Р Е Ш Е
Н И Е
№ 103
град Велико Търново, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП
Донка Мачева като
разгледа докладваното от съдия Калчев
касационно НАХД № 10097/2020г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Касаторът Д.И.Т.
*** обжалва Решение № 30 от 09.01.2020 г. по НАХД № 1591/2019 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и на процесуалните правила по установяване на
административното нарушение, налагане на административното наказание и неговото
потвърждаване пред съда. Сочи, че в АУАН и в НП санкционираното лице е
индивидуализирано с два различни адреса, което е съществено нарушение на чл.
42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН от значение за определяне самоличността
на нарушителя. Твърди, че в НП не били посочени доказателствата, които според
наказващия орган потвърждават извършването на нарушението, както изисква чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Излага доводи, че случаят е маловажен, тъй като
водачът е представил транспортен документ, макар и за друг вид транспорт, а
освен това този документ /пътният лист/ не се съставя от водача, а от изпращача
на товара, поради което на водача не може да бъде вменено нарушението. С оглед
изложеното моли за отмяна на решението на ВТРС ведно с потвърденото наказателно
постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна в
представен писмен отговор и в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена
от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 30
от 09.01.2020 г. по НАХД № 1591/2020 г. Великотърновският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 24-0000225 от 01.08.2019 г. на Началника на ОО „АА“ –
Велико Търново, с което на Д.И.Т. за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ за обществен транспорт на пътници и товари на
територията на Република България и на основание чл. 93, ал. 2 от Закона да
автомобилните превози му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 500,00 лева.
От фактическа
страна ВТРС е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че на 25.07.2019 г. около 15.25 ч. на път І-5,
Русе-В. Търново, км. 101.000, местност Дервент, Д.Т. е управлявал съчленено ППС с влекач „Ивеко
Стралис“ с рег. номер ***и полуремарке с рег. номер ***, извършвайки обществен
превоз на товар ламарина от гр. Русе до гр. Пловдив, видно от товарителница от
25.07.2019 г. с лиценз на Общността заверено копие № ********* на „Дирекс“ ЕООД
за международен автомобилен превоз на товари. При извършената проверка от
контролни органи при ответника се установило, че водачът не представил попълнен
пътен лист по образец /Приложение 11/ от Наредба № 33 на МТ за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, а водачът е
представил пътен лист сер Т № 009231 за товарен автомобил, извършващ
международен превоз. За приетото нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. срещу водача е съставен АУАН № 263772 от 25.07.2019 г., връчен на
лицето, което е вписало, че няма възражения. Въз основа на установеното
административнонаказващият орган е издал НП № 24-0000225 от 01.08.2019 г.,
което е потвърдено от ВТРС.
За да
постанови този резултат въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП
не са допуснати процесуални нарушения. Изложил е мотиви, че от обективна страна
е извършено вмененото нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г., тъй като при извършената проверка водачът не е представил при поискване на
контролните органи попълнен пътен лист по образец /Приложение № 11/ за извършвания
превоз, който не попада сред изключението на посочената разпоредба, а
представянето на пътен лист образец приложение 12, който е отпаднал от
нормативната уредба и не се изисква към датата на деянието не изключва
отговорността на жалбоподателя. Направен е извод, че деянието е извършено при
форма на вината непредпазливост, при нейна разновидност – небрежност, а извършеното
нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не се установяват други
особено смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното наказание е в
предвидения в чл. 93, ал. 2 от ЗАП фиксиран размер.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият
състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е
направил обосновани изводи досежно осъществяване от касатора на състава на
соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки
за ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав
и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Разпоредбата на чл. 89
представлява самостоятелна Глава ІV от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и е
озаглавена „Документи за извършване на обществен превоз на товари“, като в
същата, изчерпателно, в 6 точки, са посочени всички документи, които е длъжен
по време на работа, т.е. при извършване на обществен превоз на товари, да
представя водачът при поискване на контролните органи. В т. 2 от същата (изм. - ДВ, бр. 86 от 2016 г.) е
посочено, че водачът следва да представи попълнен пътен лист по образец
(приложение № 11). Доказано е по делото, че на 25.07.2019
г., жалбоподателят е управлявал съчленено ППС по направление от гр. Русе за гр.
Пловдив, както и че пътния лист с № 009231, с който е пътувал водачът, не е по
образец съгласно приложение № 11 от Наредба № 33 на МТ, а е представил пътен
лист за товарен автомобил, извършващ международен превоз по образец, който
отдавна не е част от действащата уредба.
Според настоящия съдебен
състав това е равносилно на липсата на редовно издаден и попълнен пътен лист по
образец, съгл. приложение № 11 към същата Наредба, поради което деянието е правилно
е квалифицирано от административнонаказващия орган под разпоредбата на чл. 93,
ал.2 от ЗАвтП. Задължението за представяне на пътен лист по образец при
проверка на контролните органи е вменено именно на водача, поради което
правилно същият е наказан за неизпълнението на това задължение.
В действителност, в АУАН е
посочен адрес на касатора – гр. Пловдив, ул. „Г.Б.“
***, а в НП е посочен адрес – гр. Пловдив, ул. „Л.Т.“ ***. Това обаче не
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото и в АУАН, и в НП
санкционираното лице е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия
единен граждански номер – неизменен признак, за разлика от постоянния или
настоящия адрес на лицето.
Неоснователно е и
възражението в касационната жалба, че в НП не били посочени доказателствата,
които според наказващия орган потвърждавали извършването на нарушението. Това
твърдение очевидно не кореспондира със съдържанието на НП, в което подробно са
изброени доказателствата, събрани при извършената проверка, независимо че
същите не са систематизирани на отделно място.
Съдът намира за
неоснователни доводите, изложени от касатора в жалбата му, че случаят е
маловажен и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Самото нарушение по своя
характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на
определен вредоносен резултат. Законодателят е отчел повишена степен на
обществена опасност на такъв вид нарушения, предвид това, че въпросните
изисквания на закона са синхронизирани със законодателството на Европейския
съюз и страната ни е поела задължения за изпълнението на въпросните изисквания.
За тежестта на нарушението говори и размера на предвидената санкция, от което
може да се направи извод, че въпросното нарушение засяга във висока степен
обществените отношения. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината
обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
настоящата инстанция също счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 30 от 09.01.2020г. по НАХД № 1591/2019 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :