен размер на обезвредата –
по 150 000 лв. за всеки един от ищците – родители на починалата В..
Обезщетение в по-голям размер не следва да бъде присъждано, тъй като
въпреки променения емоционален свят на родителите, интензитета на
проявената след инцидента симптоматика е намалял, те не са развили
психично заболяване или разстройство. Размерът на обезщетенията е
съобразен със съдебната практика по сходни случаи, което също е ориентир за
разбирането на справедливостта към момента на настъпването на вредите.
По отношение на малолетната ищца Б. Х. Л. спорът в настоящият
случай се изразява в това попада ли тя сред кръга лица, имащи право да
получат обезщетение за вреди от смъртта на починалата при ПТП В. Х.Л..
Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., и по
13
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. За целта е необходимо от
доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод, че ищецът
е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци, доколкото в традиционните за
българското общество семейни отношения тези лица са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие на смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г. –
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В настоящия случай починалото дете В. е сестра близначка на
ищцата Б.Л.. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
целият съзнателен живот на ищцата Б. е преминал заедно със сестра й, която е
била неотлъчно до нея в игрите, на почивка, в детската градина.
Момиченцата били много привързани една към друга, което се установява от
разпитаните свидетели. След смъртта на сестра си Б. се променила, затворила
се, искала да стои сама, не желаела да играе с другите деца, на рождения си
ден годината след инцидента била мрачна, тъжна, говорела за играчките на
сестра си, леглото на сестра си, как ако била жива щели да ходят заедно на
14
училище /показанията на разпитаните свидетели/. На гроба на сестра си
носела колички и ги оставила там, „за да играе В. с тях“. Промяната в
поведението на детето е констатирана от психолога експерт, изготвил
заключението пред първата инстанция, както и по данни от учителката от
детската градина, които са установили завишени нива на стрес и тревожност,
ситуативни агресивни нагласи и дистанцираност от пълноценно социално
общуване, страх от раздяла с родителите. Отношенията между близнаци са
най-близките отношения, които могат да съществуват между хора, като
според вещото лице психолог насилственото разделяне при близнаците може
да доведе до тежки страдания.
С оглед на това, настоящият състав е мотивиран да приеме, че
между малолетната ищца и починалата й сестра е съществувала здрава,
дълбока емоционална връзка, поради което тежестта на негативните
изменения в душевен план за ищцата надхвърля нормално присъщите
морални болки и страдания, предвид на това, че е загубила сестра близнак, с
която е била неотлъчна през целия си съзнателен живот, и с оглед
продължителността на страданието и завишената му интензивност, на ищцата
Б. следва да бъде призната материално правна легитимация да получи
обезщетение за неимуществени вреди от загубата на загиналата си сестра.
При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат
особено близките отношения на Б. със сестра й, настъпилите промени в
поведенчески и емоционален план – завишени нива на стрес, тревожност и
депресивна симптоматика, силно затруднена адаптивност, социализация и
комуникативност, обстоятелството, че с оглед ниската възраст на детето
същото няма изграден защитен механизъм, чрез който да се справи с
преживяното и загубата. Същевременно следва да се съобрази и
обстоятелството, че освен от загубата на сестра си, Б. търпи негативни
изменения в душевен план и от това, че е преживяла катастрофата, възприела
е състоянието на родителите си и вещото лице е наблюдавало страх от
раздялата с тях, което субективно изживяване не може да бъде включено и
съобразено при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на сестра й. Следва да се отбележи още, че
въпреки завишените нива на стрес и тревожност, при Б. не се наблюдава
психично заболяване или разстройство, като прогнозата за възстановяване в
перспектива е благоприятна, поради което настоящият състав намира за
15
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от загубата на
сестра й сумата от 20 000 лв., възприета и от първостепенния съд.
Направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в
твърдения, че пострадалата В. се е возила на задната седалка на автомобила,
без по отношение на нея да е използвана предписаната от чл. 137б ЗДвП
система за обезопасяване на деца, евентуално детско столче за кола с
обезопасителни колани към него. Възражението на застрахователя е от кръга
на допустимите възражения по арг. от чл. 432, ал. 2 КЗ, които биха могли да
бъдат противопоставени на увредения, и които не са обхванати от
задължителната сила на постановената в наказателното производство
присъда. С оглед разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, и предвид обстоятелството, че с направеното възражение се
цели определяне на занижен размер на обезщетението, при доклада на съда е
вменено на ответника да установи твърдяното съпричиняване. Механизмът на
ПТП е доказан по делото и по същество не е спорен. Не е спорно
обстоятелството, че към момента на произшествието В. е била на задната
седалка на автомобила, като наличие на системи за обезопасяване на деца не е
било установено, но В. е била с поставен предпазен колан. По делото са
приложени доказателства за ръста на детето – 125 см и неговото тегло – 31 кг.
В такива случаи в ЗДвП са предвидени особени правила за обезопасяване на
пътуващо в превозното средство малолетно дете /чл. 137в, ал. 2 ЗДвП и чл.
137б ЗДвП/, съгласно които при ръст на детето под 150 см при пътуване в
моторни превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3, оборудвани със
системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от
пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото
на детето. Лекият автомобил, в който е пътувала В. е от категория М1 според
класификацията в чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП, поради което по отношение
на същата е следвало да се приложи някоя от системите, предвидени в чл.
137б, ал. 2 ЗДвП. За да се приеме наличието на съпричиняване не е
достатъчно да се установи само противоправно поведение на пострадалия, а
следва да се установи и обстоятелството, че с действието или бездействието
си той обективно е способствал за настъпилия вредоносен резултат или за
увеличаване на размера на вредоносните последици. Намаляването на
обезщетението за вреди се следва само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не
16
биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието
пострадалото дете е било обезопасено със система за обезопасяване на деца.
От заключението на изготвената комплексна съдебно автотехническа и
медицинска експертиза е видно, че детето е получило множество травми,
всяка от които участва в генезиса на смъртта. Според вещите лица при този
ръст на детето, с поставен фабричен колан, без повдигане на тялото от
предвидените допълнителни средства при деца, коланът минава точно в
подребрената дъга на най-жизнеопасната зона, където са и получените тежки
травматични увреждания от детето – разкъсвания на черен дроб, далак,
панкреас. Същевременно, с оглед механизма на произшествието и скоростта
на автомобилите, вещите лица дават заключение, че не може да се изключи
летален изход дори и детето да беше пътувало със система за обезопасяване.
Следва да се отчете и обстоятелството, че са причинени и други увреждания
/в областта на белия дроб, сърцето, главата/, които също са получени в купето
на автомобила вследствие действието на различните импулсни сили в хода на
ударите и въртенето му, всяко от които участва в генезиса на смъртта и които
няма данни, че биха могли да бъдат предотвратени посредством използването
на система за обезопасяване на деца. По тези съображения настоящият състав
счита, че приносът на пострадалото лице, респ. неговите родители, не е
доказан по категоричен начин, поради което последицата за намаляване на
обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД не следва да бъде прилагана.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
размерите на определените обезщетения на родителите следва да бъдат
завишени, което налага частична отмяна на обжалваното решение, като бъдат
присъдени допълнително сумите от по 30 000 лв. за всеки родител, а по
отношение на присъденото обезщетение на ищцата Б.Л. решението се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, в полза на адв. Б.С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, за оказаната адвокатска помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, като за първа инстанция, с оглед завишения размер на
обезщетенията следва да се осъди ответника да заплати допълнително сумата
от по 217,50 лв. за представителство на ищците Х.Х. и А.Х., а за въззивното
производство ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на адв. Б.С. сумата от
3327,50 лв., определена като възнаграждение по чл. 38 ЗА за защита по
17
въззивната жалба на Х.Х. и А.Х., съразмерно с уважената част, както и за
защита по жалбата на насрещната страна по отношение на Б.Л..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъдено ЗД „Бул
Инс” АД да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 2400 лв. за първоинстанционното производство, и 1200 лв. за
въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното
решение и в частта му, с която са осъдени Х. Л. Х., А. А. Х. и Б. Х. Л. да
заплатят направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, за
разликата над 1363,33 лв. до присъдения размер от 1874,58 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 154/28.06.2021 г., постановено по гр.д. №
40/2021 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която са отхвърлени предявените
искове за неимуществени вреди от Х. Л. Х. и А. А. Х. за разликата над 120
000 лв. за всеки един от тях до сумата от 150 000 лв. за всеки от тях, както и
в частта, с която са осъдени Х. Л. Х., А. А. Х. и Б. Х. Л. да заплатят на ЗД
„Бул Инс” ЕАД разноски по делото за разликата над 1363,33 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер, 87 да
заплати на Х. Л. Х., ЕГН ********** и А. А. Х., ЕГН **********, двамата от
гр. Русе, със съдебен адрес ********, адв. Б.С. допълнително сумата от по
30 000 /тридесет хиляди/ лева за всеки един от двамата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В.
Х.Л., причинена при ПТП, настъпило на 21.09.2019 г. в района на км 345+700
от АМ „Хемус“, в посока от гр. Варна към гр. София, по вина на Р. П. Н., при
управление на лек автомобил Фолксваген Голф, с ДК № В81****, ведно със
законната лихва от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154 от 28.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 40/2021 г. на Окръжен съд Русе в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и
18
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер, 87 да
заплати на адв. Б.К. С., АК Русе, сумата от 435 /четиристотин тридесет и
пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първа инстанция, осъществено по реда на чл. 38 ЗА,
както и сумата 3327,50 /три хиляди триста двадесет и седем лева и 50 ст./
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер, 87 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен
съд Велико Търново, държавна такса върху уважената част от иска в размер
на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, както и държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19