№ 700
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500825 по описа за 2024 година
С решение № 6025 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 7138/2023 г., І-21 с-в,
осъжда Прокуратура на Република България да заплати на М. Г. Т. сумата от
5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение в
извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК по ДП №
15197/2015 г. на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 49824/2013 г. на СРП, по което е била
оправдана с решение от 19.04.2017 г. по НАХД № 8931/2016 г. на Софийския
районен съд, влязло в сила на 18.06.2018 г., ведно със законната лихва от
18.06.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над тази сума до предявения размер от 40
000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от М. Г. Т.. Твърди, че обезщетението е занижено, че не е
съобразен чл. 52 ЗЗД, че съдът не е взел предвид, че тя е със чисто съдебно
минало, че е понесла установени от СПсЕ вреди и не е възстановена. Моли да
се присъди исковата сума в пълен размер, както и разноски.
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че искът е погасен по давност, тъй като
1
решението на съда е влязло в сила на 18.06.2018 г., а исковата молба е
подадена на 20.06.2023 г. Отделно от това се поддържа, че вземането за лихви
същото е погасено от 3-годишна давност. Твърди, че обезщетението е
завишено и противоречи на принципа на справедливостта. Поддържа, че
приетата експертиза не може с категоричност да посочи, кога са възникнали
заболяванията на ищцата и дали са в причинна връзка с производството.
Намира свидетелските показания за схематични. Изтъква, че наказателното
производство е продължило в разумен срок, че не е вземана никаква мярка за
неотклонение, а обвинителен акт не е изготвен, тъй като е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност. Оспорва
разноските за адвокат като прекомерни.
В писмен отговор М. Г. Т. оспорва жалбата на Прокуратурата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищцата М. Г. Т. твърди, че на 29.03.2016 г. била привлечена като
обвиняема за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК (ползване на
неистински документ). На 17.05.2016 г. от СРП било внесено в СРС
постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл. 78а НК, по което било образувано НАХД
№ 8931/2016 г. на СРС, НО, 114 с-в. С решение от 19.04.2017 г. съдът признал
ищцата за невиновна и я оправдал по повдигнатото обвинение. Срещу
решението бил внесен бланкетен протест от СРП, по който било образувано
ВАНД № 681/2018 г. на СГС. С решение от 18.06.2018 г. въззивният съд
потвърдил първоинстанционното решение. Ищцата твърди, че претърпяла
неимуществени вреди – силен стрес, безпокойство, притеснение, че ще загуби
работата си, имала здравословни оплаквания и пр. Засегнати били
достойнството и репутацията й. Претендира обезщетение в размер на 40 000
лева ведно със законната лихва от 18.06.2018 г. до окончателното изплащане,
както и разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като погасен по
давност, респ. като неоснователен.
2
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че спрямо ищцата М. Г. Т. било образувано наказателно
производство на 29.03.2016 г. и тя била привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК (ползване на неистински
документ). Не се спори, че делото е внесено в съда с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност, но съдът с решение от 19.04.2017
г. признал ищцата за невиновна. По подаден протест от Прокуратурата, СГС е
потвърдил решението на СРС със свое такова от 18.06.2018 г.
От показанията на св. Р. Д. П., приятелка на ищцата, разказва, че тя е
отговорен, съвестен и честен човек. При нея настъпила промяна преди 6-7
години и тя разказала, че са я третирали като престъпник – снели й
отпечатъци, снималия в профил и в анфас, сложили й табелка с номера. Тя
останала вдовица, грижела се за двете си деца, трудно си изпълнявала
задълженията. Взимала сънотворни и лекарства за кръвно (но свидетелката не
знае от кога). Здравословното й състояние било разклатено, не била в добра
физическа и психическа форма. След събитията в полицията тя до сега не
била на себе си, отразявало й се психически, отслабнала, не можела да се
концентрира, а работата й (била медицинско лице) била много сериозна.
По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза, която
констатира посттравматично разстройство (хронифицирано и актуално) и
болестни промени в психичното състояние на ищцата. Сочи, че острата
стресова реакция е настъпила веднага в причинна връзка с привличането като
обвиняема. Налице са данни за по-сериозна психопатология, усложнено
посттравматично стресово разстройство с динамика и промени в
емоционалния статус, личност и начин на живот. Не е констатирано пълно
възстановяване и е посочено, че е необходим регулярен прием на
медикаменти с проследяване от психиатър и периодично подкрепящи
психотерапевтични консултации.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че не се касае до искова претенция погасена
по давност. Вярно е, че 5-годишната давност за претенция по ЗОДОВ в
3
разглеждания случай тече от влизане в сила на присъдата (на 18.06.2018 г.), а
исковата молба е предявена на 20.06.2023 г. Това обаче не може да се отрази
на валидното упражняване на процесуалните права, тъй като следва да се
зачете срокът, който не е текъл по силата на чл. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с
Държавен вестник (ДВ) бр. 34 от 09.04.2020г., според който за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да тека
определени изрично посочени срокове, в това число и погасителната давност.
Относно основателността на иска съдът намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
От данните по делото се установява, че срещу ищцата е било
повдигнато обвинение за извършване на документно престъпление, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до две години. Няма спор, че
лицето е признато за невиновно с влязло в сила решение, поради което в
случая се касае до “незаконно обвинение в извършване на престъпление”.
Не се спори, че наказателното производство срещу ищцата е
продължило от 29.03.2016 г. до 18.06.2018 г. – приблизително две години и
три месеца, като този времеви интервал включва досъдебното производство,
както и такова пред СРС и СГС. В тази връзка се установява, че
производството е преминало през всички фази на наказателния процес
развиван по чл. 78а НК, в един разумен период от време, който не надхвърля
приетия за обичаен срок от приблизително три години.
Няма данни спрямо ищцата да е била вземана мярка за неотклонение,
нито да са й налагани други ограничения (напр. забрана да напуска страната).
При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС,
според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.
№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищцата е търпяла негативни преживявания, имала и опасения, че
може да бъде осъдена, изпитвала е притеснения от обвинението и пр. Данните
4
по делото сочат, че силно травмиращи за лицето са били действията по
нейната полицейска регистрация, за което тя е споделила на своя близка.
Приетата СПсЕ е посочила, че се касае до проявена стресова реакция,
която е протрахирана и понастоящем неовладяна, лечението на която следва
да бъде медикаментозно, но няма данни такова да е провеждано.
Извън тези вреди по делото не се доказва да са настъпили други, по-
широки по обем вреди. Гласните доказателства установяват, че при ищцата
има и друг стресов епизод – загуба на съпруга й. Въпреки това свидетелката
сочи, че М. Т. се е променила след повдигнатото й обвинение. Извън
притесненията няма други изнесени данни в показанията, които да са от
значение за обема на понесените щети – няма установени факти как
обществото и близките са се отнесли към обвиняемата, дали тя се е
изолирала, пострадала ли е личната и професионалната й сфера и пр.
Ето защо в този смисъл следва да се отчете, че най-силно ищцата е
повлияна от срамът, изпитан за това, че е била обвинена в извършване на
деяние, че се почувствала като престъпник и това е травмирало силно
психиката й. Вредите, свързани с психическия стрес се установяват от СПсЕ.
При съобразяване на изложените по-горе доводи, като отчита, че
ищцата няма никакви други обществено укорими прояви, съдът приема, че
определената като обезщетение сума следва да бъде 10 000 лв. За този извод
съдът отчита законосъобразната продължителност на наказателното
преследване, отражението върху психическия статус на ищцата, наличието на
друг стресов фактор в живота й в периода около наказателното производство.
В същото време съдът отчита установените по делото факти, че ищцата не е
променяла работното си място, запазила е вида на дейност, няма данни да е
променила драстично ежедневието си, нито отношенията си с обкръжението.
Ето защо съдът приема, че обезщетение в размер на общо 10 000 лв. е
напълно годно да обезщети търпените от ищцата негативни вреди очертания
по-горе обем. Размерът на обезщетението е съобразен с принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата.
Основателно обаче се явява възражението на ответната Прокуратура,
относно частичното погасяване на претенцията за лихви поради изтекла
погасителна давност. Исковата молба е подадена на 20.06.2023 г., поради
което за времето след 18.06.2018 г. до 20.06.2021 г. лихви не следва да се
5
присъждат на основание чл. 111, б. „в“, пр. 2 ЗЗД. Решението в частта, в която
лихва е присъдена за този период следва да се отмени и съответно
претенцията да се отхвърли.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати допълнително за
адвокатска защита пред двете инстанции по 400 лв., както и сумата на
внесената такса от 5 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6025 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 7138/2023 г., І-21
с-в, в частта, в която искът на М. Г. Т. срещу Прокуратурата на РБ с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до
10 000 лв. и в частта, в която се осъжда Прокуратура на Република България
да заплати на М. Г. Т. законна лихва върху обезщетението за периода от
18.06.2018 г. до 20.06.2021 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на М. Г. Т.,
ЕГН **********, допълнително сумата от 5000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ведно със законната лихва от 20.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. Г. Т. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане на законна лихва за периода от 18.06.2018 г. до 20.06.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 10 000 лв. до сумата от 40 000 лв. и е уважен за сумата от 5000
лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на М. Г. Т.
разноски от 5 лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на адв. К. И.
К. допълнителен хонорар от още 800 лв. за двете инстанции на основание чл.
38 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7