Номер 23416.10.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораI Граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
Секретар:Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20205500503048 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на И. И. В. от *** срещу решение № 389/17.03.2020
г., постановено по гр.д.№ 4056/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването
му в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и
необоснованост.
Излагат се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение поради извършена
неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, както и за
постановяването му в противоречие с материалния закон, т.к. всички елементи от
фактическия състав на нормата на чл.227, ал.1 б."В" от ЗЗД са били доказани.
Претендира се отмяната на решение № 389/17.03.2020 г., постановено по гр.д.№
4056/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд и постановяването на ново, с което
предявения от И. И. В. иск за отмяна на дарение бъде уважен, като и бъдат присъдени и
всички сторени пред двете съдебни инстанции разноски.
В законоустановения срок насрещната страна С. М. М. от ***, действащ чрез особен
представител, е представил отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като
неоснователна.
Изложил е съображения, че обжалваното решение е постановено след извършен
правилен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, а изведените от
1
първоинстанционния съд въз основа на този анализ правни изводи са обосновани и изцяло в
съответствие с материално-правната норма на чл.227, ал.1 б."В" от ЗЗД.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
В откритото съдебно заседание въззивницата се представлява от процесуален
представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на обжалваното
решение и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемият се представлява от особения си представител, чрез когото оспорва
въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. И. В. срещу С. М. М. ,
с която е бил предявен иск по чл.227, ал.1 б.“В“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим
имот поради недаване на издръжка, от която дарителят се нуждае.
Ищцата е изложила твърдения, че на 11.04.2006 г. е сключила с ответника договор за
дарение, по силата на който му е дарила собствения си недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 68850.503.91 по КККР на ***, с площ от 322 кв.м., с
адрес : ***, ***, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в поземления имот, в
това число жилищна сграда с идентификатор № 68850.503.91.1, със застроена площ от 91
кв.м., като си е запазила пожизнено право на ползване върху имота.
Твърди, че е в затруднено положение и не успява да покрие основните си нужди за
храна, битови консумативи и лекарства, т.к. разполага с малка пенсия, а с оглед влошено
здравословно състояние и напреднала възраст изпитва и сериозни затруднения в
придвижването.
Твърди, че на 14.05.2019 г. е изпратила на ответника нотариална покана, с която го е
поканила да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
Нотариалната покана била редовно връчена на адресата на 28.06.2019 г., но
ответника не се явил в кантората на нотариуса, като и до момента на предявяване на иска не
заплащал исканата от ищцата издръжка.
С отговора на исковата молба особения представител на ответника е оспорил иска
като неоснователен, като е възразил, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка;
не е поканила надлежно ответника да й дава издръжка, а последният от своя страна не е
отказал.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявения иск за
2
неоснователен, като е приел, че ищцата не е доказала да е изпаднала в трайна нужда от
издръжка, и да е поканила ответника да й дава такава.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти са били установени
правилно от първоинстанционния съд.
От събраните от СтРС доказателства се установява, че на 11.04.2006 г. И. И. В. е
сключила с внука си С. М. М. договор за дарение на недвижим имот, по силата на който му
е дарила собствената си ½ ид.част от дворно място, цялото с площ от 325 кв.м., а по скица-
318 кв.м., находящо се в ***, ***, представляващо УПИ ХХVІІІ-3479 в кв. 58 по плана на
***, а по КККР – поземлен имот с идентификатор № 68850.503.91, заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в поземления имот, в това число жилищна сграда с
идентификатор № 68850.503.91.1, със застроена площ от 91 кв.м., като си е запазила
пожизнено право на ползване върху имота.
С нотариална покана от 14.05.2019 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на
действие при СтРС, И. И. В. е поканила С. М. М. да й заплаща издръжка в размер на 200 лв.,
т.к. изпитва финансови затруднения и необходимост от издръжка.
Нотариалната покана е била връчена от нотариуса чрез залепване на уведомление на
входната врата на сградата, т.к. на посочения адрес не е бил намерен никой, а екземпляр от
уведомлението е бил подпъхнат и под входната врата на апартамента.
На 28.06.2019 г. нотариусът е приел поканата за редовно връчена поради изтичане на
двуседмичен срок от залепване на уведомлението и неявяването на адресата за получаването
й.
На 05.07.2019 г. нотариус Д.Н. е съставил констативен протокол, с който е
удостоверил неявяването на С. М. М. на отправената му нотариална покана от И. И. В. .
И. И. В. е представила декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, с която е декларирала, че получава единствено доходи от пенсия в размер на 200
лв. месечно и притежава ¼ от дворно място, с площ от 325 кв.м., находящо се в ***, ***.
Представила е и документ от личен лекар от С.,***, представляващо извлечение от
личния й амбулаторен картон, от чието съдържание се установяват здравословните й
проблеми, предприеманите медицински интервенции и лечения, и използваните
медикаменти, както и други медицински показатели.
От показанията на свидетеля П.П. се установява, че от 1984 г. И. И. В. живее в С., в
едно домакинство с дъщеря си, в жилище под наем. С. М. М. също живеел от 1986 година в
С., но в отделно домакинство. И.В. получавала единствено пенсия от България в размер на
200 лв., а в С. не реализирала доходи, като за издръжката си там разчитала на своята
дъщеря, която работела като медицинска сестра. Здравословното състояние на В. не било
3
добро, т.к. била оперирана, а преди две години, докато си била в България, си била счупила
ръката.
Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в
предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните
съображения:
За да е основателна исковата претенция по чл.227, ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на
дарението ищецът следва да установи, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка и че
ответникът без основателна причина отказва да я дава, като от значение е цялостното
поведение на ответника по иска и по-конкретно – дали той заявява желание да дава
издръжка на дарителя си или не.
Само когато дареният не изяви воля за даване на издръжка на дарителя следва да се
приеме, че е налице отказ от даването й по смисъла на чл.227 от ЗЗД.
Трайната нужда от издръжка се определя с оглед спецификите на конкретния случай,
но най-общо следва да се приеме, че такава е налице, ако след извършеното дарение
материалното състояние на дарителя е променено в негативен аспект по начин, че доходите,
които реализира и имуществото, което притежава, не му позволяват сам да покрива
необходимите разходи за своето съществуване.
Тази промяна в материалното състояние на дарителя следва да има продължителен,
неограничен във времето характер, а не да представлява временно финансово затруднение.
В случая правилно първоинстанционният съд е приел за недоказан този
правопораждащ факт, т.к. съвкупните доказателства обуславят извода, че И.В. трайно се е
установила да пребивава в С., където живее в едно домакинство със своята дъщеря.
Налице са ангажирани доказателства за доходите, които тя реализира, и
имуществото, което притежава на територията на Република България, но липсват каквито и
да било доказателства относно тези обстоятелства касателно обичайното й
местопребиваване в С..
Свидетелските показания на нейния брат П.П. са крайно недостатъчни да обусловят
доказаността на факта, че въззивницата не получава в С. доходи дори под формата на
пенсия или други социални плащания, а изцяло разчита на дъщеря си да я издържа.
Освен това следва да се има и предвид, че тя е запазила правото си на пожизнено
4
ползване върху процесния недвижим имот, предмет на договора за дарение, което не я
лишава от възможността да реализира граждански плодове чрез отдаването му под наем.
Правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано и наличието на валидно
отправена до дарения покана за даване на издръжка, каквато последният да е отказал да дава
на въззивницата.
Формата на поканата е без значение, като не е необходимо да бъде задължително
писмена, а дарителя може да я поиска от дарения и устно.
Предвид това релевантно е единствено обстоятелството дали покана е била отправена
до дарения, като за целта волеизявлението на дарителя следва обективно да е достигнало
или да би могло да достигне до адресата.
В случая е безспорно установено по делото, че и двете страни живеят от повече от 30
години в С., където са и понастоящем, поради което не може да се приеме за валидно
отправена покана връчената по реда на чл.47, ал.5 от ГПК нотариална покана на С.М. чрез
залепване на уведомление по адреса му в Република България.
В тази насока следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства адреса,
на който е била връчена нотариалната покана да е регистрираният постоянен и настоящ
адрес на въззиваемия.
Освен това извършеното от нотариуса връчване дори не би могло да се приеме за
редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, т.к. от отразените в нотариалната покана
обстоятелства относно връчването й не може да се направи категоричен извод дали адресата
е бил търсен най-малко три пъти в продължение на месец, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден, нито да са
били събрани данни, че не живее на адреса, съобразно изискването на чл.47, ал.1 от ГПК.
С оглед на изтъкнатите съображения въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на обжалваното решение поради
извършена неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, както и за
постановяването му в противоречие с материалния закон.
По изложените съображения Старозагорският окръжен съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните
разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се
приеме завещаното имущество.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от
ГПК Старозагорски окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 389/17.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 4056/2019 г.
по описа на Старозагорски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6