Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5446/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от М.Д.Б., ЕГН **********
с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5406,78лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за
минал период 21.12.2018г.- 20.01.2019г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ул. „Банат” № 9, с абонатен № ********** и клиентски № **********,
за което вземане е издадена фактура № **********/13.02.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, ул. „Банат” № 9. На
09.01.2019г. служители на Електроразпределение Север АД са посетили адреса й и
са демонтирали в нейно отсъствие електромер с фабр. №
1125071110173038, който са приели, че служи като СТИ на потребявана в имота й
ел. енергия. На негово място да монтирали друг с фабр.
№ 11250711101699078. Съставен бил КП № 11274854 и впоследствие на ищцата била
начислена за периода 21.12.2018г. до 09.01.2019г. потребена ел.енергия на
стойност 5406,78лева. След отправено от нея запитване и получен отговор от
дружеството, че сумата е дължима, на 02.04.2019г. в имота й било преустановено
електричеството. Оспорва това допълнително количество да е реално потребено от
нея, респ. да е измерено от годно и сертифицирано СТИ. Оспорва документираните
констатации в изготвения протокол за проверка. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните и
поради това сочи да са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 09.01.2019г. е извършена
проверка на измервателната система в обекта на абоната, за която е бил съставен
констативен протокол. При проверката е установено, че обектът се захранва от
СТИ с фабр. № 1125071110173038, което не е било
въведено в базата данни на дружеството. Електромерът е бил демонтиран при
показания за нощна тарифа 5031кВтч и дневна 20219кВтч. Изходящият проводник е
преместен към СТИ с фабр. № 11250711101699078,
заведен на ищцата. Твърди, че за дълъг период от време, в дружеството не е
постъпвала информация за потребление от това СТИ. На 13.02.2019г. е издадена
фактурата остойностяваща отчетено количество ел. енергия за периода
21.12.2018г. до 09.01.2019г. от електромер с фабр. №
1125071110173038 и отчетеното количество ел.енергия от СТИ с фабр. № 11250711101699078 за периода 10-20.01.2019г. от
194кВтч по нощна тарифа и 542кВтч по дневна тарифа. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни
разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищцата са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил процесното количество ел. енергия за периода 21.12.2018г. до
09.01.2019г. отчитано от СТИ с фабр. №
1125071110173038, а за периода 10- 20.01.2019г. от СТИ с фабр.
№ 11250711101699078, което е отчетено при изправност на средствата за търговско
измерване и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното
количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество
електроенергия съобразно редовните отчети, както и неговия размер.
За безспорно и ненуждаещо
се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От констативен протокол №
11274854/09.01.2019г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. В протокола е записано, че СТИ
е с фабричен номер 1125071110173038 и след подадени сигнали от диспечер е
установено, че този електромер не е заведен в база данни, като изходящият проводник
следва да бъде преместен към СТИ с фабричен номер 1125071110169078, който е бил
заведен на абоната. Така установеното СТИ е било демонтирано и запечатано.
Отчетени са били показанията му по дневна тарифа- 20219кВтч и нощна- 5031кВтч. Протоколът
е бил подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен
протокол № 1121/10.05.2019г.- АУ-Е-000029-24344/25.04.2019г. В него е
документирано, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е
констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ,
като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
На 13.02.2019г.
ответното дружество е издало фактура № ********** по партидата на името на
ищцата, в която като основание е посочено ел.енергия за периода 21.12.2018г. до
20.01.2019г. за електромер фабричен номер 1125071110169078. Във фактурата е
посочено, че са остойностени по показания на електромера за дневна тарифа
542кВтч и отделно служебно са начислени 20761кВтч, а за нощна тарифа 1209кВтч
по показания на електромера и 5224кВтч служебно начислени.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че до 09.01.2019г. потреблението в имота на ищцата е отчитано
от СТИ с ф.№ 1125071110173038, който е еднофазен, двойнотарифен,
с дистанционен отчет, вписан в Държавния регистър на одобрените СТИ. В случая,
при проверката е констатирана грешка в свързването на инсталацията на абоната
към СТИ. От Електроразпределение Север АД в.лице е получило информация, че
когато е извършван монтажа на двата електромера /този, който е отчитал и този,
който е трябвало да отчита/ в таблото, те е следвало да измерват потреблението
на два абоната в един двор. Единият абонат изобщо не е регистрирал електромера
си, поради което и същият не се е водил в базата данни на
електроразпределителното дружество. Така, абонатът който е ползвал ел.енергия е
бил закачан за електромер, който не се е отчитал. Технически това е станало
чрез прикачване единият проводник към другия при неясни за в.лице обстоятелства,
доколкото липсва нарушаване на пломбите на СТИ, като е възможно това да се е
случило още при монтиране на електромерите, разположени на табло, поставено на
високо. В.лице посочва, че така начислената служебна консумация е невъзможно да
е потребена за посочения период, а касае потребление натрупвано години.
Отразеното във фактурата като реален отчет количество ел.енергия от 542кВтч
дневна и 194кВтч нощна тарифа, в.лице посочва, че е на стойност съответно
103,25лева и 20,46лева. Служебно начисленото количество ел. енергия от
20761кВтч за дневна и 5224кВтч за нощна тарифа е на стойност съответно от
3954,76лева и 550,87лева.
При така установените
факти, съдът преценява, че исковата претенция следва да бъде частично уважена.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищцата има качество на потребител, бидейки
собственик на електрифициран имот. Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е стойност на реално
доставена и потребена ел. енергия. Затова и спорният между страните въпрос
касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност-
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от абоната, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата
на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. От ангажираните по делото доказателства, безспорно
се установява, че това служебно начислено количество е съобразно снети показания
на електромер с ф. № 1125071110173038, а именно 20219кВтч отчетена дневна
енергия и 5031кВтч отчетена нощна енергия. Ищцата е оспорила констатациите на
изготвения протокол от проверката. Протоколът е частен документ, който
доколкото не носи подпис на ищцата или нейн
представител, й е непротивопоставим относно констатациите отразени в него. И
тъй като не се ползва с материална доказателствена сила, обективираните в него констатации не обвързват съда
и същият следва да се цени съвкупно с останалите събрани по делото
доказателства. Въпросното СТИ не е било заведено в базата данни на
електроразпределителното дружество и респ. не е извършван никога отчет на
показанията му. Поради какви причини е станало така, по делото няма
доказателства. Категорично, липсват такива, това да е резултат от действия на
ищцата, доколкото при изследване на СТИ в БИМ е установено, че липсва нарушаване
на неговите фабрични пломби, липсват механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок на електромера, което е дало основание на
в.лице да изложи предположение, че поставянето на проводника към това СТИ е
възможно да е станало още при монтирането му. В.лице посочва, че СТИ е било
поставено високо в електромерно табло, достъпът на
абоната, до което реално е препятстван. Следва да се отбележи, че съгласно
чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и
задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника. Дефицит
на доказателства има и относно това кога и при какви показания е бил монтиран
въпросният електромер, което внася съмнение за това дали действително цялото
това количество е било потребявано от един абонат или
не. Последното поставено и в контекста на посоченото от в.лице, че това
начислено количество е невъзможно да е било потребено за периода твърдян от
ответника, а именно 20.12.2018г. до 09.01.2019г., а касае потребление за
години. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и
периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да
е възникнало правото на ответника да получи цената, с оглед периодичния
характер на вземането за потребена ел. енергия и променливата във времето
стойност на дължимата за него цена. Затова и съгласно чл.18а от ОУ дължимите от потребителя
суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да съдържа
изрично посочените в ал.2 реквизити, в това количеството електрическа енергия
за отчетния период, продължителност на периода, цената за снабдяване, цената за
разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата
сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителна мрежа, акциза,
дължимия данък върху добавената стойност, периода на следващото отчитане, както
и срока за плащане. Липсата на проведено доказване
относно точния период за доставката, при положение че се установи, че това
количество е невъзможно да бъде потребено за близо двадесет дни от битов
абонат, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя. Да се приеме обратното, би означавало потребителят да
се постави в неблагоприятното положение да бъде заставен да плаща потребление
назад във времето при цени към момента на проверката, както и да противопостави
правопогасящи възражения, пр. такова за давност. Не
без значение е и обстоятелството, че в процесната фактура това количество е посочено
да е отчетено от електромер с ф. № 1125071110169078, т.е
този заведен в базата данни на името на ищцата, а не този, въз основа на чийто
показания е извършено начислението. Факт, който явно не отговаря на обективната
действителност. В заключение, съдът достига до извод, че ответното дружество не
е провело пълно и главно доказване на основанието, на което претендира да е
възникнало правото му да получи стойността на начисленото количество ел.енергия
от 20219кВтч за дневна енергия и 5031кВтч за нощна енергия, начислено за
периода 21.12.2018г. до 09.01.2019г. по снети показания на електромер с ф.№ 1125071110173038.
Останалата част от
вземането по фактура № **********/13.02.2019г. касае реално отчетени показания
на електромер с ф. № 1125071110169078, монтиран да отчита потреблението на ищцата в имота й и е
за периода след проверката 09.01.2019г. до 20.01.2019г. Стойността му съобразно
заключението на в.лице е общо 123,71лева без ДДС или 148,45лева с ДДС, от която
103,25лева без ДДС за 524кВтч дневна енергия и 20,46лева без ДДС за 194кВтч
нощна енергия. Това количество е реално потребено и отчетено за периода от
годно СТИ, поради което и на основание чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ ищцата дължи
цената му от 148,45лева с ДДС, независимо че във фактурата то е посочено като
служебно начислено. Затова и тази сума следва да се приспадне от общото
задължение по фактурата от 5406,78лева. В заключение, исковата претенция следва
да се уважи до размера на сумата от 5258,33лева /5406,78-148,45/ и за разликата
се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Претендират се такива за платена държавна такса от 216,28лева. Или
съобразно изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 210,34лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част на иска.
Искане за присъждане на такива е направено. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива за адв.възнаграждение от 1440лева с ДДС и 180лева
депозит за в.лице. Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Минималният му размер съобразно чл.7, ал. 2, т. 3 Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е 600,34лева.
Възражението за прекомерност съдът намира за основателно предвид липсата на
фактическа и правна сложност на спора, и приключване на производството в едно
съдебно заседание. Същото следва да бъде определено в минималния му размер или
с ДДС, това е сумата от 720,40лева. Съобразно отхвърлената част на иска в полза
на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 25,42лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М.Д.Б.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5258,33лева, представляваща стойност на
начислена ел. енергия за минал период 21.12.2018г.- 09.01.2019г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Банат” № 9, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/13.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 5258,33лева до пълния заявен размер от 5406,78лева и за
периода 09.01- 20.01.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.Б., ЕГН ********** сумата
от 210,34лева, представляваща
сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО–
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата
от 25,42лева, представляваща сторени
по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: