Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 02.05.2019
год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, VI - ти граждански състав
в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Галя Г., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5533 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова –
чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г. А., Ищецът
твърди, че бил подписан договор за паричен заем № 2720951 от 05 януари 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
Заемодател и Н.Г.П. като
Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Моли да се приеме, че датата на Договор за паричен
заем с № 2720951 е 05 януари 2017 г., видно
от представения договор с исковата молба, а не както погрешно, поради
техническа грешка, е посочена датата в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение като 06 януари 2017 г. Въпреки
допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен
заем напълно съвпадали - неговият номер, страни, предмет и съдържание. Поради
изложеното Моли да се приеме, че е налице пълна идентичност на договора за
кредит и представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото между
страните правоотношение.
Основанието, на което предявявали настоящата искова
молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 декември 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000 лв., а
последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което Заемодателят е изпълнил задължението си. Страните направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора. Н.Г.П.
се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 1111,32 лв., ведно с
договорната лихва на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41,16
лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, Н.Г.П. извършвала плащания в
общ размер на 396,00 лв.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер
на 822,01 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем
2720951 от 05 януари 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва била в размер на 69,05 лв.
за периода от 15 януари 2017 г. - датата на първата вноска до 16 юли 2017 г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът се
задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на
сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка
от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер
на 520,59 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно
Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30
дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Н.Г.П. дължала
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 18
лв. Следвало да се има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране
били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали
характер на неустойка.
Ответникът трябвало да изплати целия заем на 16 юли
2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 54,78 лв. от 17 юли 2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 31 януари 2018 г, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 859/2018г. по описа на РРС, но
ответника не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
поради което заповедта за изпълнение е била счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземанията си
по нея. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Н.Г.П., че дължи на ищцовото дружество сумите от 822,01 лв.
главница по Договор паричен заем №
2720951 от 05 януари 2017 г.; 69,05 лв. договорна лихва за периода 15
януари 2017 г. до 16 юли 2017 г.; 520,59 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 18 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 54,78 лв. от 17 юли 2017 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 31 януари 2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 07.02.2018г. до окончателното й изплащане и направените
разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 859/2018г. по описа на РРС.
Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Н.Г.П.
призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес, не е открит.
Назначения му особен представител, в срока за отговор, оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че ищеца няма качеството на кредитор спрямо ответника, тъй като
той не е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие
спрямо него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2017г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* –
като заемодател и ответника – като заемател, договор за паричен заем № 2720951,
по силата, на който първия предоставил на втория сумата от 1000.00 лева при
подписване на съглашението, а ответника се задължил да върне заема на 27 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 41.16 лева или общо сумата от 1111,32 лева,
включваща главница и договорна лихва, с краен срок за погасяване на 16.07.2017г.
Н.Г.П. е извършила плащания във връзка с изпълнение на
договорните си задължения в общ размер
на 396,00 лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2720951 от 05
януари 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер
посочен в договора. Начислената договорна лихва била в размер на 69,05 лв. за
периода от 15 януари 2017 г. - датата на първата вноска до 16 юли 2017 г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните
договор, ответникът се задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала
еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се
дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски, като
дължимата неустойка била в размер на 520,59 лв.
На 01.12.2017г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за цесия от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,и ищцовото дружество, по силата на което
първия прехвърлил на втория вземанията си по Договор за паричен заем № 2720951/05.01.2017г.,
заедно с всички привилегии и обезпечения. С пълномощно „Изи Асет Мениджмънт“ АД, упълномощили „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД да уведомява от тяхно име всички длъжници по
прехвърлените вземания по Рамков договор за цесия от 30.01.2017г.
Към исковата молба е представено уведомление от ищеца
до ответницата, с което първия уведомява втората за извършената цесия на
вземанията по договора. По делото не са представени доказателства дали това
уведомление е връчено на ответницата и кога, а дори и доказателства да е правен
опит уведомлението да се връчи на длъжника.
Ищцовото дружество, за дължимите суми по процесния
договор, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 859/2018г. по описа на
РРС, но ответникът не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, поради което заповедта за изпълнение е била счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземанията си
по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че предявения иск се явява изцяло
неоснователен, тъй като ищеца няма качеството на кредитор спрямо ответникът,
защото той не е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е породила
действие спрямо него.
Във формираната с редица решения на ВКС задължителна
практика /вж. решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г., I т.о., ТК; решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по
т.дело № 2352/2013г., II т.о., ТК;
решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.дело № 12/2009г., II т.о., ТК и други/, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходяща от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърляне
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В съдебната практика
също се приема и че съобщаването на цесията по начало следва да се извърши от
стария кредитор, но последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи
цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда действие.
В случая по делото е представено пълномощно от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с което упълномощили „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД да уведомява от тяхно име всички длъжници по прехвърлените
вземания по Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. Към исковата молба е
представено уведомление от ищеца до ответника, с което първия уведомява втория
за извършената цесия на вземанията по договора. По делото не са представени
доказателства дали това уведомление е връчено на ответника П. и кога, а дори и
доказателства да е правен опит уведомлението да се връчи на длъжника, на
съобщен от него адрес или регистриран постоянен и настоящ такъв.
За да породи действие цесията спрямо ответника –
длъжник е следвало уведомлението за цесията да му се връчи лично, като
съобщение за цесия връчено на особен представител не поражда действие. В случая
ответника – длъжник не е открит и му е бил назначен особен представител по реда
на чл.47 от ГПК. Особеният представител обаче има ограничен кръг права за
целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е
съобщаването за цесията. Това следва от разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК,
който изисква за действия представляващи разпореждане с предмета на делото
представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е че
договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на
съобщение за цесията е част от възникването на това право и също изисква
изрично упълномощаване, за да може това съобщение да бъде получено.
Съгласно чл.29, ал.5 от ГПК особеният представител
може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена
цесията на особен представител са необходими две неща – изрично съгласие на
особения представител да приеме това съобщаване /което ще е с оглед
възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника
извършената цесия/ и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е
налице. Приложимостта на правилата на чл.29 от ГПК към процесуалното
представителство по чл.47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК.
Изложеното по-горе не означава, че когато длъжникът се
укрива ще бъде освободен от задължение. Означава само, че такова задължение не
може да бъде прехвърлено и ще може да се събира само от първоначалния кредитор,
който „е длъжен“ на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД да съобщи на длъжника цесията.
Правото на един кредитор да прехвърли вземането си е обусловено от възможността
му да съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от
ищеца, тъй като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си
и съобщаване на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира, поради
което искът му е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. В
този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017г. на Апелативен съд – гр.Бургас по
в.търг.дело № 154/2017г.
Поради отхвърляне изцяло на иска, направените по
делото разноски остават в тежест на ищеца.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, ЕИК
*********, представлявано от Р.Г. А., против Н.Г.П., с ЕГН: **********,
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен
иск, че дължи сумите от 822,01 лв. - главница по Договор паричен заем № 2720951 от 05 януари 2017 г.; 69,05
лв. - договорна лихва за периода 15 януари 2017 г. до 16 юли 2017 г.; 520,59
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18 лв. - разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 54,78 лв. - лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 17 юли 2017
г. до 31 януари 2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
07.02.2018г. до окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното
производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 79.69 лева, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 480/08.02.2018г. по ч.гр.дело № 859/2018г. по описа на РРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: