№ 1700
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604871 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на А.С.С.. срещу определение от 9.12.2020 г. на
СРС, НК, 103 състав по НЧД № 5623/2020 г., с което е потвърдено
постановление на прокурор при СРП от 9.11.2018 г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство ЗМ №72/2018 г. по
описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 49908/2017 г. по описа на СРП, водено
срещу Г.Й.С. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за
необоснованост и неправилност на формираните изводи в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, потвърдени в обжалваното
определение за липса на извършено престъпление от страна на обвиняемия.
Поддържа се, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства по категоричен начин е установено наличието на пряка
причинна връзка между действията на обвиняемия и претърпяната от
жалбоподателя средна телесна повреда. Предлага се да бъде отменено
определението на първоинстанционния съд и постановлението на прокурор от
СРП за прекратяване на наказателното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на
1
закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, сезираният с жалба
срещу постановление за прекратяване на наказателното производство
първоинстанционен съд следва да провери обосноваността и
законосъобразността на обжалваното постановление. Първоинстанционният
съд само частично е упражнил така възложените му правомощия, като е
установил, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е издадено, след като по досъдебното производство са били
извършени в пълнота всички необходими процесуални действия за
установяването на относимите към разследването факти и в този смисъл с
постановлението прокурорът не се е произнесъл по същество
преждевременно.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд не е
извършил в пълнота възложената му от закона проверка за обоснованост на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и като се е
съгласил изцяло с формираните в същото постановление правни изводи е
постановил съдебен акт, който, също като посоченото постановление, е
останал необоснован.
Въззивният съдебен състав счита, че и в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, и в определението на районния
съд, с което същото постановление е потвърдено, извън следващото се
внимание на постановилите ги органи на наказателното производство е
останал въпросът какво отношение към инкриминираната телесна повреда на
пострадалия имат действията на обвиняемия. И в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, и в обжалваното пред
настоящата инстанция определение, са изложени съображения, според които
телесната повреда е била причинена на пострадалия като последица само на
неговите действия при опита си да отскубне ръката си от захвата на
обвиняемия, който, освен че държал пострадалия, не е извършил други
активни действия.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че извън вниманието на
прокурора и на районния съд е останал въпросът какви, по своята правна
2
характеристика, се явяват действията на обвиняемия, които са довели до
поставяне на пострадалия в положение, при което той е бил държан от
обвиняемия в захват и се е опитал да се отскубне от този захват. Ако бяха
разгледали този въпрос, прокурорът и първоинстанционният съд на първо
място, биха преценили дали е налице причинна връзка между действията на
обвиняемия и телесната повреда, при което, не биха могли да не съобразят, че
без тези действия на обвиняемия не би се достигнало и до настъпване на
противоправния резултат, изразяващ се в нанасяне на средна телесна повреда
на пострадалия.
На следващо място, при положителен отговор на въпроса налице е ли е
причинна връзка между действията на обвиняемия и причиняването на
телесната повреда на пострадалия, прокурорът и районният съд е следвало да
извършат и проверка дали тези действия не съставляват засягане на телесната
неприкоскновеност на пострадалия, доколкото упражняване на физическа
сила по начин, при който се ограничава възможността на засегнатото лице да
движи своите крайници, не може да се приеме за действие, което е правно
разрешено.
На последно място, отчитайки наличието на причинна връзка между
претърпяната от пострадалия телесна повреда и действията на обвиняемия по
засягане на телесната му неприкосновеност, прокурорът и
първоинстанционният съд е следвало да дадат и отговор какво е било
психичното отношение на обвиняемия към така извършените от него
действия и обусловения от тях противоправен резултат. В това отношение на
преценка е следвало да бъде поставен въпроса не за наличие на преки
представи у обвиняемия за това, че действията му биха могли да доведат до
конкретното настъпило телесно увреждане, а за наличието на абстрактна
възможност да се предвиди, че би могъл да бъде засегнат телесния интегритет
на засегнатото лице. При извършване на тази проверка и съобразно отговорът
на въпроса дали при предвиждане на настъпването на противоправния
резултат, същият се е явявал целен или обвиняемият се е съгласявал с него,
или не го е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди,
респективно е мислел, че ще предотврати настъпването му, е следвало и
действията на обвиняемия да бъдат квалифицирани като съответно умишлено
причиняване на телесната повреда или причиняване на такава при условията
3
на непредпазливост. При всяка една от посочените хипотези произнасянето
по същество по досъдебното производство не би се изразило в прекратяване
на същото, доколкото законосъобразното упражняване на правомощията на
прокурора изиска продължаване на наказателното производство чрез внасяне
в съда на съответния прокурорски акт.
Съобразно изложеното, въззивният съд намира, че следва да бъде
отменено определението на СРС, с което е потвърдено постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Вместо това, постановлението
следва да бъде отменено и делото бъде върнато на СРП за произнасяне с
обоснован и съобразен със закона акт, в който да бъдат съобразени по своята
правна характеристика и субективно съдържание действията на обвиняемия,
които са довели до причиняване на инкриминираното телесно увреждане на
пострадалия.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, ІV
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 9.12.2020 г. на СРС, НК, 103 състав по НЧД
№ 5623/2020 г. И ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 9.11.2018 г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ
№72/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 49908/2017 г. по описа на
СРП, водено срещу Г.Й.С. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4