Определение по дело №231/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./....... 08.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 24.08.2018 г., в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 231 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

 

Съдът е сезиран с молба вх. №21720/18.07.2018г. на ищеца Н.Н.Й., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адвокат Г.В.,***, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото решение №487/21.06.2018г. в частта му за разноските.

 

Като твърди, че е допусната техническа грешка в пресмятането присъдената в общ размер сума за разноски от 11 576,80 лв., ищецът настоява за отстраняване на тази грешка и присъждане на сумата от 12 379,80 лв., съответстваща на реално направените и доказани разходи за производството по делото.

 

Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е редовна и допустима (постановеното решение е необжалваемо, молбата е подадена в едномесечен срок от неговото постановяване).

 

Препис от същата е връчен на насрещната страна – ответника „МОРДОВИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна. В указания му срок същият не е представил отговор по исканото изменение на решението в частта му за разноските.

 

За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:

С постановеното по делото решение №192/15.03.2017г. съдът е уважил изцяло предявените от ищеца Н.Н.Й., ЕГН **********,***, срещу ответника „МОРДОВИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.87, ал.1 и чл.88, ал.1 от ЗЗД, съответно чл.88, ал.1, изр.2-ро, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като в съответствие с това и съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК е приел, че претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му възстанови сторените разноски за производството по делото е основателна в цялост.

Тази претенция е обективирана в нарочен списък по чл.80 от ГПК (л.74 от делото) и включва платени държавна такса за предявените искове; адвокатско възнаграждение за исковото производство; държавна такса и адвокатско възнаграждение за водено производство по чл.390 от ГПК; държавна такса за издадено съдебно удостоверение; разноски при подготовката на делото и за налагане на допуснатото обезпечение. В самия списък ищецът е посочил, че общият размер на сторените разходи е 11 576,80 лева, като към него е приложил и доказателства за реалното им плащане.

 

Въз основа на представените доказателства като надлежно установени по основание и размер се приемат следните разходи: 1) 5 732,93 лева - общ размер на дължимите за исковото производство държавни такси; 2) 5 652 лева – платено адвокатско възнаграждение за исковото производство; 3) 830 лева - платено адвокатско възнаграждение за водено производство по чл.390 от ГПК; 4) 40 лева – платена държавна такса в производството по чл.390 от ГПК; 5) 5 лева – платена държавна такса за издадено съдебно удостоверение; 6) 28,80 лева – направени разходи за превод на документи; 7) 82 лева – направени разходи за налагане на допуснатото обезпечение. Общият размер на тези основателни и доказани разходи е 12 370,73 лева.

 

Очевидно поради грешка в пресмятането в решението си съдът е приел, че сочената в списъка по чл.80 от ГПК обща сума от 11 576,80 лева съответства на сбора на направените от ищцата разходи по делото, което е неправилно.

 

С оглед на това молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез увеличаване на размера на присъдените разноски се преценява като основателна.

 

Като неоснователно обаче се преценява твърдението, че сумата, която следва да се признае като сторен разход за платени държавни такси за воденето на исковете е в общ размер на 5 769 лв. (както е посочено в списъка по чл.80 ГПК) или 5 742 лв. (както е посочено в молбата по чл.248 ГПК). Както съдът е посочил и в определението си по чл.374 от ГПК, общият размер на дължимите за производството по делото държавни такси е 5 732,93 лева. Действително, ищцата е внесла сума в по-висок размер (2 950 евро, с левова равностойност по официалния курс на еврото 1,95583 лв. от 5 769,70 лв.), но разликата в повече не съставлява разход по делото, а подлежи на връщане на ищцата при направено нарочно искане и посочване на банкова сметка, ***да.

 

По изложените мотиви и на основание чл.248, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ИЗМЕНЯ решение №487/21.06.2018г., постановено по търг. дело №231/2018г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му за разноските, в следния смисъл:

 

вместо „„МОРДОВИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Охрид” №26, ет.2, представлявано от управителя Виктор Николаевич Овчиников, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.К.В., сумата 11 576,80 лева (единадесет хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.”,

 

да се чете „„МОРДОВИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Охрид” №26, ет.2, представлявано от управителя Виктор Николаевич Овчиников, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.К.В., сумата 12 370,73 лева (дванадесет хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.”.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №21720/18.07.2018г. на ищеца Н.Н.Й., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адвокат Г.В.,***, за изменение на решение №487/21.06.2018г., постановеното по т.д. №231/2018г. на Варненски окръжен съд, т.о., в частта му за разноските в останалата й част.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване – аргумент от чл.248, ал.3, във вр. с чл.239 ал.4 от ГПК.

 

 

                                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: