Р Е Ш Е Н И Е № 260007
Гр.София, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание на 25.септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов т.д. №80 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.238 и сл ГПК.
Ищецът З.”АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** е предявил срещу М.М.Г. ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл.274, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 210 000,-лева, представляваща главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 35 000.00лв /тридесет и пет хиляди лева/ на всеки един от ищците – Н. С. М., А. Я. С., М. Я. Г., Ю. Я. М., С. Я. М. и Б.Я.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно- деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
З.”АД твърди, че на 10.07.2011г., около 9.00ч., при слънчево, сухо и горещо време, на автомагистрала „Тракия" по двулентовото платно и допълнителна аварийна лента, покрити със сух, едрозърнест, неизносен асфалт, от запад на изток, се движил със скорост около 159 км/ч. лек автомобил „Ланчия Каппа", с рег. № СО 6834 АН управляван от ответника М.М.Г.. В района на км 200+201, протектора на задна дясна гума на л.а. „Ланчия Каппа" се разкъсал. Автомобилът променил посоката на движението си надясно, навлизайки в аварийното платно. Гуменият протектор се късал на парчета около 200 метра. Откъсвали са се и парчета- оплетка /тел/ с гума, падайки върху асфалта.
За да
предотврати излизането си извън пътя, водачът М.Г. реагирал със завиване на
кормилното устройство наляво, като задействал и спирачната уредба. Автомобилът
започнал да се плъзга странично по асфалта, навлязъл по широкия еднометров
банкет и продължавайки движението си, започнал да се преобръща по южния скат.
От купето започнали да
I
изпадат вещи, а
автомобила пропадал в отводнителната канавка, а впоследствие - в нива на юг от
нея.
От въртенето и плъзгането на автомобила по наклона, отводнителния канал и нивата, тялото на пострадалия Я. Х. М. отхвръкнало източно от задната част на МПС, а телата на пострадалите И.В.Д. и В.А. К. - на изток.
Пътникът на задната лява седалка Я.Х. М. починал на място, а И. В.Д., който пътувал на задната дясна седалка, починал по-късно в болницата. Пострадалия В.А.К., пътуващ по средата на задната седалка, получил множество травми.
С ПРИСЪДА № 232/20.07.2012 година, постановена по НОХД № 287/2012 година, Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия М.М.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2011г., в района на км 200 -.201 от автомагистрала „Тракия" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ланчия Каппа" с рег. № СО 6834 АН, в посока от запад на изток, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДП и ППЗДП, а именно:
чл.5 ал.1 т.1 ЗДП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"
чл.20 ал.2 ЗДП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, е релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, е характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
чл. 9 ППЗДП: „Разрешава се движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл.8, ал. 3 и чл.36, ал. 3 от Закона за движението по пътищата" - тъй като водачът управлявал автомобила, на който са поставени износени до тел, негодни, стари зимни автомобилни гуми, с различни размери /двете предни – 185/65/15, задна лява – 195/65/15, и задна дясна – 195/60/15/, неотговарящи на техническите характеристики на производителя на л.а. „Ланчия Каппа", съгласно които този автомобил следва да е оборудван с гуми е размер 195/65/15;
чл.21 ал.1 ЗДП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория В - 130 км/ч. на автомагистрала" - тъй като водачът М.Г. управлявал автомобила по автомагистрала със скорост от 159 км/ч.;
чл.139 ал.1 т.1 ЗДП: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни", във връзка с чл.10, ал.1, т.9, б.„а" и б.„г" от ППЗДП: „Моторно превозно средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по гумите:
а/ гумата не съответства по размер, налягане, допустимо натоварване и скорост на марката и модела на моторното превозно средство;
г/ дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите е по- малка от 1,6 мм" - тъй като М.Г., като водач, управлявал технически неизправен автомобил, на който са поставени износени до тел, негодни, стари зимни автомобилни гуми, е различни размери /двете предни – 185/65/15, задна лява – 195/65/15, и задна дясна – 195/60/15, неотговарящи на техническите характеристики на производителя на л.а. „Ланчия Каппа";
чл.11 ал.1 ППЗДП: „При възникване по време на движение на някоя от техническите неизправности, посочени в чл.10, ал.1, т.9, б.„в",... през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на неизправността" и
-чл.11 ал.2 ППЗДП: „В останалите случаи на възникване на техническа неизправност по време на движение, когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство или да тегли ремаркето до гараж или сервиз. В този случай придвижването може да се осъществи само ако водачът е осигурил необходимата безопасност на движението" - тъй като водачът М.М.Г., без да осигури необходимата безопасност на движението, управлявал автомобила по автомагистрала със скорост от 159 км/час, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на повече от едно лице, а именно - на Я.Х. М. и И.В.Д., както и средна телесна повреда на едно лице - на В. А. К., изразяваща се в изкълчване на лява луновидна кост, причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, ведно със счупване шийката на дясната раменна кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник.
Постановената присъда от ОС - Стара Загора е обжалвана от подсъдимия М. Г. пред Апелативен Съд - Пловдив и с Решение № 120/04.07.2013г. на АС - Пловдив по ВНОХД № 208/2013г., 5 състав след като е съобразил, че чл.5 ал.1 т.1 ЗДП е обща норма и при допуснати нарушения на специалните такива, посочени в ЗДП нейното приложение е недопустимо. Недопустимо е и приложението на общата норма на чл.20 ал.2 ЗДП, при наличие на нарушения по специалната такава- на чл.21ал.1 ЗДП, М. Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е допуснал нарушения по чл.5, ал.1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С Решение № 502/25.11.2013г. на ВКС по нд № 1866/2013г., Решението на АС - Пловдив по внохд 208/2013г. е потвърдено.
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Ланчия Каппа" с рег. № СО 6834 АН, е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в З.”АД, обективирана в застрахователна полица № 2251010029497 със срок на валидност от 27.07.2010г. до 26.07.2011г.
На осн. чл.226 от КЗ /отм/ наследниците по закон на починалия в процесното ПТП Я.Х. М.- Н. С. М. - съпруга, А. Я.С. - дъщеря, М.Я.Г. - дъщеря, Ю.Я.М. - дъщеря, С. Я.М. - син и Б. Я.М.- син, са предявили иск по съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща.
С Решение № 17347 от 12.10.2014г. на Софийски Градски Съд, 9 състав по гр.д.№ 4239/2012г., З.”АД е осъдена да заплати на осн. чл. 226 от КЗ /отм/ на ищците Н.М., А.М., М.Г., Ю.М., С.М.и Б. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000,00лв /сто и петдесет хиляди лева/ на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2012г. до окончателното изплащане, сумата от 50 972,60лв мораторна лихва на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 10.07.2011г. до 15.03.2012г., както и 18 650,00лв направени съдебни разноски.
Решението на Софийски Градски Съд е обжалвано от ответника по гр.д. 4239/2012г. З.”АД за разликата над 65 000,00лв до уважения размер от 150 000,00лв. Образувано е въззивно гр.д.№ 589/2015г. на САС, 4 състав.
За необжалваната част, за която постановеното решение е влязло в законна сила и има издаден изпълнителен лист в полза на ищците е образувано изпълнително дело №20148230400402 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, район на действие ОС - Пловдив. Въз основа на получена покана за доброволно изпълнение изх.№ 9837/26.11.2014г., З.”АД е превела по сметка на ЧСИ М. Кирова дължимата сума в размер на 544 681,44лв с платежно нареждане № BORD 07630730 от дата 01.12.2014г.
Съгласно получената покана сумата включва: 65 000,00лв главница и законната лихва върху главницата от дата 16.03.2012г до 10.12.2014г. в размер на 18 164,92лв за всеки един от взискателите – Н.М., А. М., М.Г., Ю.М., С.М.и Б.М.. Сумата от 12 300,00лв разноски по изпълнителното дело и сумата от 33 391, 92лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С Решение от 09.06.2015г. на САС по въззивно гр.дело №589/2015г, 4 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на ищците за заплащане на всеки един от тях сума над 100 000,00лв до 150 000,00лв, ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от ищците за заплащане на мораторни лихви в размер на 42 477,16лв до 50 972,60лв. Осъжда З. АД да заплати разноски пред въззивна инстанция в размер на 18 530,00лв.
Въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.06.2015г от САС по гр.д. №589/2015г е образувано изпълнително дело №20158400400561 по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег.№840, район на действие СГС. На основание покана за доброволно изпълнение изх.№ 11630/26.06.2015г., З.”АД е превела по сметка на ЧСИ М. Цачева дължимата сума в размер на 299 504,75лв. с платежно нареждане №BORD 09131826 от 01.07.2015г. Съгласно получената покана сумата включва: 35 000,00лв главница и законната лихва върху нея от дата 16.03.2012г. до дата 26.06.2015г. в размер на 11704,01лв. за всеки един от взискателите – Н. М., А. М., М. Г., Ю.М., С.М. и Б. М., сумата от 8388.00лв. разноски в изпълнителното производство и сумата от 10790,69лв. такси по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл.274, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм/ във вр. с чл.45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, З.”АД придобива право на регрес срещу виновния водач М.М.Г. с ЕГН ********** управлявал технически неизправно МПС вследствие на което е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост, причинил смъртта на Я. Х.М..
Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди и съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.
В хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 КЗ /отм/, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това да не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
В Присъда № 232/20.07.2012 година, постановена по НОХД №287/2012 година и Решение №120/04.07.2013г. по ВНОХД № 208/2013г., наказателния съд е приел, че причина за пътнотранспортното произшествие е спукване на задна дясна гума поради технически неправилната й експлоатация и поставяне на зимна автомобилна гума на задно дясна колело в горещите летни условия с изцяло износен протектор, факт, който е бил известен на водача М.Г.. Гумата не се е спукала внезапно, а бавно е спадала. По технически характеристики на завода производител, процесния лек автомобил „Ланчия Каппа" трябвало да е оборудван с гуми с размер 195/65/15. Задна дясна гума, на която се е разлепил протекторът, е бил с размер 195/60/15 и не отговарял на тях. С установената степен на износеност е било невъзможно безопасното управление на автомобила.
Съгласно чл.300 ГПК вр. с чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила присъди и решение са задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав - дали е
извършено деянието, вината на дееца и наказуемостта на деянието.
С оглед на гореизложеното се поражда правния интерес на З.”АД за предявяване на настоящата претенция в размер на 210 000,00лв /двеста и десет хиляди лева/ представляваща изплатено застрахователно обезщетение с платежно нареждане от 01.07.2015г. по сметка на ЧСИ Мария Цанева включващо сумата в размер на 35 000,00лв /тридесет и пет хиляди лева/ за всеки един от ищците – Н. С. М., А.Я. С., М.Я.Г., Ю.Я. М., С. Я. М. и Б.Я.М., въз основа на Решение от 09.06.2015г. на САС по въззивно гр.дело № 589/2015г, 4 състав.
С исковата молба ищецът е направили искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238, ал.1 ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът М.М.Г. не е подал писмен отговор, редовно призован чрез съпругата му на 08.07.2020г.
В съдебно заседание на 25.09.2020г. процесуалният представител на ищеца З.”АД поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и доказан. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца З.”АД искане за постановяване на неприсъствено решение, намира същото за основателно.
Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: ответникът М.М.Г. е редовно уведомен на 01.09.2020г. за първото по делото заседание на 25.09.2020г. и не изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върнатата разписка от съобщение изпратено до ответника М.М.Г. и получено на 08.07.2020г. на ответника М.М.Г. е било редовно връчено. С него са връчени преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, както и са му дадени подробни указания за неспазването на сроковете за размяна на книжа и не изпращането на представител в съдебно заседание, както и за възможността съдът да постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл.239 от ГПК.
На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената част на същата твърдения.
Ето защо искането за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника М.М.Г. да заплати и направените от ищеца З.”АД деловодни разноски в общ размер на 8700,-лв., от които 8400,-лв. държавна такса и 300,-лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.274, ал. 1, т. 2
от КЗ /отм/ във вр. с чл.45 от ЗЗД М.М.Г. ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА З. ”АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 210 000,-лева, представляваща главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 35 000.00лв /тридесет и пет хиляди лева/ на всеки един от Н. С. М., А.Я. С., М.Я.Г., Ю.Я. М., С. Я. М.
и Б.Я.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба 05.06.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.М.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на З.”АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 8700,-лв. (осем хиляди и седемстотин лева), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, чл.239 ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, чл.240 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: