№ 312
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Миглена Кавалова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500387 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
5516/05.03.2025г., подадена от Община Благоевград, представлявана от Кмета
– М.Б., против Решение № 101 от 19.02.2025 г., постановено по гр.д. №
1361/2024г. по описа на РС – Благоевград.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна и постановяване на
решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за отговор на
жалбата е депозиран такъв. Излагат се съображения за неоснователност на
жалбата се иска постановяване на решение, с което да бъде потвърден
първоинстанционният съдебен акт.
Не се правят доказателствени искания от страните във въззивната жалба
и в отговора й.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд,
въззиваемата страна поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното
решение и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявения иск.
1
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното пред въззивния съд решение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано е образувано по иск с
правно основание чл. 124 от ГПК от Д. И. В., ЕГН **********, адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 10, ет. 6, срещу Община Благоевград, адрес: гр.
Благоевград, пл.„***“ № 1, ЕИК *********, представлявана от Кмета на
Община Благоевград – Методи Петров Байкушев, за признаване за установено
по отношение на Община Благоевград, че ищецът Д. И. В. е собственик на
основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС на следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, по кадастралната карта и
кадастрални регистри одобрени със Заповед №РД-18 145/13.03.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, с. Делвино, местност „Благата круша“,
площ 3765 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 9, номер по предходен план:
000069, при съседи: 20540.3.98; 20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194;
20540.3.98; 20540.12.163; 20540.6.107; 20540.6.79.
В исковата молба се твърди, че бащата на ищеца - И.С. В., бивш жител
на Благоевград, починал на 22.08.2020г., е притежавал недвижими имоти в с.
Делвино, за някои от които нямал документ за собственост, като единият от
тези имоти представлявал нива, която той обработвал и садял в нея картофи,
която по действащата кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК
представлява Поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, с. Делвино,
местност „Благата круша“, площ 3765 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9, номер по предходен план: 000069, при съседи: 20540.3.98;
20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194; 20540.3.98; 20540.12.163; 20540.6.107;
20540.6.79. Ищецът твърди, че баща му И. В. е във владение на този имот от
1985г., като в него садял и отглеждал картофи, а след смъртта му на
22.08.2020г. ищецът продължил да се грижи за имота, като е във владение на
този имот и от тогава винаги е осъществявал фактическа власт върху същия
без прекъсване, както и понастоящем. Ищецът сочи, че предприел действия по
снабдяване с документ за собственост на имота и на 09.04.2024г. подал до
Община Благоевград молба декларация за извършване на обстоятелствена
проверка. Девет дни след подаването на молбата-декларация Община
Благоевград е актувала имота с АОС №13250 от 18.04.2024г. и издала
удостоверение, че имотът вече е общинска собственост. Навежда се, че този
имот никога не е бил общинска собственост, а същият представлява нива, не е
изоставен и общината никога не е била във владение на имота. С оглед на
2
гореизложеното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давностно
владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС на описания имот. Претендират се сторените в
производството разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва
предявения иск като неоснователен и необоснован. Оспорва ищецът Д. И. В.
да е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община
Благоевград е собственик на процесния имот по силата на Акт за частна
общинска собственост № 13250 от 18.04.2024г., вписан в Служба по
вписванията при PC - Благоевград, Акт №8, том VIII, дело № 1070/2024 г. В
него като основание за придобИ.е е записано чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл.
59, ал. 1 от ЗОС, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №
1/10.05.2012г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В случая общината се
позовава на основанието по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3
от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че във фонда
по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включвали земите, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове, като същите
ставали общинска собственост по силата на закона. За тези земи била
приложима забраната по чл. 7, ал. 1 от ЗОС за придобИ.е по давност. Навежда
се, че разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда забрана за придобИ.е по
давност на държавна/общинска собственост. На следващо място посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, земите от общинския
поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Твърди се, дори ищецът
да е владял процесния имот от 1985г. до настоящия момент, то в негова полза
не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били
налице законови пречки за това. По изложените съображения, се настоява за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и необоснован.
Прието е по делото заключение на назначената съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Валентин Юруков, от което се
установява следното: От направената проверка в отдел „Геокартфонд“ на
АГКК гр. София, отдел „Кадастър, регулация и земеразделяне“ при Община
Благоевград, СГКК гр. Благоевград в архива на Общинска администрация гр.
Благоевград и Общинска служба „Земеделие“ гр. Благоевград, за района на
СТЕ в с. Делвино, хронологично по години на издирените графични и други
материали, се установява следното: Едромащабната топографска карта /ЕТК/ в
М 1:5000 за интензивните райони и в М 1:5000/10000 за неинтензивните и
планински райони, създадена по фотограметричен метод от аерофотоснимки,
в координатна система 1950г. или 1970г., съдържа обща информация за: -
релефа, условни знаци, пътища, реки и други водни течения, местности,
сгради, постройки, точки от Държавната геодезическа мрежа, населени места,
общи граници на териториите по начин на трайно ползване. На тази карта,
извън населените места, липсват поземлени имоти на собственици с номер и
граници. На картата с точкови линии са ограничени териториите по начин на
трайно ползване, показан за съответната територия с условен знак. За района
3
на експертизата има изработени основно две ЕТК. Първата ЕТК е отпечатана
през 1960г. и е в координатна система 1950г. Тя е актуална до 1987г., когато е
изработена и отпечатана последваща такава, в координатна система 1970г.
ЕТК от 1987г. е създадена по фотограметричен метод от аерофотоснимки,
план за летене от 1982-83г., в координатна система 1970г., като районът на
експертизата попада в картен лист в М 1:5000 – К-9-44/194/ - Приложение №1
към експертизата. Към 1982-1983г. районът на експертизата попада в
земеделска земя на АПК, но не попада в окрупнен блок на ТКЗС /ДЗС/АПК,
по причина, че районът попада в дере, без възможност за машинно
обработване. В картата в този район няма запис за местност. Районът на
експертизата попада в дере между два неосновни полски пътя – от
североизток /пунктирана черна линия/ и от югоизток /пунктирана черна
линия/. В територията на експертизата присъстват отделни парчета земя –
зеленчукова градина, овощна градина и рядка гора, като малка част от
територията е ползвана за лично ползване като зеленчукова градина. Вещото
лице е дало заключение, че имотът като земеделска земя е бил част от
масивите не стопанисвана земеделска земя на АПК /ТКЗС/ ДЗС, като е бил
част от такава земя, раздавана за лично ползване. Няма данни от кого и кога е
внасяна тази земя в ТКЗС, образувано през 1957г. Към годината на
приемането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно 1991г., за района на експертизата
съществуват предпоставките за възстановяване на собствеността в
съществуващи на терена стари реални граници, ако тя е принадлежала на
бивши собственици, заявена е по съответния ред и са проведени процедури по
възстановяване. Към датата на въвеждане на цифровите данни за изработената
и приета Карта на възстановената собственост /КВС/, в приетия официален
цифров вид на картата, т.нар. Ferma – 15.07.1998г. за землище с. Делвино, в
масив №0 по КВС, в района на експертизата присъства имот №000069, с площ
от 3.162 дка, м. „Благата круша“, в НТП – нива /орна земя, записан като земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в СРГ – Приложение № 6. От прегледа на извадката е
видно, че към 1998г. в този район няма показан и възстановен нито един имот
в съществуващи стари реални граници. При действието на КВС на този етап, с
Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на Комисия, назначена със Заповеди
№ РД-10-079/13.06.2008г. и № РД-10-111/25.07.2008г. на Директора на ОД“З“
Благоевград, са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за всички
землища в Община Благоевград, които са предадени като остатъчен фонд
земеделска земя на Община Благоевград. В Приложение №1 към Раздел II, т. 1
от това протоколно решение, в частта за землище с. Делвино, под пореден №
17, присъства имот №000069 от 3.162 дка, нива, в съществуващи стари реални
граници. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от
28.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Благоевград, която е вписана в регистъра
на земеделските земи за имот №000069 от дата 02.11.2009г. През 2008г. по
линия на осъвременяване на КВС, поради възстановяване на бивши
земеделски имоти на частни лица, попадащи с границите на съседния от
югозапад имот №000050, по заявка на Н.С.Я., на дата 04.12.2008г. са показани
4
и заснети границите на неидентифициран към момента имот, като от имот
№000050 се отделя нов имот №000243 възстановен на наследниците на
Н.С.Я., като овощна градина в м. „Цалинска ридина“. При тази корекция се
прибавя част към процесния имот №000069, като районът на експертизата
добива вида, показан на скица извадка от КВС към дата 04.12.2008г.
/Приложение № 9/, като процесният имот е с №000069 към тази дата с нова
площ от 3.765 дка. За цялата неурбаницирана територия на землище с.
Делвино, общ. Благоевград, с ЕКАТТЕ 20540, има одобрена кадастрална карта
и кадастрални регистри /КККР/ със Заповед №РД-18-145 от 13.03.2019г. на ИД
на АГКК, влязла в сила от деня на публикуване на заповедта в ДВ. В КК
имотите от КВС присъстват по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, т.е. без промяна на
техните граници. По одобрената КККР процесният имот №000069 по КВС на
с. Делвино, присъства като поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, по
кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед №РД-18-
145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с. Делвино, местност
„Благата круша“, площ 3765 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива /орна земя/, вписан на Община
Благоевград по Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на ОД“З“ Благоевград.
Със Заявление вх.№ОС-0205-273 от 09.04.2024г. и нарочна Молба
декларация от 09.04.2024г., подадени от Д. И. В., чрез кмета на Община
Благоевград, до нотариус във връзка със снабдяване с нотариален акт, е
поискано да се извърши обстоятелствена проверка и да се признае правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор №20540.6.69 по КККР на
с. Делвино.
С Акт за частна общинска собственост №13250 от 18.04.2024г., вписан в
Служба по вписванията при PC - Благоевград, Акт №8, том VII, дело №
1070/2024г., вх.peг.№ 2265/26.04.2024г. е актуван като общински на основание
чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 /придобит по закон/, чл. 59, ал.1 от ЗОС, чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №1/10.05.2012г. на комисия по чл.19, ал.2
от ЗСПЗЗ поземлен имот с идентификатор 20540.6.69, представляващ
поземлен имот 69, в кадастрален район 6, ЕКАТТЕ 20540, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Делвино, общ. Благоевград, одобрени
със Заповед № РД-18-145/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес: с. Делвино, м. „Благата круша“ площ – 3 765 кв.м., трайно
предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно ползване
нива, категория на земята -9, номер по предходен план - КВС 000069, при
съседи: 20540.3.98; 20540.6.243; 20540.41.2; 20540.40.194; 20540.3.98;
20540.12.163; 20540.6.107; 20540.6.79.
Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в
Скица-Приложение №11 към експертизата. С плътни черни граници, до тях
тонирано в оранжево, са показани границите на процесния имот №20540.6.69
по КККР от 2019г. Имотът ползван на място се различава като граници на
ползване от процесния имот по КККР, като на тераси в дере присъства
поддържана овощна градина, неподдържана овощна градина, мера с пчелин и
5
много храсти къпини. Част от имота в източната му част, покрай полски път, е
заграден с паянтова ограда, която не съвпада с границата на имота по КККР.
Вещото лице е дало заключение, че в цялост имотът не представлява нива,
както и че на място няма обособен по границите на КККР поземлен имот с
начин на трайно ползване „нива“. Приложена е сателитна снимка за
състоянието на имота към 11.08.2024г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на
св. Й.Х., С.А. и М.К..
Св. Й.Х. сочи, че е първа братовчедка на бащата на Д. В.. Твърди, че
бащата на Д. имал имот от около 3 декара и половина в местността „Благата
круша“, където гледал овощни дръвчета, които той посадил – ябълки, круши,
сливи, както и имал зеленчукова градина – гледал картофи, както и гледал
пчели. След смъртта му през 2020г. синът му Д. поддържа имота. Имотът от
едната страна граничи с път и е заграден с оградата, а от другата страна – има
къпинаци. Сочи, че бащата на Д. има имота от своята майка /бабата на Д./.
Св. С.А. сочи, че бащата на Д. имал имот от около 3 декара и половина в
местността „Благата круша“, където гледал овощни дръвчета, които той
посадил – ябълки, круши, сливи. След смъртта му през 2020г. мястото се
поддържа от Д.. Д. е сложил в имота няколко кошера, варосва дръвчетата.
Бащата на Д. имал мястото от майка си, на която имотът бил даден на времето
за ползване, като след АПК след 1965г. там садила боб и гледала животни.
Св. М.К. е роднина на ищеца. Сочи, че Д. има имот в местността
„Благата круша“ с овощна градина. Бащата на Д. обработвал имота от преди
1990г., а след смъртта му имотът се работи от Д.. Имотът откъм пътя е ограден
с паянтова ограда. В имота Д. имал овощни дръчета и пчели, има и къпини,
които не се кроят, за да могат пчелите да се хранят.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанциониият
съд е уважил предявеният иск.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на обжалване,
съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
6
решение, съдът счита, че то е валидно, допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот,
подробно посочен в исковата молба на соченото в исковата молба основание в
резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е
било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба
период от до предявяване на иска.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата
молба, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване
на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на
вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека,
който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е установил презумпцията, че се
предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. При преценката дали е установено владение, следва да се
вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от
6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен
начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение
да се държи вещта като своя. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години. Когато се твърди придобИ.е на собственост на
основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания,
писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по
обстоятелствена проверка.
От съотнасянето на горното към установената по делото фактическа
обстановка следва извод за установяване на предвидения в закона давностен
срок, в който въззиваемият лично е владял процесния имот след смъртта на
баща си, а баща му е владял същия преди смъртта си от посочения в исковата
молба начален момент – 1985г. При това следва да се обсъди дали процесният
имотът е от категорията, за които е налице законова забрана за продобИ.ето му
по давност, както и дали за периода на владение е налице времеви интервал, в
който е налице законова забрана за придобИ.е на собствеността върху имота
на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл. 86 от ЗС,
според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа
собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно
трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. №
1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл. 86 ЗС е приложима и по
7
отношение на земите със статут на кооперативно земеползване. Давността за
придобИ.е на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от
ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от
31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл. 29, т. 4 от ЗСГ (отм.),
както и в чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват
по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционият такъв относно
обстоятелството, че процесният имот попада в обхвата на земи по чл. 19
ЗСПЗЗ предвид установеното по делото, както чрез заключението на
назначената съдебно – техническа експертиза, съгласно което е в земеделска
земя на АПК, но не попада в окрупнен блок на ТКЗС /ДЗС/АПК, по причина,
че районът попада в дере, без възможност за машинно обработване, така и
предвид заявения начален момент на владение по отношение процесния имот
от наследодателя на ищеца - 1985г. когато вече е налице обобществяването на
имотите. По делото не са налице данни за собственост на имота преди 1985г.
по отношение на наследодателя на ищеца. Ако ответникът твърди, че ищецът
не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е
тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ - решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. №
3303/2008 г. на I ГО на ВКС; Решение № 21, постановено по гр. д. № 1327/09
г. II г. о; Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г.
о., ГК, Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС, І-во г.
о., Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, II-ро г.
о., Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, І-во г. о.
Ангажираните от ответника в този смисъл доказателства установяват
попадането на имота в земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Въз въззивната жалба основното
оплакване касае изводът на съда, че срокът от 10 години владение, изискуеми
по закон е изтекъл и процесният имот е придобит по давност от ищеца, като
жалбоподателят твърди, че ищецът не излага твърдения в посока на
обстоятелството, че е своил процесния имот спрямо физическо лице, от което
може да се направи обоснованият извод, че същият е своил спрямо държавата,
респективно общината, а разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда забрана за
придобИ.е по давност на държавна, респ. общинска собственост.
В практиката си ВКС приема, че ако реституционното производство е
надлежно инициирано, давност не тече до приключването му с валиден
административен акт, а ако не е инициирано в сроковете по ЗСПЗЗ, имотът
става общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ и за него давност не
тече за срока на действие на мораториумът за придобИ.е на частна общинска
собственост по § 1 ДР на ЗС - Решение № 19 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2822/2021 г., II г. о., ГК. С оглед това изводът на районния съд, че в случая
давността в полза на ищеца може да започне да тече най-рано с влизане в сила
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по силата на мораториума, въведен
8
с §1 на ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г. и
със следващи удължавания на мораториума давността за придобИ.е на имоти -
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.,
както и предвид Решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. на
Конституционният съд, по отношение на процесния имот давност може да
тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9
дни/, от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022г. /влизане
в сила на решението на КС/, като за периода от 08.03.2022г. до 18.04.2024г.
/датата на съставяне на АОС/ и до дата 23.05.2024г. /подаване на исковата
молба/, както и до приключване на устните състезания. Т.е общият период на
давностното владение, осъществявано от бащата на ищеца и ищеца е над 10
години сумарно. Използването на имота като зеленчукова овощна градина и
пчелин се установява както от заключението на вещото лице, така и от
събраните по делото гласни доказателства.
При това този извод на съда, атакуваното в настоящото производство
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото, разноски се следват на въззиваемата страна,
която е претендирала такива за адвокатски хонорар в размер на 800, 00 лева.
Направено е възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар
на въззиваемата страна, което съдът намира за неоснователно предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 от 19.02.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1361/2024г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Община Благоевград, адрес:
гр. Благоевград, пл. „***“ № 1, ЕИК *********, представлявана от кмета М.Б.
да заплати на Д. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ №
10, ет. 6, сумата в размер на 800, 00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10