№ 873
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501093 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по по
въззивна жалба вх. №14474/07.06.2024г. от „Електроразпределение Север"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик" № 258" „Варна тауърс - Е" срещу решение
№1062/28.03.2024г., постановено по гр.дело № 20233110104278/2023г. на
Варненския районен съд, допълнено с решение №1486/28.04.2024г., с което
въззивникът е осъден да заплати на „ЕМУ" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Разбойна, общ. Търговище, п.к. 7707,
представлявано от Т.Г.Т. сумата от 14453,17 лв. /четиринадесет хиляди
четиристотин петдесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща
разликата между заплатената от ищеца за периода на потребление от
01.03.2018г. до 30.11.2022г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и
дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно
напрежение" за обект с кодов № ******, находящ се в гр. Търговище, в ПИ с
идентификатор 73701.36.17, ведно със законната лихва върху главницата
1
считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2023г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че нарушение на
материалния закон. ПИКЕЕ и Наредба №6/2014г. в редакцията си от
24.02.2014г. не са били действащи към датата на издаване на становището за
присъединяване, съответно и към датата на сключване на договора за
присъединяване. Същите нямат обратна сила. Необосновано е направено
извод, че към датата на подписване на договора за присъединяване на
процесния обект, мястото на измерване и нивото на напрежение, не
отговаряли на действалите нормативни уредби, като същите не са посочени от
решаващият съд.
Допълнително се посочва, че ищцовото дружество многократно е
уведомявано, че ако желае промяната на страната на измерване от ниско на
средно напрежение на вече присъединен обект, какъвто е процесният, следва
да се даде писмено искане за проучване на условията за присъединяване по
реда на Наредба №6/24.02.2014г. Без изпълнение на посоченото изискване
няма как да се осъществи промяната.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявени иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
„Ему“ АД, в който застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно. Посочва се, че трансформаторната машина, която на
практика преобразува енергия от средно напрежение на ниско напрежение е
монтирана от ищеца по указания на ответника през 2015г., поради което
цитираната от въззивника нормативна уредба е била действаща. Посочва се,
че електроразпределителното дружество е длъжно да следва и да
имплементира в своята дейност всички последващи изисквания въведени с
промените в ЗЕ, Наредба №6 за присъединяване. Набляга се, че позицията на
СТИ е без значение за обстоятелството, че въззивникът следва да доставя
реално енергия на ниво средно напрежение. Развити са подробни аргументи.
Посочва се, че електроразпределителното дружество не извършва пренос на
ниско напрежение, според заключението на вещото лице. Съгласно чл.27, ал.4
от Наредба №1от 2017г. за регулиране на цените на ел. енергията компонентът
2
цена за услуга пренос ниско напрежение е предназначена да покрие
технологичните разходи при транспортиране на потребяваните киловати по
съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Тези разходи
са за сметка на техния собственик „Ему“ АД. С оглед на което липсва
основание за заплащане на тази цена. Посочена е съдебна практика.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД от „ЕМУ" АД срещу „Електроразпределение Север" АД да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 13723.13лв., дадена без
основание и формирана като разликата между заплатената от ищеца за
периода на потребление от 01.03.2018г. до 30.11.2022г. цена за услуга „пренос
ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга
„пренос средно напрежение" за обект с кодов № ******, находящ се в гр.
Търговище, в ПИ с идентификатор 73701.36.18, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба -
04.04.2023г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
трансформаторен пост с диспечерско наименование ТП „Кравеферма“ с
идентификатор 73701.36.18.2, находящ се в гр. Търговище, в ПИ с
идентификатор 73701.36.18 по силата на договор за покупко – продажба,
обективиран в нот. акт №162/16.12.2013г., нот. дело №731/2013г. Праводателят
ЕТ „Джебо -2001-Гюлжан Яменова“ е придобил имота с постановление за
възлагане от 12.10.2006г. по т. дело по несъстоятелност №534/2003г. по описа
на Окръжен съд – Търговище на ЗКПУ „Търновеца“. В условие на
евентуалност се въвежда, като основание правото на собственост е придобито
3
по давност считано от 13.10.2006г.
Посредством съоръженията за присъединяване в трафопоста се
осъществява захранването на собствен на ищеца обект „Складово стопанство
за съхранение на зърнени култури“. Консумираната в него елекроенергия се
отчита със средство за търговско измерване, монтирано в процесния
трафопост на ниво ниско напрежение. По тази причина ответникът начислява
цена за услуга пренос ниско напрежение в съответствие с чл.29 от ПТЕЕ. За
периода 01.03.2018г. до 30.11.2022г. е платена цена за този ценови компонент
в общ размер от 21649.06лв.
Съгласно чл.27, ал.4 от Наредба №1 от 2017г. за регулиране цените на ел.
енергията цена за услуга пренос ниско напрежение е предназначена да покрие
технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване
дейността по транспортиране на потребяваните киловати по съответните
присъединителни съоръжения на ниско напрежение. В отношенията си с
ищеца, ответникът не притежава такива съоръжения в мястото на
присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не
генерира такива разходи. На заплащане подлежи единствено преносът на
ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя до границата на
собственост на електрическите съоръжения /чл.30, ал.1 от Наредба №6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия
към преносната или към електроразпределителната мрежа. Същевременно в
чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ е предвидено мястото на измерване да е на страната на
по – високо напрежение при наличие на преобразуващи съоръжения,
собственост на клиента, както е в настоящата хипотеза. Т.е средствата за
търговско измерване, отчитащи консумираната енергия от ищеца, нормативно
задължително следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение 20 kV, а
не на ниско на 0.4 kV. При това положение измерването и остойностяването
следва да е страната на по – виското напрежение – средно и цената, която
следва да заплаща ищеца е за пренос средно напрежение, а не за ниско.
За процесния период стойността на пренос средно напрежение е
7925.93лв. В тази връзка е налице разлика от 13723.13лв., която се явява
недължимо платена.
По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на
ответника да заплати процесната сума.
4
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от ответника
„Електроразпределение Север“ АД, в който оспорва предявения иск по
основание и размер.
Оспорва се обстоятелството ищецът да е собственик на
присъединителните съоражения и трансформаторния пост. Ответникът
позовавайки се на Закона за електростопанството /отм/ счита, че
съоръженията са били собственост на държавата и са извадени от гражданския
оборот. Енергийните обекти е имало възможност да станат собственост на
трети лица – коопеации и други обществени организации с разрешение на
Асоцияция „Енергетика“ каквото доказателсто не е представено. При това
положение трафопостът би могъл да бъде собственост само на енергийто
предприятие /какъво е ответникът/ при съобразяване на на чл.58 и §67, ал.6 от
ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./. Следователно договорът за продажба, като основание за
придобиването на трафопоста е нищожен поради противоречие със закона или
неговото заобикаляне, както и поради невъзможен предмет.
Отделно от горното между страните е сключен договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по
реда на чл.117, ал.5 от ЗЕ от 08.05.2015г. По силата на този договор са
изградени присъединителни съоръжения, като е посочено, че нивото на
напрежение е на 0.4 kV. В тази връзка договорът е годно основание да се
заплаща такса пренос за ниско напрежение.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
С протоколно определение от 05.12.2023г. е допуснато изменение на
предявения иск посредвом неговото увеличаване, като същият да се счита за
предявен за сумата от 14453.17лв.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД даденото без основание
подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
5
главно доказване, че е извършил плащане на цена за услуга „пренос ниско
напрежение“, а ответника следва да установи, че е предоставил такава
мрежова услуга.
При така очертаният фактически състав на предявения иск съдът
пристъпва към разглеждане на горните предпоставки.
От доказателствата събрани в първата инстанция се установява
придобиването на собствеността по отношение на трансформаторен пост с
диспечерско наименование ТП „Кравеферма“ с идентификатор 73701.36.18.2,
находящ се в гр. Търговище, в ПИ с идентификатор 73701.36.18 от ищеца по
силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт
№162/16.12.2013г., нот. дело №731/2013г. Няма оплаквания във въззивната
жалба досежно това обстоятелство.
Няма спор и оплаквания пред настоящата инстанция по отношение на
установените факти, че е сключен договор за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа по реда на чл.117, ал.5 от Закона
за енергетиката от 08.05.2015г. между „Енерго Про Мрежи“ АД и „Ему“ АД на
обект „складово стопанство за съхранение на зърнени култури“, с. Търновица,
общ. Търговище. В договора е вписано в чл.3, че нивото на напрежение е 0.4
kV.
Установено е и от изслушаното заключение по съдебно техническата
експертиза, че складовата база на ищеца е захранена на ниво средно
напрежение. Електроенергията се трансформира до ниво ниско напрежение,
измерва се на това ниво и се доставя до обекта на ищеца посредством
въздушна линия ниско напрежение, отново собственост на ищеца, а не на
електроразпределителното дружество.
Разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.),
ползваща се със силата на подзаконов акт като приета в хипотезата на законова
делегация по чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ, изисква при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа, към клиент, мястото на измерване да е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. По
приложимото към процесния период правило на чл. 30 ал. 4 от Наредба
6
№6/2014 год. на ДКЕВР (отм., бр. 28 от 2.04.2024 г.) за присъединяване на
производители и клиенти на ел. енергия към преносната или
разпределителните ел.мрежи, в случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата
уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а в случаите по ал. 3
- в електрическата уредба на съответния мрежови оператор. По силата на
посочените разпоредби средствата за търговско измерване на ищеца е
следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение, а от заключението
на експерта се установява, че търговското мерене на консумираната в
процесния обект електроенергия се осъществява на ниво ниско напрежение от
0.4 kV.
След като трансформацията на напрежението от средно в ниско се
извършва от съоръжения собственост на ищеца, електроразпределителното
дружество не е генерирало разходи за пренос ниско напрежение. Преносът е
услуга, която има за цел да възстанови загубите от транспортиране и
преобразуване на ел. енергия по цялата електроразпределителната мрежа на
оператора.
Задължение за заплащане на компонента - цена за пренос ниско
напрежение, би възникнало само ако такава услуга е била доставена.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът не е извършвал
услугата пренос на ел. енергия ниско напрежение, поради което и
престираната за това цена е платена при първоначална липса на основание и
подлежи на връщане.
Няма оплаквания във въззивната жалба за неправилно определен размер
на разликата на таксите за пренос на ниско напрежение и за пренос средно
напрежение - 14453.17лв.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен, което обуславя цялостно потвърждаване на обжалваното
решение.
По разноските.
С оглед изходът от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна/ ищец се следват разноски в размер на 1700.00лв.,
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, което е уговорено в
минимума по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
7
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1062/28.03.2024г., постановено по гр.дело
№ 20233110104278/2023г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №
258" „Варна тауърс - Е" ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕМУ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Разбойна, общ. Търговище, п.к. 7707,
представлявано от Т.Г.Т. сумата от 1700.00лв., адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8